ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 34468
гр. София, 30.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И.Г.М.
като разгледа докладваното от И.Г.М. Частно гражданско дело №
20231110127775 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл. 410 и следв. ГПК.
Софийският районен съд е сезиран на 22.05.2023 г. от *******, гр. София
със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу
Й. Б. М. за сумата от 2664 лв. – „частична цена на стойност на невърнат от
получателя Й. М. игрален автомат фабричен производствен номер В-0039-
1994, собственост на *****, складиран 1996 г. в имота на Й. М. в село ***** –
цена на игрален автомат 5950 щатски долара на един, съгласно протоколи на
държавна комисия по хазарта от 2006 и 2008 г. … стойност на невърнати
игрални автомати – за игрален автомат обща стойност 4980 щатски долара –
частично дължима сума ……“; в т. 9 б) от заявлението се заявява и претенция
за лихва в размер на 682.58 лева за периода от 30.08.2020 г. до 18.05.2023 г.
Настоящият съдебен състав е намерил заявлението за неясно,
неотговарящо на изискванията на чл. 410, ал. 2 ГПК, вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 от
ГПК и с разпореждане от 13.07.2023 г. е предоставил възможност на
заявителя в 3-дневен срок, считано от датата на получаване на съобщението, с
писмена молба да посочи коректно размера на частичното искане по главната
претенция – дали е 2664 лв. (както се сочи в т. 9а от заявлението) или е 4980
щатски долара (както се сочи в т. 9в и в т. 12 от заявлението) от общата цена
5950 щатски долара; в същата писмена молба да се изложи твърдение какво е
фактическото основание, от което произтича вземането за сумата по т. 1 –
защо и по какво правоотношение със заявителя, Й. М. е получила игрален
автомат фабричен производствен номер В-0039-1994, собственост на ******,
по каква причина тази движима вещ е складирана през 1996 г. в имота на Й.
М. в село *****, намира ли се в този имот понастоящем същата вещ и защо от
1
длъжника Й. М. се претендира плащане на част от цената на тази вещ; в
същия срок заявителят М.Д.Д., в качеството си на ******* да внесе по сметка
на Софийския районен съд държавна такса в размер на 2% от общата цена на
исканията за главница и лихва и в същия срок да представи по делото
вносния документ за това.
Указана е и неблагоприятната последица от неизпълнение на указанията
в посочения от съда, установен в закона срок – че заявлението ще бъде
върнато, а производството по делото – прекратено, като недопустимо.
В предоставения срок, заявителят с писмена молба от 19.09.2023 г. е
направил опит да отстрани констатираните от съда нередовности на
заявлението, като относно частичното искане по главната претенция се сочи
2664 лв. – част от общата стойност на автомата 5950 щатски долара; лихвата
поддържа, че не е тази по т. 9 б) от заявлението 682.58 лв., а се претендира в
размер на 382.58 лв.; както и внесена е по сметка на Софийския районен съд
държавна такса в размер на 60.94 лв.
От уточнителната молба не става ясно, обаче, какво е фактическото
основание, от което произтича вземането на заявителя срещу Й. М. за сумата
от 2664 лв. – част от общата стойност на автомата 5950 щатски долара. Не се
излагат твърдения защо и по какво правоотношение със заявителя, Й. М. е
получила игрален автомат фабричен производствен номер В-0039-1994,
собственост на ******, не се излага твърдение по каква причина тази
движима вещ е складирана през 1996 г. в имота на Й. М. в село ******, не се
сочи намира ли се в този имот понастоящем същата вещ и защо от длъжника
Й. М. се претендира плащане на част от цената на тази вещ; не става ясно
защо заявителят счита, че соченият в заявлението длъжник му дължи плащане
на пари – част от стойността на складираната в имота му вещ. При така
изложените твърдения за съда е абсолютно невъзможно да подведе заявената
главна претенция под обективна норма и да направи правна квалификация на
заявеното искане.
Настоящият съдебен състав намира, че така подаденото заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, заедно с „молба втора
уточнение“ от 19.09.2023 г., е абсолютно неясно, неотговарящо на
изискванията на чл. 410, ал. 2 ГПК, вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК и като такова
следва да бъде върнато на заявителя, а производството по делото прекратено,
като недопустимо, на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК.
На основание горното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК с вх. № 142834 от 22.05.2023 г., въз основа на което е образувано частно
гр. дело № 27775/2023 г. по описа на Софийския районен съд, II ГО, 123
състав, на заявителя ******, гр. София.
ПРЕКРАТЯВА производството по частно гр. дело № 27775/2023 г. по
описа на Софийски районен съд, II ГО, 123 състав, като недопустимо, на
основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД, в едноседмичен срок от датата на връчване
на съобщението му до заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3