Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 19.06.2013 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, І-14 състав, в публично съдебно заседание на
двадесети май през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
при секретаря С.А.,
като разгледа докладваното от съдия Мазгалов гражданско дело №3076 по описа за
2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.49 от ЗЗД.
В
исковата си молба ищецът В.А.Т. излага,
че е
обвиняем по досъдебно производство №633/2009г. по описа на СДВР,
пр.пр.№1597/09г. на СГП, за престъпление по чл.321, вр.чл.354а, ал.1 от НК. На 15.04.2009г. бил привлечен към наказателна
отговорност за извършено престъпление по чл.321, ал.З, пр.2, вр.ал.1, пр.2,
вр.чл.354а, ал.1, пр.4 и 5 от НК, по досъдебно производство №832/09г. по описа
на 07 РПУ-СДВР, пр.пр.№2761/09г. на СГП. Впоследствие делото било преобразувано
с постановление на наблюдаващият прокурор и към момента се водело под
горепосочения номер. На 15.04.2009г., с постановление на наблюдаващият прокурор,
бил задържан „под стража" за срок от 72 часа. На 18.04.2009г., с
определение на СГС, потвърдено от САС на 28.04.2009г., му била наложена постоянна
мярка за неотклонение "задържане под стража". На 08.10.2009г. с
определение на СГС мярката за неотклонение „задържане под стража" била
изменена в „домашен арест". На 15.04.2010г. изтекъл законоустановения срок
за продължаване мярката за неотклонение „домашен арест". Защитникът на
ищеца в наказателното производство подал молба на 16.04.2010г. до СГС с искане мярката
за неотклонение „домашен арест" да бъде отменена поради изтичане на
законоустановения срок по чл.63, ал.4 от НПК, тъй като наблюдаващият прокурор
не изпълнил задължението по чл.6З, ал.5 от НПК. Наблюдаващият прокурор не
изпълнил задължението си да изпрати делото за разглеждане на СГС-НО, във връзка
с депозираната молба. На 26.04.2010г. и на 13.05.2010г. защитникът на ищеца депозирал
отново молби до наблюдаващият прокурор, с копие до СГС, но делото отново не било
изпратено, а и наблюдаващият прокурор не се произнесъл с постановление за отмяна
на мярката „домашен арест”. На 14.05.2010г. на ищеца било предявено
постановление от 19.04.2010г. на СГП, с което наблюдаващия делото прокурор
изменя мярката за неотклонение от „домашен арест" на „парична
гаранция" в размер на 5000 лева. Постановлението не било изпълнено и
ищецът продължавал да е с мярка за неотклонение „домашен арест”. На 21.07.2010г.
СГС с определение намалил размера на определената с постановлението на СГП от
19.04.2010г. парична гаранция, до 2500 лева. На 29.07.2010г. САС отменил като неправилно и незаконосъобразно
определението на първоинстанционният съд, като постановил по отношение на ищеца
мярка за неотклонение „подписка".
Ищецът твърди, че до
момента на привличането му като обвиняем на 15.04.2009г. и вземането на мярка
„задържане под стража", променена на 08.10.2009г. в „домашен арест", бил
в сравнително добро здравословно и психическо състояние, въпреки претърпяни от
него преди това телесни увреждания, наложили няколко оперативни интервенции на
крака му и поставянето на специален пирон в ставата на крака. Работел по
трудово правоотношение с „Б.Т.Е." ЕООД и се грижел за малолетния си син А.
Т.. По време на изтърпяване на мярката за неотклонение „задържане под
стража" в ареста на НСлС- „Г.М.Д." № **, здравословното му и
психическо състояние се влошило- развил артериална хипертония и невротично разстройство тип „генерализирана
тревожност”. След промяната на мярката за неотклонение в „домашен арест"
започнал да укрепва психически и здравословно и се надявал след като изтече
законоустановеният срок на задържането му да започне отново работа и да се
грижа за сина си. Преживял психически срив, след като не бил освободен след
изтичането на законоустановения срок на 15.04.2010г.
и мярката за неотклонение „домашен арест" не била отменена от СГП, която
имала това задължение съгласно императивната норма на чл.63, ал.5 от НПК. Здравословното
му състояние се влошило, започнал да получава хипертонични кризи, изпаднал в
същото тежко психическо състояние, в което се намирал в следствения арест, появили
се болки в сърдечната област, задушаване, изтръпване на крайниците, изпотяване,
мрачни мисли и тревожност. Разочаровал се, страдал и се отчаял от
незаконосъобразните действия на ответника. Моли ответникът ПРБ да бъде осъден
да му заплати обезщетение в размер на 26000 лева за причинени неимуществени вреди от незаконен
арест за времето от 15.04.2010г. до
29.07.2010г., ведно със законната лихва от датата
на увреждането и разноските по производството.
Ответникът ПРБ е депозирал в срока по
чл.131 от
ГПК писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска по допустимост, основание и размер. Твърди, че държавата
отговаря вреди, причинени на граждани от незаконно „задържане под стража”, но
не и от незаконна мярка „домашен арест”- последната не попада в приложното поле
на ЗОДОВ. Твърди също така, че законът не въвежда максимален срок на мярката за
неотклонение „домашен арест”, а нормата на чл.63, ал.4 от НПК касае само
мярката за неотклонение „задържане под стража”. Освен това, по отношение на
ищеца мярката за неотклонение „домашен арест” била изменена на „парична
гаранция” с постановление от 19.04.2010г. Излага съображения, че твърденията на ищеца са
недоказани относно причинените вреди и техния размер, както и за прекомерност на исканото
обезщетение. Претендира отхвърляне на иска или присъждане на обезщетение в
по-нисък размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съгласно разпоредбите на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
С представеното
по делото постановление от 18.04.2009г. на разследващ полицай при 07 РУ- СДВР по досъдебно производство
№832/09г. по описа на 07 РПУ-СДВР, пр.пр.№2761/09г. на СГП, ищецът е привлечен като обвиняем за
извършено престъпление
по чл.321, ал.З, пр.2, вр.ал.1, пр.2, вр.чл.354а, ал.1, пр.4 и 5 от НК.
С постановление
от 15.04.2009г. по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „Задържане
под стража за срок от 72 часа” от прокурор при СГП.
С представеното
по делото протоколно определение от 18.04.2009г. на СГС, НО, 8-ми състав по
нчд№1622/2009г. по отношение на ищеца е определена постоянна мярка за
неотклонение „задържане под стража” по досъдебно производство №832/09г. по описа на 07
РПУ-СДВР, пр.пр.№2761/09г. на СГП.
С представеното
по делото протоколно определение от 08.10.2009г. на СГС, НО, 10-ти състав по
нчд№4166/2009г. по отношение на ищеца е изменена мярката за неотклонение по досъдебно производство
№832/09г. по описа на 07 РПУ-СДВР, пр.пр.№2761/09г. на СГП- от „задържане
под стража” на „домашен арест”.
С представените
по делото молби от 16.04.2010г., 26.04.2010г. и 13.05.2010г. ищецът е поискал
от СГП да бъде отменена наложената му мярка за неотклонение „домашен арест” на
основание чл.63, ал.4 от НПК- поради изтичане на едногодишен срок от налагането
и.
С представеното
по делото постановление от 19.04.2010г. на СГП наложената на ищеца мярка за
неотклонение „домашен арест” е отменена, като му е определена мярка за
неотклонение „парична гаранция в размер на 5000 лева”.
С представеното
по делото протоколно определение от 21.07.2010г. на СГС, НО, 4-ти състав по
нчд№3250/2010г. наложената на ищеца мярка за неотклонение е изменена на
„парична гаранция в размер на 2500 лева”.
С представеното
по делото протоколно определение от 29.07.2010г. на САС, НО, по внчд№281/2010г.
наложената на ищеца мярка за неотклонение е изменена на „подписка”.
Видно от
представеното по делото удостоверение за раждане, ищецът е баща на родения на ***г.
А. Владимиров Т..
Видно от
представения по делото трудов договор от 08.02.2008г. ищецът работи в „Б.Т.Е.”ЕООД
като началник служба.
Представените
по делото документи относно здравословното състояние на ищеца са обсъдени от
СМЕ и съдът не ги обсъжда поотделно поради липсата на специални знания.
От показанията
на разпитания по делото свидетел Г. Д.а- съпруга на ищеца се установява, че
познава
ищеца от 2003г. Живели на семейни начала до м.август 2012г, когато сключили
граждански брак. Ходела на свиждане редовно в ареста на „Г.М.Д.” и в СЦЗ. През
времето на задържането се влошило психичното му здраве, бил стресиран и
много разтревожен. Физически отслабнал
много, не се чувствал добре. След м. юни
2010г. свидетелката и ищецът се разделили за 9 месеца, защото състоянието му било
лошо. Имал кризи, които особено се засилили
през м.април 2010г. Кризите се изразявали в безсъние и тревожност.
Обвинявал се, че не може да се грижи за сина си. Работата му била провалена. До
преди задържането бил управител на
сервиз с паркинг. Получавал хипертонични пристъпи, изтръпвали му ръцете, викали
и медицинско лице вкъщи. След промяната на мярката за неотклонение започнал
работа като дистрибутор на хляб.
От заключението
на изслушаната СМЕ се установява, че при образуването на наказателното
производство ищецът е бил в състояние след отзвучали травматични увреждания
отпреди 2 години, в нормално телесно здраве за възрастта си. Към 27.05.2009г. в
МИ на МВР е констатирано артериално налягане 160/90, приложена е терапия и
ищецът е стабилизиран. Няма данни за влошено телесно здраве през 2010г.
От заключението на изслушаната СПЕ се
установява, че при ищеца не се
установяват клинични данни за психотично разстройство /психоза/ към настоящия
момент. Интелектуалните му
възможности са в норма, няма данни за интелектуална непълноценност от някакъв
тип. Личностовата му структура е с особености в границите на широката норма,
недостигащи до дисхармоничност в смисъл на личностово разстройство. Няма
анамнезна информация или медицинска документация за претърпяно от него
психотично или невротично разстройство преди образуването на наказателното производство
срещу него и вземането на мярката за неотклонение "задържане под
стража". По време на престоя му в следствения арест при ищеца възниква
невротична симптоматика, диагностично преценена като Генерализирана тревожност. Следва период на компенсиране на
симптомите по време на изтърпяване на
законосъобразната мярка за неотклонение "домашен арест" от
08.10.2009г. до 18.04.2010г. и обострянето им за периода от 18.04.2010г. до 29.07.2010г. След освобождаването му от домашен арест
симптоматиката е отзвучала, ищецът е спрял медикаментозната терапия и не е имал
оплаквания. Въз основа на анамнезната
информация може да се приеме, че интензифицирането
на невротичната симптоматика за периода 18.04.2010г.- 29.07.2010г. е в
причинно следствена връзка с удължаване срока на мярката за неотклонение
"домашен арест". От м.ноември 2012г. той
започва амбулаторно лечение под контрол на психиатри, което продължава до
момента. Приема медикаментозна терапия с добър ефект, невротичната
симптоматика е медикаментозно компенсирана. Диагностичната
психиатрична оценка е „Генерализирана тревожност”.
Предвид така установената от събраните доказателства фактическа
обстановка, приета от съда за безспорна, се налагат следните правни изводи:
Настоящият
състав намира, че в случая специалната разпоредба на чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ е
неприложима, тъй като към процесния период от 18.04.2010г. до 29.07.2010г. редакцията на тази норма не предвижда
отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконна мярка за неотклонение
„домашен арест”. Същата не може да се тълкува разширително предвид факта, че с
последващо изменение е въведено такова основание за възникване на отговорност
от страна на държавата. При това положение следва да се приложи общия ЗЗД и
искът да се квалифицира като такъв на основание чл.49 от ЗЗД. Промяната на
правната квалификация, направена с решението не накърнява правата на ответника,
тъй като релевантните факти и обстоятелства са идентични.
За да бъде
уважен иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, на първо място следва да са налице
кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното
увреждане съгласно чл.45 от ЗЗД- виновно извършено противоправно деяние, от
което да са настъпили в причинно- следствена връзка вреди за пострадалия. По
отношение на вината законът въвежда с разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД
оборима презумция за наличието й. Освен това следва да се установи възлагане на
работа от страна на ответника, на прекия причинител на увреждането, както и че
вредите са причинени при или по повод изпълнението на тази работа.
В случая между
страните не се спори относно възлагането на работа от страна на ответника на
конкретните наблюдаващи наказателното производство прокурори. Установява се
също така и извършването на противоправно деяние под формата на бездействие-
наблюдаващият прокурор, в нарушение на разпоредбата на чл.63, ал.5 вр.ал.4 от НПК, която според настоящия състав е приложима и в случаите на наложена мярка
за неотклонение „домашен арест”, не е постановил незабавно освобождаване на
обвиняемия ищец. С представеното по делото постановление от 19.04.2010г.
действително е отменена тази мярка, но в същото време на ищеца е наложена мярка
за неотклонение „парична гаранция в размер на 5000 лева”, което на практика
(предвид невъзможността за внасяне на гаранцията) означава продължаване на
срока на домашния арест след предвидения в НК максимален срок и представлява
заобикаляне на закона. Презумпцията относно вината не е оборена от ответника, а
настъпването на вреди и причинно- следствената им връзка с деянието се
установяват от показанията на разпитания свидетел и заключенията на вещите лица
по СМЕ и СПЕ.
По
размера на неимуществените вреди:
Съгласно чл.51 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички
вреди, които са пряка
и непосредствена последица
от увреждането. От събраните по
делото доказателства се установява, че ищецът имал кризи през м.април 2010г., изразяващи се
в безсъние и
тревожност, получавал
хипертонични пристъпи, изтръпвали му ръцете. Обвинявал се, че не може да се
грижи за сина си, работата му била провалена. По време на престоя му в
следствения възникнала невротична симптоматика, диагностично преценена като Генерализирана тревожност. След
периода на
компенсиране на симптомите (по време на законосъобразната
мярка за неотклонение "домашен арест" от 08.10.2009г. до 18.04.2010г.) последвало обостряне за периода от 18.04.2010г. до 29.07.2010г. След освобождаването му от домашен арест
симптоматиката отзвучала и
ищецът спрял медикаментозната терапия, като нямал оплаквания.
От
друга страна се установи, че при ищеца липсват клинични данни за
психотично разстройство /психоза/ към настоящия момент, интелектуалните му
възможности са в норма, няма данни за интелектуална непълноценност от някакъв
тип. Личностовата му структура е с особености в границите на широката норма,
недостигащи до дисхармоничност в смисъл на личностово разстройство. Констатираното
от СПЕ, че ищецът от м.ноември 2012г. е започнал амбулаторно лечение под контрол на
психиатри, което продължава и до момента е ирелевантно, тъй като не се установява връзка с
процесния период- според експертизата след отмяната на мярката за неотклонение
„домашен арест” на 29.07.2010г. симптоматиката е отзвучала.
Предвид
всички тези обстоятелства, преценени съобразно
принципа на справедливост закрепен в разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД, настоящият състав на съда счита, че за обезщетяване на
претърпените от ищеца неимуществени
вреди от
незаконен арест за времето от 15.04.2010г.
до 29.07.2010г. е необходима и достатъчна сумата от 3 000
лева. По така изложените съображения до размера на сумата от 3 000 лева предявеният иск за
обезщетяване на неимуществени вреди се явява основателен и
доказан и като такъв
следва да бъде
уважен, а за разликата
до пълния предявен
размер от 26000 лева следва да се
отхвърли като неоснователен
и недоказан.
На
ищеца следва да се присъди и законната лихва върху определеното обезщетение за
периода от 29.07.2010г. до окончателното изплащане.
По разноските:
Ищецът
е внесъл предварително само сумата от 10 лева държавна такса и е останал
задължен за разноски по смисъла на чл.77 от ГПК- до пълния размер на държавната
такса от 4% върху цената на предявения иск и за възнагражденията на вещите лица
в размер на 200 лева. Поради това ищецът следва да бъде осъден да заплати общо
сумата от 1230 лева по сметка на СГС.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 143,07 лева, съразмерно на
уважената част от иска.
Предвид
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА П. НА Р. Б., с адрес: гр.С., бул. “В.” №* да
заплати на В.А.Т. с ЕГН:**********,***, на основание
чл.49 от ЗЗД сумата от 3000 лв. (три
хиляди лева)- обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от незаконен арест за
времето от 15.04.2010г. до 29.07.2010г. по досъдебно производство №832/09г. по описа на 07 РПУ-СДВР,
пр.пр.№2761/09г. на СГП, заедно със
законната лихва върху
тази сума от 29.07.2010г. до окончателното изплащане, както и сумата от 143,07 лева (сто четиридесет и три лева и
седем стотинки) разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение
за неимуществени вреди за сумата над 3000
лева до пълния предявен размер
от 26000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА В.А.Т.
с ЕГН:**********,***, на основание чл.77 от ГПК да заплати на Софийски
градски съд сумата от 1230 лева
(хиляда двеста и тридесет лева)- държавна такса и разноски по
производството.
Решението подлежи
на въззивно обжалване
пред САС в
двуседмичен срок от връчването му страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: