Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр. София, 26 март 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, ІІ въззивен състав в открито заседание на 09.03.2020 г. в състав:
Павел
ПАНОВ
при участието
на секретаря М.Абаджиева и прокурор Тотев, като разгледа докладваното от съдия
МИЛЕВ в.н.о.х.д. № 290/20 г., намери за установено следното:
Делото е в СГС след
постъпил по реда и в срока на чл. 318, ал.2 и чл. 319 НПК въззивен протест, с
който Софийската районна прокуратура (СРП) е оспорила правилността на присъдата
от 10.10.2019 г. по н.о.х.д. № 715/19 г.
на СРС (НО, 93 с.). С нея подс. К.И.Г. (ЕГН: **********) е бил оправдан по
обвинението за престъпление по чл. 144, ал.3, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК -
за това, на двата пъти, като продължавано престъпление в периода от 15 февруари
до м. май 2016 г., да се е заканил с убийство на пострадалия И.Д.Г. и заканите
да са могли да възбудят основателен страх за осъществяването им.
Протестът, поддържан от участващия прокурор в откритото заседание
пред СГС, е с искане по чл. 336, ал.1, т.3 НПК, но без конкретни доводи, с
които да се атакуват мотивите на първата инстанция. Декларативно е посочено, че
„проявената снизходителност от съда категорично не кореспондира” с показанията
на пострадалия Г. и св. А., както и със заключението на психиатричните
експертизи и е довела до незаконосъобразна присъда, „повлияна от
извънпрофесионални подбуди…”.
Защитата на подс. Г.
(адв. Др. А.) пледира, че протестът е неоснователен, а оспорваният с него
съдебен акт – правилен.
Въззивният съд намери, че
следва да потвърди присъдата.
Оправдаването на подс. К.Г.
не е последица от това, че инкриминираните от СРП факти по обвинението са
останали недоказани, а резултат от правната им интерпретация и извода, че
същите не съставляват престъпление. В мотивите си първата инстанция е възприела
изцяло обстоятелствената част на обвинителния акт и тази преценка не е предмет
на оспорване с въззивния протест. Поради това и няма как от СГС да се иска да
утежнява (от фактическа страна) положението на подсъдимия чрез приемането на
нови фактически положения (чл. 316 НПК), които не са в интерес на дееца. Ето
защо, юридическите въпроси по делото следва да бъдат разрешени в рамките на
изясненото от СРС във връзка с двете последователни деяния: първото – от
15.02.2016 г., когато в гр. София (ул. „Велико Търново” № 11) подс. Г.,
провокиран от нетрезвото си състояние и ненавист към пострадалия (поради
постъпили от последния няколко оплаквания до органите на МВР), срещнал св. Г. и
му заявил, че ще му „счупи капачките” и ще „го ликвидира”; и второто – когато
на същото място (но в неустановен момент в периода от м. април до м.май 2016
г.) при аналогична ситуация заявил пред Г. репликата: „Тебе съм те платил
на мутри, свършено е с теб, ти си мъртъв бе, чакай си смъртта, нещастник…”.
Възприетите с доверие
показания на постр. Г. (който – като очевидец на деянията – е внесъл в
наказателното производство преки доказателства) резонно са били ползвани, за да
обосноват изводите по фактите, при това – защото същите съдържат необходимата
конкретика (л.26 от н.о.х.д.) за изречените от подсъдимия изразни средства.
Една от срещите между него и пострадалия (без яснота коя точно от двете
инкриминирани по делото) е била възприета и от св. А., съсед в същата
кооперация, който макар и да не е запомнил точната фраза на Г., е възпроизвел
нейната семантика (в смисъл, че подсъдимият казал на Г., че „ще го убие” – л.
35 от н.о.х.д.).
Обективно произнесените
реплики, адресирани към личността на св. И. Г., обаче, не са достатъчни, за да
изпълнят признаците на престъпната закана с убийство по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 НК. От правна страна, СРС правилно е преценил, че двете деяния са обективно
несъставомерни, защото осъществяването им е следвало да бъде анализирано в
целия контекст на време, място, обстановка, отношения между дееца и пострадалия
и т.н.
Заканата по чл. 144 НК
има криминален характер, само ако тя в действителност би могла да възбуди
основателен страх за осъществяването й, т.е. ако от механизма, по който е било
извършено деянието, пострадалият е можел да преживее психични процеси, водещи
до обосновано притеснение, че деецът може да изпълни реално заплахата. Именно това
условие не е било осъществено в конкретния случая. Многократно при
първоинстанционния си разпит св. Г. е изтъкнал, че е знаел за проблемите на
подс. Г. с алкохола и непремереното му съседско поведение, а по отношение на
първото деяние дори изрично е уточнил, че не е взел на сериозно казаното („Аз
не се изплаших тогава от думите на К., не се изплаших за живота си и за бъдещи
последствие …” – л. 26 от н.х.о.д.). Що се отнася до втората инкриминирана от
СРП закана (в периода април – май 2016 г.), свидетелят също е пояснил, че дори
да се е изплашил от „думите на К.”, той не е знаел „дали това може да се случи”
(л.26, гръб от н.о.х.д.) и е определил състоянието си като „притеснения, че
нещо може да се случи”. Последното обаче е различно от „основателния страх” за
изпълнение на конкретно произнесената реплика (за „поръчаните мутри”), тъй като
самият свидетел е бил наясно, че Г. „няма финансови възможности” и нещо повече
– Г. е отрекъл посоченото от прокурора в обвинителния акт обстоятелство, че
след този случай е започнал да се събужда нощем. Пострадалият си е давал и ясна сметка, че
подсъдимият е човек, който има нужда от медицинска и психиатрична помощ, а
последното със сигурност рефлектира и върху начина, по който са били
възприемани изявленията му (макар и принципно съдържащи заканителни слова). Точно
в този смисъл са и показанията на св. А., който е възприел една от срещите
между Г. и Г. и е разяснил пред СРС, че след нея нито казаното от подсъдимия му
е „прозвучало страшно”, нито реакцията на пострадалия е демонстрирала уплаха. И
не на последно място - ако в действителност св. Г. беше изплашен за живота си,
едва ли същият би заявил пред първата инстанция, че към момента се намира с
подс. Г. в добри междусъседски отношения.
Две последователни
експертни изследвания, независимо, че са били извършени от различни вещи лица
(СППЕ – л.21/27 от д.п. и л.49/63 от н.о.х.д.), са разколебали допълнително
обвинителната теза. Изводите и на двете експертизи са аналогични: че преживяната от постр. Г. „емоционална реакция
на раздразнение (…) не изпълва критериите на остра реакция на стрес, не е
възбудила (…) преживяване на непосредствена и реална витална застрашеност (вж.
СППЕ, л.27 от д.п., приета в с.з. на 27.06.2019 г. – л. 41, гръб от н.о.х.д.);
както и че „Тези негативни емоции са му причинили психичен дискомфорт , но не
носят характеристиките на реално преживян екстремен страх за живота и здравето
…” (вж. СППЕ, л. 63 от н.о.х.д., приета в с.з. на 25.09.2019 г. – л.68 от
н.о.х.д.). Вярно е, че обективната съставомерност на деянието по чл. 144 НК не
изисква основателният страх да е бил реално възбуден, но данните по делото на
практика изключват двете закани да се оценят с такъв интензитет, че да се
приеме дори и възможността (потенциалът им) за подобно „възбуждане”.
Протестът на СРП не съдържа
конкретни доказателствени или правни доводи, на които въззивният съд да даде
съответно дължимите по чл. 339, ал.2 НПК отговори. Абстрактната формулировка на
оплакванията на практика налага извършването на служебна проверка на присъдата
и преценка дали изводите на първата инстанция отговарят на данните по делото,
както и дали същите са съобразени с материалния закон. Доколкото в тази насока
пороци не се констатират, оспорваният съдебен акт следва да бъде потвърден в
цялост и съобразно изложеното – на основание чл. 338 НПК, Софийският градски
съд, НО, ІІ въззивен състав:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 10.10.2019 г. по н.о.х.д. № 715/19 г. на СРС (НО, 93 с.).
Решението е окончателно.
ЧЛЕНОВЕ: