РЕШЕНИЕ
№
гр.София, …….…………. г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на първи октомври през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Любомир Игнатов
при секретаря Цветослава Гулийкова
и в присъствието на прокурора .................... като разгледа докладваното
от съдия Иванова в.гр.дело N: 6 902 по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
– чл.273 от ГПК.
С решение № 54225 от 28.02.2019
г., постановено по гр.д.№ 8 018/2018 г. по описа на СРС, ГО, 165 състав са
отхвърлени изцяло предявените от ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК ********* срещу Столична
община искове с правно основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./ във връзка с чл.49 ЗЗД
за заплащане на сумата 2 120,68 лева, изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по щета № **********, по отношение на което за него е възникнало
регресно вземане спрямо ответника, както и на основание чл.86 ЗЗД за сумата
460,40 лева – обезщетение за забава за периода: 14.12.2015 г. – 31.01.2018 г.
Със същия акт ищецът ЗД „Евроинс“
АД е осъден да заплати на Столична община на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 50,00 лева
– разноски по делото.
Така постановеното съдебно
решение е обжалвано от ищеца ЗД „Евроинс“ АД, гр.София. Във въззивна жалба се
поддържа, че атакуваното решение е неправилно, тъй като страда от съществен
процесуален порок, предвид това че съдът е извел неправилни и противоречиви
изводи за неоснователност на предявения иск, като не е отчел установените със
същите доказателства факти. Навеждат се доводи и че СРС е разгледал едностранно
и частично приетото по делото експертно заключение; че е налице противоречие
между определението на съда по чл.140 ГПК и постановеното решение относно
механизма на произшествието; че въпреки заявеното искане този съд не е указал
на експертизата да работи след постъпване на документите от АНП при СДВР, като
по този начин експертизата е изготвена по начина, по който е допуснато от съда,
а не както е поискана от ищеца, както и че противно на приетото от съда
указания от последния в доклада по делото за разпит на свидетел не се съдържа.
Релевирани са твърдения и че от представените по делото доказателства безспорно
се установени необходимите факти за възникване на правото на регрес срещу
ответника Столична община, която е допуснала наличието на необезопасено
препятствие на пътното платно – отворена шахта без капак, в качеството й на
собственик, стопанисващ пътната мрежа на територията на общината, в нарушение
на нормативната уредба по чл.7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА и чл.167, ал.1 и ал.2
от ЗДвП, както и че заявените претенции освен по основание са доказани и по
размер.
Моли въззивният съд да уважи жалбата му и
след като отмени атакуваното решение, да постанови друго, с което да уважи изцяло
предявените от него искове. Претендира присъждането на разноски за двете
инстанции.
Ответникът по жалбата – Столична
община, гр.София в срока по чл.263, ал.1 ГПК не е депозирал отговор на
въззивната жалба. В проведеното открито съдебно заседание е оспорил жалбата с доводи
за нейната неоснователност и за правилност и законосъобразност на атакуваното
решение. Релевира съображения, че ищецът не е направил доказване на твър-дяната
фактическа обстановка. Заявява искане атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендира
присъждането на разноски за двете инстанции и юрисконсултско възнаграждение по
делото.
Софийски градски съд като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите
на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима –
същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валид-ността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013
г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При
извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно
решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част, както и че
настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС,
поради което съдът дължи произнасяне по правилността на решението с оглед
изложените в жалбата доводи.
Съдът е сезиран с предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно
основание чл.213, ал.1 КЗ от 2005 г. /отм./ във връзка с чл.49 ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД.
По силата на цитираната разпоредба
от Кодекса за застраховането от 2005 г. – отм., но регламентиращ
правоотношенията към момента на възникване на процесното събитие, с плащането
на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застра-хования
срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне, а в случаите, когато причинителят
на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят
по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност” – до размера на платеното обезщете-ние и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. С оглед
тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск на това основание
срещу възложителя на работата са: наличието на застрахователно правоотношение
по имуществена застраховка между ищеца и увредено лице /в т.ч. и по застраховка
„Каско“/; плащането на застрахователно обезщетение по нея; осъществено непозволеното
увреждане от трето лице по чл.45, ал.1 ЗЗД – деяние, вина, противоправно
поведение, вреда и причинна връзка между това деяние и претърпени от
застрахования по имуществената застраховка вреди при или по повод изпълнението
на възложена от ответника работа – изисквания, които в дадената хипотеза са
налице.
От
приетото в производството пред СРС доказателство – протокол за
пътно-транспортно произшествие с № 1581138 от 24.05.2015 г., съставен от
служител на сектор ОПП – СДВР при посещение на място, неоспорен в процеса, се
установява, че на 24.05.2015 г. в гр.София около 11,30 ч. е настъпило пътнотранспортно
произшествие /ПТП/ при следните отразени в протокола обстоятелства: моторно
превозно средство марка „Шевролет Каптива“ с рег.№ *******се движи от изхода на
Автомивка “Екстрим“, находяща се на ул.“Крум Хр.Стоянов“ към ул.“Пловдив“ и при
включване в движението реализира ПТП в отворена шахта /без капак/ на пътя. Наличието
на необезопасено препятствие – шахта без капак, на пътното платно в посоката на
движение на МПС е обективирано и в инкорпорираната в протокола на СДВР схема,
както и в скицата на пътно-транспортно произшествие към протокол № 1581138 от 24.05.2015
г. на СДВР и докладната служителя на СДВР за посетеното ПТП, приложени към
преписката на СДВР, неоспорени в производството.
В протокола е удостоверено и че при
произшествието на лек автомобил „Шевролет Каптива“ с рег.№ *******са причинени
видими щети: предна лява гума и джанта. За причинените видими вреди на лекия
автомобил от това събитие е представен и снимков материал, неоспорен от
ответника, от който се констатират следните увреди на лек автомобил „Шевролет
Каптива“ с рег.№ *******: предна лява гума, предна лява джанта, преден спойлер
и кора под ДВГ.
След анализ и съпоставка на обективните
данни от тези доказателства е изготвена авто-техническа експертиза /АТЕ/ от вещото лице С.С./неоспорена
в процеса/, която депозира заключения, че от техническа гледна точка процесното
ПТП има следния механизъм: водачът на моторно превозно средство /МПС/ лек автомобил „Шевролет Каптива“ с ДК № *******,
излизайки от изхода на Автомивка „Екстрайм“, находящ се на ул.“Крум Стоянов“
под моста на бул.“Сливница“, поема посока на движение към ул.“Пловдив“, при
което попада в необезопасена и несигнализирана отворена шахта на пътното платно
без капак, което става причина за увреждане на автомобила.
Съгласно заключението на АТЕ,
което съдът кредитира като пълно,
обективно, обосно-вано и компетентно изготвено, се констатира и че от техническа гледна
точка щетите, нанесени при ПТП на процесното МПС се намират в
причинно-следствена връзка с механизма на ПТП.
Съгласно данните от приложеното с
исковата молба заверено копие от застрахователна полица „Каско МПС” № 00500199981468,
сключена на 13.08.2014 г. - със срок на действие от 00,00 ч. на 13.09.2014 г.
до 23,59 ч. на 12.09.2015 г., лек автомобил /л.а./ ”Шевролет Каптива” с рег.№ *******,
собственост на „Евролийз Ауто” ЕАД, с година на производство/първа регистрация
– 2012 г., към момента на настъпване на процесното събитие е бил застрахован по
имуществена застраховка „Каско” по риск: А - „Пълно Каско” при ЗД „Евроинс” АД
за застрахователна сума от 44 064,00 лева срещу застрахователна препия от 1
791,56 лева, дължима на 4 вноски, като не е спорно в производството, че последната
е изцяло заплатена.
Съгласно чл.3, ал.1, т.11 от
приложимите към застрахователния договор Общи условия на ЗД „Евроинс“ АД за
застраховка „Каско на МПС“, покрит риск по него е пътнотранспортно произшествие
/ПТП/, вкл. щети, нанесени на паркирано МПС, вследствие на ПТП.
Застрахователният договор покрива щети на МПС, изразяващи се в увреждане на
гума и/или джанта, от ПТП вследствие на дупка и/или неравност на пътя.
От документите по образуваната щета № **********
от 25.05.2015 г. се констатира и че възстановяването на нанесените увреди на л.а.”Шевролет
Каптива” с ДК № *******– на преден спойлер ляв, джанта предна лява 19",
гума предна лява, носач преден ляв, кора под ДВГ, измерване с реглаж преден
мост, е възложено от ищеца ЗД „Евроинс“ АД на „Авто Юнион Сервиз“ ЕООД; че
същото е приключило на 07.08.2015 г. без забележки, както и че във връзка с
това възстановяване ищецът е заплатил по банков път на 16.06.2015 г. и
21.10.2015 г. общо сумата 2 120,68 лева.
От приетото и неоспореното
заключение на АТЕ се констатира и че необходимата стойността за
възстановяването на л.а.”Шевролет Каптива” с ДК № *******, изчислена на база
средни пазарни цени към датата на ПТП, е 2 128,93 лева с ДДС.
Не се спори в производството, че
мястото, където е настъпил процесният инцидент, е урбанизирана територия на
Столична община.
По своята правна същност отговорността по чл.49 ЗЗД има обезпечителногаранционен
характер и възниква по повод чужди виновни и противоправни действия или
бездействия, от които са причинени вреди на трети лица при или по повод изпълнението
на възложена от ответника работа. В разпоредбата на чл.31 ЗП са регламентирани
задължителни правила за поведение, които установяват за Столична община – в
качеството й на адресат на тази норма, преки, императивни задължения във връзка
с устройството, изграждането и поддържането на общинската пътна инфраструктура
и прилежащите към нея съоръжения в урбанизираните територия с цел осигуряването
на предвиденото в нормативните актове състояние на същите и достъпна среда при
тяхното ползване. Съгласно чл.11, ал.1 ЗОС имоти и вещи общинска собственост,
каквито са общинските пътища по силата на чл.8, ал.3 ЗП и чл.3, ал.2, т.1 ЗОС,
се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на
закона и с грижата на добрия стопанин. Неподдържането в съответното на
нормативните изисквания състояние на инфраструктурата не е проявление нито на
грижата на добър стопанин, нито е в интерес на населението на Столична община. В
случай на добре поддържана пътна инфраструктура от страна на общината чрез
служителите й, на които тя възложила
дейността по изграждането, ремонта и поддържането на тази инфраструктура, в
патримониума на ищеца не биха настъпили вреди, които са пряк резултат от
противоправното бездействие на служителите на СО, изпълня-ващи разглежданата
дейност, чието поведение от друга страна се явява и виновно, тъй като установената
с разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД презумпция не е оборена в процеса.
При настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застра-хователно
обезщетение в уговорения срок /чл.208, ал.1 КЗ от 2005 г., отм./, като в разпоредбата на чл.208, ал.3 КЗ /отм./ законодателят е
предвидил, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня
на настъпване на събитието. По силата на чл.203, ал.2 и
ал.3 от КЗ /отм./ за действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за
възстановителна стойност – цената за възстановяване на имуществото от същия
вид, в т.ч. всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка. Изложеното
обосновава извод, че при предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение от застрахователя по имуществена застраховка, съдът следва да
определи последното с оглед средната пазарна цена на новите
части, на материалите и труда, необходими за възстановява-нето на щетите, в
границите на застрахователната сума, уговорена в договора за застраховка, без
да се прилага коефициент на овехтяване, в който смисъл е и константната съдебна практика,
обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК: решение № 79/02.07.2009 г.
по т.д.№ 156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010 г. до т.д.№ 652/2009
г. на ВКС, І ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т.д.№ 627/2008 г. на ВКС, ІІ
ТО; решение № 209/30.01.2012 г. по т.д. № 1 069/2010 г. на ВКС, II ТО, решение
№ 235/27.12.2013 г. по т.д.№ 1586/2013 г. на ВКС, ІІ ТО, решение №
60135/15.11.2021 г. по т.д.№ 1821/2020 г. на ВКС, ІІ ТО и др.
От неоспореното заключение
на АТЕ се установява, че стойността на разходите,
необходими за възстановяването на увредения л.а.”Шевролет Каптива“ и привеждането му в изправно техническо състояние,
изчислена по средни пазарни цени за нови части, материали и труд към датата на
ПТП, възлиза на 2 128,93 лева. Посочената сума, като обективираща стойността на
действителните разходи за репарирането на щетата и съответстваща на установения
в разпоредбата на чл.208 КЗ /отм./ принцип за пълната обезвреда, би подлежала на
заплащане на основание осъществила се суброгация по чл.213, ал.1 КЗ /отм./.
В
случая ЗД „Евроинс” АД е заплатил застрахователното
обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ във връзка с процесното събитие на
стойност 2 120,68 лева /по-малка от определената от АТЕ/, вследствие на което е
встъпил в правата на увредения собственик на л.а.“Шевролет Каптива“ до размера
на платената сума, заедно с обичайните разноски за неговото определяне, срещу ответника в
първоинстанционното производство, до
която сума искът по чл.213, ал.1 КЗ /отм./ се явява доказан по основание и
размер и подлежи на уважа-ване.
В
хода на първоинстанционното производство ответната община не е ангажирала
доказателства, с които да установи наведеното от същата възражение, че водачът
на л.а.”Шевролет
Каптива” с ДК № *******е допринесъл за настъпването на процесното произшествие.
Неоснователни са доводите на въззиваемата страна, че ищецът не е
направил пълно доказване на твърдяната от него фактическа обстановка на
механизма на произшествието. Последният може да бъде доказан с всички допустими
в гражданското съдопроизводство доказателства, като пълно доказване може да се
осъществи както с преки
доказателства, такива които установяват пряко релевантния юридически факт, така
и с косвени доказа-телства,
стига последните да са несъмнено установени, да са достоверни и да са в такава
връзка с другите обстоятелства, че да установяват без съмнение главния факт /в
т.см. решение № 226/ 12.07.2011 г. по гр.д.№ 921/2010 г. на ВКС, IV ГО, решение
№ 50/21.07.2017 г. по гр.д.№ 4 880/2014 г. на ВКС, IV ГО и др./, каквато
хипотеза в дадения случай е налице.
Поради несъвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстан-ционния съд относно изхода на делото относно главния иск по чл.213,
ал.1 КЗ /отм./, обжалваното решение в тази част следва да бъде отменено и вместо това да бъде постановено
друго, с което тази претенция да бъде уважена за сумата 2 120,68 лева, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба – 31.01.2018 г. /по пощата/
до окончателното й запла-щане.
Обезщетението
за несвоевременно изпълнение на парично задължение има акцесорен характер и
възниква от момента на изпадане на длъжника в забава по отношение на главното
му задължение. Съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД,
когато няма определен ден за изпълнение, длъжни-кът изпада в забава, след като
бъде поканен от кредитора. По делото е представена покана от ЗД „Евроинс“ АД до
Столична община за изплащане на сумата 2 120,68 лева по процесната щета във
връзка със събитието от 24.05.2015 г. в 10-дневен срок от получаване на
поканата. От представеното известие за доставянето му /неоспорено в процеса/,
поканата е получена от ответника на 03.12.2015 г., предвид което считано от 15.12.2015
г. последният е изпаднал в забава относно погасяването на задължението му за
главницата от 2 120,68 лева и дължи на ищеца обезщетение по реда на чл.86, ал.1 ЗЗД върху него в размер на законната лихва. За да определи конкретния размер на търсеното вземане /в размер на
законната лихва/ за периода на забавата от
15.12.2015 г. до 30.01.2018 г. вкл. по реда на чл.162 ГПК, съдът взе предвид данните относно
основния лихвен процент на БНБ и изискванията на ПМС № 426/18.12.2014 г.,
съгласно които същият възлиза на сумата 458,47 лева.
Предвид изложеното обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта, с която искът по чл.86, ал.1 ЗЗД е отхвърлен
за сумата от 458,47 лева за периода от 15.12.2015 г. до 30.01.2018 г. вкл. и
вместо това да бъде постановено друго такова, с което претенцията относно обезщетението
за забава за тази стойност и период – да бъде уважена. В останалата обжалвана
част до пълния предявен размер от 460,40 лева и за периода: 14.12.2015 г.
атакуваното решение относно акцесорния иск е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, в която
ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК разликата
над сумата от 0,05 лева до присъдения размер от 50,00 лева – разноски по делото за юрисконсултско възнаграж-дение.
При горния изход на спора на
жалбоподателя-ищец се дължат на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за първоинстанционното
производство в размер на 591,54 лева – държавна такса, депозит за вещо лице и
адвокатско възнаграждение, както и за настоящата инстанция в размер на 411,22 лева
– държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Размерът на адвокатското
възнаграждение за производството пред СРС е определен при условията на чл.78,
ал.5 ГПК на 240,00 лева с ДДС предвид
своевременно наведеното възражение за прекомерност от ищеца, което съдът намира
за основателно, с оглед действи-телната фактическа и правна сложност
на спора, която е минимална, обема на осъществената защита в
първоинстанционното производство, касаещ изготвянето на искова молба и
молба-становище без процесуално представителство в открито съдебно заседание. Съгласно
решение от 23.11.2017 г. по
съединени дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС и решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 на СЕС размерите на
адвокатските възнаграждения по Наредба
№ 1/09.07. 2004 г. на ВАдС не се прилагат.
Съобразно отхвърлената част от
жалбата на въззиваемата страна на основание чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 от ГПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1,00
лева.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ постановеното по гр.д.№ 8 018/2018 г. по описа на СРС, ГО,
165 състав решение № 54 225 от 28.02.2019 г. – в частта, в която е отхвърлен предявеният от ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *********
иск срещу Столична община с правно основание чл.213, ал.1 КЗ от 2005 г. /отм./ във
връзка с чл.49 ЗЗД за сумата 2 120,68 лева – изплатеното от ищеца обезщетение по
щета № **********, по отношение на което за него е възникнало регресно вземане
спрямо ответника; в частта, в която
е отхвърлен предявеният от ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК ********* иск срещу Столична
община с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 458,47 лева – обезщетение за
забава за периода от 15.12.2015 г. до 30.01.2018 г. вкл., както и в частта, в която от ЗД „Евроинс“ АД,
ЕИК ********* е осъдено да заплати на Столична община на основание чл.78, ал.3 ГПК разликата над сумата от 0,05
лева до присъдения размер от 50,00 лева – разноски по делото, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Столична община, с адрес: гр.София, ул.“Московска“ № 33 да ЗАПЛАТИ на ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, по иск с правно основание
чл.213, ал.1 КЗ от 2005 г. /отм./ сумата 2
120,00 лева /две хиляди сто и двадесет лева/, представляваща регресно
вземане за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за причинени на лек
автомобил ”Шевролет Каптива” с ДК № *******имуществени вреди при реализирано на
24.05.2015 г. пътно-транспортно произшествие в гр.София по застрахователна
полица „Каско МПС” с № 00500199981468/ 13.08.2014 г., във връзка с което е
образувана щета № **********/2015 г., заедно със законната лихва върху сумата,
считано от 31.01.2018 г. до окончателното й заплащане, както и на основание
чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 458,47 лева /четиристотин
петдесет и осем лева и четиридесет и седем стотинки/ – обезщетение за забавено
изпълнение за периода от 15.12.2015 г. до 30.01.2018 г. вкл.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 54 225 от 28.02.2019 г., постановеното по
гр.д.№ 8 018/ 2018 г. по описа на СРС, ГО, 165 състав в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА Столична община, с адрес: гр.София, ул.“Московска“ № 33 да ЗАПЛАТИ на ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата 591,54 лева /петстотин деветдесет и един лева и петдесет и четири стотинки/
– разноски за първоинстанционното производство, както и сумата 411,22 лева /четиристотин и единадесет лева
и двадесет и две стотинки/ – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** да ЗАПЛАТИ на Столична община, с адрес: гр.София, ул.“Московска“ № 33 на
основание чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 от
ГПК сумата 1,00 лева /един лев/ – разноски за
въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване
на основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.