РЕШЕНИЕ

 

                                                                     №

 

                                                       гр.София, …….…………. г.

 

                                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на първи октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева

                                                                                                                Любомир Игнатов 

при секретаря Цветослава Гулийкова и в присъствието на прокурора .................... като разгледа докладваното от съдия Иванова в.гр.дело N: 6 902 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

              Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

              С решение № 54225 от 28.02.2019 г., постановено по гр.д.№ 8 018/2018 г. по описа на СРС, ГО, 165 състав са отхвърлени изцяло предявените от ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК ********* срещу Столична община искове с правно основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./ във връзка с чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата 2 120,68 лева, изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № **********, по отношение на което за него е възникнало регресно вземане спрямо ответника, както и на основание чл.86 ЗЗД за сумата 460,40 лева – обезщетение за забава за периода: 14.12.2015 г. – 31.01.2018 г. 

              Със същия акт ищецът ЗД „Евроинс“ АД е осъден да заплати на Столична община  на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 50,00 лева – разноски по делото.

              Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ищеца ЗД „Евроинс“ АД, гр.София. Във въззивна жалба се поддържа, че атакуваното решение е неправилно, тъй като страда от съществен процесуален порок, предвид това че съдът е извел неправилни и противоречиви изводи за неоснователност на предявения иск, като не е отчел установените със същите доказателства факти. Навеждат се доводи и че СРС е разгледал едностранно и частично приетото по делото експертно заключение; че е налице противоречие между определението на съда по чл.140 ГПК и постановеното решение относно механизма на произшествието; че въпреки заявеното искане този съд не е указал на експертизата да работи след постъпване на документите от АНП при СДВР, като по този начин експертизата е изготвена по начина, по който е допуснато от съда, а не както е поискана от ищеца, както и че противно на приетото от съда указания от последния в доклада по делото за разпит на свидетел не се съдържа. Релевирани са твърдения и че от представените по делото доказателства безспорно се установени необходимите факти за възникване на правото на регрес срещу ответника Столична община, която е допуснала наличието на необезопасено препятствие на пътното платно – отворена шахта без капак, в качеството й на собственик, стопанисващ пътната мрежа на територията на общината, в нарушение на нормативната уредба по чл.7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА и чл.167, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, както и че заявените претенции освен по основание са доказани и по размер.

              Моли въззивният съд да уважи жалбата му и след като отмени атакуваното решение, да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените от него искове. Претендира присъждането на разноски за двете инстанции.

              Ответникът по жалбата – Столична община, гр.София в срока по чл.263, ал.1 ГПК не е депозирал отговор на въззивната жалба. В проведеното открито съдебно заседание е оспорил жалбата с доводи за нейната неоснователност и за правилност и законосъобразност на атакуваното решение. Релевира съображения, че ищецът не е направил доказване на твър-дяната фактическа обстановка. Заявява искане атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждането на разноски за двете инстанции и юрисконсултско възнаграждение по делото.

              Софийски градски съд като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

              Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валид-ността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

              При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част, както и че настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, поради което съдът дължи произнасяне по правилността на решението с оглед изложените в жалбата доводи.

              Съдът е сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.213, ал.1 КЗ от 2005 г. /отм./ във връзка с чл.49 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

              По силата на цитираната разпоредба от Кодекса за застраховането от 2005 г. – отм., но регламентиращ правоотношенията към момента на възникване на процесното събитие, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застра-хования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” – до размера на платеното обезщете-ние и обичайните разноски, направени за неговото определяне. С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск на това основание срещу възложителя на работата са: наличието на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увредено лице /в т.ч. и по застраховка „Каско“/; плащането на застрахователно обезщетение по нея; осъществено непозволеното увреждане от трето лице по чл.45, ал.1 ЗЗД – деяние, вина, противоправно поведение, вреда и причинна връзка между това деяние и претърпени от застрахования по имуществената застраховка вреди при или по повод изпълнението на възложена от ответника работа – изисквания, които в дадената хипотеза са налице.  

              От приетото в производството пред СРС доказателство – протокол за пътно-транспортно произшествие с № 1581138 от 24.05.2015 г., съставен от служител на сектор ОПП – СДВР при посещение на място, неоспорен в процеса, се установява, че на 24.05.2015 г. в гр.София около 11,30 ч. е настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/ при следните отразени в протокола обстоятелства: моторно превозно средство марка „Шевролет Каптива“ с рег.№ *******се движи от изхода на Автомивка “Екстрим“, находяща се на ул.“Крум Хр.Стоянов“ към ул.“Пловдив“ и при включване в движението реализира ПТП в отворена шахта /без капак/ на пътя. Наличието на необезопасено препятствие – шахта без капак, на пътното платно в посоката на движение на МПС е обективирано и в инкорпорираната в протокола на СДВР схема, както и в скицата на пътно-транспортно произшествие към протокол № 1581138 от 24.05.2015 г. на СДВР и докладната служителя на СДВР за посетеното ПТП, приложени към преписката на СДВР, неоспорени в производството.

              В протокола е удостоверено и че при произшествието на лек автомобил „Шевролет Каптива“ с рег.№ *******са причинени видими щети: предна лява гума и джанта. За причинените видими вреди на лекия автомобил от това събитие е представен и снимков материал, неоспорен от ответника, от който се констатират следните увреди на лек автомобил „Шевролет Каптива“ с рег.№ *******: предна лява гума, предна лява джанта, преден спойлер и кора под ДВГ. 

              След анализ и съпоставка на обективните данни от тези доказателства е изготвена авто-техническа експертиза /АТЕ/ от вещото лице С.С./неоспорена в процеса/, която депозира заключения, че от техническа гледна точка процесното ПТП има следния механизъм: водачът на моторно превозно средство /МПС/ лек автомобил „Шевролет Каптива“ с ДК № *******, излизайки от изхода на Автомивка „Екстрайм“, находящ се на ул.“Крум Стоянов“ под моста на бул.“Сливница“, поема посока на движение към ул.“Пловдив“, при което попада в необезопасена и несигнализирана отворена шахта на пътното платно без капак, което става причина за увреждане на автомобила.

              Съгласно заключението на АТЕ, което съдът кредитира като пълно, обективно, обосно-вано и компетентно изготвено, се констатира и че от техническа гледна точка щетите, нанесени при ПТП на процесното МПС се намират в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП.

              Съгласно данните от приложеното с исковата молба заверено копие от застрахователна полица „Каско МПС” № 00500199981468, сключена на 13.08.2014 г. - със срок на действие от 00,00 ч. на 13.09.2014 г. до 23,59 ч. на 12.09.2015 г., лек автомобил /л.а./ ”Шевролет Каптива” с рег.№ *******, собственост на „Евролийз Ауто” ЕАД, с година на производство/първа регистрация – 2012 г., към момента на настъпване на процесното събитие е бил застрахован по имуществена застраховка „Каско” по риск: А - „Пълно Каско” при ЗД „Евроинс” АД за застрахователна сума от 44 064,00 лева срещу застрахователна препия от 1 791,56 лева, дължима на 4 вноски, като не е спорно в производството, че последната е изцяло заплатена.  

              Съгласно чл.3, ал.1, т.11 от приложимите към застрахователния договор Общи условия на ЗД „Евроинс“ АД за застраховка „Каско на МПС“, покрит риск по него е пътнотранспортно произшествие /ПТП/, вкл. щети, нанесени на паркирано МПС, вследствие на ПТП. Застрахователният договор покрива щети на МПС, изразяващи се в увреждане на гума и/или джанта, от ПТП вследствие на дупка и/или неравност на пътя.

              От документите по образуваната щета № ********** от 25.05.2015 г. се констатира и че възстановяването на нанесените увреди на л.а.”Шевролет Каптива” с ДК № *******– на преден спойлер ляв, джанта предна лява 19", гума предна лява, носач преден ляв, кора под ДВГ, измерване с реглаж преден мост, е възложено от ищеца ЗД „Евроинс“ АД на „Авто Юнион Сервиз“ ЕООД; че същото е приключило на 07.08.2015 г. без забележки, както и че във връзка с това възстановяване ищецът е заплатил по банков път на 16.06.2015 г. и 21.10.2015 г. общо сумата 2 120,68 лева.

              От приетото и неоспореното заключение на АТЕ се констатира и че необходимата стойността за възстановяването на л.а.”Шевролет Каптива” с ДК № *******, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 2 128,93 лева с ДДС.

              Не се спори в производството, че мястото, където е настъпил процесният инцидент, е урбанизирана територия на Столична община.

              По своята правна същност отговорността по чл.49 ЗЗД има обезпечителногаранционен характер и възниква по повод чужди виновни и противоправни действия или бездействия, от които са причинени вреди на трети лица при или по повод изпълнението на възложена от ответника работа. В разпоредбата на чл.31 ЗП са регламентирани задължителни правила за поведение, които установяват за Столична община – в качеството й на адресат на тази норма, преки, императивни задължения във връзка с устройството, изграждането и поддържането на общинската пътна инфраструктура и прилежащите към нея съоръжения в урбанизираните територия с цел осигуряването на предвиденото в нормативните актове състояние на същите и достъпна среда при тяхното ползване. Съгласно чл.11, ал.1 ЗОС имоти и вещи общинска собственост, каквито са общинските пътища по силата на чл.8, ал.3 ЗП и чл.3, ал.2, т.1 ЗОС, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добрия стопанин. Неподдържането в съответното на нормативните изисквания състояние на инфраструктурата не е проявление нито на грижата на добър стопанин, нито е в интерес на населението на Столична община. В случай на добре поддържана пътна инфраструктура от страна на общината чрез служителите й, на които тя  възложила дейността по изграждането, ремонта и поддържането на тази инфраструктура, в патримониума на ищеца не биха настъпили вреди, които са пряк резултат от противоправното бездействие на служителите на СО, изпълня-ващи разглежданата дейност, чието поведение от друга страна се явява и виновно, тъй като установената с разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД презумпция не е оборена в процеса.

              При настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застра-хователно обезщетение в уговорения срок /чл.208, ал.1 КЗ от 2005 г., отм./, като в разпоредбата на чл.208, ал.3 КЗ /отм./ законодателят е предвидил, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. По силата на чл.203, ал.2 и ал.3 от КЗ /отм./ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна стойност – цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в т.ч. всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Изложеното обосновава извод, че при предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по имуществена застраховка, съдът следва да определи последното с оглед средната пазарна цена на новите части, на материалите и труда, необходими за възстановява-нето на щетите, в границите на застрахователната сума, уговорена в договора за застраховка,           без да се прилага коефициент на овехтяване, в който смисъл е и константната съдебна практика, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК: решение № 79/02.07.2009 г. по т.д.№ 156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010 г. до т.д.№ 652/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т.д.№ 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012 г. по т.д. № 1 069/2010 г. на ВКС, II ТО, решение № 235/27.12.2013 г. по т.д.№ 1586/2013 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 60135/15.11.2021 г. по т.д.№ 1821/2020 г. на ВКС, ІІ ТО и др.

              От неоспореното заключение на АТЕ се установява, че стойността на разходите, необходими за възстановяването на увредения л.а.”Шевролет Каптива“ и привеждането му в изправно техническо състояние, изчислена по средни пазарни цени за нови части, материали и труд към датата на ПТП, възлиза на 2 128,93 лева. Посочената сума, като обективираща стойността на действителните разходи за репарирането на щетата и съответстваща на установения в разпоредбата на чл.208 КЗ /отм./ принцип за пълната обезвреда, би подлежала на заплащане на основание осъществила се суброгация по чл.213, ал.1 КЗ /отм./.

              В случая ЗД „Евроинс” АД е заплатил застрахователното обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ във връзка с процесното събитие на стойност 2 120,68 лева /по-малка от определената от АТЕ/, вследствие на което е встъпил в правата на увредения собственик на л.а.“Шевролет Каптива“ до размера на платената сума, заедно с обичайните разноски за неговото определяне, срещу ответника в първоинстанционното производство, до която сума искът по чл.213, ал.1 КЗ /отм./ се явява доказан по основание и размер и подлежи на уважа-ване.

              В хода на първоинстанционното производство ответната община не е ангажирала доказателства, с които да установи наведеното от същата възражение, че водачът на л.а.”Шевролет Каптива” с ДК № *******е допринесъл за настъпването на процесното произшествие. 

              Неоснователни са доводите на въззиваемата страна, че ищецът не е направил пълно доказване на твърдяната от него фактическа обстановка на механизма на произшествието. Последният може да бъде доказан с всички допустими в гражданското съдопроизводство доказателства, като пълно доказване може да се осъществи както с преки доказателства, такива които установяват пряко релевантния юридически факт, така и с косвени доказа-телства, стига последните да са несъмнено установени, да са достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да установяват без съмнение главния факт /в т.см. решение № 226/ 12.07.2011 г. по гр.д.№ 921/2010 г. на ВКС, IV ГО, решение № 50/21.07.2017 г. по гр.д.№ 4 880/2014 г. на ВКС, IV ГО и др./, каквато хипотеза в дадения случай е налице.

              Поради несъвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстан-ционния съд относно изхода на делото относно главния иск по чл.213, ал.1 КЗ /отм./, обжалваното решение в тази част следва да бъде отменено и вместо това да бъде постановено друго, с което тази претенция да бъде уважена за сумата 2 120,68 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 31.01.2018 г. /по пощата/ до окончателното й запла-щане.   

              Обезщетението за несвоевременно изпълнение на парично задължение има акцесорен характер и възниква от момента на изпадане на длъжника в забава по отношение на главното му задължение. Съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжни-кът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. По делото е представена покана от ЗД „Евроинс“ АД до Столична община за изплащане на сумата 2 120,68 лева по процесната щета във връзка със събитието от 24.05.2015 г. в 10-дневен срок от получаване на поканата. От представеното известие за доставянето му /неоспорено в процеса/, поканата е получена от ответника на 03.12.2015 г., предвид което считано от 15.12.2015 г. последният е изпаднал в забава относно погасяването на задължението му за главницата от 2 120,68 лева и дължи на ищеца обезщетение по реда на чл.86, ал.1 ЗЗД върху него в размер на законната лихва. За да определи конкретния размер на търсеното вземане /в размер на законната лихва/ за периода на забавата от 15.12.2015 г. до 30.01.2018 г. вкл. по реда на чл.162 ГПК, съдът взе предвид данните относно основния лихвен процент на БНБ и изискванията на ПМС № 426/18.12.2014 г., съгласно които същият възлиза на сумата 458,47 лева.

              Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът по чл.86, ал.1 ЗЗД е отхвърлен за сумата от 458,47 лева за периода от 15.12.2015 г. до 30.01.2018 г. вкл. и вместо това да бъде постановено друго такова, с което претенцията относно обезщетението за забава за тази стойност и период – да бъде уважена. В останалата обжалвана част до пълния предявен размер от 460,40 лева и за периода: 14.12.2015 г. атакуваното решение относно акцесорния иск е правилно и следва да бъде потвърдено.

              Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК разликата над сумата от 0,05 лева до присъдения размер от 50,00 лева – разноски  по делото за юрисконсултско възнаграж-дение.

              При горния изход на спора на жалбоподателя-ищец се дължат на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за първоинстанционното производство в размер на 591,54 лева – държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение, както и за настоящата инстанция в размер на 411,22 лева – държавна такса и адвокатско възнаграждение.

              Размерът на адвокатското възнаграждение за производството пред СРС е определен при условията на чл.78, ал.5 ГПК на 240,00 лева с ДДС предвид своевременно наведеното възражение за прекомерност от ищеца, което съдът намира за основателно, с оглед действи-телната фактическа и правна сложност на спора, която е минимална, обема на осъществената защита в първоинстанционното производство, касаещ изготвянето на искова молба и молба-становище без процесуално представителство в открито съдебно заседание. Съгласно решение от 23.11.2017 г. по  съединени дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС и решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 на СЕС размерите на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/09.07. 2004 г. на ВАдС не се прилагат.   

              Съобразно отхвърлената част от жалбата на въззиваемата страна на основание чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 от ГПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1,00 лева.   

              Воден от горното, Съдът

 

                                                      Р    Е    Ш    И:

 

              ОТМЕНЯ постановеното по гр.д.№ 8 018/2018 г. по описа на СРС, ГО, 165 състав решение № 54 225 от 28.02.2019 г. – в частта, в която е отхвърлен предявеният от ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК ********* иск срещу Столична община с правно основание чл.213, ал.1 КЗ от 2005 г. /отм./ във връзка с чл.49 ЗЗД за сумата 2 120,68 лева – изплатеното от ищеца обезщетение по щета № **********, по отношение на което за него е възникнало регресно вземане спрямо ответника; в частта, в която е отхвърлен предявеният от ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК ********* иск срещу Столична община с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 458,47 лева – обезщетение за забава за периода от 15.12.2015 г. до 30.01.2018 г. вкл., както и в частта, в която от ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на Столична община на основание чл.78, ал.3 ГПК разликата над сумата от 0,05 лева до присъдения размер от 50,00 лева – разноски по делото, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

             

              ОСЪЖДА Столична община, с адрес: гр.София, ул.“Московска“ № 33 да ЗАПЛАТИ на ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, по иск с правно основание чл.213, ал.1 КЗ от 2005 г. /отм./ сумата 2 120,00 лева /две хиляди сто и двадесет лева/, представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за причинени на лек автомобил ”Шевролет Каптива” с ДК № *******имуществени вреди при реализирано на 24.05.2015 г. пътно-транспортно произшествие в гр.София по застрахователна полица „Каско МПС” с № 00500199981468/ 13.08.2014 г., във връзка с което е образувана щета № **********/2015 г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 31.01.2018 г. до окончателното й заплащане, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 458,47 лева /четиристотин петдесет и осем лева и четиридесет и седем стотинки/ – обезщетение за забавено изпълнение за периода от 15.12.2015 г. до 30.01.2018 г. вкл.

 

              ПОТВЪРЖДАВА решение № 54 225 от 28.02.2019 г., постановеното по гр.д.№ 8 018/ 2018 г. по описа на СРС, ГО, 165 състав в останалата обжалвана част.

 

              ОСЪЖДА Столична община, с адрес: гр.София, ул.“Московска“ № 33 да ЗАПЛАТИ на ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 591,54 лева /петстотин деветдесет и един лева и петдесет и четири стотинки/ – разноски за първоинстанционното производство, както и сумата 411,22 лева /четиристотин и единадесет лева и двадесет и две стотинки/ – разноски за въззивното производство.

 

              ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да ЗАПЛАТИ на Столична община, с адрес: гр.София, ул.“Московска“ № 33 на основание чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 от  ГПК сумата 1,00 лева /един лев/ – разноски за въззивното производство.

 

              Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.

 

 

 

 

 

                           

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                              2.