Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр. София,  09.10.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-8 с-в., в закрито заседание на девети октомври, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                                                                       

                                                                                         

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТЕФАН  КЮРКЧИЕВ

 

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 5895 по описа на състава за 2015г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 247, ал.1 пр. първо от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 114878/05.09.2018г. подадена от името на ищците Д.Б.Л. и В.С.Я., с която се иска да бъде „допълнено“ постановеното по делото Решение от 17.08.2018г. в частта за разноските.

В молбата се посочва, че в мотивите на съдебното решение бил отразен извода, че на процесуалните представители на ищците, действащи като „Адвокатско дружество Ч., П.и И.“ с ЕИК ********следва да бъде присъдено възнаграждение по чл. 38 от ЗА в размер на 4730 лева за всеки ищец т.е. общо в размер на 9460 лева, но в мотивите на съдебното решение липсвал диспозитив с такова съдържание.

Насрещната страна по молбата „З.К.Л.И.“ АД с ЕИК ******** оспорва основателността на искането. В писмено становище от 25.09.2018г. заявява, че не са били налице основания за присъждане на споменатото възнаграждение в полза на процесуалните представители на ищците, действащи като „Адвокатско дружество Ч., П.и И.“ с ЕИК ********, поради процесуални съображения и доводи, извлечени от приложното поле на Закона за адвокатурата.

Насрещната страна по молбата „З.К.О.- К.Б.“ КЧТ с ЕИК ***** не изразява становище по нейната допустимост и основателност.

За да се произнесе по направеното искане за изменение на постановеното решение в частта за разноските, настоящият състав на съда взе предвид следното:

С Решение от 17.08.2018г. по настоящото дело, съдът се е произнесъл по предявените от Д.Б.Л. и В.С.Я. искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм./.срещу предпочитания ответник „З.К.Л.И.“ АД и срещу привлеченото като евентуален ответник „З.К.О.- К.Б.“ КЧТ, осъждайки предпочитания ответник да заплати на всеки от ищците застрахователно обезщетение от по 160 000 лева и отхвърляйки предявените искове в частта за горницата до пълния претендиран размер от 200 000 лева. При това, съдът не е разгледал предявените при условията на евентуалност искове срещу „З.К.О. - К.Б.“ КЧТ с ЕИК *****, доколкото е уважил претенциите срещу предпочитания ответник т.е. не се е сбъднало онова вътрешнопроцесуално условие, което да създаде предпоставките за разглеждане на претенциите срещу евентуалния ответник. Изпълнявайки задължението си по чл. 78 от ГПК, съдът се произнесе по отношение на разноските, като присъди на всяка от страните съдебни разноски, съразмерно с уважената и респ. отхвърлената част от иска, а на евентуалния ответник също присъди разноски, поради това, че са били направени в резултат от привличането му като ответник в процеса, по волята на ищците. В рамките на произнасянето си по отношение на разноските, съдът присъди на процесуалните представители на ищеца възнаграждение по чл. 38 от ЗА.

При това, може да се констатира, че съдът неволно е пропуснал да се произнесе в диспозитива на решението по два въпроса, които са обсъдени в мотивите, а именно: липсва изричен диспозитив обективиращ формираната воля, че съдът оставя без разглеждане претенциите насочени срещу евентуалния ответник „З.К.О. - К.Б.“ КЧТ с ЕИК *****, доколкото е уважил исковете срещу предпочитания ответник, както и изричен диспозитив,  както и че ответникът „З.К.Л.И.“ АД следва да заплати на процесуалните представители на ищците, действащи като „Адвокатско дружество Ч., П.и И.“ възнаграждение по чл. 38 от ЗА в размер на 4730 лева за всеки ищец т.е. общо в размер на 9460 лева.

По допустимостта на молбата и правната квалификация;

Молбата, търсеща съдействието на съда за допълване на диспозитива на съдебното решение, с която е сезиран съдът е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно легитимирана страна в процеса и в рамките на предвидения от закона срок, като се отчита, че решението е съобщено един ден по- рано от постъпването й (т.е. на 04.09.2018г.)

Правната квалификация на искането за допълване на диспозитива на съдебното решение обаче, следва да бъде определена от съда, съобразно собствената му преценка за приложимост на процесуалния закон, а не от молителя. Трайната практика на съдилищата и на ВКС приема, че съдът не е обвързан от правната квалификация на направеното искане а от съдържанието му, поради което, отчитайки същността на искането - за допълване на диспозитива на решението – искането на с което в този случай съдът е сезиран, ще трябва да бъде квалифицирано от гледна точка на процесуалното право, като молба за поправка на очевидна фактическа грешка. Молителите (ищците) желаят диспозитивът на решението да бъде приведен в съответствие с мотивите на решението.

Очевидната фактическа грешка, по смисъла на чл. 247 от ГПК представлява очевидно несъответствие между формираната в мотивите воля на съда и нейното външно обективиране в диспозитива на съдебния акт, каквото е налице в конкретния случай.

Съдът намира, че решението няма нужда от допълване, понеже то би подлежало на допълване в частта за разноските, по смисъла на чл. 248 от ГПК, ако съдът изобщо не е разгледал въпроса за присъждане на разноски по реда на чл. 38 от ЗА, макар да е бил сезиран с такова искане. В случая, съдът се е произнесъл, постановявайки изрични, макар и кратки изводи в мотивите на решението.

По основателността на молбата;

Налице е очевидно несъответствие между формираната воля на съда в мотивите в две насоки – първо: да постанови изричен диспозитив, че оставя без разглеждане исковете срещу евентуалния ответник, какъвто диспозитив винаги се дължи, след като съдът е формирал воля в тази насока и дори е присъдил разноски в полза на евентуалнио тветник; второ: да присъди разноски по чл. 38 от ЗА и съдържанието на диспозитива на съдебното решение и трето – да отстрани лишеното от смисъл повторение „осъжда осъжда“ в последния абзац от диспозитива на решението.

Посочените по- горе очевидни фактически грешки не изменят смисъла на волята на съда, която е съвсем ясна, но са резултат от нежелан технически пропуск, при изготвяне на съдебния акт. Уместно е да се отбележи, че пропускът може да е резултат от конкретни хипотези, при които поради изключителната си натовареност с дела, за изготвяне на съдебния акт, съдът използва съдействие на софтуерни (технически) средства, на съдебни помощници, технически сътрудници. Във всеки случай обаче, независимо от причината, съдът е длъжен незабавно да отстрани своя технически пропуск.

Уместно е при това да се отбележи, че инициативата за поправка на очевидна фактическа грешка може да принадлежи както на страните, така и изцяло на съда, дори без да е необходимо да бъде сезиран.

Доводите в отговора на ответника „З.К.Л.И.“ АД в случая няма как да бъдат обсъдени по същество, понеже не касаят производство по реда на чл. 247 от ГПК, а този ответник е пропуснал да сезира съда с искане по реда на чл. 248 от ГПК.

Така мотивиран, на основание чл. 247, ал.1 от ГПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНИ ФАКТИЧЕСКИ ГРЕШКИ в Решение от 17.08.2018г., постановено по гр. д. № 5895  съгласно описа на І-8 състав на СГС за 2015г., в следния смисъл:

 

ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД с ЕИК ******** и адрес- гр. София, бел. „********“ №***да заплати на „Адвокатско дружество Ч., П.и И.“ с ЕИК ********действащо в качеството на процесуален представители на ищците Д.Б.Л. и В.С.Я. възнаграждение по чл. 38 от ЗА в общ размер на сумата от 9460 (девет хиляди четиристотин и шестдесет) лева за осъщественото процесуално представителство.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ на Д.Б.Л. и В.С.Я., срещу „З.К.О. - К.Б.“ КЧТ с ЕИК ***** за присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в следствие смъртта на дъщеря Я.Д.Л., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.07.2014г., до деня на окончателното плащане.

 

ЗАЛИЧАВА ПОВТОРЕНИЕТО НА ДУМАТА „ОСЪЖДА“ в последния абзац от диспозитива на решението, което след поправката следва да се чете: 

 

„ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД с ЕИК ********, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК – сумата от 12 700 лева (дванадесет хиляди и седемстотин лева) за държавна такса, от чието заплащане ищците са освободени.“

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на преписа от него.

                       

                               СЪДИЯ: