№ 267
гр. Варна, 25.04.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милен П. С.
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. М.
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20253000500027 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по чл. 247 ГПК пред окръжния съд е приключило с
определение № 813/12.02.2025 г., отпаднали са пречките за движението на
настоящото дело и то следва да бъде възобновено.
Производството по в.гр.д. 27/2025 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по три въззивни и две частни жалби на страните
както следва:
-По въззивна жалба на Д. С. Ф., подадена чрез адв. К.М., против
решение № 914/06.08.2024 г., постановено по гр.д. № 400/2024 г. по описа на
Варненския окръжен съд В ЧАСТИТЕ, с които са отхвърлени исковете му:
срещу И. Г. Д. за заплащане на възнаграждение по неформален договор за
поръчка, съчетан с упълномощителна сделка от 01.10.2019г. с предмет
осъществяване на процесуална защита в производствата по т.д. № 1537/2017г.
по описа на СГС, в.т.д. № 2350/2022г. на САС и т.д. № 2684/2021г. на ВКС,
определено по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА с решение № 1018/09.11.2023г.,
допълнено с решение № 1097/11.01.2024г. и двете на Висшия адвокатски
съвет, за разликата над присъдената сума от 25 000 лв. с ДДС до
претендираната от 95 624, 65 лв. с ДДС, ведно със законна лихва от датата
на депозиране на исковата молба - 22.02.2024г. до окончателното изплащане
на задължението; срещу В. С. Д. за заплащане на възнаграждение по
неформален договор за поръчка, съчетан с упълномощителна сделка от
01.10.2019г. с предмет осъществяване на процесуална защита в
производствата по т.д. № 1537/2017г. по описа на СГС, в.т.д. № 2350/2022г. на
САС и т.д. № 2684/2021г. на ВКС, определено по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА с
решение № 1018/09.11.2023г., допълнено с решение № 1097/11.01.2024г. и
1
двете на Висшия адвокатски съвет, за разликата над присъдената сума от 8
000 лв. с ДДС до претендираната от 18 740 лв. с ДДС, ведно със законна
лихва от датата на депозиране на исковата молба - 22.02.2024г. до
окончателното изплащане на задължението; и в частта, с която въззивникът е
осъден да заплати разноски на насрещната страна, съобразно отхвърлената
част от исковете.
Въззивникът е настоявал, че решението на окръжия съд в обжалваната
отхвърлителна част е неправилно като постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния
закон и е необосновано, като е молил за отмяната му в същата част, за
уважаване на исковете до пълния претендиран размер и за присъждане на
сторените по делото разноски.
Ответниците В. С. Д. и И. Г. Д., (последната чрез адв. А.), са подали,
обективирани в насрещните им въззивни жалби, отговори на въззивната
жалба на Д. Ф., с които са оспорили същата и по съображения за
неоснователността й са молили за оставянето й без уважение и за
потвърждаване на решението в отхвърлителната му част.
-По насрещна въззивна жалба от В. С. Д., против решение №
914/06.08.2024 г., постановено по гр.д. № 400/2024 г. по описа на
Варненския окръжен съд В ЧАСТИТЕ, с които: същият е осъден да заплати
на Д. С. Ф. сумата от 8 000 лв., представляваща неизплатено възнаграждение
по неформален договор за поръчка, съчетан с упълномощителна сделка от
01.10.2019г. с предмет осъществяване на процесуална защита в
производствата по т.д. № 1537/2017г. по описа на СГС, в.т.д. № 2350/2022г. на
САС и т.д. № 2684/2021г. на ВКС, определено по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА с
решение № 1018/09.11.2023г., допълнено с решение № 1097/11.01.2024г. и
двете на Висшия адвокатски съвет, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба - 22.02.2024г. до окончателното изплащане на
задължението; и въззивникът е осъден за заплащане на разноски.
Въззивникът е навел подробни оплаквания за неправилност на
решението на окръжния съд в обжалваната му осъдителна част, поради
допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон, като е молил
за отмяната му в същата част с отхвърляне на иска и присъждане на сторените
по делото разноски. Молил е въззивният съд: да допусне до разглеждане
доказателствените искания на ответниците, представени по делото, които
първоинстанционния съд в нарушение на ГПК оставил без уважение; да
допусне до разглеждане преюдициалните въпроси, относно приложимостта на
Директива 2011/83/ЕС относно правата на потребителите на адвокатски
услуги, които първоинстанционният съд, в нарушение на чл. 5 ГПК, вр. чл. 5,
ал. 4 от Конституцията на Република България, вр. чл. 5 от ДЕС, вр. чл. 267 и
чл. 288(3) от ДФЕС оставил без уважение, като отправи преюдициално
запитване до СЕС съобразно искането, представено в първоинстанционния
съд.
2
-По насрещна въззивна жалба от И. Г. Д., подадена чрез адв. А.,
против решение № 914/06.08.2024 г., постановено по гр.д. № 400/2024 г. по
описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТИТЕ, с които: възивницата е
осъдена да заплати на Д. С. Ф. сумата от 25 000 лв. с ДДС -
възнаграждение по неформален договор за поръчка, съчетан с
упълномощителна сделка от 01.10.2019г. с предмет осъществяване на
процесуална защита в производствата по т.д. № 1537/2017г. по описа на СГС,
в.т.д. № 2350/2022г. на САС и т.д. № 2684/2021г. на ВКС, определено по реда
на чл. 36, ал. 3 ЗА с решение № 1018/09.11.2023г., допълнено с решение №
1097/11.01.2024г. и двете на Висшия адвокатски съвет, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба - 22.02.2024г. до
окончателното изплащане на задължението; и същата е осъдена за заплащане
на разноски.
Въззивницата е навела оплаквания за неправилност на решението на
окръжния съд в обжалваната му осъдителна част по подробно развити
съображения за допуснати от окръжния съд нарушения на процесуалния и на
материалния закон. Молила е за отмяна на обжалваното решение в същата
част с отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото разноски.
Заявила е следните искания от въззивния съд: 1.да изготви нов доклад като на
страните се укажат изрично фактите, които следва да докажат или
опровергаят; 2.съдът да приеме за съвместно разглеждане направеното в
евентуалност възражение за прихващане от въззивниците за вреди от лошото
изпълнение на договора така, както са посочени в отговора на исковата молба
и уточнението, направено в изпълнение на указанията на съда с молба
14300/05. 06. 2024г.; 3. да допусне до разпит двама свидетели за установяване
на обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба; 4. да отправи
преюдициално запитване до СЕС с поставените преюдициални въпроси
съобразно искането в нарочна молба, представена пред първоинстанционния
съд.
Д. С. Ф. е подал писмен отговор на двете насрещни въззивни жалби
на ответниците, с който е оспорил същите и по съображения за
неоснователността на оплакванията и по правилността на обжалваното
решение в осъдителната му част, е молил за оставяне на жалбите без уважение
и за потвърждаване на решението на окръжния съд в осъдителната част.
Противопоставил се е на заявените от ответниците искания по
доказателствата, както и на искането за отправяне на преюдициално питане до
СЕС. Позовано на процесуално нарушение на окръжния съд – недопускане на
относими към предмета на доказване доказателства, е молил за приемане на
приложените към отговора решение № 60155/14.12.2021 г., определение №
110/22.02.2021 г. на ВКС и договор за спогодба от 12.09.2023 г.
-По частна жалба на Д. С. Ф., подадена чрез адв. К.М., против
определение № 4884/07.11.2024 г., постановено по гр.д. № 400/2024 г. по
описа на Варненския окръжен съд по реда на ч. 248 ГПК, поправено по
реда на чл. 247 ГПК с определение №813/12.02.2025 г. по същото дело В
3
ЧАСТТА, с която по молбата на В. С. Д. и И. Г. Д. е изменено решение № 914
от 06.08.2024 година, постановено по гр. дело № 400 по описа на Варненския
окръжен съд за 2024 година в частта за разноските и Д. С. Ф. е осъден да
заплати на И. Г. Д. допълнително сумата от 617,91 лева с вкл. ДДС,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение над присъдената
сума от 711,50 лева с ДДС, както и е осъден да заплати на В. Д. допълнително
сумата от 732,43 лева с вкл. ДДС, представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение над присъдената му сума от 569,16 лева., на осн. чл. 78, ал.3
ГПК.
По оплаквания за недопустимост на обжалваното определение в
посочената част, евентуално – по такива за неговата неправилност –
незаконосъобразност и необоснованост, жалбоподателят е молил за
обезсилването му, евентуално – за отмяната му в обжалваната част с
отхвърляне на молбата и присъждане на разноски.
В. С. Д. и И. Г. Д., чрез адв. А., са подали писмен отговор на частната
жалба, с която са оспорили същата и по съображения за неоснователността й,
са молили за отхвърлянето й и за потвърждаване на определението в
обжалваната от ищеца част.
- По частна жалба на И. Г. Д., подадена чрез адв. А., уточнена с
молба от 07.03.2025 г. (след приключване на производството по чл. 247
ГПК), против определение № 4884/07.11.2024 г., постановено по гр.д. №
400/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд, поправено по реда на чл.
247 ГПК с определение №813/12.02.2025 г. по същото дело в частта, с която
е оставена без уважение молбата й вх. № 23629/24.09.2024 г. за изменение на
решение № 914/06.08.2024 г., постановено по гр.д. № 400/2024г. по описа на
Окръжен съд – Варна, в частта за разноските: - чрез увеличаване на
присъдените в нейна полза разноски за адвокатско възнаграждение, в частта за
разликата над присъдената й сума в общ размер на 1329,41 лв. до
претендираната такава от 7356,45 лв.; - чрез намаляване на присъдените в
полза на ищеца Д. С. Ф. суми, дължими от нея, както следва: сумата от 50 лв.,
представляваща разноски в обезпечителното производство по ч.гр.д. №
148/2024г. на Окръжен съд – Варна, както и сумата от 226, 48 лв.,
представляваща разноски по изпълнително дело № 20247160400049, във
връзка с налагане на обезпечителните мерки, дължими на основание чл. 78, ал.
1 ГПК; - чрез намаляване на присъдената в полза на адв. К. М. сума, дължима
от ответницата Д., а именно: сумата от 600 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ под формата на
процесуално представителство, от която 200 лв. в производството по ч.гр.д. №
148/2024г. на ВОС, 200 лв. за производството по в.ч.гр.д. № 109/2024г. на
ВАпС и 200 лв. по налагане на обезпечителните мерки в изпълнително дело №
20247160400049, дължими на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата.
Жалбоподателката е навела оплаквания за неправилност на
4
обжалваното определение в посочената му част, като е молила за отмяната му
в същата и за уважаване на молбата й по чл. 248 ГПК за изменение на
решението в частта на разноските чрез: - присъждане в нейна полза на
разноски за адвокатско възнаграждение за горницата над 1329,41 лв. до
претендираните такива от 7356,45 лв.; - за отмяна на осъждането й за
заплащане на разноски на Д. С. Ф. от 50 лв. за обезпечителното производство
и 226, 48 лв. – за налагане на обезпечението по изп.дело; - за отмяна на
осъждането й за заплащане на адв. К. М. на адвокатско възнаграждение от 600
лв. за оказана безплатна правна помощ под формата на процесуално
представителство на ищеца в обезпечителното производство и в
производството по налагане на обезпечителните мерки.
Д. С. Ф., чрез адв. К.М., е подал писмен отговор на частната жалба,
допълнен с молба от 01.04.2025 г. след уточнението на частната жалба, с който
е оспорил същата и по съображения за частичната й недопустимост,
евентуално по такива за неоснователността й е молил за оставяне без
разглеждане на недопустимите оплаквания в жалбата и по същество - без
уважение жалбата.
Въззивната жалба, насрещните въззивни жалби, частните въззивни
жалби и отговорите са в срок, редовни са и допустими.
По искането на ищеца по доказателствата: Писмените доказателства
(решение № 60155/14.12.2021 г. и определение № 110/22.02.2021 г. на ВКС и
договор за спогодба от 12.09.2023 г.) са били представени от ищеца
своевременно пред окръжния съд с искане за приемането им в първото
съдебно заседание и същите са относими към премета на спора. Те са по
твърденията на ищеца, че поемането на процесната защита на ответниците е в
хода на вече осъществявана такава от адвоката по други висящи към този
момент дела с подобен предмет и по възлагане от ответника Д., както и при
договорено в спогодбата от 12.09.2023 г. с ответника адвокатско
възнаграждение за работата му единствено по тези други дела. Като е оставил
без уважение искането за приемане на тези доказателства, окръжният съд е
допуснал процесуално нарушение, поради което са налице предпоставките по
чл. 266, ал.3 ГПК и те следва да бъдат допуснати от настоящата инстанция.
По исканията на ответниците:
За допускане до разпит на двама свидетели: Във връзка с указанията
на окръжния съд ответниците да посочат обстоятелствата, за установяването
на които правят искане за допускане и събиране на гласни доказателства, те са
депозирали уточнение в молба от 21.06.2024 г., с което са заявили, че
искането им се отнася до установяване на релевантните за Директива
2011/83/ЕС и Закона за защита на потребителите положения: - предмета,
обхвата и съдържанието, както и условията, договаряни от ответниците с
адвокат Д. Я. и адв. Н.Т. относно защитата им в делото по исковете на
синдиците на КТБ срещу „Авионамс“АД; - отказването на ответниците от
услугите на адв. Д. Я. и причините за това. Като свидетели са посочили
5
адвокат Д. Б.Я. и адвокат Н.Д.Т.. Тези обстоятелства - предмета, обхвата,
съдържанието и условията, договаряни от ответниците с други адвокати
(свидетелите), преди упълномощаването на ищеца адв.Ф., както и за
причините адв. Я. да не бъде упълномощен за представителството им по
делото с КТБ, нямат отношение към предмета на спора по настоящото дело,
неотносими са. Затова, като ги е оставил без уважение, окръжният съд не е
допуснал процесуално нарушение и не е налице хипотезата на чл. 266, ал.3 от
ГПК, а искането за допускане на свидетелите, следва да бъде оставено без
уважение. Отделно, във връзка с твърдението, че са договаряли с адв. Я.,
ответниците са представили писмено доказателство – писмото от адв. Я. с
предложение за цена на адвокатската услуга, което е прието по делото.
По искането за нов доклад: Съгласно разрешението по т.2 от ТР
1/2013 от 9 декември 2013 год. ОСГТК на ВКС, когато във въззивната жалба
или отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция
нарушения във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за
основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и в
съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК, тъй като характерът на
въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от първата
инстанция. Искането е неоснователно. Въззивниците не са се позовали на
пропуск от посочване на относими за делото доказателства, поради
нарушения в доклада, поради което и въззивният съд не дължи даване на
указания в тази връзка.
По искането за допускане на възражението за прихващане: С
отговора на исковата молба и уточнение в молба от 05.06.2024 г., ответниците
са заявили възражение за прихващане с твърдяни техни насрещни вземания от
ищеца за обезщетения за вреди в размери съответно от 95 624,65 лв. за И. Д. и
18 740 лв. за В. Д.. Доколкото възраженията са заявени в срок пред окръжния
съд, настоящата инстанция дължи произнасяне по тях с решението си. Затова,
искането за произнасяне по допускане на възраженията за прихващане с
определението по доклада на въззивния съд, следва да се остави без уважение.
Искането за отправяне на преюдициално запитване:
Пред настоящата инстанция, ответниците са подновили искането си за
отправяне на преюдициално запитване до СЕС, заявено с писмена молба пред
окръжния съд. Предвид, че Директива 2011/83/ЕС относно правата на
потребителите няма отношение към предмета на настоящия спор с претенция
за заплащане на адвокатско възнаграждение, което не е договорено между
страните с договор за правна защита, а определено по реда на чл. 36 от ЗА, то
преюдициалното заключение по въпросите не би било от значение за делото. В
съответствие с чл. 628 ГПК, запитване за тълкуване на разпоредба от правото
на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на
Европейския съюз се прави от българския съд само когато преюдициалното
заключение е от значение за правилното решаване на делото, а случаят не е
такъв, поради което искането е неоснователно и то следва да се остави без
6
уважение. Освен това, предвид обжалваемостта на решението, въззивният съд
няма задължението да уважи искането на страната съгл. чл. 629, ал.2 ГПК.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по в.гр.д. № 27 по описа на
Апелативен съд Варна за 2025 г.
ДОПУСКА като писмени доказателства по делото, приложените с
отговора на Д. С. Ф.: решение № 60155/14.12.2021 г. по т.д. № 2822/2017 г. на
ВКС, I т.о. и определение № 110/22.02.2021 г. по т.д. № 1503/2020 г. на ВКС,
II т.о. и договор за спогодба от 12.09.2023 г., сключен с В. Д..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на въззивниците В. С. Д. и И.
Г. Д. за допускане до разпит в качеството на свидетели адвокат Д. Б.Я. и
адвокат Н.Д.Т. за установяване на обстоятелствата: предмета, обхвата и
съдържанието, както и условията, договаряни от ответниците с адвокат Д. Я. и
адв. Н.Т. относно защитата им в делото по исковете на синдиците на КТБ
срещу „Авионамс“АД; - отказването на ответниците от услугите на адв. Д. Я.
и причините за това;
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на въззивниците В. С. Д. и И.
Г. Д.: съдът да изготви нов доклад; да приеме за съвместно разглеждане
направеното в евентуалност възражение за прихващане от въззивниците за
вреди от лошото изпълнение на договора така, както са посочени в отговора на
исковата молба и уточнението, направено в изпълнение на указанията на съда
с молба 14300/05. 06. 2024г.;
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивниците В. С. Д. и И. Г.
Д. за отправяне на преюдициално запитване на основание чл. 267 от Договора
за функциониране на Европейския съюз.
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено
на 18.06.2025 г. от 9.45 ч., за която дата да се призоват страните чрез
процесуалните им представители.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8