Определение по дело №287/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

съобрази следното:

Производството е по реда на чл.44 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/ и е образувано по постъпила Европейска заповед за арест от 26.05.2014г., издадена от П. М., Ф.Р.Г. по дело/преписка № 3113 Js 14985/13, на българския гражданин Р. С. М., роден на *г. в Г.К., за предаване на лицето с цел провеждане на наказателно преследване.

След насрочване на съдебно заседание по делото, с писмо вх. №2291/30.06.2014г. от О. П. - К. е постъпила втора Европейска заповед за арест от 25.06.2014г., издадена от П. М., Ф.Р.Г. по дело № 3444 Js 82314/12, на същия български гражданин Р. С. М., роден на 25.11.1988 г. в Г.К., за предаване на лицето с цел изпълнение на присъда. Предвид, че и двете Европейски заповеди за арест са издадени от една и съща държава - Ф.Р.Г. и се отнасят за задържане и предаване на едно и също лице - Р. С. М., роден на *г. в Г.К., то същите се разгледаха в едно производство.

В съдебно заседание, проведено на 02.07.2014 година, след разясняване на правата по чл.44, ал.3 от ЗЕЕЗА, исканото лице Р. С. М. дава съгласие за предаване на издаващата държава-членка, като прави и отказ от прилагане принципа на особеността по чл.61 от ЗЕЕЗА. Така даденото съгласие не е оттеглено в 3-дневния срок по чл.45, ал.2 от ЗЕЕЗА, като е поддържано и потвърдено и на проведеното на 16.07.2014г. съдебно заседание, поради което настоящото съдебно производство протича съгласно процедурата по чл.45 от ЗЕЕЗА- при съгласие за предаване.

Прокурорът в пледоарията си, счита, че съдът следва да уважи направеното искане от компетентните власти на Ф.Р.Г. съгласно издадените от тях европейски заповеди за арест.

Служебно назначения защитник на исканото лице – А.П. Г. от А. К., пледира да се допусне изпълнение на постъпилата ЕЗА, тъй като са налице предпоставките по чл.45 от ЗЕЕЗА.

Исканото лице Р. М. в последната си дума също изразява становище за допускане изпълнението на ЕЗА, за което е дало доброволно съгласие.

Видно от приложения превод на български език на Европейските заповеди за арест, и двете са издадени от компетентен орган на държава членка на Европейския съюз - П. М., Ф.Р.Г., за задържане и предаване на търсено лице – Р. С. М. с цел провеждане на наказателно преследване по едната заповед и изпълнение на наказание лишаване от свобода по другата заповед. Или, и двата акта представляват ЕЗА по смисъла на чл. 3 от ЗЕЕЗА.

В постъпилата ЕЗА от 26.05.2014 г. (условно наречена първа) е посочено, че наказателното преследване, във връзка с което се иска предаването на лицето Р. М., е за едно престъпление, като са описани обстоятелствата, при които е извършено, включително време, място и степен на участие на исканото лице в престъплението. Посочена е правната квалификация на престъплението - сексуална принуда с насилие и приложимите законови разборедби: § 177, ал.1, т.1 и 2 от Наказателния кодекс. Посочен е максимален срок на наказанието лишаване от свобода по присъда или мярката, изискваща задържане, които могат да бъдат наложени за престъплението, а именно 15 години.

В ЕЗА от 25.06.2014 г. (условно речена втора) е посочено, че срещу исканото лице Р. М. има влязла в сила от 08.11.2013 г. присъда на районен съд М. по дело №3444 Js 82314/12, с наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца. Описано е престъплението, за което лицето е осъдено; фактическите обстоятелства, време и място на извършване; степента на участие – извършител; правна квалификация на престъплението: съвместна кражба в два случая и приложими разпоредби: чл.чл.242, 25 ал.2, 53 ал.1 от германския Наказателен кодекс. Посочен е максимален срок на наказанието лишаване от свобода по присъда или мярката, изискваща задържане, които могат да бъдат наложени за престъплението - 5 години.

Настоящият съдебен състав намира, че са налице всички предпоставки по ЗЕЕЗА за допускане изпълнение и на двете Европейски заповеди за арест. С оглед обстоятелството, че и двете ЕЗА са издадени от една и съща държава членка за едно и също лице Р. С. М., роден на 25.11.1988г. в Г.К., Република Бългрия, то в случая не е налице хипотезата по чл.46, ал.1 от ЗЕЕЗА и съдът не следва да извършва преценка коя заповед да се ползва с предимство, а следва да се произнесе по същество и по двете.

При постановяване на решение в процедурата по чл.45 от ЗЕЕЗА съдът, за разлика от процeдурата по чл.44, ал.6 от ЗЕЕЗА, не преценява наличието на всички предпоставки за изпълнението на постъпилата ЕЗА, а само тези по чл.36, чл.39 и чл.41 от ЗЕЕЗА.

От приетите по делото доказателства– Справка от Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република България; Справка от ЕИСПП към Прокуратурата на Република България; справка от ЦИССС към НСлС, всички от дата 15.07.2014г., се установява, че в централизираната информационна система на следствените служби относно исканото лице Р. М. няма данни за образувани и неприключили досъдебни производства, висящи наказателни производства, както и влязла в сила присъда за престъпления, различни от посочените в двете ЕЗА. В този смисъл е допустимо приемането на съгласието за доброволно предаване на исканото лице по чл.45, ал.1 от ЗЕЕЗА.

С оглед посочения по-горе срок на наказанието лишаване от свобода, с което се наказват деянията, посочени като извършени от исканото лице Р. М. и по двете ЕЗА, съдът приема, че е изпълнено и изискването на чл.36, ал.1 от ЗЕЕЗА: Първата ЕЗА за провеждане на наказателно преследване е издадена за лице, извършило деяние, което се наказва съгласно правото на издаващата държава с лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане не по-малко от една година, а по втората ЕЗА касаеща влязла в сила присъда, наложеното наказание лишаване от свобода, е не по-малко от 4 месеца.

Налице са и условията по чл.36, ал.2 от ЗЕЕЗА. По първата ЕЗА, която е с цел провеждане на наказателно преследване на исканото лице за извършено престъпление – сексуална принуда с насилие, съдът съобрази, че същото деяние представлява престъпление и по българския Наказателен кодекс – блудство по смисъла на чл.149, ал.2 от НК. Т.е. налице е двойна наказуемост за деянието, за което е издадена заповедта.

По втората ЕЗА, която е издадена за принудително изпълнение на влязла в сила присъда за извършено престъпление, посочено като съвместна кражба в два случая отново е налице двойна наказуемост, тъй като описаното деяние представлява престъпление и по българския Наказателен кодекс, а именно кражба по чл.195, ал.1, т.5, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Съдът констатира също така, че и двете Европейски заповеди за арест като форма и съдържание отговарят на изискванията на чл.37 от ЗЕЕЗА.

Съдът намира, че не са налице основанията за отказ от предаване на лицето по смисъла на чл.39 от ЗЕЕЗА – престъпленията, за които са издадени и двете ЕЗА не са амнистирани в Република България и не попадат под нейната наказателна юрисдикция; исканото лице не е осъдено за същите престъпления от български съд или съд на трета държава-членка; не е изтърпяло и не търпи наказание за описаните деяния, като няма пречки наказанието по втората ЕЗА да бъде приведено в изпълнение.

По делото е постъпило писмо на 10.07.2014 година от ръководещ главен прокурор при П. М., в което е посочено, че предаването на Р. С. М. се извършва с цел провеждане на съдебно заседание, както и произнасяне на присъда в производство 3113 Js 14985/13 на Районен съд М./П. М.. Посочено е също, че ако преследваното лице бъде осъдено във Ф.Р.Г. и присъдата встъпи в законна сила, то ще бъде върнато в България с цел по-нататъшно изпълнение на наказанието съгласно Конвенцията за трансфер на осъдени лица от 21.03.2983г. Или, с описаното писмо се поемат исканите гаранции по чл.41, ал.3 от ЗЕЕЗА по първата ЕЗА касаеща провеждане на наказателно преследване на исканото лице.

По отношение на втората ЕЗА касаеща принудително изпълнение на влязла в сила присъда с наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, Окръжния съд счита, че не следва да откаже предаване на исканото лице на основание чл.40, ал.1, т.4 от ЗЕЕЗА по следните съображения: В конкретния случай, видно от самата ЕЗА, а и направеното изявление от исканото лице Р. М., в производството описано в ЕЗА, не е постановена задочна присъда и лицето желае същата да бъде изтърпяна във Ф.Р.Г., за да може в същото време да се проведе и наказателното преследване по първата ЕЗА касаеща извършеното престъпление сексуална принуда с насилие. Настоящия съдебен състав също счита, че в случая е по-целесъобразно исканото лице да бъде предадено на издаващата европейската заповед за арест страна, за да може едновременно да се проведе спрямо същото, както провеждането на наказателно преследване по първата ЕЗА от 26.05.2014г., така и принудителното изпълнение на наказанието лишаване от свобода за срок от 6 месеца по втората ЕЗА от 25.06.2014г. Т.е., по този начин наказателните производства посочени в ЕЗА спрямо исканото лице би следвало да приключат в по-кратки и разумни срокове. Това предаване се явява по-благоприятно за лицето, откоÙкото възможността българския съд да приеме да се приведе в изпълнение от прокурора наказанието лишаване от свобода, наложено от издаващата държава и след изтърпяване на наказанието, лицето да бъде предадено на същата държава с цел провеждане на наказателно преследване по издадената първа ЕЗА от 26.05.014г., в който случай фактическото задържане на лицето би продължило значително по-дълго във времето. В разглеждания случай, съдът съобрази също, че и двете ЕЗА са издадени от един и същ орган, а именно – П. М..

С оглед изложеното, съдът намира, че са налице условията и предпоставките за допускане изпълнението на постъпилите две Европейски заповеди за арест относно предаване на исканото лице Р. С. М., роден на *г. в Г.К..

Ето защо и на основание чл.45, ал.3 от ЗЕЕЗА, Окръжния съд

Р Е Ш И:

ДОПУСКА изпълнение на Европейска заповед за арест, издадена на 26.05.2014 година от П. М., Ф.Р.Г., по Дело/преписка № 3113 Js 14985/13 и на Европейска заповед за арест, издадена на 25.06.2014 година от П. М., Ф.Р.Г., по Дело № 3444 Js 82314/12, за задържане и предаване на лицето Р. С. М., роден на * г. в Г.К., с ЕГН *, на компетентните съдебни власти на Ф.Р.Г..

Заверен препис от решението на основание чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗЕЕЗА, да се изпрати незабавно на Върховна касационна П. и Министерство на правосъдието на Република България, както и да се уведоми незабавно издаващия орган за решението по Европейските заповеди за арест и за действията по изпълнението им, които ще се предприемат.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.