ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Русе, ……………..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, II-ри състав, в закрито заседание на 02 ноември през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: Спас Спасов
като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 270 по
описа за 2023 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс.
Постъпила е частна жалба от М.Р.А., с вх. № 3194/25.07.2023 г.,
срещу определение № 681/10.07.2023 г., постановено по адм. д. № 270/2023 г. по
описа на АС – Русе, с което жалбата на оспорващия против заповед №
Л-1461/13.04.2023 г. на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ в частта й по т. 3, е оставена без разглеждане, поради отпадане на
правния интерес, производството по делото е прекратено, а в полза на ответника
е присъдено юрисконсултско възнаграждение.
В жалбата се сочи, че постановеното определение се явява
преждевременно, поради което не е била дадена възможност на страната да оттегли
жалбата, както и че не са присъдени разноски, каквото искане има, както и
доказателства за направата им.
С разпореждания от 07.08.2023 г. и 04.09.2023 г. съдът е дал
указания на страната да уточни дали частната жалба касае само прекратителната
част на съдебния акт или се касае и за искане за изменение на съдебния акт в
частта му относно разноските. В случай, че се иска изменение на съдебния акт в
частта му относно разноските да конкретизира искането.
Постъпил е отговор, че определението се обжалва изцяло, в частта
относно разноските се иска да се измени съдебния акт като се присъдят разноски
в полза на жалбоподателя и да се отмени досежно присъдените разноски в полза на
ответника.
В дадения срок за отговор на ответната страна се излагат писмени
съображения за неоснователност.
За да се произнесе съдът
съобрази следното:
Производството по делото е било образувано по жалба на М.Р.А. ***, чрез адв. Д., срещу
заповед № Л-1461/13.04.2023 г. на главния директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ в частта й по т. 3, с която служителят временно е
отстранен от длъжност „младши експерт – командир на отделение в арест“ за срок
до два месеца и са му иззети служебната карта, личния знак и служебното оръжие,
считано от датата на запознаване със заповедта.
В хода на производството съдът е преценил, че оспорваната
заповед е съобщена на адресата на 04.05.2023 г., респ. съобр. т. 3 от нея е
произвела действие на същата дата. Съобр. чл. 211, изр. второ от ЗМВР
обжалването не
спира изпълнението. Жалбоподателят не е поискал
спиране на допуснатото предварително изпълнение.
Действието на заповедта
следва да се счита преустановено на 04.07.2023 г. по арг. от чл. 60, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК.т.е. актът е бил
изпълнен.
В съдебно заседание,
проведено на 07.07.2023 г. жалбоподателят изрично заяви, че е възстановен на
работа.
При тези данни съдът е счел, че правният интерес от водене на делото
е отпаднал и производството следва да се прекрати на осн. чл. 159, т. 4 от АПК.
Счел е претендираното юрисконсултско възнаграждение за
основателно.
Съобразно чл. 248, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК в срока за
обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването
му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното
решение в частта му за разноските.
В този смисъл произнасянето по въпроса за допълване или изменение
на разноските е от компетентността на съда, постановил съдебния акт. Доколкото
разноски са били присъдени в производството се касае за хипотеза на искане на
изменение на съдебния акт, а не за допълване.
Искането е допустимо.
Съдът съобразява, че в открито съдебно заседание от 07.07.2023 г.
е определил отлагане на делото с насрочване на нова дата и призоваване на
свидетели, поради което непретендирането на разноски в това съдебно заседание
не следва да се санкционира спрямо искателя. Същото е подадено и в срока по чл.
248, ал. 1 ГПК.
По същество, в тази
част, искането се явява основателно.
На осн. чл. 143, ал. 2 и 3 от АПК подателят на жалбата има право
на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения
от него административен акт, а когато съдът отхвърли оспорването или прекрати
производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е
дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение,
определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ.
В случая не е налице оттегляне на административния акт. В рамките
на производството актът е бил изпълнен и действието му е преустановено, тъй
като обжалването не спира изпълнението, а спиране на действието й не е било
изрично поискано от съда.
По отношение на приложението на ал. 3 съдът присъжда разноски на
ответника само ако последният с поведението си е дал повод за завеждане на
делото. Разграничителният критерий за приложение на разпоредбата е дали към
момента на подаване на жалбата правен интерес е съществувал. Ако този интерес е
отпаднал или изначално не е съществувал преди сезирането на съда, то само в
тази хипотеза ответникът би имал право на разноски при прекратяване на делото.
В случая жалбата е подадена на 25.05.2023 г. а действието на
административния акт е било преустановено на 04.07.2023 г. Т.е. в полза на
ответника не следва да се присъждат разноски и същите следва да бъдат заличени.
Обратно, когато производството по делото се прекрати,
жалбоподателят също има право на разноски, включително и при отпаднал правен
интерес в хода на делото, предвид поведението на органа, станало по-рано
причина за завеждането му (в този смисъл виж определение № 8060/26.09.2022 г.по
адм. д. № 8280/2022 г. на ВАС, определение № 9333/06.10.2023 г. по адм. д. №
8459/2023 г. на ВАС, определение № 5757/31.05.2023 г. по адм. д. № 4643/2023 г.
на ВАС и др.).
Съобр. т. 1 от диспозитива на ТР № 6/2012 г. по ТД № 6/2012 г. на
ОСГТ на ВКС съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой,
то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характер на разписка.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие от
05.07.2023 г. с вписана договорена и изплатена в брой сума – 400 лв., имащ
характер на разписка, както и квитанция за заплатена държавна такса в размер на
10 лв. Представен е и списък на разноските за сумата – 600 лв. – адвокатски хонорар,
но такъв следва да се присъди до доказания размер 400 лв., платим от ответника.
В останалата си част жалбата следва да се изпрати на ВАС за
произнасяне.
По изложените съображения и на осн. чл. 248, ал. 3 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ определение № 681/10.07.2023 г., постановено по
адм. д. № 270/2023 г. по описа на Административен съд – Русе в частта му относно разноските като
диспозитивът „ОСЪЖДА М.Р.А. с адрес *** да заплати на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ сумата 100 (сто) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.“ следва да се чете:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да
заплати на М.Р.А. с адрес *** сумата 410 (четиристотин и десет) лева,
представляващи разноски по делото
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение над сумата 400
(четиристотин) лева
Определението може да се обжалва в 7-дневен срок пред Върховния административен
съд от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: