Решение по дело №24/2022 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 май 2022 г.
Съдия: Силвия Иванова Димитрова
Дело: 20227160700024
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 64

 

гр. Перник, 17.05.2022 г.

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Перник, в открито съдебно заседание на двадесети април две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА

          СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

 

при съдебния секретар Наталия Симеонова и с участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура - Перник, като разгледа, докладваното от съдия Силвия Димитрова КАНД № 24/2022 г. по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по реда чл.208чл.228 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на С. /С./ И.Б. с ЕГН ********** и адрес: ***, против Решение № 7/07.12.2021 г., постановено по АНД № 91/2021 г. по описа на Районен съд – Т., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 1-20/23.08.2021 г., издадено от началника на отдел „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр. С., с което на основание чл.68, ал.1 от ЗРА, на С.И.Б. е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв. за извършено административно нарушение по чл.25, ал.1 от ЗРА.

Касаторът счита обжалваното решение за незаконосъобразно и неправилно и моли за неговата отмяна, както и за отмяна на потвърденото с него наказателно постановление. Твърди, че е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като не е бил редовно призован за съдебно заседание.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, се явява лично и с процесуалния си представител адв. И.П. от АК – В.. Поддържат жалбата и доводите в нея. Поддържат искането за връщане на делото за ново разглеждане.

Ответникът по касационната жалба – Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр. С., бул. Христо Ботев, № 17, ет.4, редовно призован за съдебното заседание, се представлява от старши юрисконсулт И.П.. Оспорва жалбата. Счита, че същата е неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Подробни съображения излага и в представени по делото писмени бележки.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник изразява становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението на районния съд следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Перник, в настоящият състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл.218 от АПК и чл.220 от АПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от лице по чл.210, ал.1 от АПК, за което постановеното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Съображенията са следните:

С Решение № 7/07.12.2021 г., постановено по АНД № 91/2021 г. по описа на Районен съд – Т., е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 1-20/23.08.2021 г., издадено от началника на отдел „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр. С., с което на основание чл.68, ал.1 от ЗРА, на С.И.Б. е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв. за извършено административно нарушение по чл.25, ал.1 от ЗРА.

За да постанови решението си първоинстанционният съд е събрал като доказателства по делото свидетелски показания и писмени доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК. Въз основа на тях и след направен анализ поотделно и в тяхната съвкупност, е приел, че проведеното производство е съобразено с процесуалните правила по ЗАНН, както при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, така и при издаване на НП, както и че не са нарушени разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. От фактическа страна е прието, че към датата 03.06.2021 г., касационният жалбоподател С.И.Б. развъжда и отглежда риба /Балканска пъстърва и Сивен/, в обект, организиран като рибовъдно стопанство с 13 броя басейни, захранвани от река *** и каптиран извор с организирана люпилня, без стопанството да е регистрирано в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/. Било прието, че по този начин Б. е извършил нарушение по чл.25, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ и затова срещу него е образувано административнонаказателно производство със съставянето на АУАН № В 0010430/03.06.2021 г. Въз основа на последния е издадено наказателното постановление, предмет на настоящия съдебен контрол.

При така установеното от фактическа страна, Районен съд – Т. е отхвърлил като неоснователни оплакванията на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, че фактическата обстановка е възприета неправилно и не е извършил вмененото му административното нарушение. След обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства, районният съд е достигнал до извода, че на процесните дата и час Б. е извършил описаното в АУАН и НП деяние, за които правилно и законосъобразно му е наложено наказание на основание чл.68, ал.1 от ЗРА. При извършената цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административното наказание съдът е приел, че не са извършени съществени процесуални нарушения, които да обосноват отмяна на НП.

Първоинстанционният съд е разгледал спора по същество и след преценка на доказателствата приобщени по делото е приел за безспорно установени от обективна страна факта на извършване на вмененото нарушение, като с действието си санкционираният нарушител е осъществил приложения от наказващия орган административнонаказателен състав по чл.68, ал.1 от ЗРА, предвиждащ административнонаказателна отговорност за лице, което развъжда и отглежда риба и други водни организми, без да е регистриран, в нарушение на чл.25. Санкционната норма на чл.68, ал.1 от ЗРА е приложена правилно от наказващия орган, който е наложил глоба в минимално предвидения размер от 1500 лв., като е преценил, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл.12 от ЗАНН, а именно: да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и че така ще се постигне генералната превенция за въздействие върху обществото.

Пред настоящата касационна инстанция не са представени нови писмени доказателства.

Съобразно чл.218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съобразно чл.220 от АПК касационната инстанция възприема установена от Районен съд Т. фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора. Настоящата касационна инстанция напълно споделя направените от районния съд правни изводи за правилно прилагане на материалния закон от административнонаказващия орган.

Настоящата касационна инстанция счита, че не следва да повтаря направените правни изводи. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното съдебно решение след пълен, точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, преди да разгледа делото по същество, да прецени спазени ли са процесуалните правила в хода на административното производство от наказващия орган.

В тази връзка следва да се посочи, че настоящата съдебна инстанция намира за неоснователно възражението на касационния жалбоподател, че не е бил редовно призован за съдебно заседание пред районния съд и поради това не е могъл да реализира в пълен обем правото си на защита. Това е така, защото съгласно чл.61, ал.2 от ЗАННСъдът дава ход на делото и в случаите, когато жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес. Съдът дава ход на делото и в случаите, когато жалбоподателят, неподалият жалба нарушител или поискалият обезщетение не са били намерени на посочените от тях адреси“. АНД 91/2021 г. по описа на Районен съд – Т. е образувано по Жалба вх. № 94-00-3595/09.09.2021 г. на С.И.Б.. В нея жалбоподателят е посочил адрес: гр. С., ж.к. **** **** ****. Именно на този адрес той е търсен, за да бъде призован за насроченото от съда заседание. Видно от приложения отрязък от призовката до него, длъжностното лице–връчител е отбелязало, че адресатът не живее не адреса в гр. С., ж.к. **** **** ****. Това е дало основание на съда да приеме призоваването за редовно, поради което не е налице твърдяното процесуално нарушение.

Мотивиран от всичко гореизложено, настоящият касационен състав намира атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд Т. за законосъобразно, правилно и обосновано.

При субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Районният съд е събрал необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото, а в обжалваното решение е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил и въз основа на последните, и е направил изводи, които настоящият касационен състав изцяло споделя.

Изложените касационни основания са напълно неоснователни, тъй като след преценка на събраните по делото доказателства вмененото административно нарушение е доказано по безспорен начин, съответно законосъобразно е ангажирана отговорността на касатора, което настоящата касационна инстанция възприема напълно.

На основание гореизложеното настоящият касационен състав след извършената проверка по реда на чл.218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с приложимия, включително материален закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, се явява основателна и следва да се уважи в размер на 100,00 лв.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7/07.12.2021 г., постановено по АНД № 91/2021 г. по описа на Районен съд – Т..

ОСЪЖДА С. /С./ И.Б. с ЕГН ********** и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр. С., сумата от 100,00 лв. /сто лева/ - юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: /п/

               /п/