Решение по дело №530/2020 на Районен съд - Самоков

Номер на акта: 260009
Дата: 17 януари 2022 г. (в сила от 15 февруари 2022 г.)
Съдия: Марина Трифонова Цветкова
Дело: 20201870200530
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 9

 

гр.Самоков, 17.01.2022 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав,в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                          

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:МАРИНА ТРИФОНОВА

 

при секретаря Параскева Георгиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 530/2020г. по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Е.А.Д. от гр.С. е обжалвал наказателно постановление /НП/ № .. г. на Началник Група към ОДМВР-С., РУ-С., с искане за неговата отмяна, като неправилно и незаконосъобразно, с което на същия на основание чл.175,ал.,т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложена глоба в размер на 100 лава и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за извършено нарушение на чл.103 от ЗДвП.Иска изцяло да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.

         Адв.М.–пълномощник на жалбоподателя Е.А.Д. поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконсъобразно.

         Административно-наказващият орган не се представлява и не взема становище по жалбата.

         Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

         С обжалваното наказателно постановление № .. г. на Началник Група към ОДМВР-С., РУ-С., на Е.А.Д. от гр.С. на основание чл.175,ал.,т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложена глоба в размер на 100 лава и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за извършено нарушение на чл.103 от ЗДвП затова ,че на 11.09.2020 год. около 16.40 часа в гр.С. по ул.“Х. Й.“ в посока „ВиК“ е управлявал собствения си лек автомобил „О. А.“, с рег.№ .. и при подаден сигнал със стоп-палка по образец не е спрял плавно плътно вдясно, а е продължил движението оси напред

Наказателното постановление е издадено въз основа на акт № .. год. за установяване на административно нарушение, съставен срещу Е.А.Д. от гр.С.. Констатациите в акта са идентични с отразеното в наказателното постановление .Акта е съставен в присъствието на жалбоподателя и му е предявен.

         От показанията на разпитаните свидетели –полицейски служители в РУ-С. -П.С.П.-актосъставител, Д.В.В. и Р.Н.С.-свидетели на констатиране на нарушението и съставянето на акта се установява ,че на 11.09.2020 година тримата са били на работа дневна смяна.След обяд на ул.“Х. Й.“ в гр.С. забелязали лек автомобил „О. А.“, който се движел без включени светлини ,управляван от нарушителя Е.А.Д..Свидетелят Р.С. подал сигнал на водача със стоп –палка да спре.Той бил от страната на водача при подаване на сигнала със стоп-палка.Бил от страната на водача от другото платно.Свидетелят преминал пътя и застанал на средата на самата лента ,за да спре автомобила,който при подаване на сигнала със стоп-палка бил точно срещу него.Той не спрял на подадения сигнал и продължил да се движи напред.Автомобилът се движел от посока ул.“С. ш.“ в посока към сградата на „ВиК“.Свидетелите последвали автомобила и на ул.“М.“ го спрели със светлинен и звуков сигнал за проверка.В автомобила пътувало още едно лице, чиято самоличност не била установена.Нарушителят казал ,че това е внукът му ,който бил пълнолетен, но отказал да си представи документите за самоличност ,тъй като се притеснявал.Нарушителят заявил, че не е спрял на подадения сигнал,защото не ги е видял.Актът е съставен в РУ-Самоков в присъствие на нарушителя.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

При издаване на обжалваното наказателно постановление е описано правилно извършеното от водача жалбоподател Е.А.Д. нарушение.Правилно е описано текстово, съответстващо и на цифрово изписаното в акта за установяване на административно нарушение, посочени са както в АУАН, така и в НП нарушените законови разпоредби - а именно чл.103 от ЗДвП, а в НП и санкционната разпоредба на чл.175,ал.1,т.4.Съществено в случая е да се отбележи, че издаденото на основание съставен АУАН наказателно постановление, е издадено при спазване на процесуалните правила -визирани в ЗАНН. Констатациите описани в АУАН, в последствие пренесени и в издаденото наказателно постановление съответстват на изписаните разпоредби на ЗДвП, които водачът е нарушил и на установената в съдебно заседание фактическа обстановка.При издаването на процесното наказателно постановление, административно-наказващия орган е изпълнил задълженията си предвидени в ЗАНН, преценил е събраните данни и доказателства, правилно е квалифицирал нарушението, правилно е съобразил и текста от закона – чл.175,ал.1,т.4 предвиждащ наказание за въпросното нарушение.

Не са основателни от правна страна и са опровергани от фактическа страна наведените в жалбата доводи за незаконосъобразност и необоснованост на наказателното постановление - за това, че не е възприел подаденият сигнал със стоп палка.

Съображенията за това са следните:

Съгласно чл.103 от ЗДвП "При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания". Подаването на сигнал за спиране със стоп-палка представлява "нареждане" по терминологията на чл.175,ал.1,т4 от ЗДвП, като съдържанието на разпоредените задължения е по чл.103 от ЗДвП, а материалноправните предпоставки - по чл.170,ал.3 от ЗДвП. От събраните по делото доказателства се констатира и съдът приема за доказано, че сигналът за спиране със стоп палката е подаден на достатъчно разстояние, както и че водачът на автомобила жалбоподател по делото е имал възможността да види необезпокояван отправеното разпореждане със стоп-палка.Било е през деня, след обяд в светлата част на денонощието.

Полицейският служител-подал сигнала със стоп-палката-свидетелят Р.С. е категоричен, че се е намирал на пътното платно, когато е подал  ясен сигнал със стоп-палка, възприет от жалбоподателя ,но последният не е спрял ,а и продължил.

Съдът кредитира показанията на свидетелите полицаи Д.В. ,П.П. и Р.С. непосредствено възприели ситуацията, при извършване на действия в рамките на възложената им работа и изпълняваните задължения.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Я.Е. А., тъй като те не кореспондират със събраните по делото писмени и гласни доказателства.

От тези свидетелски показания на полицая Р.С. се установява обстоятелството, че подаденият от него знак със стоп-палка е бил достатъчно ясен и разбираем за жалбоподателя Е.А.Д.. като водач на МПС и участник в движението по това време и на това място. С факта, че жалбоподателят не е спрял, същият е осъществил състава на нарушението по чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП вр. с чл.103 от ЗДвП. Противното би означавало приемане на ситуация, в която разпоредбата на чл.103 от ЗДвП е просто безпредметна, тъй като всеки един водач подминавайки подаден сигнал, може да твърди, че не е видял, че не е разбрал, че се отнася за него.

Не са налице съществени процесуални нарушения,които да ограничават правото на защита на жалбоподателя.В случая времето, мястото и начина на извършване на нарушението и обстоятелствата чрез които се е осъществило са посочени достатъчно точно, ясно и разбираемо описани, без да създават каквито и да било трудности с разбирането им. Видно от начинът по който е описано в АУАН и в НП нарушението жалбоподателят е имал възможност да научи в какво е обвинен и да се защити съответно по всеки от фактите, чрез които се е осъществило нарушението а така също и по закон относно сочените за нарушени разпоредби от ЗДвП.

По изложените съображения от фактическа и правна страна съдът приема за доказано ,че с поведението си жалбоподателят е нарушил чл.103 от ЗДвП, за което нарушение законосъобразно е санкциониран с предвидено в съответната административно-наказателна разпоредба на чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП АНО е наложил административно наказание глоба от 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за което с оглед тежестта на нарушението се налага извод че наказващият орган е съобразил в максимална степен всичките смекчаващи отговорността обстоятелства и няма основание НП да бъде изменяно в частта относно наказанията.

Ето защо, съдът намира, че следва НП да бъде потвърдено изцяло, тъй като се явява законосъобразно и обосновано.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № .. г. на Началник Група към ОДМВР-С., РУ-С., с което на Е.А.Д. от гр.С. на основание чл.175,ал.1,т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложена глоба в размер на 100 лава и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за извършено нарушение на чл.103 от ЗДвП

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд София област в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

 

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: