Номер 72018.08.2020 г.Град Ямбол
Окръжен съд – Ямбол
На 18.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Васил М. Петков
Членове:Красимира В. Тагарева
Калина Г. Пейчева
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело №
20202300500458 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Главна Дирекция "Пожарна безопасност и
защита на населението" към МВР гр.София, подадена от юр.к. Т. Стойкова, против Решение
№ 306/22.06.2020г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №282/2020г., с което ГД
"Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР е осъдена да заплати на С. П. К.
със съд.адрес в гр.В. сумата 1 591.23 лева за извънреден труд, положен през периода от
01.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 31.01.2020г. до
окончателното изплащане и направените по делото разноски в размер на 235.47лева., като
ГД "ПБЗН" е осъдена да заплати д.т. в размер на 63.65лева и 150лева разноски за вещо лице
по сметката на ЯРС.
В изпълнение на задълженията си по чл.267 ГПК ЯОС констатира, че
жалбата е редовна и допустима, при което съдът съгл. разпоредбата на чл.268 ГПК
извърши доклад на въззивната жалба, както следва:
Оплакването на въззивника е за неправилност на обжалваното решение, поради
нарушения на материалния и процесуалния закон. Въззивникът счита, че в нарушение на
материалния закон районният съд е допуснал субсидиарно приложение на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, която е неприложима към служебните
правоотношения на държавните служители в МВР. Сочи, че видът и условията за заплащане
на възнагражденията, натуралните престации и работното време на служителите в МВР са
предмет на подробна уредба в специалния закон - ЗМВР, като при проследяване на
нормативната история на закона от 2006г. се налага извода, че редът на полагане, отчитане и
заплащане на нощен и извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ
няма. Аналогична на КТ била уредбата само по Наредба №8121з-407/11.08.2014г., но същата
като несъответна на ЗМВР, била поправена с наредбите от 2015г. и 2016г. Въззивникът
изтъква, че съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР, нормалната продължителност на
дневното работно време на държавните служители в ЗМВР е 8 часа, като положеният през
нощта труд за всеки 24 часов период е също 8 часа, съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР и при
делението на тези часове се получава коефициент 1, а не 1,143 както е по реда на КТ, или за
държавните служители от МВР положеният нощен труд не се трансформира в дневен, а се
заплаща по 0.25 лева на час, съгласно Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на Министъра на
МВР. В подкрепа на тези свои доводи въззивникът сочи съдебна практика на районни и
окръжни съдилища в страната. Отделно от това навежда, че ищецът е претендирал
заплащане на извънреден труд, но дори и при прилагане на трудовите норми по КТ - НСОРЗ
и коефициента от 1.143, при превръщането на нощните часове при сумирано изчисляване на
работното време в дневни, се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд, а не
извънреден труд. Според въззивника, в нарушение на процесуалния закон районният съд е
приел и кредитирал съдебно-икономическата експертиза по делото, чийто предмет се
разминавал с исковата претенция и експертизата не отчитала факта, че ищецът е полагал три
категории нощен труд - по график в рамките на месечната норма, по график над месечната
норма и по заповед при извънредни ситуации като пожарогасене, неотложни спасителни
операции и други.
По тези съображения се моли за отмяна на обжалваното решение и за
постановяване на ново от окръжния съд, с което предявените искове бъдат отхвърлени, с
присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции по същество. В случай на
потвърждаване на решението на първата инстанция, се моли съдът да вземе предвид, че за
периода 01.01.2018г. - 17.07.2018г. за работещите по КТ е била приложима нормата на чл.9г
от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, като е направено и възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, тъй като не е налице
фактическа и правна сложност по делото.
Въззиваемият С.К. не е подал писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК и не е
изразил становище по жалбата.
Страните не са направили искания за събиране на нови доказателства пред
въззивната инстанция.
ЯОС намира, че е налице основание за спиране на производството по делото, като
съображенията са следните:
На съдебния състав е служебно известен фактът, че пред Съда на Европейския
съюз е висящо дело С-262/2020г., образувано по преюдициално запитване на основание
чл.267 от Договора за функциониране на ЕС, отправено от запитващата юрисдикция –
Районен съд - гр.Луковит от 15.06.2020 г. по гр.д.№606/2019г. по описа на същия съд със
страни: ищец – В.Б., действащ чрез процесуален представител и ответник - ГД"ПБЗН" към
МВР-гр.София, с предмет на делото, идентичен на настоящия, като в преюдициалното
запитване са включени следните въпроси, имащи значение за проверката на въззивната
инстанция, която ще извърши в настоящото производство по оплакванията на въззивника:
1./ Ефективната защита по чл. 12, б. ,,а" от Директива 2003/88/ЕО изисква ли
нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и пожарникари да е по-кратка от
установената нормална продължителност на труда през деня?;
2./ Принципът на равенство, залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основите
права на Европейския съюз, изисква ли определената в националното право нормална
продължителност на нощния труд от 7 часа за работници в частния сектор, да се прилага и за
работници в публичния сектор, включително за полицаи и пожарникари?;
3./ Ефективното постигане на целта по §8 от Преамбюла на Директива
200З/88/ЕО - да се ограничи продължителността на нощния труд, изисква ли националната
правна уредба изрично да посочи каква е нормалната продължителност на нощния труд,
включително на заетите в публичния сектор?.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Определение №138 от 21.03.2019 г.
на ВКС по ч.гр.д.№631/2019 г., IV г.о., ГК, Определение №190 от 7.07.2020г. на ВКС по
гр.д. №1432/2020г., IV г. о., ГК и др., разпоредбата на чл.628 от ГПК задължава всеки
български съд да отправи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от
правото на ЕС, е от значение за правилното решаване на делото. С отправяне на запитването
съдът спира производството по делото /чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК/, а след произнасянето на
СЕС, то се възобновява /чл.631 ал.2 от ГПК/. Решението на СЕС по запитването обаче е
задължително не само за съда, който го е отправил, но също така за всички съдилища и
учреждения в Република България /чл.633 от ГПК/. Това означава, че когато е отправено
преюдициално запитване от национален съд на държавата – членка и пред друг съд на
държавата – членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване
на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да
спре производството по делото пред себе си на основание чл.633, вр.с чл.631, ал.1, изр.1 от
ГПК, като такъв е разглежданият случай. В този смисъл са и Определение №444 от
11.10.2019 г. на ВКС по ч.гр.д.№3621/2019 г., IV г.о., ГК и Определение №42/21.01.2020 по
дело №94/2020 на ВКС, ГК, III г.о. Поради това и след като СЕС вече е ангажиран с
произнасяне по релевантните за делото въпроси, всеки следващ български съд следва да
спре производството пред себе си до произнасянето на Съда на Европейския съд по
преюдициалното запитване, по което е образувано дело С-262/2020г. на СЕС.
Водим от изложеното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА на основание чл.633, вр. с чл.631, ал.1, изр.1 от ГПК производството
по настоящото в.гр.д.№458/2020г. по описа на ЯОС, до произнасянето на Съда на
Европейския съюз по преюдициалното запитване, отправено с Определение от 15.06.2020г.
по гр.д.№606/2019г. на РС-Луковит, по което е образувано дело С-262/20г. на СЕС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за спиране производството по делото подлежи на
обжалване с частна жалба пред Апелативен съд - гр.Бургас в едноседмичен срок от връчване
на препис от същото на страните.
След влизане в сила на определението, делото да се докладва ежемесечно за
проверка относно приключването на производството пред СЕС по посоченото
преюдициално запитване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________