Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е       

№  ……                                                                21.10.2020г.                                гр.Ямбол

                                                              В     ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

Ямболският окръжен съд,                                              гражданско отделение,  втори състав,

в открито съдебно  заседание на 13.10.2020 година,

в следния състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  К. ТАГАРЕВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ И.

                                                                                       ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

Секретар П.У.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Тагарева

Въззивно гражданско дело №328 по описа за 2020г.

За да се произнесе, взе  предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г.И.К. ***, представляван от адв.Д.Д., против Решение №810/15.11.2019г. по гр.д. №3718/2018г. по описа на Ямболски районен съд, поправено с Решение №140/02.03.2020г. по същото дело, с което са отхвърлени предявените от въззивника против Военно формирование 26030 с.Безмер обективно съединени искове  по чл.214, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.3 от ЗОВСРБ за сумата 1434,63 лева - положен извънреден труд за периода 01.08.2015г. - 01.07.2018г. и по чл.86 ЗЗД за сумата 220.28 лева - мораторна лихва за периода 01.08.2015г. - 31.12.2017г., като на ответника са присъдени разноски в размер на 600 лева.

Оплакването на въззивника е за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Въззивникът излага, че от извършената съдебно-счетоводна експертиза по делото е установено, че той е отработил  на заеманата длъжност повече от установената в ЗОВСРБ продължителност на служебното време, като общият размер на некомпенсираните часове е 304 часа, който извънреден труд следва да бъде възмезден, а в тежест на ответника е било да установи, че служащият е бил компенсиран с дължимата почивка. При неправилна преценка на доказателствената съвкупност районният съд приел, че не е налице некомпенсирано време във връзка с положените от въззивника дежурства по време на службата. На следващо място въззивникът изтъква, че правната квалификация на заявената претенция е дейност на съда и в случая, независимо, че той е говорил за "извънреден труд", то съобразно твърдяните факти и обстоятелства съдът е следвало да прецени, че се касае за положен и некомпенесиран труд в рамките на удълженото време - по повод полаганите 24 часови дежурства, в които се включват и часовете за инструктаж, явяване на дежурство, подготовка за наряд, развод на наряда, застъпване и издаване на дежурството, при които служещият е на разположение в поделението, затова нарядите от 24 часа стават 26 часа и тези два часа труд в рамките на удълженото работно време са извънреден труд след прекратяване на ТПО. През това време се твърди, че въззивникът е бил реално ангажиран в поделението и макар тези дейности да не представляват "носене на дежурство", те са подготовка за приемане и издаване на дежурството и са време на реално отработени часове, свързани с носене на дежурството.  Или в случая въззивникът сочи, че претендира за превишаване на времето, предвидено за дежурство - максималните 24 часа до 26 часа, съобразно чл.195 ЗОВСРБ, което превишаване се заплаща, ако не е компенсирано с почивка до прекратяване на ТПО. Изтъква, че макар  удълженото работно време при 24 часови дежурства да не е извънреден труд във формален смисъл, в случая се касае до приравнен труд на извънредния труд, чието възмездяване се дължи при прекратяване на ТПО преди компенсирането му с почивка. В случая претенцията на ищеца била именно за вземане за положен труд над установената месечна продължителност на служебното време, който труд не е компенсиран с почивка.

Въззивникът е оспорил решението на ЯРС и в частта за разноските, които са присъдени на ответника за юрисконсултско възнаграждение, с доводи, че това възнаграждение не е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и следва да бъде намалено до минималния размер от 100 лева, предвиден в Наредбата за заплащане на правната помощ.

По тези съображения Г.К. моли за отмяна изцяло на обжалваното решение и за постановяване на ново решение от въззивния съд, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло, с присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции по същество.

С депозирания писмен отговор, въззиваемата страна Военно формирование 26030- с.Безмер, чрез юр.к.П., моли за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция. Излага подробни съображения, като акцентира, че тълкуванията и изводите на въззивника противоречат на материалния закон, тъй като чл.195, ал.5 ЗОВСРБ урежда дежурствата като отделна правна хипотеза и чл.195 и чл.196 ЗОВСРБ се явяват специални по отношение на чл.194 от ЗОВСРБ. Сочи също, че с жалбата ищецът е предявил нов иск - за дежурства с продължителност над 24 часа, което изменение е недопустимо, тъй като е преклудирано.

В o.с.з. жалбата се поддържа от пълномощника на въззивника - адв.Д..

Въззиваемата страна - Военно формирование 26030-с.Безмер не изпраща представител в о.с.з.

 ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид изявленията на страните и приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с исковата молба на Г.И.К. ***, с която против Военно формирование 26030-с.Безмер са предявени искове по чл.214, ал.1, т.3 ЗОВСРБ и по чл.86, ал.1 ЗЗД, които след изменение на размерите им са за заплащане на сумата 1434,63лв. - дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд през посочения в исковата молба период 01.08.2015г. - 01.07.2018г., както и на сумата 220,28лв. - обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.09.2015г. до подаване на исковата молба в съда - 12.09.2018г. В исковата молба и молби - уточнения към нея ищецът е поддържал, че е работил в ответното поделение като мерач на картечница и е изпълнявал служебните си задължения на 24-часови непрекъснати дежурства, но освен за времето на дежурството е бил ангажиран в поделението и е полагал труд в размер на допълнителни два часа, свързани с извършване на дейности по подготовката за приемане и подготовката за сдаване на дежурство, без които то не може да бъде изпълнено, а именно: получаване на оръжието, инструктаж и развод на наряда, застъпване и сдаване на дежурството. Тези допълнителни отработени часове не са били компенсирани с почивка до прекратяване на договора на ищеца за военна служба, при което и положения от него извънреден труд останал некомпенсиран. Отделно от това във времето за почивка след дежурство бил ангажиран с носене на дърва два пъти месечно, с изкопаване на канали за В и К, косене на трева и на стрелби.

В писмения отговор пред първата инстанция ответникът е оспорил претенцията на ищеца като неоснователна с твърдение, че през процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения чрез даване на дежурства, които са общо 189 на брой - 187 по 24 часа и две по 16 часа, като общата им продължителност не е надхвърлила 24 часа, съответно 16 часа и дежурството е започвало от момента на приемане на дежурството, до момента на сдаването му, а ищецът не е полагал други по характер дежурства, освен тези, произтичащи от функционалните му задължения.

От фактическа страна по делото не е спорно, че ищецът е работил като мерач на картечница в първо охранително отделение на втори охранителен взвод в охранителна рота на ескадрила "Летищно-техническо и битово осигуряване" в ответното Военно формирование 26030-с.Безмер. Договорът на ищеца за кадрова военна служба за посочената длъжност е прекратен, считано от 28.07.2018г. със Заповед №ЛС-29/23.07.2018г. на Командира на военно формирование 26030, като Г.К. е освободен от военна служба и е зачислен в запаса. Между страните не е спорно също и е установено от представената длъжностна характеристика за длъжността "Мерач на картечница в първо охранително отделение на втори охранителен взвод в охранителна рота на ескадрила "Летищно-техническо и битово осигуряване", че изпълнението на функционалните задължения на длъжността, е предвидено да се осъществява чрез даване на 24-часови дежурства. За процесния период шщецът е отдал общо 189 дежурства, за които са представени всички съставени постови ведомости.

От показанията на разпитания пред първата инстанция свидетел Р. Г. се установява, че даваните в ответното поделение големи наряди са били с продължителност от 24 часа и са започвали по график от 09.00ч. Военнослужещите обаче били длъжни да отидат на работа в 08.00ч., тъй като имало организация преди започване на дежурството, която се състояла в това да се приеме оръжието, боеприпасите, както и да се мине инструктаж. От 09.00ч. бил развода, като дежурството приключвало на другия ден, но от 09.40ч. до 10.00ч. дежурните трябвало да издадат обектите и караулното помещение. Според свидетеля, дъпълнително военнослужещите били викани за носене на дърва, за косене на трева, за копаене на канали и за строева подготовка.

От заключението на вещото лице-икономист - Св.Димитрова, извършило  назначената икономическа експертиза се установява, че в процесния период от 01.08.2015г.-01.07.2018г. положеният от ищеца труд над нормата от 24/16 часа е в размер на 32 часа, за който извънреден труд, който не е компенсиран, дължимото от ответника възнаграждение възлиза в размер на сумата 156,72лв. В случай, че към всяко дежурство се прибавят по два часа, отработени преди наряда и до издаването му, и получените часове се съпоставят към максималната норма на работните часове за съответното полугодие, според вещото лице се установява наличие на труд над нормата за същия изследван период в размер на общо 304часа, в които се включват и тези 32часа, за който труд възнаграждението е в размер на сумата общо 1434,63лв. Изчислената от експерта мораторна лихва за забава върху сумата 1434,63лв. за периода 01.01.2016г.- 12.09.2018г. е в размер на 220,28лв.

При тази фактическа обстановка, с обжалваното решение районният съд е отхвърлил главния иск на ищеца за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд, по съображения, че полаганият от ищеца труд е в границите на увеличената продължителност на служебното време, за който се дължи компенсация чрез осигуряване ползването на намалено работно време в рамките на общата продължителност на служебното време за месеца, но в случая не е доказан фактът дали ищецът е бил компенсиран с това намалено работно време. При отхвърляне на главния иск, съдът е отхвърлил като неоснователен и акцесорния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД.

Решението на ЯРС е валидно и допустимо, но неправилно. Същото е постановено в нарушение на материалния закон.

Съгласно разпоредбите на чл.194,ал.1,2 и 3 ЗОВСРБ (редакцията ДВ бр. 16/2010г.) и чл.2, чл.7-10 от Наредба №Н-18/19.12.2012г. (редакцията ДВ бр.2 и бр.105/2013г.), приложими като материален закон за процесния период от м.08.2015г. до м.07.2018г., нормалната продължителност на служебното време на военнослужещите е 8 часа дневно при 5 дневна работна седмица, общата продължителност в денонощие не може да превишава с повече от 1/2 нормалната продължителност, като в случаите на превишаване на общата продължителност се плаща допълнително възнаграждение по чл.214, ал.1, т.3 ЗОВСРБ, увеличаване на работното време се допуска с писмена заповед на от командира на военното формирование с посочване на основанието на същото. Съгласно чл.194, ал.5 ЗОВСРБ -редакция ДВ бр.16/2010г., тези разпоредби не се прилагат при дежурства по график, а съгласно редакцията на нормата ДВ бр.98/2016г., служебното време над нормалната му продължителност се компенсира с намалено служебно време при условия и по ред, определени с акта на министъра на отбраната по ал.8.

 Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1, 2 и 3 ЗОВСРБ, военнослужещите могат да бъдат назначавани за носене на дежурства при условия и по ред, определени с уставите на въоръжените сили и с други нормативни и административни актове, издадени от министъра на отбраната; максималната продължителност на дежурството не може да превишава 24 часа, а общо за един месец - 168 часа, като времето за дежурство е служебно време. С изменението на разпоредбата на чл.195, ал.4 ЗОВСРБ - ДВ бр.98/2016г. е предвидено по изключение продължителността на дежурството да надвишава 24 часа при условия и по ред, определени с акта на министъра на отбраната по чл.194, ал.8, а съгласно чл.195, ал.5 ЗОВСРБ -ред. ДВ бр.98/2016г., при дежурство не се прилагат разпоредбите на чл.194, ал.3 и ал.4.

Съгласно чл.16 и чл.17 от Наредба №Н-18/19.12.2012г. на МО, максималната продължителност на служебното време при носене на дежурство не може да превишава 24 часа, а общо за един месец - 168 часа, като при носене на 24-часови дежурства служебното време се зачита в размер на 12 часа за всеки от дните, през които се носи дежурството, независимо от разпределението му по часове в тези дни. Съгласно чл. 25 от Наредбата при организация на носене на дежурство от военнослужещи, назначени на длъжност, за която дежурството е основно функционално задължение, изпълнението на служебните задължения се осигурява в рамките на месечната продължителност на служебното време, определено за 8часов работен ден при 5 дневна работна седмица.

Съгласно чл.196 ЗОВСРБ - редакция ДВ бр.16/2010г., при дежурство по график се получава допълнително възнаграждение по чл.214, ал.1, т.1 ЗОВСРБ, а според действащата редакция на нормата - ДВ бр.98/2016г., когато военнослужещият изпълнява дежурство, но е назначен на длъжност, за която носенето на дежурство не се включва в основните му функционални задължения, той получава допълнително възнаграждение по чл.214, ал.1, т.1 ЗОВСРБ.

Анализът на посочената правна уредба сочи, че удълженото служебно време е това, което надхвърля установеното в чл.194 ЗОВСРБ - 8 часа на ден при нормална продължителност на работно време от 8 часа при 5 дневна работна седмица. За работа над 8 часа при тази хипотеза, се дължи допълнителното възнаграждение по чл.214, ал.1, т.3 ЗОВСРБ. Това реално е възнаграждение за положен извънреден труд, независимо, че законодателят не е използвал този термин. Смисълът на ползваните от законодателя понятия "превишаване на общата продължителност", "извън установеното служебно време" е същият като за извънреден труд.

Носенето на дежурство при хипотезата на чл.195 ЗОВСРБ, какъвто е разглежданият случай, е с различен правен режим от труда, положен извън установената обща продължителност при 8 часов работен ден. Тези дежурства законодателят не е уредил като извънреден труд. Законодателят е уредил различни хипотези на изчисляване на служебното време, като това по носенето на дежурства с даване на такива до 24часа едното и при месечно ограничение от 168 часа, се изчислява сумирано, за разлика от изчисляване на работно време при хипотеза на чл.194 ЗОВСРБ. В този смисъл са постановени Решение       № 165/02.06.016 г. по гр. д. 6064/2015 г. на ВКС, ІV-то Г. О. и  Решение № 179/30.06.2017 г. по гр. д. № 3924/2016 г. на ВКС, ІV-то Г. О., в които е прието, че времето при полагане на 24-часови дежурства от военнослужещите е удължено служебно (работно) време, а не е извънреден труд и не се заплаща като такъв, освен когато дежурството продължава повече от 24 часа или когато, макар и да не продължава повече от 24 часа, то не е било компенсирано с почивка до прекратяването на служебното правоотношение с военнослужещия. В същия смисъл е приетото и в Решение №696/23.11.2010г. по гр.д.№887/2009г. на ВКС, ІV-то Г.О. и  в Решение №128/26.05.2010г. по гр.д.№282/2009г. на ВКС, ІV-то Г.О. - че когато положеният от военнослужещия труд превишава продължителността на удълженото служебно време (положен над 12часа/респ. над 24 часа при дежурства), той се компенсира с намалено работно време, а парично обезщетение се заплаща само в случаите, когато трудовото правоотношение е прекратено без да е компенсирана разликата до нормалната продължителност на работния ден. Прието е, че правото на вземане за обезщетение за извънреден труд възниква едва с прекратяване на служебното правоотношение, а по време на изпълнение на договора военнослужещият има право да търси компенсация, вкл. и като посочи кога желае да му бъде предоставена почивка. Това разрешение е в съответствие с принципната забрана за заместване с парична престация на дължимата на работника почивка, освен при прекратяване на правоотношението. В случая материално правната уредба по ЗОВСРБ за процесния период не съдържа изрична уредба на тази хипотеза, поради което и приложение следва да намери по аналогия разпоредбата на чл.136а КТ.

В конкретния случай по делото е установено, че през периода от 01.08.2015. до 28.07.2018г. ищецът е работел при ответника на длъжност "мерач на картечница в първо охранително отделение на втори охранителен взвод в охранителна рота на ескадрила "Летищно-техническо и битово осигуряване" и съгласно длъжностната му характеристика функционалните задължения за изпълнение на длъжността се изпълняват в носенето на дежурства. Или длъжността на ищеца е сред длъжностите, които се включват в носенето на дежурство по чл.195 ЗОВСРБ. По делото е установено от приетите постови ведомости и от заключението на в.л.Д., изготвило съдебно-счетоводната експертиза, че през процесния период ищецът е работел именно при условията на носене на 24-часово дежурство при сумирано изчисляване на работното време на полугодие. От показанията на свидетеля Р.Г. е установено, че през процесния период, извън даваните от него 24-часови и 16-часови дежурства, ищецът допълнително е полагал труд от още по 2 часа на дежурство, през които е бил провеждан инструктаж, развод, приемане и предаване на оръжието и на постовете, при което се налага изводът,  че този труд над общата продължителност на служебното време, който е следвало да бъде компенсиран с почивка преди прекратяване на договора на ищеца, следва да бъде компенсиран като извънреден труд. Без значение е, че за тези по два часа допълнителен труд, полаган от ищеца към всяко дежурство, липсват писмени заповеди на лицата, имащи правомощията да извършват организацията, разпределението и отчитането на служебното време. В практиката на ВКС е прието, че обстоятелството дали има положен извънреден труд може да се установява с всички допустими от закона доказателствени средства. (В т.см. са Решение № 390/31.05.2010г. на ВКС по гр. д. №249/2009г., III г. о., Решение №389/31.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 194/2009г., III г. о., Решение по гр.д.№699/2009г. на ВКС, III г.о.; Определение по гр.д.№1076/2009г. на ВКС, III г.о.) В случая въззивният съд кредитира показанията на св.Георгиев, който е установил полагания от ищеца труд над 24/16 часовите дежурства, като показанията на този свидетел не са оспорени и оборени с други доказателствени средства, поради което се приемат за достоверни. Със заключението на вещото лице-икономист е установено, че прибавени преди наряда и до сдаването му, тези два часа труд водят до продължителност на дежурството от  26/18 часа и съставляват труд над нормата от общо 304 часа за процесния период, за който на ищеца се дължи възнаграждение за извънреден труд в размер на 1 434,63лв. Съдът кредитира заключението на вещото лице, доколкото изчисленията в него са направени при сумирано изчисление на работното време на полугодие, каквато е приложимата в случая нормативна уредба по Наредба №Н-18/19.12.2012г. на МО. Поради това главният иск се прецени за основателен и доказан и следва да се уважи в посочения предявен от ищеца размер, с присъждане на законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда.

Неправилни са изводите на районния съд, довели до отхвърляне на иска, че по делото е останал неустановен фактът дали ищецът е бил компенсиран с намалено работно време. Този факт принципно е от значение, тъй като както се посочи, трайна е практиката на ВКС, че когато положеният от военнослужещия труд превишава продължителността на удълженото служебно време (положен над 12часа/респ. над 24 часа при дежурства), той се компенсира с намалено работно време, а парично обезщетение се заплаща само в случаите, когато трудовото правоотношение е прекратено без да е компенсирана разликата до нормалната продължителност на работния ден. В случая обаче ищецът е поддържал, че не е бил компенсиран за положения от него труд при превишаване продължителността на даваните дежурства и в тежест на ответника е било да установи, че до прекратяване на служебното правоотношение на ищеца го е компенсирал с почивка, което е основание за отхвърляне на иска, като в противен случай дължи заплащането му като извънреден труд. Ответникът не е заявил такова твърдение и не е представил доказателства за компенсиране на ищеца с почивка, при което следва да се приеме, че липсва компенсиране с намалено работно време и с прекратяване на правоотношението му, е възникнало правото на ищеца на вземането му за обезщетение за положения извънреден труд от 304 часа.

По делото ищецът не е ангажирал доказателства, установяващи по безспорен и категоричен начин, че е престирал труд и във време на ползваните почивки - за носене на дърва, копаене на канали, косене на трева и др., както и за размера на този труд. Дадените от св.Георгиев показания в тази връзка са общи и фрагментарни, поради което претенцията на ищеца за този извънреден труд е неоснователна, недоказана и следва да се отхвърли.

С оглед основателността на главния иск, основателен е и акцесорният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху възнаграждението за извънреден труд. Пред Върховния касационен съд, ОСГК, е образувано производство по тълк.д. №6/2017г., в предмета на което е правният въпрос " В кой момент възниква вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на двадесет и четири часови дежурства, некомпенсиран с почивка, от кой момент изпада в забава работодателят по отношение на това вземане и съответно от кой момент започва да тече погасителната давност за същото, включително и в случаите на прекратено служебно правоотношение". По посоченото тълкувателно дело към момента не е постановено тълкувателно решение и при липса на задължителна практика, настоящият състав на въззивния съд възприема разрешението, дадено с Решение №197/24.11.2015г. на ВКС по гр.д. №7210/2014г., III г.о., според което задължението на работодателя да компенсира служебното време с увеличена продължителност на военнослужащия и задължението му за заплащане на обезщетение като за извънреден труд, са срочни задължения. Прието е, че съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД когато денят на изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му и след като в ЗОВСРБ военнослужещите получават полагащите им се възнаграждения, обезщетения, помощи и доволствия в определен срок, след този срок те стават изискуеми и се получават заедно с лихва, равна на основния лихвен процент за съответния период. Относно положения труд над нормативно определения е направен извод, че работодателят е в забава с настъпване на изискуемостта на задължението му за компенсация, т.е. от месеца следващ месеца, през който е следвало да я извърши и от този момент дължи обезщетение за неизпълнение в определения срок, като относно обезщетението за забава е приложимо общото правило на чл.86 ЗЗД и същото е в размер на законната лихва, като е дължимо от месеца следващ месеца, през който е следвало работодателят да извърши компенсация. В случая ищецът е претендирал обезщетението за забава върху главницата именно от месеца, следващ месеца, през който е следвало да бъде компенсиран - от 01.09.2015г. до подаване на исковата молба, но вещото лице е изчислило размера на обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД за времето, считано от 01.01.2016г. до датата на подаване на иска в размер на 220,28лв. Заключението не е оспорено от ищеца, същият не е поискал допълнително заключение, при което акцесорният иск следва да се уважи в този установен по делото размер - за сумата 220, 28лв.       

С оглед тези изложени съображения от настоящата инстанция, обжалваното решение на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да се отмени изцяло, включително в частта на присъдените на ответника разноски, като се постанови ново решение от въззивния съд в гореизложения смисъл, като предявените искове бъдат уважени изцяло.

При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК  на ищеца следва да бъдат присъдени всички сторени от него разноски пред двете съдебни инстанции - в размер на сумата общо 1 100лв. (750лв.- заплатено адв.възнаграждение пред първата инстанция и 350лв. пред въззивната инстанция).

На основание чл.78, ал.6 ГПК, вр. с чл.1 от Тарифата за ДТ,които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати и ДТ по производството в размер на 66,20лв. по сметката на ЯОС, а в полза на ЯРС - разноски за вещи лица в размер на 606лв.

Водим от изложеното, ЯОС

                                                  Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение №810/15.11.2019г. по гр.д. №3718/2018г. по описа на Ямболски районен съд, поправено с Решение №140/02.03.2020г. по същото дело, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: 

ОСЪЖДА ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ 26030 - с.Безмер, Община Тунджа, Област Ямбол, представлявано от командира В.И., да заплати на Г.И.К. ***, с ЕГН **********, на основание чл.214, ал.1, т.3 ЗОВСРБ сумата 1434,63 лева - неизплатени възнаграждения за фактически отработено време над месечната продължителност на служебното време за периода от 01.08.2015г. до 01.07.2018г., заедно със законната лихва върху сумата от 12.09.2018г. до окончателното й изплащане; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 220,28лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за периода 01.09.2015г.- 12.09.2018г. и на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски по делото пред първата и въззивната инстанция в размер на общо 1 100лв.

ОСЪЖДА ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ 26030 - с.Безмер, с посочени данни, да заплати по сметката на ЯОС, по Бюджета на съдебната власт ДТ за уважените искове в размер на сумата 66,20лв. и по сметката на ЯРС разноски за вещи лица в размер на сумата 606лв.

Решението не подлежи на обжалване, съгл. разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

 

                            

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                     

 

 

 

 

                                                                                                        2.