№ 210
гр. В.Т., 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на девети май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Станислав Стефански
Ирена Колева
при участието на секретаря Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско
дело № 20214100500931 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С Решение № 260081 от 16.08.2021г. постановено по гр. д. №
793/2019год. С.ският районен съд е осъдил „Ф.“ АД, ЕИК..., гр. С., ул. „П.П.“, № 5
да заплати на В. Б. Б., с ЕГН: **********, с. М., общ. С. сумата от 6 496,03 лева (шест
хиляди четиристотин и деветдесет и шест лева и 03 ст.), представляваща обезщетение на
осн. чл.200 от КТ за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на
трудова злополука, претърпяна на 22.01.2019г., ведно със законната лихва от датата на
настъпване на увреждането – 22.01.2019г. до окончателното плащане на дължимата сума,
като е отхвърлил предявения иск за неимуществени вреди за разликата над присъдения до
пълния предявен размер от 18 000,00 лева, като неоснователен. Със същото съдебно
решение СвРС е осъдил „Ф.“ АД, ЕИК..., гр. С. да заплати на В. Б. Б. сумата от 309,20 лева
(триста и девет лева и 20 ст.), представляваща обезщетение за имуществени вреди на
основание чл.200 от КТ за заплатени медицински прегледи и лекарства, ведно със законната
лихва от датата на настъпване на увреждането – 22.01.2019г. до окончателното плащане на
дължимата сума. Присъдил е и разноски по съразмерност.
Съдебното решение е обжалвано в законоустановения срок от „Ф.“
АД, ЕИК..., гр. С., в следните осъдителни части: с която „Ф.“ АД е осъдено да
1
заплати 6 496,03 лева (шест хиляди четиристотин и деветдесет и шест лева и 03 ст.),
представляваща обезщетение на осн. чл.200 от КТ за претърпени неимуществени вреди,
ведно със законната лихва; сумата от 309,20 лева (триста и девет лева и 20 ст.),
представляваща обезщетение за имуществени вреди на основание чл.200 от КТ за заплатени
медицински прегледи и лекарства, ведно със законната лихва; сумата от 457,92лв. –
направени по делото разноски; сумата от 322,12лв. – на осн. чл.78, ал.6 от ГПК в полза на
СвРС. В жалбата се изтъкват съображения за незаконосъобразност на
решението в обжалваните части, като се посочва, че районният съд не е
преценил правилно представените по делото доказателства, както и
приложението на Закона.
Ответник жалба - В. Б. Б., чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата.
ВТОС, след като взе предвид становищата на страните, събраните по
делото доказателства и ги обсъди в тяхната цялост, намира за установено
следното:
След извършената служебна проверка по реда на чл.269, ал.1 ГПК
въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства.
Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се
установяват с тях.
Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното
производство доказателства, намира за установени от фактическа страна
същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което
счита, че не е необходимо отново да възпроизвежда какви обстоятелства от
фактическа страна намира за установени от събраните в
първоинстанционното производство доказателства. Във въззивната инстанция
нови доказателства не са събрани.
Предявени са обективно съединени искове по чл.200, ал.3, във вр. с
ал.1 от КТ, чл.86 от ЗЗД, които съдът намира за частично основателни и
доказани по съображения изложени по-долу.
По гр. д. № 793/2019год. С.ският районен съд е постановил решение, с
което е уважил частично предявените от В. Б. Б. искове с правно основание
чл.200, ал.3, във вр. с ал.1 от КТ, чл.86 от ЗЗД против „Ф.“ АД, ЕИК..., гр. С., ул.
„П.П.“, № 5.
2
Установява се от събраните доказателства и не се спори от страните,
че ищецът е бил в трудови правоотношения с ответното дружество „Ф.“ АД,
считано от 11.09.2018г., на основание сключен на трудов договор №
51/10.09.2018г. със шестмесечен срок на изпитване в полза на работодателя.
Ищецът бил назначен на длъжността „машинен оператор банциг“ с място на
работа – дърводелски цех, гр. С., Западна индустриална зона на пълен
работен ден от 8 часа. Видно от представената длъжностна характеристика на
посочената длъжност, основните задължения на работника са свързани с
работа на следните машини: банциг-гатер, машина за заточване на ленти,
пендулен настолен циркуляр, многодисков циркуляр. Задачите на работника
според длъжностната характеристика са да обработва дървени трупи и прави
заготовки за палети. Задължение на работника е да спазва технологичната
последователност на операциите, да спазва изискванията за безопасност на
труда и за правилната експлоатация на съоръженията, с които работи, да
спазва техническите и технологичните правила, да спазва правилата за
здравословни и безопасни условия на труд. Ищецът е получил екземпляр на
длъжностната характеристика. По делото е представена служебна бележка №
1600/11.09.2018г. за проведен начален инструктаж по БЗР на ищеца на датата
11.09.2018г., както и извлечение от книга за инструктаж по БЗ, в което под
№1716 фигурира името на ищеца.
Представени са: протокол за трудова злополука от 24.01.2019г.,
съставен от комисия от представители на работодателя и от който е видно, че
във връзка с процесната трудова злополука комисията не е констатирала
допуснати нарушения на нормативните актове, както и не са установени лица
допуснали нарушения. В декларация за трудова злополука от 29.01.2019г. от
работодателя е посочено, че трудовата злополука е настъпила при рязане на
дървени трупчета с дължина 80-90мм.за палети на пендулен настолен ръчен
циркуляр от предварително оформени дървени кросна с диаметър Ф-90мм.
Декларирано е, че отклонението от нормалните действия се дължи на
плъзгане и отскачане на дървеното кросно, поради недостатъчен натиск, а
начина на увреждане е от контакт с режещия инструмент на машината.
Представени са актуализация на оценка на риска в обект „Ф.“ АД –
дърводелски цех, Служебна бележка № 40/01.06.2018г. на СТМ „А.К.“ ООД –
С., Заповед № 14/27.05.2014 г. на изпълнителния директор на „Ф.“ АД, от
които е видно, че са спазени изискванията за безопасност на труда.
3
Представено е и Разпореждане от ТП на НОИ – В.Т. № 5104-04-
9/08.02.2019г., с което е прието, че инцидента с ищеца представлява трудова
злополука.
Безспорни са и фактите, че ищецът е изписан от болничното заведение
с подобрение, а трудоспоспособността му е временно изгубена, като
първоначално получава болничен за 34 дни. Посочено е, че следва да се
правят превръзки на всеки три дни и на дванадесетия ден да се свалят
конците. Представени са и болничен лист №, амбулаторен лист № 443,
болничен лист №... от 26.02.2019г., видно от който болничният е продължен с
още 30 дни, както и амбулаторен лист № 678, болничен лист № Е20196217888
от 27.03.2019г., видно от който болничният е продължен с още 30 дни,
болничен лист № Е20196218046, видно от който болничният е продължен с
още 30 дни, амбулаторен лист № 1218, болничен лист № Е20196218187,
видно от който болничният е продължен с още 30 дни – до 24.06.2019г.
Видно от 3 бр.фискални бонове от 24.01.2019 г. ищецът е заплатил
разходи в размер на 147,40лв. към лечебното заведение, а от рецепта и касов
бон за закупени лекарства, се установява, че е закупил такива на стойност
102,00лв.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че
вследствие на претърпяната трудова злополука на 22.01.2019 година В.Б. е
получил открито счупване на първата метакарпална /предкиткова/ кост на
лявата си ръка, както и обширна мекотъканна рана засягаща значителен
процент от напречника на тенъра-срязвания на мускули,сухожилия на
последния.Обилно и интензивно кървене. Освен това е имал и не само
срязвания, но и размачкване и смазване на всички засегнати мекотъканни
структури. Имало е и дефекти на тъканите тъй-като увредата е причинена не
от гладко срязващ агент, а от диск който има съответен чапраз.
Възстановяването на Б. е продължило около 5 месеца и е вероятно да се е
възстановило в значителна степен от тежкото увреждане. Във времето за
възстановяване се включва не само това до установеното срастване на коста и
изваждане на иглите, но и последвалата физиотерапия и рехабилитация на
първи лъч на лявата ръка.
По делото е изготвена съдебно- техническа експертиза от експерт по
здравословни и безопасни условия на труд, неоспорена от страните.
4
Експертът е заключил, че процесната машина Герунг циркуляр 0305mm
2000W МЕТАВО KS 305 М е закупена от фирмата като нов продукт.
Окомплектована е със всички необходими съоръжения за нормална и
безопасна експлоатация. Според вещото лице от доказателствата по делото се
установява, че машината е била изправна и е разполагала с изправни
предпазни съоръжения - механизъм за застопоряване и предпазен екран, като
за липсата им споменава единствено ищеца. Пострадалият при трудовата
злополука ищец при работа с процесния циркуляр не е използвал предпазния
механизъм за застопоряване на дървения детайл, въпреки изричните указания
на производителя и инструкцията за работа с въпросния циркуляр. Ако беше
използвал този механизъм, лявата му ръка нямаше да участва в процеса на
рязане и нямаше да бъде увлечена под режещата част на диска. Когато ръката
бъде увлечена по този начин предпазният механизъм на режещия диск не
може да предпази работещия, защото при процеса рязане предпазния екран се
прибира и оголва режещия диск. Машините като процесният циркуляр не
могат да бъдат на 100% безопасни дори и при използването на предпазните
съоръжения. Няма фирма производител, която да гарантира пълна
безопасност. Предпазните механизми в комбинация със спазването на
техническите и технологични правила за работа и безопасните правила за
работа с машината гарантират минимизиране на риска от нараняване. Ако
предпазният механизъм по т.1 е бил използван нямаше да се стигне до
злополуката. Във всички необходими документи като служебни бележки,
книга за начален и периодичен инструктаж, в които са упоменати въпросните
правила за здравословни и безопасни условия на труд фигурира подпис.
Според вещото лице работника не се е погрижил за собствената си
безопасност, като не е спазил инструкцията за безопасна работа с настолен
циркуляр и инструкцията одобрена от работодателя. Използвал е при работа и
предпазни ръкавици, въпреки забраната за тях, като е придържал с ръка
дървен детайл в процеса на рязане в близост до режещия диск. Не е
информирал работодателя или друго длъжностно лице за евентуален проблем
с безопасността при използването на процесната машина и че не е бил
запознат с нея.
Съобразно чл. 200, ал. 1 от КТ за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника
5
или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това,
дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им.
Съгласно чл.55 от КСО трудова злополука е всяко внезапно
увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно
намалена работоспособност или смърт.
За основателността на иска по чл. 200, ал. 1 от КТ определящо е
наличието на трудово правоотношение към момента на настъпване на
трудовата злополука, като отговорността на работодателя следва да се
ангажира при установяване наличието на следните общи предпоставки:
увреждане на работника /в случая смъртта му/, неблагоприятният резултат да
е настъпил през време и във връзка или по повод на извършваната работа,
както и причинната връзка между увреждането и резултата /резултатът трябва
да е пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не от други
обстоятелства/. За да е основателен иска следва кумулативно да са налице
изброените предпоставки /Решение № 282 от 28.04.2010 г. на ВКС по гр. д. №
622/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова/.
В настоящото производство бе установено, че изброените предпоставки
са налице.
Неимуществената отговорност на работодателя се определя от съда по
справедливост в зависимост от претърпените болки и страдания и времето,
през което работникът ги е търпял и те са отшумели или той продължава да
ги търпи. Установено бе от заключението на съдебно-медицинската
експертиза, както и от свидетелските показания, че ищецът се е нуждаел от
чужда помощ за продължителен период след злополуката, а пълния период на
възстановяване е над 5 месеца. Към настоящия момент ищецът все още
изпитва дискомфорт и болки в ръката. По време на болничното лечение и
през възстановителния период ищецът е изпитвал значителни болки и
страдания и съдът намира, че предявеният иск в уважения размер се явява
основателен и доказан. С оглед степента на търпените болки и страдания
съобразно нормата на чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че уваженият иск за
търпени от ищеца неимуществени вреди следва да бъде потвърден, като
6
основателен.
Въззивният съд споделя виждането на СвРС за съпричиняване от
пострадалия на вредоносния резултат вследствие реализирана от него груба
небрежност. Отговорността на работодателя може да се намали на основание
чл.201, ал.2 от КТ, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука,
като е допуснал груба небрежност. Съгласно разпоредбата на чл.201, ал.2 от
КТ и формираната по тази норма задължителна съдебна практика, грубата
небрежност е степен на небрежност, при която увреденият не е положил за
себе си грижата, която би положил и най-небрежния човек, зает със
съответната дейност, при подобни условия. Когато при трудовата злополука
има съпричиняване при допусната груба небрежност /липса на елементарно
старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и
правила за безопасност/, отговорността на работодателя трябва да се намали в
съответната степен. Степента се определя от обективното съотношение на
допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и
обстоятелства, които са всъщност и критериите за намаляване на
обезщетението. Колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на
вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в нейното
обезщетяване /в този смисъл са Решение № 79/27.02.2012г. по гр. дело №
673/2011г. на ВКС, четвърто г.о., Решение № 25/16.02.2016г. на ВКС по гр. д.
№ 3233/2015г., III г. о., ГК, Решение № 291/11.07.2012г. по гр. дело №
951/2011г. на ВКС, четвърто г.о., Решение № 1026/18.12.2009г. по гр. дело №
4001/08г. на ВКС, I г.о. и др. При определяне степента на съпричиняването в
процесния случай, СвРС е съобразил изложените по-горе факти, че на ищеца
е било възложено от работодателя да спазва стриктно на правилата по
безопасност и охрана на труда и изискванията на инструкциите по охрана на
труда, което Б. не е сторил, и сам се е поставил в ситуация на повишен риск,
като макар и действайки в интерес на работата, е застрашил живота и
здравето си, а това представлява допусната от служителя груба небрежност по
смисъла на чл.201, ал.2 от КТ. Поради това, с оглед конкретните
обстоятелства и механизма на настъпване на злополуката, обективният
принос на работника в съпричиняването на вредоносния резултат, съдът
приема, че в случая съпричиняването съставлява 1/3.
По направените оплаквания с въззивната жалба съдът намира, че липсва
законно основание за уважаване на жалбата.
7
При така изяснената фактическа и правна обстановка ВТОС намира, че
постановеното от районния съд решение в обжалваната част е правилно и
законосъобразно. При тази констатация горния съдебен акт следва да бъде
оставен в сила, а въззивната жалба с оглед нейната неоснователност да се
остави без уважение.
В съответствие с правилността на постановеното първоинстанционно
съдебно решение и неговото потвърждаване, въззивната инстанция на
основание чл.272 от ГПК препраща и към мотивите на СвРС.
При този изход на делото, на ответник жалба следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното Окръжният съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260081 от 16.08.2021г. постановено по гр. д.
№ 793/2019год. по описа на С.ския районен съд в обжалваните части.
ОСЪЖДА „Ф.“ АД, ЕИК..., гр. С., ул. „П.П.“, № 5 да заплати на на В. Б.
Б., с ЕГН: **********, с. М., общ. С. направените по делото разноски, в
размер на 850,00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8