Р Е Ш
Е Н И Е
№.............
град
Шумен, 23.03.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд– град Шумен, в
публичното заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Съдия: Бистра Бойн
при участието на секретаря В.Русева,
като разгледа докладваното от съдията АД № 49 по описа за 2021 година на
Административен съд– гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл.118 ал.1, във връзка с чл.68 ал.3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на
Х.Т.Х. с ЕГН ********** *** срещу
Решение № 2153-27-7/04.02.2021г. на Директора на ТП– Шумен на НОИ, с което е
оставено в сила разпореждане № 2113-27-1574#19 от 01.12.2020г. на ръководител
по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ– гр.Шумен. С последното на основание чл.68
ал.3 от КСО е постановен отказ на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
на жалбоподателя. В жалбата се изразява несъгласие с издаденото разпореждане,
потвърдено с процесното решение. Оспорващият счита, че незаконосъобразно не му
е зачетен стажът, положен на наборна военна служба, за периода от 16.01.1973г.
до 16.01.1975г., като неправилно, органът се позовава на разпоредба, която е
действала значително по-късно от момента, в който е положил стажа си. Счита, че
отговаря на законоустановените условия в съвкупност, а именно възраст и стаж,
като прибавяйки времето, което е прослужил на наборна военна служба, същият
освен изискването за възраст, покрива и критериите за положен стаж над 15 години.
В този смисъл счита, че разпореждането и решението са незаконосъобразни и е
отправено искане за отмяна. Претендира се присъждане
на разноски по делото.
Ответникът, редовно
призован, не се явява. По делото е депозирано писмено становище от гл. юрисконсулт
Л.Б.И.на 17.03.2021г., която оспорва жалбата.
Съдът, като съобрази данните по делото, намира за безспорно установено от
фактическа страна следното:
Със Заявление вх. №2113-27-1574, постъпило в ТП на НОИ гр.
Шумен на 05.11.2019г.,
Х.Т.Х. с ЕГН ********** направил искане да му бъде отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст/ЛПОСВ/. За периода 26.05.2017г.-
08.07.2019г. била извършена проверка на осигурителния стаж на Х., във
връзка с внесени осигурителни вноски в качеството му на земеделски производител
по Сигнал №2113-27-15742/05.11.2019г. Във връзка с проверката,
административното производство по депозираното заявление било спряно с
Разпореждане № 2113-27-1574#16/24.02.2020г. Резултатите от извършената проверка били
обективирани в Протокол № КП-5-27-00808881/10.09.2020г., от който е видно, че Х.
нямал качеството „земеделски стопанин“ по смисъла на §1 ал.1 т.5 от КСО,
доколкото предимно е отсъствал от страната, липсват документи относно упражняването
на дейност като земеделски производител и същият не е реализирал доходи от
селскостопанска продукция. На заявителя били дадени задължителни предписания за
заличаване на данни с Декларация обр.1, с код осигурен „13“ за периода от 26.05.2017г.
до 08.07.2019г. вкл., връчени на 10.09.2020г., които не били обжалвани и са
влезли в сила.
С Разпореждане № 2113-27-1574#19 от 01.12.2020г. на ръководител по
пенсионно осигуряване, на осн. чл.98 ал.1 т.1 от АПК във вр. с чл.68 ал.3 от КСО и чл.55 от АПК, било възобновено производството по заявлението на жалбоподателя и на същия било отказано отпускането
на пенсия за ОСВ. В мотивите на разпореждането се
сочи, че жалбоподателят
към датата на заявлението има навършена възраст 66г. 04м. 01 дни и зачетен общ осигурителен стаж от 00г. 04 м. 08 дни от първа категория;
00г. 04 м. 00 дни от втора категория; 14г.
09м. 28 дни от трета категория; общ осигурителен стаж без превръщане 15г. 06м.
06 дни, действителен осигурителен стаж 13г. 06м. 05 дни, като е прието, че 01г.
05м. 25 дни е недостигащият изискуем действителен осигурителен стаж. Направен бил извод, че на Х.Х. не се следва пенсия по
условията на чл.68, ал.3 от КСО,
тъй като има навършена необходима възраст 66г. 04м., но няма изискуемият се
действителен осигурителен стаж най-малко 15 години. Разпореждането било връчено
на адресата на 04.01.2021г., видно от приложената по делото Декларация на стр.30.
На 03.01.2021г. оспорващият
подал жалба срещу Разпореждане №
2113-27-1574#19 от 01.12.2020г. на ръководител по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Шумен, до Директора на ТП на НОИ – Шумен, с
вх. № 1012-27-2/03.03.2021г. В жалбата се твърди, че не се оспорва заличаването
на стажът му като земеделски производител, но неправилно било приложено
материалното право относно зачитането на действителния трудов стаж и към същия
се следвало да бъде зачетен периодът на редовна военна служба.
С Решение № 2153-27-7/04.02.2021г. на Директора на ТП на НОИ–
гр. Шумен, жалбата била отхвърлена. Било посочено, че
спорният трудов стаж бил положен при действието на Правилник за прилагането на
Закона за пенсиите/отм./, съгласно чл.81 от който, за трудов стаж от III
категория се зачита изслужената наборна военна служба. В периода от 1958г. до
27.02.1996г., военната служба се е регулирала от Закон за всеобщата военна
служба в НРБ, като в чл.9 се определя, че военната служба се състои от
действителна военна служба, а лицата се наричат военнослужещи и служба в запаса,
съответно от зачислени запасни. Определението за действителен стаж, съобразно
разпоредбата на §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО, изисква същият да е положен като
календарно време по трудово или служебно правоотношение; време през което
лицето е работило без трудово правоотношение и време, през което лицето се е
осигурявало за своя сметка, поради което на осн. чл.44 ал.1 от НПОС за времето
от 16.10.1973г. до 16.01.1975г. на Х. са зачетени 2г. 00м. 01 дни осигурителен
стаж от трета категория наборна военна служба, който правилно не е приет от
пенсионния орган като действителен стаж. Решението било връчено на
упълномощения от заявителя представител– адв.С. на 08.02.2021г. Жалбата е
подадена до съда, чрез административния орган, на 10.02.2021г.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок по чл.118 ал.1 от КСО, от лице, имащо правен интерес от
оспорването, срещу годен за обжалване административен акт, след изчерпан
задължителен административен контрол, поради което е допустима. Разгледана
по същество, същата е основателна.
Обжалваното Разпореждане
№ 2113-27-1574#19 от 01.12.2020г. на ръководител по пенсионно осигуряване при
ТП на НОИ– Шумен и Решение № 2153-27-7/04.02.2021г. на Директора на ТП на НОИ–
гр. Шумен са издадени в рамките на установената от закона местна, степенна и
материална компетентност – чл.98 ал.1 от КСО, респективно чл.117 ал.1 т.2,
б.„а“.
Спазени са изискванията
за форма на разглежданите административни актове съгласно чл. 59 от АПК и
липсват пороци във формата или реда за издаване на оспорените разпореждане и
решение. Изложени са фактическите основания, поради които е счетено от
административния орган, че не е налице основание за отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст на лицето при условията на чл.68 ал.1-3 от КСО.
Страните по делото
спорят относно наличието на предпоставките за придобиване на ЛПОСВ на основание
чл. 68 ал.3 от КСО.
Разпоредбата на чл.68 ал. 3 от КСО съдържа
изключения от правилата на чл. 68 ал.1– 2 от КСО, като създава
възможност лицата, които нямат право на пенсия на тези правни основания, до 31
декември 2016г., да придобият право на пенсия при навършване на възраст 65
години и 10 месеца за жените и мъжете и най- малко 15 години действителен
осигурителен стаж, а след тази дата възрастта се увеличава от първия ден на
всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67- годишна
възраст, т.е. към дата на
заявлението на жалбоподателя същият е достигнал необходимата възраст- 66 години
и 4 месеца и 1 ден. Наличието на първата изискуема
предпоставка относно необходимата към датата на заявлението възраст се признава
от ответника и това обстоятелство не е спорно между страните.
Спорен между страните е
въпросът, дали времето от 16.10.1973г. до 16.01.1975г. за отбиване на
наборна/редовна/ военна служба, следва да бъде зачетено като „действителен
осигурителен стаж“ по смисъла на §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО и следва ли този
период от време да се включи в стажа по чл.68 ал.3 от КСО.
В случая
административният орган е зачел действителен осигурителен стаж 13г. 06м. 05
дни, като е счел, че 01г. 05м. 25дни са недостигащ изискуем действителен
осигурителен стаж. Оспорващият твърди, че зачетеният единствено като
осигурителен стаж, положен на наборна военна служба, следва да се приеме и за
действителен такъв. Настоящият съдебен състав споделя становището на
жалбоподателя, като счита, че стажа,
положен в периода 16.10.1973г. до 16.01.1975г. – 02г. 00м. и 1 дни на наборна военна служба, следва
да бъде зачетен за действителен осигурителен
стаж.
Съгласно §1 ал.1 т.12 от
ДР на КСО „Действителен стаж е действително изслуженото време по трудово или
служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго
правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт,
както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за
своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.“ В разпоредбата на § 9 от
ПЗР на КСО изрично е посочено, че времето, което се зачита за трудов стаж и
трудов стаж за пенсиониране, положен до 31.12.1999г. съгласно действащите до тогава
разпоредби, се признава за осигурителен стаж по КСО. Спорният трудов стаж е бил
положен при действието на Правилника за прилагане на Закона за пенсиите(отм.).
Съгласно чл.81 от цитирания правилник, за трудов стаж от III категория се
зачита изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и
школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за
съответния род войски съгласно действащото законодателство. Съгласно
разпоредбата на чл.9
ал.7 КСО, за осигурителен стаж
при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна
служба, а според чл.44
НПОС за осигурителен
стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето
на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на
наборната военна служба за съответния род войски, съгласно действащото
законодателство, независимо кога са положени.
В процесния период 1973г.-
1975г. наборната военна служба в България е била действителна и задължителна за
мъжете, съгласно чл.3 от Закона за всеобщата военна служба в Народна Република
България, т.е., същата е представлявала обективно и неотстранимо по волята на
дадено лице препятствие същото да полага труд, който да представлява основание
за неговото осигуряване и съответно за придобиването на осигурителен стаж по
смисъла на сега действащото законодателство. Предвид изложеното, положеният
от Х. трудов стаж от ІІІ-та категория по време на редовната му военна
служба е период, през който той е работил без трудово правоотношение, но който
по силата на закона е признат за действителен стаж.
След като стажът на
редовна военна служба, положен от жалбоподателя за процесния период, се зачита
за трудов такъв, съгласно действащите към
този период разпоредби, и е положен след навършването на пълнолетие от негова
страна, при действието на нормата на чл.81 от ППЗП/отм./, то с оглед разпоредбата
на § 9 ал.1 КСО, същият следва да бъде
признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на §1 т.12 от
ПЗР на КСО. В този смисъл е и трайната практиката на ВАС постановена
в Решение № 6845 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4145/2018 г., VI о., Решение
№15587/13.12.2018г. по адм. дело №13944/2017г., Решение №2553/19.10.2017г. по
адм. дело №8645/2016г. на ВАС, Решение №7647/16.06.2017г. по адм.
дело №4023/2017г. на ВАС, Решение
№9471/17.07.2017г. по адм. дело №7470/2016г. на ВАС и мн. др. Като е отказал да зачете този стаж за
действителен осигурителен такъв, административният орган неправилно е тълкувал
и приложил закона.
След признаването за
действителен осигурителен стаж за периода на редовна (наборна) служба
за времето от 16.10.1973г. до 16.01.1975г.– 02г. 00м. и 1 дни, то действителният
осигурителният стаж на оспорващия безспорно е повече от 15
години, поради което несъмнено се стига до извода, че е придобил право на
пенсия при условията на чл.68 ал.3 от КСО.
Ето
защо оспореното решение на Директора на ТП на НОИ- Шумен,
макар и постановено от компетентен орган, в предвидената от закона
форма, при спазване на административнопроцесуалните правила, но в
несъответствие с материалноправните разпоредби, следва да бъде отменено и
преписката да бъде върната на компетентния пенсионен орган при ТП на
НОИ- гр.Шумен за ново произнасяне, при съобразяване с дадените в мотивите на
настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
Предвид
изложеното, Решение № 2153-27-7/04.02.2021г. на Директора на ТП– Шумен на
НОИ, оспорено пред настоящата съдебна инстанция и потвърденото с
него разпореждане следва да бъдат отменени, а преписката, на основание чл.173
ал.2 АПК да бъде върната на административния орган за ново
произнасяне по същество при съобразяване на дадените от съда указания по
тълкуване и прилагане на материалния закон.
С оглед изхода на
делото, основателна се явява претенцията на оспорващия за присъждане
на действително направените по делото разноски, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350.00 лева, съгласно договор
за правна защита и съдействие от 09.09.2020г.
Водим от
горното, съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 2153-27-7/04.02.2021г.на Директора на ТП– Шумен на НОИ, потвърждаващо
разпореждане № 2113-27-1574#19 от 01.12.2020г. на ръководител по пенсионно
осигуряване в ТП на НОИ– гр.Шумен, с което на Х.Т.Х.
с ЕГН **********, е отказано отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 ал.3 КСО.
ВРЪЩА делото като преписка на Ръководител на
“ПО” при ТП на НОИ-Шумен за ново произнасяне по заявление вх. №2113-27-1574/05.11.2019г. на Х.Т.Х.
с ЕГН ********** за отпускане на лична
пенсия по чл.68 ал.3 КСО, съгласно дадените задължителни указания в
мотивите на решението относно тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ - гр.Шумен да заплати на Х.Т.Х. с ЕГН ********** *** направените по
делото разноски в размер на 350.00 (триста и петдесет) лева.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му.
Съдия: