№ 768
гр. Бургас, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимира Т. Донева
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно
наказателно дело № 20212120203817 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ХР. Д. ИЛ. против Наказателно
постановление № 21-0769-001671/17.06.2021 г. на Началник група към
ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“ – Бургас, с което на
жалбоподателя на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени административни
наказания глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 2 месеца за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В жалбата се
изразява недоволство от наказанието лишаване от правоуправление и се иска
отмяна на НП най-вече в тази част, като остане само наказанието глоба, тъй
като жалбоподателят е дребен търговец и без МПС не би могъл да работи
пълноценно, да припечелва пари и да храни семейството си. Релевирано е
оплакване за неправилност на наказателното постановление, като
неотговарящо на конкретните факти и обстоятелства при извършване на
първото от нарушенията – сочи се, че жалбоподателят не е усетил, че е
закачил лявото странично огледало на другото МПС, а е научил от очевидци,
а второто вменено нарушение изобщо се отрича да е извършено, като се
поддържа теза, че жалбоподателят е изчакал повече от два часа на място, за
1
да установи собственик на увреденото МПС.
Въззиваемата страна, в съпроводително писмо е изразила писмено
становище за неоснователност на жалбата. В противен случай, ако съдът я
уважи и жалбоподателят претендира разноски, на осн. чл. 63, ал. 4 от ЗАНН
прави възражение за прекомерност на възнаграждението на защитника-
адвокат.
В с. з. жалбоподателят се представлява от адвокат, който поддържа
жалбата, уточнявайки, че нейният предмет е цялото наказателно
постановление, като основно се възразява против приетото, че доверителят му
не е останал на мястото на ПТП.
Въззиваемата страна не изпраща представител в с. з.
След като обсъди направените в жалбата оплаквания, писменото
становище на въззиваемата страна, събраните по делото писмени и гласни
доказателства и извърши проверка на обжалваното наказателно
постановление, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С атакуваното наказателно постановление ХР. Д. ИЛ. е санкциониран за
това, че на 03.04.2021 г. около 14,00 ч. в гр. Бургас, ж. к. «Зорница» пред бл.
48 по посока бл. 10, е управлявал товарен автомобил «Опел Виваро» с рег. №
***, собственост на фирма «З» ЕООД, като при преминаване покрай
паркирания в дясно от него по посока на движението правомерно паркиран
лек автомобил «Тойота Аурис» с рег. № *** при опита си да паркира МПС с
дясната си част е блъснал и счупил лявото странично огледало, с което е
реализирал ПТП с материални щети и не е останал на място за установяване
на последиците от ПТП. АНО е квалифицирал две нарушения – по чл. 5, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
НП е издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение серия АА № 948450/03.04.2021 г., като административно-
наказващият орган е възприел изцяло отразената в АУАН фактическа
обстановка и посочените от актосъставителя нарушени разпоредби по ЗДвП.
По делото е разпитана свидетелката Вл. Г. В. – очевидка, която е чула
шум от удара, обърнала се е и е възприела, че жалбоподателят след удара
понамалил с товарния си автомобил, но не спрял и продължил.
Жалбоподателят е намерен от надлежните органи около 17,30 ч., когато
2
е извършено обследване на ПТП и установяване на щетите по МПС «Тойота
Аурис» с рег. № ***, за което е съставен протокол за ПТП №
1666568/03.04.2021 г., подписан от участниците Д.Г.П., като собственик на
МПС «Тойота Аурис», жалбоподателя ХР. Д. ИЛ., като водач на МПС «Опел
Виваро» с рег. № *** и свидетелката-очевидка Вл. Г. В.. От схемата на ПТП и
вписаните в протокола обстоятелства, причини и условия за ПТП, е видно, че
И. при опит да паркира пред бл. 48 на ж. к. „Зорница“ с дясната си част е
блъснал правомерно паркирания л. а. «Тойота Аурис» и му е счупил ляво
странично огледало, реализирайки ПТП с материални щети. При съставяне на
АУАН по същото време – около 3-4 часа след ПТП, жалбоподателят е вписал
възражения в акта «Не съм имал съприкосновение с посочения автомобил,
движещ се зад мен, имам възражения.» Начинът, по който жалбоподателят е
процедирал, отричайки участието си в ПТП към момента на съставяне на
АУАН, изключва версията му, че преди това е изчакал повече от два часа на
място. Твърденията на жалбоподателя в тази насока се възприемат като
защитна теза, а ангажираните в нейна подкрепа гласни доказателства на св.
Тодор Петров Тодоров – като некореспондиращи с вписаните от
жалбоподателя възражения в акта и с показанията на св. В., не следва да се
кредитират.
В подкрепа на описаните в НП нарушения се явяват установените с
разпита на св. Вл. Г. В. факти и обстоятелства. Гласните доказателства
кореспондират с писмените материали в административно-наказателната
преписка, констатираните нарушения, съставянето на протокол за ПТП и на
АУАН. Както констатира по-горе съдът, жалбоподателят не ангажира
доказателства, които да опровергават изложеното в акта и наказателното
постановление, поради което съдът го намира за безспорно установено.
Наказателното постановление е връчено на сакционираното лице на
30.07.2021 г., а жалбата е депозирана на 06.08.2021 г.
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
от надлежно легитимирано лице и е допустима, а разгледана по същество се
явява частично основателна по следните съображения:
АУАН е съставен от компетентен орган – командир на поделение в
3
„Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Бургас, а НП е издадено от
компетентен орган – от Началника на група към ОДМВР – Бургас, Сектор
„Пътна полиция“ – Бургас, на обслужваната територия гр. Бургас, в
съответствие с разпореденото овластяване със Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание
регламентиращите компетентността на наказващите органи разпоредби на
закона – чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47, ал. 2, вр. ал. 1 б. „а“ от ЗАНН.
В хода на административно-наказателното производство не са
допуснати нарушения на процесуалните правила по съставянето на акта,
реквизитите на същия и тези на наказателното постановление, поради което
не са налице основания за отмяна на обжалваното постановление като
незаконосъобразно. В НП двете нарушения са индивидуализирани по начина,
изискуем съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и съдът е в обективна
възможност да прецени кои са вменените нарушения. Фактите, които са
съставомерни и онези обстоятелства, които имат отношение към извършените
нарушения, са описани в наказателното постановление по недвусмислен и
достатъчен начин.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
АУАН серия АА № 948450/03.04.2021 г. отговаря на всички законови
изисквания за съставянето му, поради което и изложените в него факти и
обстоятелства се ползват с презумптивна доказателствена сила. В
производството пред настоящата инстанция жалбоподателят не обори тази
доказателствена сила на акта чрез представяне на такива доказателства, които
биха обосновали становище на съда за различни констатации от тези,
отразени в акта, а оттам и за различни изводи от тези на административно-
наказващия орган, поради което следва да се приеме, че посочените в
констативния акт и в наказателното постановление административни
нарушения действително са осъществени от страна на И.. Доказването на
обстоятелства, дисквалифициращи деянията като административни
нарушения по посочените в АУАН и НП квалификации, са в тежест на
привлеченото към административно-наказателна отговорност лице, а в
конкретния случай е налице само негова защитна теза, отричайки, че е
напуснал мястото на ПТП, която версия се опровергава по категоричен начин
от собственоръчно вписаното в АУАН, че не е реализирал ПТП.
4
Съдът намира, че в обжалвания акт правилно е приложен материалният
закон. Обстоятелствата, по извършване на нарушенията, посочени в акта за
тяхното установяване и в обжалваното наказателно постановление, се
потвърждават изцяло пред съда от разпитаната свидетелка. От гласните
доказателства се установява съответствие между действителното положение и
фактическите обвинения по АУАН и по НП, както и авторството на
вменените нарушения. Събраните по делото доказателства сочат на
описаните деяния, с които жалбоподателят първо е реализирал състава на
административно нарушение, във връзка със задължението по чл. 5, ал. 1, т. 1
от ЗДвП като участник в движението по пътищата с поведението си да не
създава опасности и пречки за движението, да не поставя в опасност живота и
здравето на хората и да не причинява имуществени вреди, като е допуснал
ПТП с материални щети, след което като водач на товарния автомобил-
участник в произшествието, е извършил второ нарушение, като не е изпълнил
задължението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП да спре, за да установи какви са
последиците от ПТП. Извършването на маневра без съобразяване с
местоположението на паркираното МПС, е поведение, поставящо в опасност
не само живота и здравето на намиращите се в ППС хора, но и риск за
причиняване на имуществени вреди, каквито в случая са предизвикани по
смисъла на дефиницията на § 6, т. 30, предл. последно от ДР на ЗДвП. Т. е.
установените в настоящото производство факти и обстоятелства, които имат
отношение към извършеното в действителност нарушение, са коректно
описани в АУАН и НП и са съставомерни и съответстват на вмененото на
жалбоподателя нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, поради което е налице
основание за ангажиране на административно-наказателната му отговорност
по общата разпоредба на чл. 185 от ЗДвП, санкционираща нарушителя с
глоба в абсолютен размер 20 лева. Административно-наказващият орган е
наложил наказанието за първото нарушение в предвидения в закона точно
определен размер, с което е спазил разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН.
Актосъставителят и АНО правилно са вменили и второто нарушение на
жалбоподателя, съотносимо към деятелност по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Извършена е дължимата преценка на наличната по преписката
доказателствена съвкупност за поведение на жалбоподателя, изразяващо се в
неспиране/незабавно напускане на местопроизшествието, респективно
5
избягване на отговорност от установяване на щети по блъснатото МПС.
Съдът преценя за несъстоятелна тезата на И., че не е напускал
местопроизшествието. Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да
спре, за да установи какви са последиците от произшествието. С АУАН и НП
е вменено на жалбоподателя и словом, и цифром квалифицирано нарушение
по цитираната норма, поради което е налице основание да му бъдат наложени
наказанията по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – глоба от 50 до 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца.
Административно-наказващият орган е наложил наказанията за това
нарушение в размер и срок към минимално предвидените. Отчитайки
механизма и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е било
извършено това нарушение и справката относно множество нарушения по
ЗДвП, за които И. е бил санкциониран с наказателни постановления и
фишове, административно-наказващият орган правилно е съобразил тежестта
и обществената опасност на деянието. Изброените обстоятелства напълно
обуславят определените размер и срок на наложените наказания. Съдът счита
обаче, че съобразно чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, при определяне на наказанието
лишаване от правоуправление би следвало да се отчете, че наложеното
наказание би се явило предпоставка за огромна финансова тежест поради
условията на пандемия и икономическа криза, в които МПС, собственост на
«З» ЕООД няма да може да се използва от жалбоподателя във връзка
търговската дейност на дружеството. В такъв случай минималният размер на
наказанието би бил достатъчен за постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН. По
тази причина съдът намира за справедливо да упражни правомощието си по
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, като измени наказателното постановление в тази част и
намали срока на санкцията в минимално предвидения – 1 месец. Искането на
жалбоподателя в този смисъл е частично основателно, като законът
предвижда кумулативното налагане на това наказание и пълната му отмяна е
невъзможна.
В останалата част обжалваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
6
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0769-001671/17.06.2021 г.
на Началник група към ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“ – Бургас,
В ЧАСТТА, в която на ХР. Д. ИЛ., с ЕГН **********, от ***, на основание
чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание лишаване
от право да управлява МПС за срок от 2 месеца за нарушение по чл. 123, ал.
1, т. 1 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА срока на наказанието лишаване от право
да управлява МПС от 2 месеца на 1 /един/ месец.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0769-
001671/17.06.2021 г. на Началник група към ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна
полиция“ – Бургас, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ , в която на ХР. Д. ИЛ., с ЕГН
**********, от ***, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение по чл. 5,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл.
123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7