Определение по дело №253/2019 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 400
Дата: 6 юни 2019 г.
Съдия: Дарина Стоянова Маркова Василева
Дело: 20193001000253
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 30 април 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ№

 

Гр.Варна, …………………… 2019г.

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание на трети юни през двехиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:  ДАРИНА МАРКОВА                                                                                        

МАРИЯ ХРИСТОВА

 

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова ч.в.търг.дело № 253 по описа за 201 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.2 от ГПК във връзка с чл.220 предл.второ от ГПК, образувано по частна жалба на „Посолство на красотата“ ЕООД със седалище гр.Варна срещу определение № 4127 от 19.11.2018г. по търг.дело № 1163/18г. по описа на Варненски ОС, с което искането на дружеството за встъпване като трето лице помагач на ответното дружество е оставено без уважение.

Оспорва извода на съда, че липсва вземане на кредитора „Посолство на красотата“ ЕООД към длъжника „Франсис Резидънс“ ЕООД в несъстоятелност, установено от служебна справка по партидата на длъжника. Твърди че при прехвърляне на вземания списъкът на кредиторите, който е приет окончателно не се променя и само се записва промяната на титуляра на вземането. Твърди че обстоятелство, че по търг.дело № 1410/16г. по описа на ВОС не е отразена промяната, не означава че „Посолство на красотата“ ЕООД не е кредитор.

Сочи че и по двете дела № 1410/16г. и по настоящето № 1163/16г. са представени достатъчно доказателства за това че „Посолство на красотата“ ЕООД е кредитор на „Франсис Резидънс“ ЕООД в несъстоятелност. Излага че неоснователно съдът е застъпил становището на синдика на несъстоятелния търговец.

Оспорва извода на съда, че макар „Бирс“ ООД да е купувач на имот от „Франсис Резидънс“ ЕООД, поради това, че към момента няма запор от публичен изпълнител, не е изпълнена специалната хипотеза на чл.180 ал.1 т.4 от ЗОПК. Твърди че в производството по несъстоятелност правомощията на публичния изпълнител за вземания на държавата са прехвърлени на синдика. Твърди че е налице вземане от НАП, още повече данъци и такси, дължими точно за закупения имот.

Твърди че едва след изтичане на срока за предявяване на отменителния иск – 08.02.2019г. ще бъде изяснено налице ли са правата на „Бирс“ ООД, прехвърлени впоследствие на „Посолство на красотата“ ЕООД, съответно дали дружеството е безспорен кредитор по търг.дело № 1410/16г. с права да встъпи като трето лице и по предявения по търг.дело № 1163/18г. иск. С допълнение към частната жалба сочи че е образувано търг.дело № 1948/18г. по описа на ВОС по иск по чл.135 от ЗЗД за обявяване на недействителен на договор за продажба на недвижим имот от 26.02.2015г. сключен между „Франсис Резидънс“ ЕООД и „Бирс“ ООД и са предприети действия по налагане на възбрана върху имота, закупен от техния праводател.

Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което дружеството да бъде допуснато до делото като трето лице помагач на страната на длъжника.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК са постъпили отговори от „Петрол Холдинг“ АД в неплатежоспособност, „Франсис Резидънс“ ЕООД в несъстоятелност и синдика на несъстоятелния търговец, в които изразяват становище за неоснователност на жалбата.

Частната жалба е подадена от надлежна в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.

По жалбата, съдът намира следното:

Производството по търг.дело № 1163/18г. по описа на ВОС е образувано по предявен иск по реда на чл.694 ал.2 т.2 от ТЗ от „Петрол Холдинг“ АД в неплатежоспособност срещу „Франсис Резидънс“ ЕООД в несъстоятелност, при участието на синдика на несъстоятелния търговец за установяване на съществуването на неприети вземания на кредитора „Петрол Холдинг“ АД в неплатежоспособност.

С молба в срока по чл.218 от ГПК „Посолство на красотата“ ЕООД е поискало да встъпи в производството по делото на основание чл.694 ал.4 от ТЗ като трето лице помагач на длъжника в качеството му на кредитор с прието вземане по чл.693 от ТЗ. Твърди че с договор за цесия от 20.07.2018г. „Посолство на красотата“ ЕООД е придобило от „Бирс“ ООД вземане в общ размер на сумата 4 315.25лв., придобито по силата на суброгиране в правата на НАП на основание чл.180 ал.1 т.1 и чл.180 ал.1 т.4 от ДОПК, включено в одобрения от съда списък на приети вземания на кредитори към „Франсис Резидънс“ ЕООД. Представя към молбата си: договор за продажба на вземане от 20.07.2018г., съобщение за цесия от 23.07.2018г., доказателства за платена сума по сметка на НАП в размер на 4 885лв. от 16.07.2018г., молба до НАП от 18.07.2018г., декларация от управителя на „Франсис Резидънс“ ЕООД в несъстоятелност от 26.06.2018г., писмо от НАП за постъпили суми и погасени публични вземания за местни данъци и такси в размер на 4 885лв., нотариален акт № 52/2015г. за покупко-продажба на недвижими имоти.

Встъпването на подпомагаща страна е средство за защита на третото лице срещу неблагоприятните последици, които биха могли да настъпят спрямо него вследствие на неправилно решение по висящия спор, поради което то има право да участва в образуваното преди това исково производство. В хипотезата на предявен иск от кредитор с неприето вземане срещу длъжник за установяване на съществуването на неприетото вземане, интересът на другите кредитори с приети вземания по чл.693 от ТЗ или чиито вземания са предмет на предявен иск по ал.1 - 3 е обусловен от установяване на действителния размер на вземанията на кредитори към несъстоятелния търговец, което може да доведе до различна степен на удовлетворяване при разпределение на осребрено имущество от масата на несъстоятелността. На основание чл.694 ал.8 от ТЗ влязлото в сила решение има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност, независимо дали същите са взели участие в производството по реда на чл.694 от ТЗ.

Единствена предпоставка за допускане на трето лице до участие в производството като помагач на длъжника е качеството му кредитор – било кредитор по смисъла на чл.693 от ТЗ, било кредитор с оспорено вземане, предмет на предявен иск по реда на чл.694 ал.1 – 3 от ТЗ.

Искът по чл.694 от ТЗ е специален установителен иск, който се предявява пред съда по несъстоятелността и се разглежда от друг състав на съда. С оглед специалния и различен предмет на установителния иск въззивният съд намира че в това производство, дори и преюдициално, не може да бъде установявано качеството кредитор на третото лице, заявило искане за встъпване. Това трето лице следва да се легитимира в производството по чл.694 ал.2 от ТЗ като кредитор на несъстоятелния търговец с доказателства, изходящи от производството по несъстоятелност – одобрени от съда списъци на приети от синдика вземания, съответно определения на съда по несъстоятелност във връзка с разгледани възражения срещу включване или невключване на вземания, евентуално доказателства за образувани искове по реда на чл.694 от ТЗ, когато се твърди че третото лице е кредитор, чиито вземания са предмет на предявен иск. Установяването на наличието на предпоставките на някоя от хипотезите по чл.181 ал.1 от ДОПК за суброгиране на платилото публично задължение лице в правата на НАП следва да бъде извършено в производството по несъстоятелност, където следва да бъдат разгледани и споровете по тях. Поради което и в настоящето производство по частната жалба съдът намира, че не следва да обсъжда представените доказателства и направените възражения във връзка с твърденията за суброгация в правата на НАП.

С оглед на така изложеното, въззивният съд намира, че по делото няма представени доказателства за това третото лице да е сезирало съда по несъстоятелност с извършеното от него плащане на включено в списъка вземане на НАП, съответно да е извършена преценка за наличието на предпоставките за суброгация или да е налице производство по предявяване на правата на платилото задължението трето лице по реда на предявяване на вземанията. Поради което и не са налице доказателства, легитимиращи „Посолство на красотата“ ЕООД като кредитор с прието вземане по чл.693 или кредитор, чието вземане е предмет на иск по чл.694 от ТЗ. Липсата на легитимация води до извод за неоснователност на молбата на третото лице за допускането му до участие в производството по предявения от кредитор установителен иск като трето лице помагач на длъжника. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4127 от 19.11.2018г. на Варненски ОС по търг.дело № 1163/18г.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: