№ 609
гр. Стара Загора, 25.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500265 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба на ,,К.“ ООД, гр.С.
против разпореждане № 2084 от 05.04.2022 г., постановено по ч. гр. д. №
1311/2022 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отхвърлено
заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу длъжника Т.С.Т., в частта за 1486.65 лв. – неплатени
вноски от договорна неустойка, дължими за периода 22.03.2020г. –
22.06.2021г.
Частният жалбоподател излага доводи за неправилност и
незаконосъобразност на разпореждането. Излага подробни съображения в
жалбата си и моли въззивният съд да осъди длъжникът да заплати
претендираната сума и разноските в настоящото производство.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и
данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по заявление от „К.“
ООД, гр.С. срещу Т.С.Т. за издаване на заповед за изпълнение за сумата от
1433.04 лв. - главница, дължима по договор за потребителски кредит; 440.31
лв. - договорна възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит.;
1486.65 лв. – договорна неустойка, дължима за периода 22.03.2020г. –
22.06.2021г., заедно със законната лихва. В заявлението е посочено, че
вземането произтича от договор за потребителски кредит № OL00011658 от
22.10.2020г., сключен онлайн между „К.“ ООД и Т.С.Т.. Посочено е също, че
с цел стимулиране на потребителя за погасяване на задължението и запазване
на добрите нрави в ДПК била добавена неустойка, предварително договорена
в индивидуалния договор - 1579.56 лв. Неустойката била част от общата
1
дължима сума от Кредополучателя.
С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението в частта, с
която заявителят „К.“ ООД е поискал издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК за сумата 1486.65 лв. претендирана неустойка за неизпълнение на
договорно задължение като е приел, че клаузата от договора, касаеща
задължението за плащане на неустойка при неизпълнение на задължението на
заемателя да предостави обезпечение на Кредитора след сключването на
договора – поръчители е нищожна.
Съгласно чл. 411 ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, заявлението трябва да е
редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3
и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, както и да не противоречи на закона или добрите
нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Р
България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията Р
България – чл.411, ал.2 ГПК. В конкретния случай въззивният съд приема, че
са налице пречките по чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, тъй като искането за
присъждане на суми, съгласно клаузите на договора за паричен заем относно
уговорената неустойка за неизпълнение и такса за разходи за извънсъдебно
събиране на просрочено задължение противоречи на закона и на добрите
нрави.
Според разпоредбата на чл.9 ЗЗД, страните могат свободно да
определят съдържанието на договора. Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят
неустойка обаче е ограничена в две посоки: съдържанието на договора не
може да противоречи на императивни норми на закона, а в равна степен - и на
добрите нрави. Ограничението се отнася както за гражданските, така и за
търговските сделки по арг. от чл. 288 ТЗ. Добрите нрави са морални норми,
на които законът е придал правно значение – тяхното нарушение води до
недействителност на договореното и то в най-тежката му форма – нищожност
- чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Добрите нрави не са писани, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за
присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е
принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските
правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона
интерес. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като могат да
бъдат използвани като критерии естеството на вземането (парично или
непарично) и размерът на задължението, изпълнението на което се обезпечава
с неустойка. Може да бъде използвано като критерий и това дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи
2
(поръчителство, залог, ипотека и др.), както и вида на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна), вида на неизпълнение на задължението -
съществено или за незначителна негова част, съотношението между размера
на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението
вреди и др. – ТР № 1/2010 г., ОСТК, т.3. Неустойката следва да се приеме за
нищожна и ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. В
настоящия случай уговорената неустойката не е за неизпълнение на
същинското задължение на длъжника по договора за заем, а на допълнително
задължение за обезпечаване при неизпълнение. Така уговорена, тази
неустойка противоречи и на разпоредбата на чл.33 ЗПК, тъй като по този
начин на практика обезщетението, което Кредиторът би получил при
неизпълнение би надхвърлило максимално допустимия размер на
обезщетението за забава, а именно законната лихва. Изрично в посочения
текст е предвидено, че когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва.
Съгласно чл. 411, ал.2, т.2 ГПК съдът следи служебно за наличието на
противоречие на искането със закона и при констатиране на такова отказва
издаване на заповед за изпълнение. (О-974-2011 г., ч.т.д. 797/2010 г., ІІ т.о.). С
решение на Съда от 14.06.2012 г. по дело С-618/10 е дадено задължително
тълкуване на транспонираната в законодателството ни Директива 93/13/ЕИО,
според което същото не допуска правна уредба на държава-членка, която не
дава възможност на съда, в който и да е етап на производството, да преценява
служебно неравноправния характер на клауза на договор. Следователно
следва да се приеме, че съдът в заповедното производство може да извърши
служебно проверка и на това дали предявеното вземане не произтича от
неравноправна клауза и ако такава клауза бъде констатирана, заявлението
следва да се отхвърли.
Посочената по-горе клауза от договора за паричен заем носи всички
белези на неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗПК, тъй като нарушава
изискването за добросъвестност и създава значително неравновесие между
правата и задълженията на страните по договора. Разпоредбата на посочения
текст дефинира като неравноправна клауза в договор, сключен с потребител,
всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В текстовете на чл.
143, т. 1, т. 18 ЗЗП са изброени възможни проявни форми на неравноправни
клаузи, като по аргумент от т. 19 на чл. 143 ЗПК изброяването е примерно, а
не изчерпателно. Констатираното противоречие с приложимите разпоредби
на ЗЗП и на ЗПК е основание коментираната по – горе клауза да се приеме за
нищожна като неравноправна, като и на това основание заявлението да бъде
отхвърлено в тази част.
3
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
частната жалба е неоснователна. Разпореждането, с което е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.410 от ГПК
като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК,
Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2084 от 05.04.2022 г., постановено
по ч. гр. д. № 1311/2022 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е
отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Т.С.Т., в частта за 1486.65 лв. –
неплатени вноски от договорна неустойка, дължими за периода 22.03.2020г. –
22.06.2021г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4