НОХД № 264/2019 г.
по описа на Районен съд Пазарджик
МОТИВИ:
Производството е образувано по внесен от Районна
прокуратура Пазарджик обвинителен акт срещу подсъдимия С.И.Н. с
ЕГН: **********, роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, със средно – специално образование, работещ, за това, че през м. ноември 2016 г., в с. и., обл. П.
с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у Т.И.А.
и съпруга й К.Л.А.,*** – че ще им постави инсталация за парно отопление и с
това им е причинил имотна вреда в размер на 2 150 лв. – престъпление по чл.
209, ал. 1 от НК.
Подсъдимият не се признава за виновен по така
повдигнатото му обвинение. Дава обяснения, в които твърди, че повече от десет
години работил като монтажник на парни инсталации, действително получил пари
от пострадалите, за да им направи отоплителна инсталация, но в инкриминирания период имал семейни проблеми, жена
му с детето им го напуснали и се наложило да замине в чужбина, за да изкара
пари за ново семейно жилище. От взетите пари от пострадалите за материали дал
на жена си определена сума за издръжка
на детето им, а с другите пари си намерил работа в г. и заминал. Там ползвал
немска СИМ карта и нямал връзка с пострадалите. Не се свързал с тях и защото го
било срам от постъпката му. Заявява, че има намерение да им върне парите, но не
го е сторил до момента.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението.
Счита, че от събраните доказателствени материали може да се направи категоричен
и несъмнен извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за които му е повдигнато
обвинение. Пледира съдът да признае подсъдимия за виновен и да му наложи
наказание лишаване от свобода, което да не търпи ефективно при приложението на
чл.66 НК.
По делото няма приет за съвместно разглеждане граждански иск, няма конституирани граждански ищец или
частен обвинител.
Защитата моли за признаване на подсъдимия за невиновен.
Излагат се доводи, че не
е осъществен съставът на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК, категорично се
касаело за изцяло гражданско-правни отношения свързани с неизпълнение на
договор за изработка, и тези отношения подлежали на уреждане по реда на ГПК.
Сочи се, че обвинението не е доказано по
несъмнен начин, като
то не може да почива на предположения, а било изградено именно на такава основа.
Излагат се доводи, че нито в хода на ДП, нито в съдебното следствие са събрани
доказателства, че към момента на сключване на договора за изработка Н. е имал
субективното намерение да въведе в заблуждение свидетелите Т.А. и К.А. и така да
им причини имотна вреда.
В дадената му последна дума подсъдимият моли съда да
бъде оправдан.
Районен съд П. като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Пострадалите Т. и К. *** в собствена къща на ул. „**“
**. През 2016 г. те решили да си направят в дома отоплителна инсталация (парно),
като за това тяхно желание свидетелката Т.А. споделила с бившата си колежка и
семейна приятелка - свидетелката Й.П.. П. ѝ препоръчала подсъдимия С.Н.,
който няколко пъти бил работил в дома ѝ в гр. Пазарджик и дори по същото
време довършвал ремонта на парното там. П. заявила на А., че до момента никога
не са имали проблеми с Н., който бил точен и изпълнявал качествено работата си.
Така на 18.11.2016 г. вечерта свидетелката Й.П., съпругът ѝ - свидетелят А.П.,
заедно с подсъдимия С.Н. отишли в дома на пострадалите А. в с. и., обл.
Пазарджик. Там А. обяснили на подсъдимия какво искали и той заявил, че можел да
го изпълни. Още тогава Н. начертал скица, взел размерите на стаите, като
изчислил грубо какви тръби и радиаторите следва да се поставят според помещенията
в къщата и обяснил, че на следващия ден, след като изчисли прецизно нещата, щял
да се обади на пострадалите, за да им каже колко ще им струва всичко. След това
той и сем. П. си заминали. На следващия ден подсъдимият С.Н. се обадил на Т.А.
и заявил, че материалите и изработката на парното в дома им щели да струват
общо 2 150 лв., като в рамките на три дни след закупуването на необходимите
материали той щял да започне работа. Пострадалата се съгласила и с подсъдимия
се разбрали същата вечер той да отиде до тях, за да му дадат част от посочената
сума, тъй като не разполагали с цялата сума, а именно 1 400 лв., с които да
закупи нужните материали, за да започне работа. Подсъдимият Н. отишъл в дома на
сем. А. и в присъствието на съпруга си свидетелката Т.А. му дала сумата от 1
400 лв. Тогава той им показал точен ценоразпис на материалите и труда за
изработване на отоплителната инсталация и заявил, че на следващия ден щял да
поръча необходимите материали и в тридневен срок щял да започне да работи. На
следващата вечер подсъдимият пак дошъл в дома на пострадалите, които му дали още
сумата от 750 лв. и по този начин изплатили на Н. цялата посочена от него сума
за изработване на парното в тяхната къща. По същото време обаче подсъдимият и
неговата съпруга се били скарали и се били разделили. Причина било, че те
живели при вуйчо на подсъдимия. Наложило се Н. да даде една част от парите на А.
на своята съпруга за издръжка на детето им, тъй като тя взела детето им и
отишли да живеят при нейната майка. Подсъдимият взел решение да замине да
работи в г., тъй като му възникнала такава възможност, за да изкара пари за
закупуване на семейно жилище, като използвал останалите дадени от А. пари, за
да замине за г.. Там той се надявал не само да изкара достатъчно пари за
семейството си, но и да върне взетите от А. пари. Подсъдимият не се свързал с А.
и не им казал, че смята да замине и да не изпълни договора им. Така в началото на
месец декември 2016 г. подсъдимият заминал за г.. Минали уговорените три дни,
но подсъдимият не започнал работа, нито доставил в дома на Т. и К. А. каквито и
да било материали. А. започнала да го търси на оставения за връзка номер на
мобилен телефон, който обаче бил изключен, тъй като в г. подсъдимият си закупил
и започнал да ползва СИМ карта на немски оператор. Тогава пострадалата Т.А. се
свързала със свидетелката Й.П. и ѝ обяснила положението. П. била много
изненадана от случилото се и поела ангажимента да потърси лично подсъдимия С.Н.
и да върне обаждане на А.. В изпълнение на поетия ангажимент свидетелите П.
отишли до дома, където знаели, че живеел подсъдимия Н., но от съпругата му
разбрали, че двамата се били разделили, тя нямала никаква връзка с подсъдимия,
но била разбрала, че той възнамерявал да замине в чужбина. П. се опитали да
открият Н. по телефона, но същият бил изключен. Те отишли до дома на
пострадалите А. и обяснили какво били установили. Впоследствие, тъй като се
чувствали по някакъв начин отговорни за случилото се, тъй като именно те
свързали подсъдимия с пострадалите, свидетелят А.П. закупил със собствени
средства материали за отоплителната инсталация на А. и сам им я монтирал, без
да им взима пари за труд. Преждевременно Т.А. подала жалба в полицията. Въз основа
на събраните данни по извършената предварителна проверка по случая било
образувано и настоящото ДП, приключило с внасянето на ОА срещу Н.. Досъдебното
производство се развило в отсъствието на подсъдимия, който се завърнал в
България едва след внасянето на ОА в съда.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
събраните по делото доказателства: обясненията на самия подсъдим, показанията
на свидетелите Т.И.А.,
К.Л.А., Й.З.П. и А.З.П., както и от
писмените такива – характеристична
справка, справка за съдимост, Писма от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ – 2бр. с рег. № И-16865/ 13.12.2018 г. и с рег. № И-355/
09.01.2019 г., писмо от Община Пазарджик изх. № 03-10-103/16.11.2018 г., писма
от мобилните оператори – 3 бр.
Съдът кредитира както показанията на свидетелите, които
са категорични, взаимнодопълващи се и кореспондиращи с останалите събрани
доказателства по делото, така и обясненията на подсъдимия. Показанията на
свидетелите и обясненията на подсъдимия се допълват и разкриват гореизложената
фактическа обстановка. Налице са някои несъществени разминавания, които обаче
не касаят съставомерните обстоятелства. Самият подсъдим не отрича, че е получил
сумата от 2150 лв. от А. през месец ноември 2016 г., както и че към момента
нито е изпълнил договорките по сключения договор за изработка, нито им е върнал
парите.
Така изложената фактическа обстановка води до следните
правни изводи:
Доказателствата по делото са безпротиворечиви по
отношение на следните обстоятелства: подсъдимият повече от десетилетие се
занимавал с монтаж на отоплителни системи, той изпълнявал различни поръчки,
межди които и няколко на свидетелите - семейство П., последните го препоръчали
на пострадалите – семейство А., за да им направи отоплителна инсталация, Н.
взел размери, изчислил необходимите материалите и колко ще струва направата на
инсталацията – 2150 лв., получил тази сума на два пъти в рамките на два дни от А.,
след което не закупил материали, не започнал изпълнението, като дал част от
парите на А. за издръжка на детето му на съпругата си, с която се разделили, а
останалите използвал, за да замине да работи в г..
Основният спорен въпрос по делото е дали действията на
Н. в инкриминирания период осъществяват състава на престъплението измама по
чл.209, ал.1 от НК, така както го обвинява прокуратурата или се касае за
гражданско-правни отношения по неизпълнението на договор за изработка. Съгласно
трайната и безпротиворечива съдебна практика неуредените отношения се решават
по реда на ГПК, но само когато не се
касае за измама изначално от страна на дееца. В случая следва да се направи
преценка от събраните доказателства по делото за това имал ли е намерение
подсъдимият да изпълни устните си договорки с пострадалите и да им изработи
отоплителна инсталация към момента, когато тези договорки са били направени или
още от самото начало на разговорите с тях е действал с ясното съзнание, че няма
намерение да изпълни това, което обещава. В тази връзка в Решение № 404 от
19.09.1995 г. по н. д. № 300/95 г. на І н. о. ВКС се казва: “Деецът по чл. 209
от НК, който използва договорните отношения само като способ за измама,
поначало няма намерение да изпълнява задълженията си по тях.” Съгласно
съдебната практика, изводът за субективното отношение на дееца към деянието
следва да се гради върху обективните факти по делото. Това е така, защото от
субективна страна е характерно, че деянието измама се извършва при пряк умисъл,
като деецът трябва да съзнава, че възбужда и поддържа заблуждение у
пострадалия. Необходимо е в съзнанието му да са възникнали представи, че именно
вследствие на тези негови действия измаменият се разпорежда с имущество и по
този начин претърпява имотна вреда. Деянието се извършва при наличието на
специфична користна цел – да набави за себе си или за другиго имотна облага.
Необходимо с да бъде установено по несъмнен начин от доказателствата по делото,
че деецът съзнава, че вследствие на неговото въздействие върху измамения, у последния
ще възникнат неправилни представи, в резултат на което измаменото физическо
лице ще извърши акт на имуществено разпореждане и в резултат на този акт едно
чуждо имущество ще бъде увредено. Наред с това е необходимо да е налице и
специалната цел за имуществено облагодетелстване, при наличието на ясно съзнание,
че в резултат на това за другиго настъпва имотна вреда. Както се посочи по-горе
съгласно съдебната практика деецът по чл. 209, ал.1 НК, който използва
договорни отношения с измамлива цел, поначало няма намерение да изпълнява задълженията
си по тях и/или няма възможност реално да ги изпълни, а те са само средството
за въвеждане на пострадалия в заблуждение, за да извърши той съответното
имуществено разпореждане, с което трайно да намали своя патримониум,
извършвайки един безвъзмезден и невъзстановим разход. В конкретния случай
категорично се установи, че Н. е имал обективната възможност да изпълни реално
уговореното – той е работил именно като майстор на отоплителни системи повече
от десетилетие преди инкриминирания период, като от показанията на свидетелите П.
се установи, че не само е изработвал поръчаното според уговорено, но и го е
изпълнявал качествено. За нивото на изпълнение на възложената работа на
подсъдимия преди инкриминирания период говори и обстоятелството, че след
случилото се в инкриминирания период свидетелят А.П. закупил със собствени
средства материали за отоплителната инсталация на А. и сам им я монтирал, без
да им взима пари за труд. На въпрос на съда в тази насока защо след като
очевидно сам може да монтира подобна инсталация, е наемал на свой ред повече от
един път подсъдимия да направи инсталации в дома му, П. заяви, че подсъдимият
работил със специфични медни тръби, което изисквало определени знания и умения,
които той не притежавал. Всички тези доказателства по делото сочат, че
подсъдимият е бил добър майстор, притежаващ необходимите умения и качества да
изпълни възложеното от А.. Така, единственият вариант подсъдимият да е
осъществил деянието по чл.209, ал.1 от НК от субективна страна е поначало да е нямал намерение да изпълни
задълженията според уговореното. Тук следва да се отбележи, че категорични
доказателства в тази насока не бяха ангажирани от държавното обвинение и не
бяха събрани по делото, т.е. от страна на прокурора е налице само едно
предположение, че уговорките не са изпълнени вследствие на измамливи действия
от страна на подсъдимия. Вярно е, че инсталацията не е изпълнена, но съдебната
практика още от седемдесетте години на миналия век е приела, че
обстоятелството, че договорът между страните не е изпълнен изцяло, не е
достатъчно, за да се приеме, че е налице измама. Този извод може да се направи
само след като се установят причините за неизпълнението. В конкретния случай
единствените доказателства за причините за неизпълнението се съдържат в
дадените от подсъдимия обяснения. При липса на данни, че последните не
отговарят на обективната истина, съдът няма причина да не ги кредитира. В тази
насока се установи, че реалната причина за неизпълнението на поетия ангажимент
спрямо А. е настъпилия срив в семейството на подсъдимия, напускането му от
страна на жена му и детето им, което е породило желание от страна на подсъдимия
да замине да работи в чужбина, за да изкарва повече пари и да може да закупи
семейно жилище. Такава възможност се е открила на подсъдимия именно след
получаването на парите от А., поради което той е взел решението да се възползва
от нея и да замине незабавно. Както се посочи държавното обвинение не ангажира
доказателства, оборващи тези твърдения. Последните са житейски логични и дават
резонен отговор, както на въпроса защо подсъдимият не се е свързал с А., за да
им каже, че заминава – нямал е как да им върне парите, след като е дал част от
тях на съпругата си за издръжка на детето им, а друга – за разходи по
заминаването в г., така и защо след това телефонът му е бил изключен и е нямал
връзка с тях – ползвал е немска СИМ карта и е нямал номера на телефона им.
Видно е показанията на П., че дори бившата съпруга на подсъдимия е заявила в
тази насока, че е нямала връзка с последния. Пак поради тази причина и самото
ДП е протекло в отсъствието на подсъдимия, защото не е могъл да бъде открит от
разследващите органи. Всички тези доказателства, преценени накуп водят до
единствения възможен извод – че подсъдимият в своите обяснения казва истината. Н.
е категоричен, че не е действал с намерението да измами А., заради което и се
срамува от случилото се. Освен всички останали последици, то хвърля и негативна
светлина върху репутацията му на майстор. Тъй като не се събраха данни за други
подобни прояви на подсъдимия, който е и с чисто съдебно минало и добри характеристични
данни, то съдът приема, че действително се касае за изолиран случай на неизпълнение
на договорни отношения в дейността на подсъдимия в следствие на обстоятелства в
личния живот на подсъдимия, а не за действия, осъществяващи състава на
престъплението измама, осъществена спрямо пострадалите А..
Ето защо съдът категорично счита, че обвинението
спрямо подсъдимия С.Н. не се доказа по безспорен и категоричен начин и същият
ще следва да бъде оправдан изцяло по така повдигнатото му обвинение на
основание чл.304 НПК. Липсват доказателства за осъществено деяние по чл.209,
ал.1 От НК, касаещи субективната му страна.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: