Р Е Ш Е Н И Е
№ 441/6.7.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ-ти административен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди двадесета и трета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Десислава Ангелова |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 249 по описа на съда за 2023 г. |
||
Производството е по реда на
чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 11, ал. 4
от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) и е образувано по
жалба на „Бузлуджа Строй“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Велинград, ул. „Христо Смирненски“ № 5, представлявано от
управителя А.С.А., подадена чрез адв. Д.,***, против отказ, обективиран в писмо
с изх. № 20-00-1507/24.02.2023 г. на Изпълнителния директор на Агенция по
заетостта.
В жалбата се твърди, че
обжалваният отказ е неправилен и незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния
и процесуалния закон, при допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, както и в нарушение на
съдопроизводствените правила. Моли се да бъде отменен. Подробни съображения са
изложени в жалбата.
В съдебно заседание дружеството
жалбоподател се представлява от адв. Д., който по изложени съображения моли съда да уважи подадената
жалба, като отмени оспорения отказ. Претендира направените по делото разноски,
съгласно приложения списък.
Ответникът – Изпълнителният
директор на Агенция по заетостта, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
По делото са постъпили писмени бележки с вх. № 5471/26.06.2023 г., с които гл.
юрк. И. е взел становище по същество на спора. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
Административен съд –
Пазарджик, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства в тяхната цялост, съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема
за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Удостоверение изх.
№ 20221019092839/19.10.2022 г. на Агенция по вписванията, „Бузлуджа Строй“ ЕООД,
ЕИК *********, е с управител и едноличен собственик на капитала А.С.А..
Представено е и Удостоверение за актуално състояние № 00005721 от 01.11.2022
г., издадено от Търговско-промишлена камара – Одрин, с което ЕТ „А.С. Ахмет
Деринлес Иншаат“, с адрес: кв. Сабуни, ул. „Есатпаша“, бизнес център „Хюсню
Алтъерлер“, блок 4, ап. 3, Център, Одрин, е регистриран на 21.10.2020 г., с
търговски рег. № 10282, с основен предмет на дейност – изграждане на нежилищни сгради.
Установи се по делото, че
на 27.01.2023 г. в гр. Пловдив между „Бузлуджа Строй“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: обл. Пазарджик, общ. Велинград, гр. Велинград,
ул. „Христо Смирненски“ № 5, представлявано от А.С.А., като възложител, и ЕТ „А.С.А.
Диренлес Иншаат“, със седалище и адрес на управление обл. Одрин, околия Център,
кв. Сабуни, бизнес център „Хюсню Алтъерлер“, бл. 4, ап. № 3, търговски регистрационен
номер Одрин 10282, представляван от А.С.А., с турски личен идентификационен номер
в Турция *********, като изпълнител, бил сключен договор за услуга във връзка с
изпълнение на строително-монтажни работи (СМР), чрез който възложителят възложил,
а изпълнителят приел да изпълнява със свои сили и средства и на свой риск СМР на
обект „Строеж на търговски, офис и жилищен комплекс „Ирис Парк“ на адрес: гр. София,
ул. „Арх. Богдан Томалевски“, ж.к. „Младост“ 4, в срок от 18 месеца, считано от
датата на подписване, съгласно условията на договора.
На 30.01.2023 г. в писмо-потвърждение
А.С.А. с личен идентификационен номер в Турция *********, декларирал пред 2-ра Нотариална
кантора в Одрин, под № 01111, в качеството си на управител на „А.С.А. Диренлес Иншаат“,
с търговски регистрационен номер 10282, в Одрин, регистриран в гр. Одрин, околия
Централна, кв. Сабуни, ул. „Есатпаша“, бизнес център „Хюсню Алтъерлер“, бл. 4, ап.
№ 3, че се намира в трудови правоотношения с изброените 10-ма работници, които се
командироват за срок от 3 месеца, съгласно договор от 27.01.2023 г. между регистрираната
в гр. Велинград, България „Бузлуджа Строй“ ЕООД, ЕИК ********* и регистрирания в
околия Централна, Одрин, Турция, ЕТ „А.С.А. Деринлес Иншаат“, които ще работят на
обект „Търговски, офисен и жилищен комплекс „Ирис Парк“, намиращ се на адрес: гр.
София, ул. „Арх.
Богдан Томалевски“, ж. к. „Младост“ 4, като строителни работници. Декларирал, че
в качеството на работодател ще изплаща на командированите работници полагащите се
трудови възнаграждения, разходи за социални осигуровки и здравни застраховки.
На 01.02.2023 г. работодателят
„Бузлуджа Строй“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от А.С.А., депозирал до
Изпълнителния директор на Агенция по заетостта, декларация вх. № 471, съгласно
Приложение № 5 към чл. 30, ал. 1, т. 1 и чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗТМТМ за осъществяването
на краткосрочна заетост без разрешение за работа чрез регистрация, с място на работа
– обект „Търговски, офис и жилищен комплекс „Ирис Парк“ гр. София, ул. „Арх. Богдан
Томалевски“, ж. к. „Младост“ 4. В декларацията било посочено, че заетостта на
10-та чужденци – командировани служители, съгласно списъка към декларацията, е регистрирана
на основание чл. 31 от ЗТМТМ.
При така установеното от фактическа
страна и след като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, Административен
съд – Пазарджик прави следните
изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес
от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – Изпълнителния
директор на Агенцията по заетостта, действащ при спазване на териториалния обхват
на правомощията и предоставената му от закона материална компетентност съгласно
чл. 11 от ЗТМТМ. Оспореният отказ е издаден в задължителната по закон писмена форма,
съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, съдържа фактически и правни основания, с оглед на
изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, и е постановен при спазване на административнопроизводствените
правила. Същият съдържа фактическите обстоятелства, които са обусловили съдържанието
на волеизявлението на издателя и не страда от пороци, които да обосновават неговата
нищожност. Поради изложеното в случая не съществуват отменителни основания по чл.
146, т. 1 и т. 2 от АПК.
Фактическите и правни основания за издаване на оспорения административен
акт се съдържат в неговата обстоятелствена част, както и в материалите от приложената
по делото административна преписка, която съставлява мотивите на същия акт. Неоснователно
е възражението за немотивираност на оспорения Отказ рег. №
20-00-1507/24.02.2023 г. на Изпълнителния директор на Агенция по заетостта. В
него са посочени конкретните обстоятелства, мотивирали ответника да постанови обжалвания
в настоящото производство индивидуален административен акт, поради което същият
се явява мотивиран и не страда от порока по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съгласно
ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се
съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния
акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто
е настоящият случай. Позоваването на приложените по делото писмени доказателства,
в тяхната съвкупност представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото
в Отказ рег. № 20-00-1507/24.02.2023 г. на Изпълнителния директор
на Агенция по заетостта правно основание, което е мотивирало административния орган
да вземе решението си. По същество те представляват юридическият факт, респ. фактическият
състав, от който органът черпи упражненото от него административно право. Обжалваният
акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма, при спазване
на административно-производствените правила и в съответствие с материалноправните
разпоредби на закона. Фактическите констатации в административния акт съответстват
на действителното фактическо положение, като материалният закон е приложен правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България
„чужденец“ по смисъла на този закон е всяко лице, което не е български гражданин.
По делото от страна на дружеството жалбоподател не са ангажирани доказателства,
от които да е видно, че наетите работниците, по отношение на които е постановен
оспореният в настоящото производство отказ, са български граждани, поради което
наведените в тази връзка доводи, са неоснователни и несъответстващи на събраната
по делото доказателствена маса. В конкретната хипотеза оспореният административен
акт е издаден на основание чл. 11, ал. 1, т. 2 от ЗТМТМ, която разпоредба е бланкетна,
поради което административният орган правилно и материално законосъобразно е посочил,
че приложима в случая е нормата на чл. 121а, ал. 1, т. 2, б. „б“ от Кодекс на
труда (КТ), изключваща включването на дефиницията, дадена в пар. 1, т. 8 от ДР на
ЗТМТМ – Командирован или изпратен работник или служител в рамките на предоставяне
на услуги е работник, гражданин на държава – членка на Европейския съюз, или работник
– гражданин на трета държава, който в рамките на определен период извършва работа
на територията на Република България, определена в трудовия договор с работодател,
чието седалище е на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, или
на трета държава при условията на чл. 121а, ал. 1, т. 2, буква „а“ и ал. 2, т.
2 от Кодекса на труда. Безспорно „Бузлужда Строй“ ЕООД се явява „Приемащо предприятие“
по смисъла на пар. 1, т. 16 от ДР на ЗТМТМ – поделение на предприятието или предприятието,
принадлежащо към същата група от предприятия, със седалище или адрес на управление
на територията на Република България, в което е преместен работникът – гражданин
на трета държава, при вътрешнокорпоративен трансфер. Този извод се налага от вписаното
в приложеното по делото удостоверение, от което е видно, че А.С.А. с личен идентификационен
номер в Турция ********* е управител на ЕТ „А.С.А. Диренлес Иншаат“, с търговски
рег. № 10282, в Одрин, регистриран в гр. Одрин, околия Централна, ул. „Есатпаша“,
бизнес-център „Хюсню Алтъерлер“, бл. 4, ап. № 3, едновременно с което е и управител
и едноличен собственик на „Бузлуджа Строй“ ЕООД, ЕИК *********. Следователно правилно
и в съответствие с материално-правните разпоредби административният орган
обосновано е приел, че горепосочените търговски дружества са свързани
предприятия, за които е приложим редът, предвиден в чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗТМТМ
за преместване на работниците чрез вътрешнокорпоративен трансфер.
Направените промени в Кодекса на труда, в сила от 1 януари 2017 г., касаещи
изпращането на работници на работа в държави членки на ЕС, целят да се въведат правилата
на Директива 96/71/ЕО от 16 декември 1996 г., относно командироването на работници
в рамките на предоставянето на услуги, които да регулират по нов начин изпращането
на работници в другите държави-членки. С промените се отменят разпоредбите на чл.
121, ал. 3, 4 и 5 КТ (отм., ДВ, бр. 105/2016 г., в сила от 30.12.2016 г.) и се създава
нов чл.121а от КТ (ДВ, бр. 105/ 2016 г., в сила от 30.12.2016 г.). В допълнение,
в ДВ, бр. 2/2017 г. е обнародвана Наредба за условията и реда за командироване и
изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (Наредбата),
в сила от 09.01.2017 г., която урежда условията и редът за командироване и изпращане
на работници и служители по смисъла на чл. 121а от КТ. Новите правила се отнасят
само за командироването на лица, работещи по трудов договор. Съгласно чл. 121, ал.
1, т. 1 от КТ, командироване на работници или служители в рамките на предоставяне
на услуги е налице, когато български работодател командирова работник или служител
на територията на друга държава членка на Европейския съюз в два случая: а) за своя
сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя
и ползвателя на услугите и б) в предприятие от същата група предприятия. Към новия
режим на командироване е включено и така нареченото „изпращане“ на работници или
служители в рамките на предоставяне на услуги. То е налице, когато регистрирано
по българското законодателство предприятие, което осигурява временна работа, изпраща
работник или служител в предприятие ползвател на територията на друга държава –
членка на Европейския съюз.
По изложените съображения, съдът намира оспорения отказ за законосъобразен административен
акт – издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма,
при отсъствие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на
закона. Този извод обосновава неоснователност на жалбата, която следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, основателно се
явява своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане
за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде
определено съгласно чл. 37 от Закона за правната
помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в минимален
размер на 100 лева, с оглед фактическата и правна сложност на делото, които следва
да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. второ от АПК, Административен съд – Пазарджик, Трети състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Бузлуджа строй“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Велинград, ул. „Христо Смирненски“ № 5, представлявано от управителя
А.С.А., срещу отказ, обективиран в писмо
с изх. № 20-00-1507/24.02.2023 г. на Изпълнителния директор на Агенция по заетостта.
ОСЪЖДА „Бузлуджа строй“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Велинград, ул. „Христо Смирненски“ № 5, представлявано от управителя А.С.А.
да заплати на Агенция по заетостта сумата от 100 (сто) лева, представляващи разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, в 14-дневен срок от съобщаването
му пред Върховния административен съд на Република България.