№ 1821
гр. Варна , 26.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501053 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод частната жалба вх.№ 272379/17.02.2021г,
подадена от Д. П. Р. срещу Определението на ВРС-16с-в № 260783/18.01.2020г по гр.д.№
13894/2010г, с което е оставено без уважение искането й за главно встъпване страните в
производството, на осн.чл.225 ГПК; както и за конституирането й като необходим
другар на страната на ищеца по оспореното от К. П. Р. вещно право на ползване, учредено
с НА № 22/1993г, на осн.чл.216 ал.2 ГПК.
Счита същото за процесуално недопустимо, като постановено по недопустим иск
поради липса на активна процесуална легитимация, а евентуално поради неучастие по
делото на необходим другар.
Моли за обезсилване на обжалваното определение и прекратяване на производство
по гр.д.№ 13894/2010г на РС-Варна, като постановено по недопустим иск, евентуално за
конституирането й на осн.чл.216 ал.2 ГПК като необходим другар по делото на страната на
ищеца.
Обжалваното определение счита за неправилно и непълно необосновано поради
нарушение на материалния закон-чл.89 вр.чл.88 ал.1 ЗЗД и поради нарушение съществените
съдопроизводствени правила за предпоставките за допустимост на главно встъпване по
заявен положителен установителен иск за част от вещно право на ползване по реда на чл.225
ГПК в производство по висящ отрицателен установителен иск за вещно право, като съдържа
вътрешно противоречиви и нелогични изводи.
Моли за отмяна на обжалваното определение и за конституирането й по реда на
чл.225 ГПК като главно встъпило лице в процеса, а също и за конституирането й като
необходим друг на страната на ищеца
В законовия срок по чл.263 ГПК ответниците по ч.жалба К. П. Р. и Д. Т. Д. са
редовно уведомени.
Писмен отговор е постъпил от ДИМИТРА Р. със становище за неоснователност на
жалбата и затова моли за потвърждаване на постановеното определение.
1
За да се произнесе въззивният съд, съобрази следното
С обжалваното определение съдът за пореден път изразява становище по
нееднократно отправяното искане на Д.Р. за конституирането й в производството като
ГЛАВНО ВСТЪПИЛО ЛИЦЕ по гр.д.№ 13894/2010 на ВРС-16с-в, на осн.чл.225 ГПК, чрез
предявяването на иск спрямо двете страни в процеса за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на същите – ищ.Камен П.Р. и отв.Димитра Тод.Д., че Д. П. Р. е титуляр на
1/8ид.ч. от вещното право на ползване върху АПАРТАМЕНТ № 1, находящ се в гр.Варна
ул.“Добри Чинтулов“ № 10 ет.1, както и че е титуляр на 1/8ид.ч. от вещното право на
ползване върху ОФИС с площ 9,95кв.м. /преустроен от избено помещение/, представляващ
самостоятелен обект с идентиф.10135.2560.347.1.7 по КК одобрена със Заповед № РД-18-
92/14.10.2008г на ИД на АГКК на основание Решение № 179/28.11.2011г по в.гр.д.№
334/2011г на ВнАпС, допълнено с Решение № 6/18.01.2012г по същото дело, вписано в НА
№ 22/25.02.1993г за продажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка.
В тази връзка намира за уместно да изложи фактите по делото в хронологична
последователност.
Производството по гр.д.№ 13894/2010. на ВРС е образувано по предявен от К.Р.
срещу Димитра Р., негова майка, отрицателен установителен иск за приемане за установено,
че с договора за продажба срещу издръжка и гледане, обективиран в НА N 22/1993
ответницата не притежава право на ползване върху Апартамент № 1 и върху офис,
преустроен от избено помещение, находящи се в гр.Варна ул.“Добри Читнулов“№ 10, при
висящ между страните спор по чл.7б ЗС относно апартамента.
С определение от 28.10.2010г /л.28-І/ Д.Р., която е и процесуален представител на
ответницата-нейна майка, е конституирана и като трето лице помагач /ТЛП/ на страната на
ответницата, на осн.чл.218 ГПК.
Впоследствие, въз основа на представено пълномощно за адвокатска защита и
съдействие, Д.Р. е приета за пълномощник на майка си отв. Димитра Р. /л.40-І/ от 3.12.2010.
След постановено спиране на производството на осн.чл.229 т.4 ГПК до приключване
на производството с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на договора за издръжка
и гледане досежно частта на починалия прехвърлител Петър Р. /баща на ищеца и на Д.Р./,
същото е било възобновено след влизането на решението по чл.87 ал.3 ЗЗД в сила. С
последното, постановено на 28.11.2011 по в.гр.д.№334/2011 на ВАпС, е развален ДИГ за
частта на К.Р. от 1/2ид.ч. от имота или 1/4 от целия имот, по предявените искове от
наследниците - бенифициерът Д. Т. Д. и от Д. П. Р. - по 1/8ид.част за всяка една от тях.
На 26.02.2015 Д.Р. е депозирала искова молба с искане за конституирането й като
главно встъпило лице /ГВЛ/ срещу ищеца и ответницата по делото, като предявява следните
искове :
1/ срещу ищеца К.Р. - положителен установителен иск да се приеме за установено
съществуването на запазено в полза на ответницата Димитра Р. вещно право на ползване
върху имота пожизнено и безвъзмездно, като Д.Р. заявява собствени права върху този имот.
2/ срещу ответницата Димитра Р. – ревандикационен иск, като се установи, че
отв.Димитра Р. владее на правно основание 7/8ид.ч. от имота, а 1/8ид.ч. от имота - на
отпаднало основание, претендира осъждането й за предаване владението на правото на
ползване върху посочената 1/8ид.част на Д.Р. .
По така заявеното искане РС се е произнесъл с Определение от 11.03.2015, като го е
2
оставил без уважение. Същото е потвърдено с Определение на ВОС № 1586/18.05.2015
по ч.гр.д.№ 1434/2015, което не е било допуснато до касационно обжалване с
Определение на ВКС № 346/28.12.2015 по гр.д.№ 4622/2015. Следователно, същото е
влязло в законна сила.
II Впоследствие РС се е произнесъл отново по искане на Доника П.Р. за главното й
встъпване в процеса, на осн. чл.225 ГПК, което е било оставено без уважение, като е прието,
че липсва тъждество между предмета на първоначалния иск и заявените от Д.Р. искове, като
следва:
срещу ищеца - облигационен установителен иск с предмет на защита субективното право на
ТЛП–Доника П.Р. да договаря в полза на трето лице, за да го облагодетелства с права по
договора, обективиран в НА № 22/25.02.1993г, тъй като договарящите решили така;
срещу ответницата – ревандикационен с предмет правото на владение на необременената с
вещна тежест част от съсобствеността, която е придобила в хода на делото с конститутивно
съдебно решение за разваляне на алеаторен договор.
Това определение на съда при инстанционен контрол също е потвърдено.
III При поредно заявено искане за главно встъпване, с което ТЛП Д.Р. предявява
положителен установителен иск за вещно право на ползване срещу ищеца и облигационен
иск по чл.34 ЗЗД срещу ответницата.
Същото отново е оставено без уважение и при инстанционен контрол определението
е потвърдено.
IV Настоящото искане за ГВЛ е четвърто поред, като са преповторени първоначално
заявените от нея твърдения.
В тази връзка намира за излишно преповтарянето на мотивите, изложени още в
първоначалното определение на ВОС, посочено по-горе, което не е било допуснато до
касационно обжалване и е влязло в законна сила.
В допълнение може да се посочи, че няма пречка жалбоподателката Д.Р. да заяви
правата си срещу настоящите страни в отделни самостоятелни производства.
Що се отнася до искането на Д.Р. да бъде конституирана и като необходим другар
на страната на ищеца К. П. Р. на осн. чл.216 ал.2 ГПК.
Същото е недопустимо предвид участието й в настоящото производство вече в
качеството на ТЛП на отв.страна, а също и като процесуален представител на отв.Димитра
Р. – майка на Д.Р..
В допълнение въззивният съд намира за учестно да посочи, че по отношение
новонастъпилите в хода на производството обстоятелства, а именно влезлите в сила
3
решения: за частично разваляне на договора за издръжка и гледане, обективирано в НА №
22/1993г, до размера на правата на починалия прехвърлител Петър Р., то РС има
задължението при постановяването на окончателния си съдебен акт да ги обсъди, като бъде
съобразено и това, че в обстоятелствената част на ИМ ищецът Камен П.Р. е оспорил
учреденото с НА № № 22/1993г ограничено вещно право на ползване като невалидно,
позовавайки се на недействителност на сделката, тъй като същата не била подписана от
отв.Димитра Тод.Д. и тя не била участвала при изповядването на сделката.
Същото се отнася и до постановеното решение по чл.31 ал.2 ЗС по гр.д.№ 2198/2014г
на ВКС между страните ищец Д. Т. Д. и отв.К. П. Р., по което със СПН е установено, че с
развалянето на договора поради неизпълнение по отношение на бенифициерката с обратна
сила притежаваната от него част се редуцира до 2/8 /необременена с вещно право ползване/,
както и правото на ползване на бенифициерката (ищцата) - до размера на %, а придобитият
от нея дял от съсобствеността 1/8 й давал да ползва имот.
На преценка доколко има отношение към настоящия спор подлежи и постановеното
от ВОС Решение № 1272/7.11.2011г, с което е осъден К. П. Р. ДА ПРЕДАДЕ на Д. Т. Д.
ВЛАДЕНИЕТО върху АПАРТАМЕНТ № 1 в гр.Варна, ул.“Добри Чинтулов“ № 10, на
първия етаж на осн.чл.76 ЗС, както и Протокол за въвод във владение по изп.д.№
218/2011г, с който е обективирано предаването на същото на 30.11.2011г от ЧСИ на
Димитра Тод. Р..
Що се отнася до отново поддържаното искане за прекратяване на производството
по първоначално предявения отрицателен установителен иск за непринадлежност правото
на ползване на ответницата, поради твърдяна недопустимост.
По този въпрос ВКС-I ГО се е произнесъл с отменително определение №
448/15.07.2014г по ч.гр.д.№ 3883/2014г, постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК, което
формира задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, вкл. е
задължително за инстанциите, разглеждащи по същество претенцията по първоначалната
искова молба.
Ето защо не подлежи на преразглеждане.
Изложеното мотивира съда за неоснователност на подадената частна жалба и за
потвърждаване на постановеното от ВРС определение.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА определението на ВРС-16с-в № 260783/ 18.01.2020г по гр.д.№
13894/2010г, с което е оставено без уважение искането на Д. П. Р. за главно встъпване
страните в производството, на осн.чл.225 ГПК; както и за конституирането й като
необходим другар на страната на ищеца по оспореното от К. П. Р. вещно право на
ползване, учредено с НА № 22/1993г, на осн.чл.216 ал.2 ГПК.
Определението може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД с
частна жалба в едноседмичен срок от уведомяването
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5