П Р О Т О К О Л
град Велико Търново, 06.02.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, шести състав в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при
участието на секретаря С.А., сложи за разглеждане административно дело № 19 по описа за 2023
година, докладвано от съдия Буюклиев.
На поименно повикване в 14,00 часа се явиха:
Жалбоподателят – И.Т.М.,
редовно призован, не се явява. Същият се представлява от ***Б. –
упълномощена.
Ответникът – АДМИНИСТРАТИВНИЯТ
РЪКОВОДИТЕЛ НА ВОЕННО-ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ГРАД СОФИЯ, редовно призован, се
представлява от ***Л.– с пълномощно, представено днес.
Съдът ДОКЛАДВА,
че въз основа на негово разпореждане от 10.01.2023 година ответникът е изпратил
преписката по заявлението на жалбоподателя за достъп до обществена информация.
Същата съдържа Решение № 3/08.12.2022 година, от съдържанието на което се
констатира, че заявлението на И.Т.М., във връзка с което се твърди наличие на
мълчалив отказ е препратено по компетентност на прокуратурата на Република
България на основание чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ.
***Б.: Да се даде ход на делото.
П.Л.: Да не се дава ход на делото. Да бъде прекратено
паради липса на правен интерес.
***Б.: Според чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ административният
орган, до който е изпратено заявление за достъп до обществена информация, ако
счита, че същият не разполага с нея, не знае нейното местонахождение, е длъжен
в 14-дневен срок да препрати заявлението до съответния компетентен
административен орган, както и да уведоми заявителя. В настоящия случай
доверителят ми е бил уведомен за решението едва на 18.01.2023 година. От представената
административна преписка от страна на ответника се установява, че решението,
което е издадено във връзка с подаденото заявление за достъп до обществена
информация, е издадено в 7-дневен срок от получаване на заявлението на
08.12.2022 година. На същата дата с оглед заявеното от доверителя ми това
заявление е изпратено на посочен от него електронен адрес. В случая
електронният адрес е сгрешен. При изпращане на електронното съобщение на
сгрешен електронен адрес лицето, което изпраща съобщението веднага получава
съобщение, с което съобщава, че потребител с такъв електронен адрес не съществува.
Видно е, че доверителят ми правилно е декларирал своя електронен адрес. От решението
също е видно, че той е изписан правилно. В случая е допусната грешка. От страна
на ответника не се представят доказателства, че същият е предприел действия,
след като е получил съобщение, че е изпратил на погрешен електронен адрес, не е
предприел действие да изпрати решение на декларирания от заявителя съдебен
адрес. Поради което считам, че доверителят ми няма правен интерес от обжалване,
делото следва да бъде прекратено, но тъй като ответникът е станал повод за
завеждане на настоящото производство, моля да присъдите сторените разноски – 10
лева, а по отношение на адвокатското възнаграждение, моля същото да бъде
присъдите по реда на чл. 38 от ЗА.
Съдът, като изслуша становищата на страните, намира
следното:
В жалбата се претендира наличието на мълчалив отказ на адм. ръководител на ВОП
София да се произнесе по заявление за достъп до обществена информация. Както
съдът констатира, такъв мълчалив отказ не е налице, тъй като с решение по чл.
32 от ЗДОИ соченият в жалбата административен орган е препратил в заявлението
на жалбоподателя по компетентност на ПРБ. Следователно налице е хипотезата на
чл. 159, т. 1 от АПК, тъй като жалбата е безпредметна. Следва същата да бъде
оставена без разглеждане, а производството по делото – да бъде прекратено.
Що се касае до разноските, съдът намира, че следва да
бъдат оставени така както са направени, поради следното: разпоредбата на чл.
143, ал. 3 от АПК визира виновно извънпроцесуално поведение на ответника,
проявлението на което е скрепено с отговорност за разноски пред жалбоподателя.
В случая, както се установява от преписката, която се докладва от съда, става
въпрос за техническа грешка от страна на служител във ВОП, а не за виновно
поведение. Поради горното, искането за присъждане на разноски, следва да бъде
оставено без уважение.
Водим от горното, съдът на основание чл. 159, т. 1 от АПК,
О П Р Е Д Е
Л И : №3
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.Т.М. ***,
чрез адв. Б. от ВТАК , с която е обжалвал мълчалив отказ на административния
ръководител на Военно – окръжна прокуратура за предоставяне на обществена
информация по негово заявление за предоставяне на такава информация от
28.11.2022 година.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 19/2023
година по описа на Административен съд –
Велико Търново.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на
сторените по делото разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 7 дневен срок
пред ВАС за двете страни, който тече от днес.
Протоколът се изготви в
съдебно заседание, което приключи в 14,12 часа.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: