Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 236/01.06.2020
г., гр.Монтана
В
името на народа
Административен
съд - Монтана, в съдебно заседание на двадесет
и девети май две хиляди и двадесета година, в състав :
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария
Ницова
при секретар Видова и с участието на прокурора Александрова
разгледа докладваното от
съдия Ницова КАНД № 154/2020 г. по описа на Административен съд Монтана
Производство е по реда на чл.208 и сл АПК във връзка с
чл.63 ал.1 ЗАНН.
С
решение № 406/11.10.2019 г., постановено по АНД № 941/2019 г.по описа на РС Монтана,
е потвърдено наказателно постановление № 19-0096-000994/16.04.2019 г. на началник
сектор към ОД на МВР Монтана, сектор „Пътна
полиция” Монтана, с което на Н.Т.Н. ***, за нарушение на чл.119, ал.2 от ЗДвП на
основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП, е наложено административно
наказание”глоба” в размер на 100 лева.
Горното решение е обжалвано с касационна жалба от административнонаказания,
чрез адв.М.Х., с искане да бъде отменено
решението на въззивния съд, като „..неправилно и незаконосъобразно, постановено
при нарушение на материалния и процесуалния закон, при необсъждане на всички
доказателства и е необосновано..“, като в жалбата не са посочени касационни
основания, а са изложени доводи, относно изясняване на фактическата обстановка.
В касационната жалба сочи, че в решението има твърдение за неоснователност
на възражение за изтекла давност, каквото не е правено в производството. Излагат се доводи за неясни и необосновани твърдение
на контролните органи относно твърдяното нарушение и не е ясно каква точно е
била скоростта. Решението постановено при неизяснена фактическа обстановка,
същото е незаконосъобразно, поради което
моли съда да отмени решението на РС Монтана, с което е потвърдено
издаденото НП.
Административнонаказващият
орган, чрез юрк.Д*** изразява становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура дава мотивирано заключение,
че атакуваното решение е правилно и законосъобразно.
Административен
съд Монтана, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на
страните и посочените касационни основания в жалбата, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и е
допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.
Решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно. Настоящият
съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение не са
допуснати нарушение на закона или съществено нарушение на процесуалните правила
– касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63,
ал.1 от ЗАНН.
Административното наказание е
наложено на жалбоподателя, за това, че „на 23.03.2019 г. , в 09.15 часа в
гр.Монтана, при управления на лек автомобил „Р*** м*** С*** “ с рег.№ М ***, бул.Т***
март № * в посока на движение към ул.С*** .К*** О*** на кръстовище с ул.М*** Д*** , при наличие на
пешеходна пътека тип М8.1/зебра/, сигнализирана с пътен знак Д17, не пропуска
стъпилия и пресичащ на пешеходна пътека пешеходец.“ Същият е подписал АУАН без
възражения, след което в срока по чл.44 от ЗАНН е направил възражение, че не е
извършил нарушение. От събраните и обсъдени писмени и гласни доказателства,
въззивният съд е достигнал до извода, че правилно е установена фактическата
обстановка и правилно е санкциониран водачът на МПС, тъй като възражението на оспорващия,
че не е извършил нарушение, не се
подкрепят от събраните в производството доказателства.
Въззивният съд е положил усилия с цел да
установи фактите по делото, разпитал е посочени свидетели, обсъдил всички факти и обстоятелства, касаещи
производството, е приел за установено, че административнонаказаното лице е
извършило твърдяното нарушение. Съдът като съпоставил и обсъдил всички събрани доказателства в
тяхната съвкупност и въз основа на тях е постановил своето решение. Предвид
което изложеното в касационната жалба не се подкрепят от събраните
доказателства и се споделят от настоящата инстанция. По разбиране и на
настоящия състав безспорно е установено, че административнонаказаният е
извършил нарушение на чл.119 ЗДвП, „..на 23.03.2019 г. , в 09.15 часа в
гр.Монтана, при управления на лек автомобил „Р*** мегат С*** “
с рег.№ М 6193 ВН, бул.Т*** март № * в посока на движение към ул.С*** .Климен О***
на кръстовище с ул.М*** Д*** , при наличие на пешеходна пътека тип М8.1/зебра/,
сигнализирана с пътен знак Д17, не пропуска стъпилия и пресичащ на пешеходна
пътека пешеходец…“ В своето възражение и
подадената жалба той е изложил своята защитна теза, за която обаче не са
събрани доказателства в производството. Съдът е обсъдил събраните доказателства
и посочил защо приема за установена посочената в АУАН и НП фактическа
обстановка, предвид което съответно
правилно е потвърдил наложеното наказание.
Фактическата
обстановка е установена от събраните по делото доказателства, очевидно става
дума за опит да бъде оспорено установено административно нарушение. Съдът
правилно е приел, че в конкретния случай е налице извършено и установено административно нарушение. Основните
възражения на жалбоподателя не намират
опора в събраните доказателства в административнонаказателното производство. Въззивният
съд е обсъдил всички относими доказателства и правилно е постановил, че при тези
обстоятелства не може да се приемат
твърдените нарушения на закона, т.к. безспорно е установено извършеното
нарушение. Изложената защитна теза не може да промени фактите, подкрепени от събраните в административнонаказателното
производство доказателства, безспорно са установени фактическите обстоятелства,
които безспорно сочат на извършено административно нарушение. Административнонаказаният
е направил възражение, но същото има
изцяло защитна теза и е в противоречие с
останалите доказателства.
Всички събрани в
административнонаказателното производството доказателства и възражения са обсъдени
от РС Монтана, т.к. същите са изтъкнати и в първоинстанционното производство и
същите очевидно имат защитна теза, но без да сочат относими доказателства в
подкрепа на тази теза, поради което не могат да бъдат приети. В жалбата са
изложени твърдения, които не намират опора в събраните в производството
доказателства и не променят установените от наказващия орган констатации,
предвид което само твърдението на административнонаказаното лице, не може да бъде прието като основание за
отмяна на постановеното решение на РС Монтана.
При
тези доказателства, правилно административнонаказващият орган е издал обжалваното НП, което е потвърдено
правилно от РС Монтана.
Налице
са безспорно установени нарушение, нарушител и неговата вина, поради което и правилно и
законосъобразно е съставен акт за административно нарушение и издадено наказателно
постановление. Наложеното наказание съответства на тежестта на извършеното
деяние и на личността на нарушителя, като наложеното наказание е съгласно
разпоредбата на чл.183, ал.5, т.2 ЗДвП.
Ето
защо правилно и законосъобразно съдът е приел, че след като са налице извършено
административно нарушение, то наказателното постановление като законосъобразно,
следва да бъде потвърдено. Поради което
и атакуваното решение следва да бъде оставено
в сила, като правилно и законосъобразно постановено.
Що
се касае за посоченото в решението относно възражение за погасителна давност,
то същото очевидно е неотносимо към това производство, но не е основание за
отмяна на постановеното решение.
Предвид
гореизложените мотиви и на основание чл.221 АПК във вр.чл.63, ал.1 ЗАНН, Административен съд Монтана
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 406/11.10.2019 г. на РС Монтана, постановено по АНД № 941/2019
г. по описа на с.съд.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: