РЕШЕНИЕ
№ 164
гр. Враца, 31.05. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, шести състав, в
публично заседание на 13.05.2021г. /тринадесети май две хиляди двадесет и първа година/
в състав:
АДМ.
СЪДИЯ:
ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря Стела Бобойчева, като разгледа докладваното
от съдията адм. дело №155 по описа на АдмС – Враца за 2021г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. АПК вр. чл. 13,ал.6
от Закон за социално подпомагане/ЗСП/.
Образувано
е по жалба на Г.Щ.С. ***, депозирана чрез * Д.П.-*** против ЗАПОВЕД №
ЗСП/Д-ВР-БС/716/03.02.2021г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане“-
Бяла Слатина, с която е отказано отпускането на
помощ по чл.16б ППЗСП, потвърдена
с РЕШЕНИЕ №
06-РД06-0023/04.03.2021г. на Директора
на РДСП - Враца. Иска се отмяна на
заповедта, като незаконосъобразна по подробно изложени съображения в жалбата. Представено
е и писмено становище с изложени съображения по съществото на спора. Претендират
се разноски по делото, съгласно представен
списък.
Ответникът –Директора
на Дирекция “СП“-Бяла Слатина в с.з. чрез процесуалния си представител * Д.Т.
моли за решение, с което да се отхвърли жалбата, като неоснователна и да се
потвърди оспорения адм.акт, като издаден от компетентен орган и в съответствие
с целите на закона за социално подпомагане и правилника за неговото прилагане.
Съображения за това са изложени и в представен по делото писмен отговор.
Съдът, след като
обсъди доказателствата по делото, становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена от
надлежна страна, адресат на акта и в
предвидения от закона срок, поради което
е процесуално допустима, а разгледана по същество
е ОСНОВАТЕЛНА.
Със заявление-декларация до Дирекция “Социално
подпомагане“-Бяла Слатина, вх.№ ЗСП/Д-ВР-БС/716/29.01.2021г. от Г.Щ.С. е поискано
отпускане на месечна целева помощ по чл.16б ППЗСП. В заявлението същата е
декларирала, че е безработна, без право на обезщетение и с прекратена регистрация
от 11.01.2021г., двете й деца не посещават училище от 30.11.2020г. до
06.02.2021г., поради въведени ограничения в училище, във вр. с извънредната
епидемична обстановка. По подаденото заявление
от служители на ответника е изготвен социален доклад с дата 03.02.2021г.,
който съдържа анкетна карта, материално положение и други констатирани
обстоятелства, подробно описани в същия. Налице е и изготвен лист за извършен предварителен контрол за
законосъобразност преди вземане на решение за предоставяне на социална подкрепа
от 03.02.2021г., както и опис на подадени документи към заявлението от
29.01.2021г.
Въз основа на
подаденото заявление Директора на Д“СП“-Бяла
Слатина се е произнесъл със Заповед №ЗСП/Д-ВР-БС/716/03.02.2021г., с която на Г.С. е отказано отпускането на помощ
по чл.16б ППЗСП, считано от 01.01.2021г. Като мотив за отказа е посочено, че
семейството не отговаря на условията за отпускане на месечна целева помощ по
чл.16б ППЗСП. Не отговаря на условията на чл.16б, ал.1,т.2 ППЗСП –трудовия
договор на г-жа С. е срочен и не е прекратен в следствие обявяването на
епидемичната обстановка в РБ, а поради изтичане
на уговорения срок на договора.
Заповедта е оспорена
пред Директора на РДСП-Враца с жалба вх.№0694Г-00-0342/17.02.2021г. от Г.С..
Във вр. с оспорването на заповедта от РДСП е изискана допълнителна информация
от С. с писмо изх.№
06-94Г-00-0324-1/19.02.2021г. /служебна бележка по примерен образец, вр. с
отпускането на месечна целева помощ по чл.16б ППЗСП/. Представена е служебна бележка изх.№
81/26.02.2021г. от ДГ “Н.“-***, в която
е отразено, че жалбоподателката работи на временен трудов договор на 8 часа,
считано от 11.01.2021г., същата не ползва неплатен годишен отпуск и през
м.01.2021г. в ДГ не са въвеждани ограничения, както и че брутния доход получен в м.януари
2021г. е в размер на 794,45 лв.
По подадената жалба
срещу оспорената заповед Директора на РДСП-Враца се е произнесъл с Решение №06-РД06-0023/04.03.2021г., с което
жалбата е отхвърлена като неоснователна. В решението са изложени подробни
мотиви, във вр. с неоснователността на жалбата и законосъобразността на
заповедта. Посочено е, че лицето е останало без работа от 01.12.2020г., поради
изтичане на срока на договора с Община Бяла Слатина, като социален асистент, а
не поради причини предпоставили обявена епидемична обстановка, поради което и
не отговаря на условията на чл.16б, ал.1,т.2 ППЗСП и няма право на месечна
целева помощ за семейства с деца до 14-годишна възраст при обявено извънредно
положение или обявена извънредна епидемична обстановка за м.декември
2020г. и за дните в м.януари 2021г., в които е била безработна, а
именно до 11.01.2021г. Със заповед №06-РД01-0008/12.03.2021г. на Директора
на РДСП-Враца е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка в решението, като подробно е посочено в какво се
състои същата. Заповедта за поправка е връчена на С. на дата 22.03.2021г.,
видно от приложеното известие за доставяне.
Решението е връчено
на 10.03.2021г., видно от обратната разписка, а жалбата е подадена на
24.03.2021г., видно от пощенското клеймо на приложения пощенски плик, поради
което и същата е подадена в срок.
От заповед № 4/30.11.2020г. на Кмета на Община
Бяла Слатина е видно, че трудовото правоотношение с Г.С. е било прекратено,
считано от 01.12.2020г. и като причина е посочено изтичане на уговорения срок
на договора. От приложена по делото служебна бележка от АЗ изх.№ 60-05-03-72137/01.12.2020г.
е видно, че лицето е регистрирано като безработно от 01.12.2020г. в Д“БТ“-Бяла Слатина.
При така установената фактическа
обстановка, която не се оспорва от страните по делото, съдът прави
следните правни изводи:
По
силата на задължението, вменено му с разпоредбата на чл.168 АПК, съдът е длъжен
да извърши цялостна проверка на акта на всички основания, посочени в чл.146 АПК, както и да се произнесе по неговата валидност, дори да няма направено
искане за това.
Предмет
на делото е Заповед №ЗСП/Д-ВР-БС/716/03.02.2021г. на Директора на Д“СП“-Бяла
Слатина, с която на Г.С. е отказано
отпускането на помощ по чл.16б ППЗСП, считано от 01.01.2021г.
/чл.13, ал.6, изр.1 ЗСП/.
Оспорената заповед е
издадена от компетентен орган, съгласно предоставените му правомощия с разпоредбата на чл.13, ал.2 ЗСП и чл.28,
ал.1 ППЗСП. Обжалваният административен акт е постановен в изискуемата от
закона форма и при спазване на нормативно установените изисквания по чл.59,
ал.2, т.4 АПК за неговото съдържание. Посочено е както правното основание,
така и релевантното обстоятелство за постановения отказ за отпускане на месечна
целева помощ по чл.16б
от ППЗСП. Посочен е и адресата на заповедта. В случая фактическите обстоятелства, въз
основа на които административният орган е приел, че не е налице нормативно
регламентираната материалноправна предпоставка за отпускане на месечна целева
помощ по чл.16б
от ППЗСП на заявителя се съдържат не само в оспорената заповед, но и изготвения
социален доклад от 03.02.2021г., изготвен съгласно Приложение
№2 към чл.27, ал.1 ППЗСП. С оглед на което съдът приема, че е изпълнено
законово установеното изискване по чл.59,
ал.2, т.4 АПК във вр. с чл.13,
ал.3 ЗСП за постановяване на мотивиран административен акт. В
производството по издаване на заповедта не са допуснати съществени процесуални
нарушения водещи до отмяна на заповедта на това основание, видно от данните по
преписката, поради което и възраженията на жалбоподателя в тази насока са
неоснователни.
Въпреки
изложеното заповедта е незаконосъобразна, поради постановяването ѝ в
противоречие с материалния закон.
По
делото не е налице спор по фактите от страните, а именно, че трудовото
правоотношение на Г.С. е прекратено поради изтичане на срока, считано от
01.12.2020г., че същата е била регистрирана в бюрото по труда като безработна
и не е получавала обезщетение и е с
прекратена регистрация от 11.01.2021г., както и че от 11.01.2021г. работи на
срочен договор в детска градина в ***. Същото така не се и оспорва, че сама
отглежда двете си деца, които са до 14 годишна възраст и не са посещавали
училище за периода от 30.11.2020г. до
06.02.2021г., поради въведени ограничения в училище, във вр. с извънредната епидемична
обстановка.
Спорът
по делото се свежда до това дали лицето отговаря на условията на
чл.16б, ал.1, т.2 ППЗСП за отпускане на помощта т.е по
приложението на материалния закон.
Съгласно
нормата на чл.16б, ал.1, т.2 от ППЗСП, право на
месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна
епидемична обстановка, имат семейства с деца до 14-годишна възраст, когато
двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са
останали без работа, но нямат право на обезщетение за безработица или размерът
на получаваното обезщетение е по-нисък от средномесечния доход по ал.4. Във
визираната правна норма законодателят е предвидил три изисквания, на които
следва да отговаря лицето за отпускане на съответната помощ, а именно обявена извънредна епидемична обстановка, само
да отглежда деца до 14-годишна възраст и да е останало без работа, но няма право на обезщетение за
безработица. В случая, видно от данните по делото тези изисквания по отношение
на жалбоподателката са спазени. В нормата не е предвидено, че оставането без
работа трябва да е в някаква пряка или непосредствена връзка с епидемичната
обстановка. Достатъчно е лицето да е останало без работа в периода на
извънредната епидемична обстановка, като е без значение причината за това,
тоест двете следва да съществуват едновременно в конкретния времеви порядък.
Няма предвидено и изключение, че нормата не намира приложение при срочните
трудови договори. Следва да се посочи, че срочността на договора може да се влияе и от влошената икономическа обстановка свързана с въведената епидемична обстановка в страната.
С
оглед на изложеното съдът приема, че в случая са налице всички предпоставки за
отпускането на месечна целева помощ на С. по чл.16б, ал.1, т.2 от ППЗСП, а
постановения в заповедта отказ е незаконосъобразен. В тази насока и предвид
изложеното не се споделят доводите на
ответника за правилно приложение на материалния закон.
Оспорената заповед следва да бъде отменена поради противоречие с материалния закон. С оглед обстоятелството, че естеството на случая не позволява решаването му по същество от съда, преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявление вх.№ 716/29.01.2021г., съобразено мотивите в решението по прилагането на закона - да се приеме, че заявителката отговаря на изисквания на чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП.
При този изход на спора основателно се явява
искането на процес. представител на жалбоподателя за присъждане на разноски по
делото, като същото е направено своевременно. Ответника следва да заплати разноски
по делото в размер на 1000.00/хиляда/
лева-адвокатско възнаграждение, като от представения по делото договор за
правна защита и съдействие е видно, че същото е договорено и изплатено, както и
държавна такса в размер на 10.00/десет/ лева или общ размер на разноските 1010
лева. От страна на ответника не е направено възражение за прекомерност на
разноските/чл.78,ал.5 ГПК вр. чл.144 АПК/ и същите не могат да бъдат изменяни от съда, поради което следва да
се присъдят в пълен размер, така както са поискани и съгласно представен списък
на разноските по чл.80 ГПК.
Воден от горното и
на основание чл.172, ал.2 и
чл.173, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед №ЗСП/Д-ВР-БС/716/03.02.2021г. на
Директора на Дирекция “Социално
подпомагане“- Бяла Слатина, с която е отказано отпускането на помощ по чл.16б,ал.1,т.2
ППЗСП на Г.С.,
потвърдена с Решение № 06-РД06-0023/04.03.2021г. на
Директора на РДСП - Враца.
ВРЪЩА
преписката на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Бяла
Слатина за ново произнасяне по подаденото от Г.С. заявление-декларация вх.№716/29.01.2021г.,
съобразно мотивите на решението, като определя 14-дневен срок за произнасяне.
ОСЪЖДА Дирекция "Социално
подпомагане" Бяла Слатина да заплати на Г.Щ.С.
*** разноски по делото в общ размер на 1010/хиляда и десет/
лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно
чл.13, ал.6, изр. 2 от ЗСП.
АДМ. СЪДИЯ: