Решение по дело №2453/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260303
Дата: 9 октомври 2020 г. (в сила от 30 октомври 2020 г.)
Съдия: Венета Димитрова Иванова
Дело: 20202120202453
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е   260303

 

гр.Бургас, 09.10.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Бургас, XLIX наказателен състав, в публично заседание на девети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                               Районен съдия: Венета Иванова

 

  при секретаря Гергана Стефанова, като разгледа докладваното от съдията Иванова НАХД № 2453/2020г. по описа на Районен съд - Бургас, въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

  Производството пред РС-Бургас е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН и е образувано по жалба на „Е“ ЕООД, ЕИК по Булстат *****, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от Г.С.С., срещу НП № 499434-F493732/03.12.2019г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ -Бургас в Централно управление на НАП, с което на дружеството –жалбоподател е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева, на основание чл.185, ал.2, изр.2 от ЗДДС вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС  за нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр.чл.8, ал.1, т.1 и параграф 71 от Наредба Н-18/13.12.2006г. вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.

Във въззивната жалба се излагат основания за материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление и се претендира цялостната му отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се представлява.

За административнонаказващия орган, призован чрез ТД на НАП гр.Бургас, се явява главен юрк.К. Т. при ТД на НАП Бургас, упълномощена с пълномощно № 1431/23.03.2018г. на изп.директор на НАП.  Съгласно чл. 12, ал. 1 от Закона за НАП, процесуалното представителство пред съда по актовете и действията на агенцията и нейните органи и служители се осъществява от изпълнителният директор или по негово пълномощие от юрисконсулти. Анализът на посочените разпоредби сочи, че страна в съдебното производство е органът, издал оспорения акт, а процесуалното представителство пред съда ще се осъществи от изпълнителния директор на НАП или упълномощен от него юрисконсулт. Видно от доказателствата, юрк. Тодорова разполага с валидно пълномощно по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗНАП. Същият оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено наказателното постановление, като  претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от заинтересовано да обжалва лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е допустима.

Районен съд - Бургас, след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.06.2019 г., в 12:00 ч., свидетелят А.С., в качеството си на инспектор по приходите в ЦУ на НАП, съвместно с колегата си Т. М.-инспектор по приходите в ЦУ на НАП, извършили проверка в търговски обект – по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС-офис, находящ се в ***, стопанисван от дружеството-жалбоподател. При проверката свидетелят С.  установила, че дружеството е регистрирано по ЗДДС, но фискалното устройство в търговския обект/ЕКАФП/, модел DAISY perfect S-KL с ИНФУ DY350815  и ИНФП 36560572 не е подменено с ново, отговарящо на изискванията на Наредба № 18 в срок до 31.03.2019г. Извън посоченото, фискалното устройство било регистрирано за друг търговски обект, намиращ се на адрес-гр.Бургас, ж.к.“С.“ СП „М.“. За извършената проверка бил съставен Протокол за извършена проверка № 0310650/13.06.2019г.

На 20.06.2019г. бил съставен АУАН на дружеството-жалбоподател за установеното нарушение, което било подведено под нормата на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр.чл.8, ал.1, т.1 и параграф 71 от Наредба Н-18/13.12.2006г. вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС. Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството-жалбоподател Г. С.. Впоследствие на 03.12.2019г. било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление. Същото е връчено на 26.05.2020г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. При така установените факти съдът прави следните прави изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник на отдел „Оперативни дейности“ -Бургас при ЦУ на НАП, оправомощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентно лице – инспектор по приходите при ЦУ на НАП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Актът е съставен в съответствие с разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и от формална страна съдържа законоустановените реквизити по чл. 42 от ЗАНН.

Административнонаказващият орган е приел фактическите констатации за доказани и е издал обжалваното наказателно постановление.

Бургаският районен съд намира, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Както в АУАН, така и в НП е налице пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, като при установените за безспорни по делото факти правилно АНО ги е подвел под нормата на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр.чл.8, ал.1, т.1 и параграф 71 от Наредба Н-18/13.12.2006г. вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС .

Разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. гласи, че лицата по чл. 3 /Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги./ са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Разпоредбата на чл.8, ал.1 от Наредбата изрично сочи на какви функционални изисквания следва да отговарят фискалните устройства като препраща към приложение № 1, където същите са изчерпателно  посочени.

Съгласно параграф 71, ал.1(Изм. и доп. – ДВ, бр. 26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г.) от същата наредба лицата по чл. 3, с изключение на лицата, използващи ЕСФП, ИАСУТД и софтуер за управление на продажби, които са регистрирани по ЗДДС, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на тази наредба в срока до 31 март 2019г. Касае се за приклузивен срок, след изтичането на който Наредбата вменява задължение на търговците да регистрират и употребяват само фискални устройства, които отговарят на новите изисквания.

След изтичането на този нормативно установен срок наличието на нестандартно фискално устройство, неприведено в съответствие с новите изисквания, се възприема като абсолютна липса на такова. Това е така, защото при наличие на фискално устройство неотговарящо на особените нормативни изисквания, установени след 31.03.2019 г. и без издаване на фискални бонове от одобрен тип, се изключва възможността за законосъобразно отчитане на приходите от продажба на стоките и услугите предлагани от него.

От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установи, че жалбоподателят е осъществил състава на процесното нарушение. Фактът на извършеното нарушение се доказва с показанията на актосъставителя, които съдът кредитира, тъй като те кореспондират с установеното в протокола за извършена проверка и приложените към него писмени доказателства.

Административнонаказващият орган е определил правилно момента, от който счита, че следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на търговеца. Това е датата, на която е установено нарушението – 13.06.2019г. Неизпълнението на законово предписание е деяние, което се извършва чрез бездействие. В случая се касае за продължено административно нарушение, т.е. за нарушение, чийто състав се осъществява непрекъснато (продължено) във времето до момента, в който бъде установено от съответния орган по реда на ЗАНН. При даване на задължителното законово предписание и срок за неговото изпълнение, след изтичане на този срок задълженото да изпълни предписанието лице вече е в нарушение. От тогава започват да текат и преклузивните срокове, разписани в чл.34, ал.1 и ал.2 от ЗАНН. След като деянието е извършено при формата на бездействие, то нарушение има след 01.04.2019г., установено на 13.06.2019г. от контролния орган, за което е съставен акта.

За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС предвижда наказание "имуществена санкция" в размер от 500 лв. до 2000 лв. Санкционната норма правилно е приложена от наказващия орган като е наложена имуществена санкция в минимално предвидения размер от 500 лв. Съдът намира, че с така определеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

Съдът намира, че в случая е неприложим института на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал. 1, б. "а" от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл. 28, б. "а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 НК вр. с чл. 11 ЗАНН.

С оглед всичко посочено по-горе, настоящата инстанция намира, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно, а наложената санкция – справедлива, поради което и жалбата срещу него следва да се остави без уважение, а наказателното постановление да се потвърди, като претенцията на АНО за разноски бъде уважена.

В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5  ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда  възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява сумата от 80 лева.

По изложените съображения, на основание  чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

    ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 499434-F493732/03.12.2019г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ -Бургас в Централно управление на НАП, с което на „Е“ ЕООД, ЕИК по Булстат *****, е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева, на основание чл.185, ал.2, изр.2 от ЗДДС вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС  за нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр.чл.8, ал.1, т.1 и параграф 71 от Наредба Н-18/13.12.2006г. вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.

ОСЪЖДА „Е“ ЕООД, ЕИК по Булстат *****, да заплати на  Национална агенция за приходите-гр. София, сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                                    

                                                                             Районен съдия:........................

Вярно с оригинала: Г.Ст.