№ 585
гр. София, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110130694 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 143 във
вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 от ЗЗД и по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД от А. Н.
И. срещу ******* за признаването за нищожна като противоречаща на закона
и на добрите нрави на клаузата на чл. 8 от договор за предоставяне на паричен
заем № ******* от 23.11.2022 г., сключен между А. Н. И. срещу *******,
както и за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 99.12 лв.,
представляваща недължимо платена по договор за предоставяне на паричен
заем № ******* от 23.11.2022 г., сключен между А. Н. И. срещу *******,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
исковата молба – 29.05.2024 г. до окончателното плащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 23.11.2022 г. между него в качеството на
кредитополучател и ответника в качеството на кредитодател в бил сключен
договор за предоставяне на паричен заем № *******, по силата на който му е
бил предоставен кредит в размер на 400 лв. Съгласно чл. 6 от договора ищецът
се задължил да предостави обезпечение – поръчителство на физическо лице,
като за неизпълнение на това задължение се предвиждала неустойка в размер
на 272.07 лв. Ищецът извършил следното плащане по договора: на 25.11.2022
г. - 500 лв. Договорът бил нищожен поради противоречие на императивни
норми на закона. Процесния договор бил нищожен и относно клаузата за
неустойка поради неосигуряване на обезпечение. Предвид изложеното
ищецът счита, че ГПР по договора при посочените допълнителни неустоечни
начисления надвишава предвидения размер в договора, поради което дължимо
платена била единствено главницата по договора с оглед разпоредбата на чл.
23 ЗПК. Моли договорът за кредит да бъде обявен за недействителен, както и
да му бъде възстановена заплатената сума над главницата от 400 лв.
Претендира разноски. Пред съда процесуалния представител на страната
1
поддържа исковата молба, прави увеличение на размера на предявения
осъдителен иск и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от
ГПК.
Ответникът оспорва предявените искове с отговор на исковата молба,
подаден в законоустановения срок. Посочва, че ответницата била заплатила на
25.11.2022 г. сумата от 500 лв., с която били погасени главница в размер на 400
лв., възнаградителна лихва за периода от 23.11.2022 г. до 25.11.2022 г. в размер
на 0.88 лв., както и неустойка по чл. 8 в размер на 99.12 лв. Навежда
фактически и правни доводи за неоснователност на твърдението за
нищожност на чл. 8 от договора за кредит, която клауза била и индивидуално
договорена, която неустойка се дължала в пълен размер още от момента на
настъпване на основанието за начисляването й. Неоснователно било
твърдението за нищожност на възнаградителната лихва, поради противоречие
с добрите нрави, като начисленият ГПР бил законосъобразен. Процесния
договор бил сключен при спазване на изискванията на ЗПК. Посочва се, че
дори разпоредбата на чл. от процесния договор да се явява нищожна това не
водело до нищожност на договора. Претендира разноски. Пред съда
процесуалния представител на страната поддържа отговора на исковата молба.
С определение от 02.12.2024 г. постановено по настоящото дело е
допуснато на основание чл. 214, ал. 1, изр. 3 от ГПК увеличение на размера на
предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, като същият да се считат
предявен за сумата от 99.12 лв.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са обявени за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че е бил сключен договор за предоставяне на паричен заем
№ ******* от 23.11.2022 г., между А. Н. И. срещу *******, по силата на който
на ищеца му била предоставена сумата от 400 лв., че ищецът има качеството
на потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно ответникът
е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, както и във връзка с
процесния договор за заем ищецът е заплатил на ответника на 25.11.2022 г.
сумата от 500 лв., с която били погасени главница в размер на 400 лв.,
възнаградителна лихва за периода от 23.11.2022 г. до 25.11.2022 г. в размер на
0.88 лв., както и неустойка по чл. 8 в размер на 99.12 лв. Горното се установява
и от представения договор за паричен заем №45028 от 23.11.2022 г., съгласно
който на ищеца е предоставена сумата от 400 лв., със срок на връщане от три
месеца, при месечен лихвен процент по заема 3.333 %, годишен процент на
разходите на заема 47.680 %. Съгласно чл. 6 от договора е предвидено, че
договорът за заем да бъдел обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на
чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ към договора за заем и с още едно от посочените
обезпечение, по избор на заемателя, а именно ценна книга издадена в полза на
заемодателя. В чл. 8 от договора е предвидено, че в случай, че заемателят не
предостави договореното в чл. 6 от настоящият договор в тридневен срок от
сключването му или представеното обезпечение не отговаряло на условията,
посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ОУ към договора за заем, заемателят
дължал на заемодателя неустойка в размер на 272.07 лв., с начин на
разсрочено плащане подробно посочен в погасителни план към настоящия
договор за заем.
По делото е представен погасителен към договор за паричен заем №45028
от 23.11.2022 г., от който е видно, че общия размер на вноските се начислява и
2
месечна вноска за неустойка в размер на 90.69 лв., поради което месечната
вноска е в размер на 233 лв.
Представен е и запис на заповед от 23.11.2022 г. с издател ищцата и
поемател ответника за сумата от 699 лв.
По делото е представен стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителски кредит.
От представения разходен касов ордер от 23.11.2022 г. се установява, че
ищцата е получила от ответника сумата от 400 лв., като за основание е
посочено отпуснат кредит.
Съгласно приходен касов ордер от 25.11.2022 г. се установява, че ищцата е
заплатила на ответника сумата от 500 лв., като за основание е посочено
предсрочно погасяване. От удостоверение с изх. № 8925 от 25.11.2022 г.
издадено от ответника, се установява, че кредит №45028 от 23.11.2022 г. с
разрешен лимит от 400 лв. бил предсрочно погасен.
Настоящият състав намира, че договор за кредит № ******* от 23.11.2022
г. е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП
/ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/,
и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа
на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава
да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу
задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума.
Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по
предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и
търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че
средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели,
извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният
по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се
подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б
ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които
съдът следи служебно.
По делото е несъмнено установено, че на 23.11.2022 г. между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение, произтичащо от договор
за потребителски, сключен при действието на Закона за потребителския
кредит-Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.
Регламентацията му се съдържа в нормата на чл. 9 от закона, по силата на
който ответното дружество предоставило парична сума от 400 лв. за срок от 3
месеца, годишен процент на разходите /ГПР/ 47.680 %, годишен лихвен
процент /ГЛП/ 39.96 %. Процесният договор е сключен в писмена форма
съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК и има изискуемото от закона съдържание – чл. 11,
ал. 1 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към
разпоредбите на чл.143 – 146 ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни
клаузи, които водят до тяхната нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 143
ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка
3
в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя – по
арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Неравноправният характер
на клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност,
съдът е длъжен да преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146,
ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл.
146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е
неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между страните по
договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално
уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и
потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В случая,
въпреки че с доклада по делото съдът на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК указа
на ответника, че не сочи доказателства, че процесните клаузи са индивидуално
уговорени, то по делото не са ангажирани нито са правени доказателствени
искания в тази насока, откъдето да се направи извод, че оспорените клаузи от
договора са били индивидуално договорен. Поради което съдът намира, че
оспорените клаузи не са индивидуално уговорени - изготвени са
предварително, представянето им на заемателя от страна на заемодателя е
формално, който като потребител не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им.
На следващо място съдът намира, че разпоредбата на чл. 8 от процесния
договор е сключена в условията на неравнопоставеност водеща до нищожност
поради противоречие с добрите нрави. Добрите нрави са критерии за норми на
поведение, които се установяват в обществото, поради това че значителна част
от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях.
Добрите нрави са морални норми, на които законът придава правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/. Понятието „добри
нрави“ по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, е обща правна категория,
приложима към конкретни граждански, респ. търговски правоотношения,
изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения, понятие,
свързано с относително определени правни норми, при приложението на
които съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата. Една сделка
противоречи на добрите нрави, ако с нея: се договарят необосновано високи
цени; неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота;
използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг; се цели недобросъвестна конкуренция; използва се
монополно положение, за да се наложи на другата страна неизгодно условие.
В процесния случай между страните е отделено за безспорно и ненуждаещо се
от доказване съдържанието на процесния договор, както и за наличието на
неустоечни клаузи, още повече, че горното се установява както и от събрание
писмени доказателства в т. ч. стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредит и погасителен план,
така при прилагане на последиците на чл. 161 от ГПК, доколкото с доклада
4
ответната страна изрично е предупредена за последствията при непредставяне
изисканите документи. Съгласно уговорено в чл. 8 от процесния договор, че в
случай на неизпълнение на задължението по договора /осигуряване на
поръчител, както и ипотека или особен залог, или банкова гаранция, или
ценна книга издадена в полза на заемодателя/ на заемателя се начислява
неустойка за неизпълнение в размер на 272.07 лв., която се разсрочвала на
равни части, като всяка част била платима на съответната падежна дата и в
този случай дължимата вноска била 233 лв., т. е. съгласно предвидената
разпоредба се предвижда задължение за длъжника за заплащане на
обезщетение за непредставяне в срок на обезпечение /поръчител/ на
задълженията му по договора. Такава уговорка се явява нищожна, поради
противоречие с добрите нрави. Същата излиза извън допустимите законови
рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена
облага от насрещната страна в определен размер без да се престира от негова
страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което
води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост.
На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията
на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на
размера на задълженията. На длъжника се вменява задължение да осигури
обезпечение, след като кредитът вече е отпуснат, като ако не го направи,
дългът му нараства. Така се увеличава опасността от свръхзадлъжнялост на
длъжника. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е.
същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за
дължимостта й нищожна. В този смисъл са и задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС,
ОСТК, т. 3. Отделно от това по този начин се заобикаля законът, тъй като
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се
дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се
добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно
задължение - недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат
вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка, са че
вземането няма да бъде събрано. Така се стига до кумулирана неустойка за
забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е
недопустимо. С оглед на горното разпоредбата на чл. 8 от процесния договор
се явява нищожнa, поради което предявеният иск следва да бъде уважен.
В случая ищецът се позовават на изначална липса на основание на
ответника да получи описаните сумата, която се формира от неустойка по
договора, която е специфичен белег на фактическия състав на
неоснователното обогатяване, установен в чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Фактическият състав на посочената норма изисква предаване, съответно
получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е., когато още при
самото получаване, липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго /типичен случай е
получаването на нещо въз основа на нищожен акт/. Освен това основанието
5
трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при
предявяване на претенцията за реституция на даденото.
Съгласно изложеното по-горе настоящият състав прие разпоредбата от
процесния договор отнасящи се до задължението за неустойка за нищожна.
По делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ищецът бил заплатил на ответника на 25.11.2022 г. сумата
от 500 лв., с която били погасени главница в размер на 400 лв.,
възнаградителна лихва за периода от 23.11.2022 г. до 25.11.2022 г. в размер на
0.88 лв., както и неустойка по чл. 8 в размер на 99.12 лв. В случая сумата от
99.12 лв. се явява общата а заплатената сума за неустойка, която сума е
събрана на основание клаузи, които се явява нищожна съгласно изложеното
по-горе, поради което предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените от него разноски в производството,
като страната претендира сумата в размер на 100 лв. заплатена държавна
такса, както и 800 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Настоящият
състав намира за основателно възражението на ответника за прекомерност на
възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
фактическата и правна сложност на делото, същото следва да намалено на
сумата от 400 лв. При този изход на спора на ответника не се дължат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА по предявения от А. Н. И., ЕГН
********** със съдебен адрес в ***********, чрез адв. И. Г., срещу *******,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***********, иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, клаузата на чл. 8 от договор за
предоставяне на паричен заем № ******* от 23.11.2022 г., сключен между А.
Н. И. срещу *******.
ОСЪЖДА *******, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***********, да заплати на А. Н. И., ЕГН ********** със съдебен адрес в
***********, чрез адв. И. Г., по предявения иск с правно основание чл. 55,
ал.1, предл.1 ЗЗД сумата от 99.12 лв., представляваща недължимо платена по
договор за предоставяне на паричен заем № ******* от 23.11.2022 г., сключен
между А. Н. И. срещу *******, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на исковата молба – 29.05.2024 г. до окончателното
плащане на сумата.
ОСЪЖДА *******, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***********, да заплати на А. Н. И., ЕГН ********** със съдебен адрес в
***********, чрез адв. И. Г., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер
на 500 лв., представляваща разноски в исковото производство.
6
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7