Р Е
Ш Е Н
И Е
№: 11.11.2020
год. град
Царево
ЦАРЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
граждански състав
На дванадесети октомври две хиляди и двадесета година
В закрито
заседание в следния състав:
Председател: Мария Москова
като разгледа докладваното от съдия
Мария Москова гр.д.№ 419/2019г. по описа
на РС-Царево, за да произнесе, взе
предвид следното :
Производството по делото е образувано по искова
молба, подадена от С.П.К. с ЕГН ********** ***, против: В.К.И. с ЕГН **********о***, Г.В.М. с ЕГН ********** ***, ***, К.В.И. с ЕГН ********** *** и „***“ ЕАД с
ЕИК ***, седалище и адрес на управление: ***, с която е предявен иск по чл.109 вр.чл.50 от Закона за
собствеността.
Ищецът
твърди, че на 26.03.2019 година, архитектът на община Царево, на основание
чл.148, ал.4 от Закона за устройство на територията, е издал на ответниците В.К.И., Г.В.М. и К.В.И., разрешение за строеж ***.
Със същото се допуснало изграждане на Приемо-предавателна
станция *** (ППС) на „***“ ЕАД в ПИ ***по КККР на гр. Царево, кв. Василико. Предавателната станция имала характер на ново
строителство по смисъла на Закона за устройство на територията, като е свързана
с преустройство и извършване на строително монтажни действия на покривното
пространство на триетажна жилищна сграда, находяща се
в посочения имот. Сочи, че процесния имот се намирал
в урбанизирана територия с ниско застрояване, определена като плътно застроена,
както и че сградата, върху която е монтирано описаното съоръжение се намира в
жилищна, курортна зона. Сочи, че издаденото разрешение за строеж е влязло в
сила на 10.04.2019 година, като монтирането на съоръжението е приключило към
настоящия момент.
Ищецът излага,
че е собственик на имот с идентификатор №***по КККР на град Царево, намиращ в
непосредствено съседство до имота, в
чиито граници е изградена ППС. Твърди, че за монтирането на процесната
ППС ***, е било необходимо преустройство на покрива на жилищна сграда, като в нарушение
на чл.39 ал.2 от ЗУТ не му е било
поискано и не е дал писмено съгласие за изграждането на ППС, а е научил за
инвестиционното намерение на ответниците след
започване на монтажните дейности и след влизане в сила на разрешението за
строеж. Твърди, че след извършеното
монтиране на ППС се е нарушил общия облик на строителната зона, определена като
такава с ниско строителство до 10 метра. Твърди, че при издаването на
строителното разрешение за процесната ППС не са
спазени изискванията на чл.31 ал.1 т.1 от ЗУТ за отстояние
от най-малко 3 метра до границата на съседния имот.
Освен това
посочва, че специфичният характер на процесната ППС
изисквало същото да бъде съобразено с изискванията на Наредба 9/1991 година за
пределно допустимите нива на електромагнитни полета в населени територии и
определяне на хигиенно-защитните зони около излъчващите обекти, както и Наредба
РД-07-5 на МТСП и M3 за минималните изисквания за осигуряване на здравето и
безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на електромагнитни
полета. Това безспорно означавало, че съоръжението е от вид, свързан с
възможност за произвеждане на наднормено електромагнитно, шумово или друго
замърсяване, за предотвратяване, на които законодателя е въвел необходимите
ограничения и контрол. Сочи, че в имота, на който е собственик, е разположената
единствената жилищна сграда, която семейството му притежава и обитава
целогодишно, като изградената ППС се намира в непосредствена близост до
жилищните помещение, включително и до тези обитавани от децата му и е притеснен
от опасното въздействие на ППС върху здравето на децата и семейството му.
Твърди, че е подложен на непрекъснат
стрес и невъзможност с лични усилия да преодолее създадените негативни фактори
в средата за живот и пребиваване на семейството ми. Счита, че неоснователните
действия на ответниците по настоящия иск, създават
значителни пречки за нормалното ползване на собствения му недвижим имот и
осигуряването на здравословна среда за развитието на децата му. Ангажира
доказателства.
Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответниците да преустановят извършването на неоснователното
действие, а именно: да преустановят ползването и работата на ППС *** на „***“
ЕАД, разположена в ПИ ***по КККР на град Царево.
Препис от
исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответната „***“ ЕАД, която
в срока по чл.131 от ГПК е депозирала писмен отговор, с който взема становище
за неоснователност и недоказаност на иска. Не оспорва фактите, посочени от страна на ищеца, като
потвърждава, че действително на
26.03.2019г. е издадено разрешение за строеж № 33 от главния архитект на община
Царево, по силата на което на „***“ ЕАД е разрешено изграждането на Приемо-предавателна станция *** в поземлен имот (ПИ) с
идентификатор ***по кадастралната карта на гр. Царево. Твърди, че в
разрешението са посочени всички законови процедури и съгласувания, които са
били изпълнени за издаването му, като същото е влязло в законна сила без по него
да има подадени жалби или възражения на 10.04.2019г. Посочва, че разрешението е
издадено по молба на собствениците на поземления имот В.К.И., Г.В.М. и К.В.И.,
а „***“ има качеството на Възложител. Твърди, че не са налице предпоставките на
чл.39 ал.2 от ЗУТ за да бъде искано съгласието на ищеца. Посочва, че „***“ е
извършило всички необходими замервания на електромагнитните полета, като всички
те са били в норма, допустима от приложимите разпоредби. След изграждането на
базовата станция били извършени замервания от акредитиран орган за контрол от
вида С „Електромагнитна съвместимост“, който в сертификат за контрол №***.
посочва, че измерените стойности на плътността на мощността на електромагнитни
полета в измерените точки съответстват на изискванията на Наредба 9 за пределно
допустими нива на електромагнитни полета в населени територии и определяне на
хигиенно-защитни зони около излъчващи обекти.
Сочи, че в писмо с изх. № ***., издадено от Национален център по
обществено здраве и анализи към Министерство на здравеопазването, се посочва,
че съгласно изготвената проектна документация техническия проект не противоречи
на изискванията на чл. 5 от Наредба №9. С оглед на изложеното моли иска да бъде
отхвърлен като неоснователен, недоказана и необоснован.
Препис от исковата молба и
доказателствата към нея са връчени на ответниците В.К.И.,
Г.В.М. и К.В.И., които в срока по чл.131 от ГПК, тримата чрез адв.Д.С.
са депозирали писмен отговор, с който вземат становище за становище за недопустимост и неоснователност
на исковата молба. На първо място посочат, че така предявения иск е недопустим.
Считат, че поради липса на пасивна процесуална легитимация и тримата не са
надлежни ответници по предявената искова молба, тъй
като са собственици на поземления имот и на сградата, построена него, но не са
собственици на процесната ППС, която е собственост на
„***“ ЕАД и се екплоатира от същата, поради което
молят производството по делото спрямо тях да бъде прекратено. В случай, че
съдът счете обратното и разгледа спора по същество – молят исковата претенция
да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, като считат че в конкретния
случай не са налице предпоставките на чл.39 ал.2 от ЗУТ за да бъде искано
съгласието на ищеца в качеството му на собственик на съседен имот и че разпоредбите на чл.31 ал.1 т.1 от ЗУТ са
несъотносими към настоящия спор. Също така посочват, че
при изграждането на процесната ППС нормите и
изискванията за защита на населението от вредното въздействие на
електромагнитни полета са били спазването, като
това в случая е удостоверено с изискуемите за одобряване на
инвестиционния проект съгласувателни актове по чл.
143, ал. 1 ЗУТ, ведно с приложената към него Експертна оценка. Молят съда да
прекрати по отношение на тях производството по делото, при условията на
евентуалност – да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения иск.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е
спорно, а и от представените по делото писмени доказателства – Нотариален акт
за дарение на недвижим имот №70 т.І дело 203/03.04.1996г./л.5 и л.76/ и Скица
на поземлен имот №***. на СГКК-Бургас /л.8/, се установява, че ищецът С.П.К. притежава въз основа на
дарение правото на собственост върху недвижим имот, представляващ поземлен имот
/ПИ/ с идентификатор ***по КККР на гр. Царево, кв. Василико,
с площ от 672 кв.м. и изградените в него
двуетажна жилищна сграда с идентификатор 48619.505.575.1. със застроена площ от
63 кв.м. и едноетажна жилищна сграда с идентификатор 48619.505.575.2 със
застроена площ от 24 кв.м., при граници за поземления имот: 48619.505.397, 48619.505.574,
48619.505.400, 48619.505.399, 48619.505.398 и 48619.505.424.
Между страните не е
спорно, а и от представените по делото писмени доказателства – Нотариален акт
за право на собственост върху недвижим имот №***, т.***, дело №355 от 26.08.***5г.
/л.121/ и удостоверение за наследници №961/04.11.2019г. на Община Царево
/л.123/, се установява, че ответниците В.К.И., Г.В.М.
и К.В.И. притежават въз основа на отстъпено право на строеж и наследство правото
на собственост върху изградената в ПИ с идентификатор ***по КККР на гр. Царево четириетажна
жилищна сграда с идентификатор ***по КККР на гр. Царево, кв. Василико, състояща се от гаражен етаж със ЗП от 114 кв.м., първи
жилищен етаж със ЗП от 120 кв.м., втори жилищен етаж със ЗП от 120 кв.м. и
тавански жилищен етаж със ЗП от 120 кв.м.
Между страните не е
спорно, а и от представената по делото скица Скица на поземлен имот №***. на СГКК-Бургас /л.8/, се
установява, че поземления имот с идентификатор ***по КККР на гр. Царево, който
е собственост на ищеца С.К., и поземления имот с идентификатор ***по КККР на
гр. Царево, в който е изградена собствената на ответниците
В.К.И., Г.В.М. и К.В.И. четириетажна жилищна сграда с идентификатор ***по КККР
на гр. Царево, са съседни.
От представения по
делото Договор за наем от 29.06.2018г. /л.124/, се установява, че В.К.И., Г.В.М.
и К.В.И. в качеството си на наемодатели,
са предоставили на „***“ ЕАД с ЕИК ***
в качеството му на наемател, за временно възмездно ползване правото да
ползва 3.8 кв.м. от покривното и
съответното подпокривно пространство на сградата с
идентификатор ***по КККР на гр. Царево, находяща се в ПИ с идетификатор ***по
КККР на гр.Царево, с площ на целия имот от 275 кв.м., с трайно предназначение
на територията –урбанизирано, начин на трайно ползване – ниско застрояване / до
10 метра /, за инсталирането и използването на електронно съобщителни
съоръжения – базова станция, технологична кабина за базова станция, антенни
стойки за монтаж на антени и антенни устройства, климатична и пожароизвестителна системи, сигнално охранителна система и
други необходими съоръжения и оборудване, както и правото да инсталира и ползва
оборудването, необходимо за използването на посочените по-горе електронно
съобщителни съоръжения.
Не е спорно между
страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че
на 26.03.2019г. на основание чл.148 ал.4
от ЗУТ главния архитект на община Царево е издал Разрешение за строеж № 33/26.03.2019г.
/л.132/, по силата на което е разрешено на собствениците В.К.И., Г.В.М. и К.В.И.
и на възложителя на „***“ ЕАД изграждането
на обект: „Приемно-предавателна станция ***“ на „***“ ЕАД в поземлен имот (ПИ)
с идентификатор ***по кадастралната карта на гр. Царево, кв.Василико, като разрешението за строеж е влязло в сила на
10.04.2019г.
Видно от писмо с изх.
№ ***., издадено от Национален център по обществено здраве и анализи към
Министерство на здравеопазването/л.39/, съгласно изготвената проектна
документация техническия проект на базовата станция не противоречи на
изискванията на чл. 5 от Наредба №9.
Видно от приложения
по делото Сертификат за контрол №***./л.40-51 и л.135-141/, след изграждането
на базовата станция, са били извършени съответните замервания от Акредитиран
орган за контрол от вида С „Електромагнитна съвместимост“, при които е
установено, че измерените стойности на плътността на мощността на
електромагнитни полета в измерените точки съответстват на изискванията на
Наредба 9 за пределно допустими нива на електромагнитни полета в населени
територии и определяне на хигиенно-защитни зони около излъчващи обекти.
С Разрешение за
ползване №***., издадено от Началника на РДНСК-Бургас, на основание чл.222 ал.1
т.8 и чл.177 ал.2 от ЗУТ, е бил въведен в експлоатация строежа „Приемно-предавателна
станция ***“ на „***“ ЕАД в поземлен имот (ПИ) с идентификатор ***по
кадастралната карта на гр. Царево, кв.Василико, находящ се върху покрива на жилищна сграда с идентификатор ***по кадастралната карта на гр. Царево, кв.Василико, с възложител „***“ ЕАД – собственик на
съоръжението, и В.К.И., Г.В.М. и К.В.И. – собственици на имота.
За
изясняване на фактическата обстановка по делот оса
допуснати исъбрани гласни доказателства.
От
показанията на св.С. се установява местоположението на процесната
ППС, собственост на четвъртия ответник и находяща се
върху покривната тераса на четириетажната сграда, собственост първите трима от ответниците, както и какво се намира в двора на ищеца от
страната на вътрешната регулационна линия между два имота , а именно: открита
част от двора, в която е разположен лост, на който тренира сина на ищеца. Така
също се установява, че около 25-ти – 26-ти декември 2019г., в резултата на
силен вятър, от кожуха на антената се е откъртило пластмасово парче с размери около
2.5 метра и тегло около 20 кг., което е паднало в двора на ищеца в близост до
лоста, на който тренирал сина на ищеца, като по щастлива случайност в този
момент децата на ищеца не са били на двора.
Св.В.
в показанията си пред съда също потвърждава за инцидента около 25-ти – 26-ти
декември 2019г., в резултата на силен вятър, от кожуха на антената се е
откъртило пластмасово парче с размери около 2.5 метра и тегло около 20 кг.,
което е паднало в двора на ищеца, като по щастлива случайност в този момент
децата на ищеца не са били на двора.
В
показанията си пред съда на 28.01.2020г. св.К.твърди, че около два месеца преди
това е извършил със собствен сертифициран уред замерване в имота на ищеца на
излъчването на процесната антена, при което отчел
11-12 микровата на квадратен сантиметър при действаща
норма от 10 микровата на квадратен сантиметър.
За изясняване на
фактическата обстановка по делото е назначена и приета СТЕ, от заключението на
вещото лице по която се установява, че при изграждане и строежа на процесната ППС са спазени строителните правила, норми и
технически изисквания. Проектът отговаря на
изискванията на нормативните актове за проучване и проектиране на такъв вид
строежи - Наредба № 7/***3г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони; Наредба №21 от
11 май ***7 г. за правилата за изграждане на мобилни и далекосъобщителни мрежи
и съоръжения (дв бр. 41 от ***7г.); Наредба № 7/1999г.
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места при използване на работното оборудване; Наредба № 2/***4г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР; Наредба № Iз -1971/29.10.***9г. за строително технически правила и
норми за осигуряване на безопасност пожар; Наредба №4/***1г. за обхвата и
съдържанието на инвестиционните проекти ;Наредба №4 /22.12.2010г. за
мълниезащитата на сгради, външни
съоръжения и открити пространства; Наредба № 1 0т 27 май 2010 г. за
проектиране, изграждане и поддържане на електрически уредби за ниско напрежение
в сгради (дв, бр. 46 от 2010 г.); Наредба № 3 от 18
септември ***7 г. за технически прави. а и нормативи за контроли и приемане на
електромонтажните работи; Наредба №
3/09.06.***4 г. за устройство на електрически уредби и електропроводните линии:
Наредба № 16-116/***8г. за техническа експлоатация на електрообзавеждането. По
част електрическа са изпълнени ел. захранване, обезопасено срещу пожар
посредством автоматични предпазители , защитно заземление
, мълниезащита .
Конструкцията на новата стойка за монтаж е с
височина 8,00m и е предназначена за монтиране (към съответните носачи) на 3бр.
секторни антени —Тялото на стойката се съставено от тръби (2159 х 5mm, укрепено
със съответните подкоси, и е анкерирана към
съществуваща стоманобетонна покривна плоча на сградата на кота
10 м., посредством анкерни шпилки.
Проектът е изготвен съгласно изискванията на: Наредба № 4/3/ ***4 г. за основните
положения за проектиране на конструкциите на строежите и за въздействието върху
тях; Наредба № РД-02-20-2 от 27.01.2012г. за проектиране на сгради и съоръжения
в земетръсни райони обн.
ДВ, бр. 13 от 2012г. - в сила от 14.03.2012 . Норми за проектиране на стоманени
конструкции. ППС е монтирана на покривна тераса , същата е пригодена да поеме
натоварвания от сняг и / или струпване на хора
според стандартите за проектиране и строителство. Натоварването от ППС е
разпределено на 3 опори по носещите елементи от конструкцията на терасата и
същата конструкция е годна да носи натоварването от ППС, съгласно
техническия проект част конструкции. Съгласно заключението на вещото лице,
покривната тераса е с оразмерена конструкция за допълнителен товар 300 кг. за кв.м.
Теглото на монтираното съоръжение е около 700 кг., разпределено на 3 опори, т.е
около 230 кг. / кв.м. Изчисленото ветрово натоварване е 0,7 kN/м2
същото отговарящо на вятър от 33,5 м/сек. За района на Бургас и Царево същата
скорост е възможно да бъде превишена
веднъж на 50 години според статистиката на БАН.
Според изготвените
проекти жилищната сграда е пригодна от гледна точка на безопасността. Преустройство на покрива на
жилищната сграда не е извършвано.От заключението на вещото лице също така се
установява, че масов достъп до терасата, върху която е монтирана процесната ППС, има според статута на сградата, която е къща за гости. Такъв достъп е имало и преди
изграждането на ППС. Достъпът до процесната ППС се
обуславя от необходимостта за поддръжка и профилактика на същата вероятно през
2 дни в годината, като тази вероятност е приета според икономическите принципи
в телекомуникациите изискващи не по-вече от един работник (техник) за минимум
5000 клиента. Според изискванията за
безопасност достъпът до процесната ППС се осъществява
през светлата част на денонощието.
При съставен от
вещото лице математически модел, направените изчисления на стойностите на
плътността и на електромагнитните полета на ППС, отговарят на изискванията на
Наредба №9 за пределно допустимите нива на електромагнитните полета в
населените територии и определяне на хигиенно – защитните зони около
излъчващите обекти. Съгласно
заключението на вещото лице, ако излъчената мощност надвиши възможностите на антенната система, която според документацията е 50 W, то
излъчения сигнал ще бъде с изкривявания, т.е. повреден и съответната посока
(сектор , лъч) ще престане да обслужва клиенти. В подобен случай ще е налице авариен
режим и електронната апаратура би следвало да
се изключи дистанционно поради
това, че би създала радиосмущение. Поради спецификата
на излъчващите елементи, имота на ищеца се намира в зона с намалена
интензивност на електромагнитното поле.
При така установеното фактическа
обстановка, съдът приема за установено от правна страна следното:
Предявен е иск по
чл.109 вр.чл.50
от Закона за собствеността.
По допустимостта на
иска и процесуалната легитимация на ответниците:
Преди разглеждане по
същество на заявената искова претенция, съдът намира за необходимо да отговори
на релевираните в писмените отговори възражения за
недопустимост на процеса по отношение на ответниците В.К.И.,
Г.В.М. и К.В.И..
По предявен иск с
правна квалификация чл.109 вр.чл.50 от ЗС, който има за
предмет премахването на извършено строителство в съседен недвижим имот, който е
съсобствен между няколко лица, неминуемо уважаването
му би засегнало правната сфера на всички лица, които притежават вещни права
върху съответния недвижим имот. Затова и надлежни ответници
– задължителни необходими другари, в производството по предявения негаторен иск, с който се претендира премахване на ППС,
която е трайно прикрепена към съществуваща четириетажна жилищна сграда, са
всички лица, които притежават вещни права върху сградата. Предвид
обстоятелството, че ответниците В.К.И., Г.В.М. и К.В.И.,
притежават въз основа на реализирано право на
строеж и наследство правото на собственост върху четириетажната сграда, на
чийто покрив е изградената от „***“ ЕАД процесна ППС,
чието премахване се иска, то същите са надлежни ответници
по настоящето дело.
По основателността на
предявения иск с правно основание чл.109 вр.чл.50 от ЗС:
Искът с правно
основание чл.109 от ЗС предоставя правна защита на правото на собственост срещу
всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно
отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но да
ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта /имота/
според нейното предназначение, отдадено от собственика й.О снованието
за защита чрез иска се поражда при състояния, от които възникват заплашване и
опасност от вредно и смущаващо въздействие, което произтича от упражняване на
правомощия, но които субективно пречат и/или ограничават тези на потърсилия
правната защита. Именно поради това, ако източникът на неоснователното
въздействие е строеж в съседен имот, извършен от собственика му или от трето
лице, заинтересованият може да иска и премахване на строежа, за да бъде
прекратено неоснователно създаденото състояние. В този смисъл предявеният иск по
чл.109 вр.чл.50 от ЗС в настоящето производство се
явява допустим и следва да се разгледа по същество.
Съгласно т.3 от ТР №
4/2015 г. на ОСГК на ВКС за уважаването на предявения иск във всички случаи е
необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че върху този
имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие),
но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за
ползването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл.50 ЗС).
Следва да се
отбележи, че в ТР № 31/06.02.1985г. на ОСГК и в Решение № 430/27.10.2010г. по
гр.д.№ 312/2010г., на II гр.о. на ВКС изрично е прието, че когато с иска по чл.
109 от ЗС се цели защита на правото на собственост, накърнено чрез строителство
на регулационната линия, или на недопустимо от нея отстояние,
какъвто е настоящия случай, ищецът не
следва да доказва как и с какво строителство ответника ограничава правото му на
собственост, а е достатъчно да изложи твърдения в тази насока с оглед
преценката дали твърдяното накърняване е пряко свързано с извършеното от
ответника нарушение на благоустройствените правила, а в тежест на ответника е
да установи, че липсва твърдяното от ответника увреждане.
Ищецът твърди, че при
издаването на разрешението за изграждането на процесната
ППС не са били спазени строителните правила и норми на чл.31 ал.1 т.1 и на чл.39
ал.2 от ЗУТ, както и изискванията на Наредба 9/1991 година за пределно
допустимите нива на електромагнитни полета в населени територии и определяне на
хигиенно-защитните зони около излъчващите обекти, както и Наредба РД-07-5 на
МТСП и M3 за минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността
на работещите при рискове, свързани с експозиция на електромагнитни полета,
като ползването и работата на процесната ППС 5451 на
„***“ ЕАД, построена в ПИ с идентификатор ***по кадастралната карта на гр.
Царево, собственост на ответниците В.К.И., Г.В.М. и К.В.И.,
като ползването и работата на процесната ППС създава
значителни пречки за нормалното ползване
на неговия собствен недвижим имот ПИ с идентификатор ***по КККР на гр. Царево,
кв. Василико, тъй като е подложен на непрекъснат
стрес и невъзможност с лични условия да преодолее създадените негативни фактори
в средата за живот и пребиваване на семейството му в собственото му жилище.
В производството по
чл.109 от ЗС съдът има правомощието да преценява действителността и
обвързващото значение на констатациите на техническите органи в издадените от
тях констативни и санкционни актове и предписания по повод строителството на процесната ППС. Съдът може да извършва и инцидентна
проверка за валидност на административните актове във връзка със строителството
/разрешения за строеж и други строителни книжа/, включително за съответствията
им със съществените изисквания на материалния и процесуалния закон, без да може
да ги изменя и отменя с решението си. В този смисъл при разрешаването на
въпроса дали един строеж е законен и дали представлява пречка за ищеца да
упражнява правото си на собственост върху своя имот съдът има правомощието и
следва да преценява валидността и обвързващото значение на актовете на
техническата администрация, свързани със спора.
Съгласно разпоредбата
на чл.17 ал.2 от ГПК съдът се произнася инцидентно по валидността на
административните актове независимо от това дали те подлежат на съдебен контрол
и не може да се произнася инцидентно по
законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се
противопоставя на страна по делото, която не е била участник в
административното производство по издаването и обжалването му. В случая ищецът
оспорва издадените строителни книжа по повод реализираното строителство на процесната ППС, предмет на негаторната
защита. Предвид обстоятелството,ч е ищецът не е бил участник в
административното производство по издаването и обжалването на издаденото
разрешение за строеж по пътя на косвения съдебен контрол и предвидената в
посочената разпоредба компетентност на съда по обуславящи въпроси на спорното
право следва да се извърши преценка на законосъобразността на издадените
строителни книжа, касаещи процесния строеж на ППС,
реализиран от ответника „***“ ЕАД към
съществуваща сграда, собственост на ответниците В.К.И., Г.В.М. и К.В.И..
Съгласно разпоредбите
на ЗУТ строежите могат да се извършват само ако са разрешени според закона и
разпоредбите за неговото приложение. Разрешенията за строеж се издават от
определени лица по установен ред и конкретно за всяка постройка. Разрешението
за строеж е административен акт, което поражда предвидени в закона правни
последици и подлежи на зачитане от всички правни субекти. Фактът на неговото
издаване предполага, че са били спазени изискванията и условията за издаването
му, необходими за неговата валидност като административен акт,а освен това, че
произтичащите правомощия са правомерни, че съответстват на повелителните
разпоредби на закона. Именно поради това разрешението за строеж следва да се
изпълнява от лицето, на което е разрешено строителството, ограничително и
подлежи на зачитане от собствениците на съседни имоти, а строежът, извършен въз основа на него, следва
да се счита, че е законен. В случаите обаче при наличието на отклонение на
издаденото разрешение за строеж и/или на други строителни книжа или несъответствие
на разрешението за строеж с плана за застрояване, собственика на съседен имот
не е длъжен да търпи и понася ограниченията, които произтичат от неговото право
на собственост от създаденото състояние, когато е нетърпимо по закон. Ето защо
наведеното от ищеца оплакване за нарушение по чл.31 ал.1 от ЗУТ при издаването на разрешението за строеж на процесната ППС следва да се разгледа като твърдение за
отклонение при извършване на строителството и дали ако е налице такова
отклонение същото ограничава, смущава или пречи на допустимото пълноценно
ползване на имота на ищеца според неговото предназначение.
Производството по
издаване на разрешение за ползване на строеж е уредено в чл.177 от Закона за
устройството на територията/ЗУТ/ и Наредба № 2/***3 г. за въвеждане в
експлоатация на строежите в РБългария. Съобразно
сочените норми, разрешението за ползване се издава по искане на възложителя или
упълномощено от него лице след завършване на строежа и приключване на приемните
изпитвания, когато те са необходими. Искането се прави с писмено заявление пред
органа, издал разрешението за строеж, а за строежите от първа, втора и трета
категория -пред органите на ДНСК/арг. от чл.177, ал.2
от ЗУТ/. Компетентният административен орган извършва проверки, прави основен
преглед на строежа и на представените документи, а при необходимост изисква
становища и на други контролни органи и участници в строителството, след което
издава разрешение за ползване на строежа или прави отказ.
По делото е
безспорно, че ответникът „***“ ЕАД е предприятие, предоставящо обществени
електронни съобщителни мрежи и/или услуги по смисъла на § 1, т. 50 от ЗЕС.
Базовата станция на мобилния оператор е съоръжение на техническата
инфраструктура (далекосъобщенията), по смисъла на § 5, т. 31 от Допълнителните
разпоредби на ЗУТ, поради това, изграждането й представлява строеж, съгласно
изричната норма на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ.
Сключеният между ***“
ЕАД и В.К.И., Г.В.М. и К.В.И. договор за
наем от 29.06.2018г. урежда облигационните отношения между страните във връзка
с ползването на имота за целите на разполагането /изграждане и ползване/ на
базовата станция на мобилния оператор и това безспорно е необходимо за последващото издаване на разрешение за строеж.
Издаденото в полза на
„***“ ЕАД Разрешение за строеж № № К..
от главния архитект на Община Царево, е издадено на възложител по смисъла на
чл.161, ал.1 от ЗУТ, предвид законовата фикция, съдържаща се в нормата на
чл.283, ал.3 от Закона за електронните съобщения, съгласно която предприятията,
предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги – какъвто е „***“
ЕАД, са възложители на строителството на електронни съобщителни мрежи,
съоръжения и свързаната с тях инфраструктура по смисъла на чл. 161, ал. 1 от
Закона за устройство на територията.
Съгласно чл.149 ал.2 т.1
от ЗУТ заинтересувани лица в производството по издаване на разрешение за строеж
в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж са
възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления
имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален
закон, като собствениците на съседни имоти, не са измежду
заинтересованите лица. Разрешението
за строеж № К.. на процесната ППС, издадено от
главния архитект на Община Царево, не е било съобщено на ищеца по делото, като
собственик на съседен имот, тъй като ищецът не е заинтересована страна по
смисъла на чл.149 ал.2 т.1 от ЗУТ като собственик на съседен имот, с оглед на
което се налага извода, че това обстоятелство не води до незаконосъобразност на
строителното разрешение.
Разрешението за строеж № К.. на процесната
ППС, издадено от главния архитект на Община Царево не е било обжалвано,
респективно – не е било служебно отменено от РДНСК-Бургас, и същото е влязло в законна сила на
10.04.2019г. Видно от съдържанието на разрешението за строеж на процесната ППС, органът е квалифицирал вида на
строителството като „ново строителство“, а категорията на строежа е определена
по чл.137 ал.1 т.3 б.“з“ от ЗУТ - трета категория.
Строежът на процесната ППС е бил въведен в експлоатация с Разрешение за
ползване №К.., издадено от Началника на РДНСК-Бургас, като в разрешението за
ползване изрично е отбелязано, че строежът е изпълнен в съответствие с
одобрените проекти и разрешение за строеж №К.., издадено от главния архитект на
Община Царево, следователно компетентния орган РДНСК-Бургас е извършил
проверка, направил е основен преглед на строежа и на представените документи и
на становищата, след което е издал разрешение за ползване на строежа на процесната ППС. Макар разрешението за ползване на процесната ППС да е издадено след завеждането на ИМ /
молбата е подадена на 26.09.2019г., а разрешението за ползване е от
10.12.2019г./, то съдът при постановяването на решението си е длъжен да
съобрази новонастъпилите факти и обстоятелства.
Що се отнася до твърденията
на ищеца, че при изграждането на процесната ППС не са
били спазени разпоредбите на чл.31 ал.1 т.1 от ЗУТ, съгласно които при ниско
жилищно застрояване нормативите за разстоянията на сградите на основното
застрояване до страничната граница на урегулирания поземлен имот са най-малко 3 м., то съдът намира същите за
неоснователни, по следните съображения:
Самата четириетажна сграда, върху чиято
покривна тераса е била изградена процесната ППС, е
била изградена въз основа на Разрешение за строеж №***., издадено от ОНС
Мичурин /сега Царево/ и въведена в експлоатация с Удостоверение № ***. на
Община Царево, видно от представените документи, удостоверяващи правото на
собственост и спазването на особените изисквания на закона при издаването на НА
№ ***, т.***, дело №***. Доколкото ищецът не е въвел твърдения, че при
строителството на самата четириетажна сграда
са били нарушени нормите на чл.31 ал.1 т.1 от ЗУТ / твърдение в този
смисъл има само за строежа на ППС/, то съдът приема за безспорно, че при
строителството на сградата са били спазени строителните норми, като сградата е с
максимално допустимата височина от 10 метра съгласно предвиденото за имота ниско
застрояване и отстои на изискуемите по чл.31 ал.1 т.1 от ЗУТ три метра от съседния УПИ, собственост на ищеца. Процесната ППС е с
височина 8 метра и след като е построена върху покривната тераса на съществуващата
сградата, която е с височина 10 метра, то височината на сградата с изградената
ППС се променя на 18 метра, следователно
строежа на процесната
ППС представлява трета категория строеж -средно застрояване, както правилно е
определена категорията на строежа от органа, издал разрешението за строеж на процесната ППС. За този вид строеж необходимото му отстояние от съседния УПИ, собственост на ищеца, е 1/3 от
височината на сградата съгласно разпоредбата на чл.31 ал.2 т.1 от ЗУТ, което в
конкретния случай е 6 метра / 1/3 от 18 метра е равно на 6 метра/. От
заключението на вещото лице по
назначената СТЕ се установява, че при строителството на процесната
ППС са били спазени всички строителни норми, поради което се налага извода, че
при строителството на процесната ППС е спазено изискването
на чл.31 ал.2 т.1 от ЗУТ. Съдът кредитира заключението на вещото лице в тази му
част като вярно, точно и кореспондиращо напълно на приетите по делото писмени
доказателства. Съгласно приетите по
делото писмени документи процесната ППС заема
едва като съгласно показанията на св.С.,
процесната ППС е разположена в централната част на покривната тераса, от което
се налага извода, че процесната ППС се намира на
много по-голямо разстояние от 6 метра от съседния УПИ, собственост на ищеца. т.е. ППС заема незначителна част от терасата. С
оглед размерите на процесната ППС - 3.8 кв.м. от
съществуващата покривна тераса, която е със ЗП от 120 кв.м./ по аргумент от
факта, че таванския жилищен етаж на сградата е с площ от 120 кв.м. , и
предназначението на същата – електронно съобщително съоръжение, с изграждането на
ППС върху съществуващата покривната тераса на четириетажната жилищна сграда, не се е променило предназначението както на покривна
тераса, така и на четириетажната жилищна сграда. В конкретния случай безспорно
се доказа, че при строежа на процесната ППС върху 3.8
кв.м. от покривната тераса с площ от 120 кв.м. на четириетажната сграда е бил
извършен нов строеж, а не е била извършена промяна на предназначението на
покривната тераса, т.е. не е налице преустройство на тази част от сградата.На следващо
място не се доказа наличието на масов достъп на външни лица до процесната ППС. В ЗУТ и в действащите подзаконови
нормативни актове по прилагането му няма норма, която да дефинира легално
термина “масов достъп”. Обслужването на самата ППС от техници един или два пъти в година при необходимост
за ремонт и поддръжка не може да се приравни на масов достъп на външни хора до процесната ППС, с оглед на което не е налице първата
хипотеза на чл.39 ал.2 от ЗУТ –
преустройство и масов достъп, за да се иска съгласието на ищеца в качеството му
на собственик на съседен поземлен имот за изграждането на процесната
ППС. Следва да се отбележи, че масов достъп на външни хора до покривната тераса
на сградата е съществувал и преди изграждането на процесната
ППС предвид предназначението на сградата
– къща за гости, като след изграждането на процесната
ППС достъп на външни лица до покривната тераса е ограничен чрез ограда и заключена врата, съгласно заключението на вещото лице. С
оглед на гореизложеното, съдът намира, че процесната ППС е
изградена в съответствие със строителните книжа, които отговарят на законовите
норми и изисквания.
На следващо място
следва да се посочи, че не всяко въздействие върху един имот може да обуслови
уважаването на иска по чл.109 ЗС, а само това, което засяга неоснователно този
имот и посредством което обективно се създават пречки за установения правен
режим на ползването му. В настоящия случай по делото не се установи от работата на процесната
ППС да се излъчват електромагнитни полета над допустимите норми, с което
неоснователно да се въздейства върху имота на ищеца и да се създават обективни пречки, по-големи от
обикновените, ищецът да упражнява в пълен обем правото си на собственост, в
каквато насока са направени твърдения от ищеца.
Нормите и
изискванията за защита на населението от вредното въздействие на
електромагнитни полета (Е.) в честотния обхват от 30 kHz
до 30 GHz са регламентирани в Наредба № 9 от 14 март
1991 г. за пределно допустими нива на електромагнитни полета в населени
територии и определяне на хигиенно-защитни зони около излъчващи обекти.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от нея излъчвателите на енергия на Е. (радио- и
телевизионни предаватели и ретранслатори, радиолокаторни
и навигационни станции и др.) се разполагат така, че напрегнатостта и
плътността на мощност на Е. в района на населените територии да не превишават
пределно допустимите нива, посочени в приложението. Спазването на това
изискване в случая е удостоверено с изискуемите за одобряване на инвестиционния
проект съгласувателни актове по чл. 143, ал. 1 ЗУТ, ведно
с приложената към него Експертна оценка.
Отделно от това, в
самата Наредба - чл. 9, е предвиден механизъм, посредством който да се
проконтролира последващо лъчението от конкретния
обект, като е предвидено, че след изграждането и въвеждането в действие на
обекта инвеститорът съвместно с контролните органи извършва измервания в
контролни пунктове на населената територия, определени съгласно чл. 7 /ал. 2 на
чл. 9 от наредбата/ и когато измерените стойности в някои от контролните
пунктове превишават пределно допустимите нива, стопанинът на излъчващия обект
взема мерки за намаляването им под допустимите норми или спира експлоатацията
на обекта /ал. 4/. Прилагат се заложените в ЗЕС контролни механизми, ведно с
проверки и налагане на санкции при нарушения на забраната по чл. 73, ал. 3, т.
8, б. "а" и б. "б" вр. с Глава
двадесета "Контрол" - чл. 311 и сл., вкл. чл. 318 ЗЕС.
При изграждането на процесната ППС нормите и изискванията за защита на
населението от вредното въздействие на електромагнитни полета са били спазени,
като това в случая е удостоверено с
изискуемите за одобряване на инвестиционния проект съгласувателни
актове по чл. 143, ал. 1 ЗУТ, ведно с приложената към него Експертна оценка. На
следващо място следва да се посочи, че от представените по делото писмени
доказателства, се установи, че след изграждането на базовата станция са били извършени
замервания от акредитиран орган за контрол от вида С „Електромагнитна
съвместимост“, който в сертификат за контрол №***. е посочил, че измерените
стойности на плътността на мощността на електромагнитни полета в измерените
точки съответстват на изискванията на Наредба 9 за пределно допустими нива на
електромагнитни полета в населени територии и определяне на хигиенно-защитни
зони около излъчващи обекти. В допълнение, в писмо с изх. № ***., издадено от
Национален център по обществено здраве и анализи към Министерство на
здравеопазването се посочва, че съгласно изготвената проектна документация
техническия проект не противоречи на изискванията на чл. 5 от Наредба №9 .
От заключението на
вещото лице по назначената по делото СТЕ се установява, че ако излъчената
мощност надвиши възможностите на антенната система, която според документацията
е 50 W, то излъчения сигнал ще бъде с изкривявания, т.е. повреден и съответната
посока (сектор , лъч) ще престане да обслужва клиенти. В подобен случай ще е
налице авариен режим и електронната апаратура би се изключила дистанционно поради създалото се радиосмущение. Съгласно заключението на вещото лице, имота
на ищеца се намира в зона с намалена интензивност на електромагнитното поле, поради
спецификата на излъчващите елементи на процесната ППС.
Що се касае до паднало на 25-26 декември 2019г. в
двора на ищеца пластмасово парче с размери около 2.5 метра и тегло около 20 кг.
от кожуха на антената на процесната ППС, то съгласно показанията на свидетели С. и В., откъртването
на пластмасовото парче е било в резултат на ураганния вятър през тези дни в
град Царево, поради което следва да се
приеме, че е било инцидентен случай в
следствие на лошите метеорологични условия, а не следствие от обичайната
дейност и експлоатацията на процесната ППС.
С оглед на така
установените факти, съдът намира, че при изграждането и въвеждането в
експлоатация на процесната ППС са спазени строителните
норми и нормите и изискванията за защита на населението от вредното въздействие
на електромагнитни полета, като не се установява да е налице вредно въздействие от процесната
ППС върху здравето на ищеца и семейството му, както и да се създават обективни пречки, по-големи от
обикновените, ищецът да упражнява в пълен обем правото си на собственост,
поради което предявния иск по чл.109 вр.чл.50 от ЗС следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
По разноските:
При този изход на
делото и на основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът С.К. следва да бъде осъден да
заплати на ответниците В.К.И., Г.В.М. и К.В.И. направените
от тях разноски в настоящето производство в размер общо на 1050 лева, от
които 150 лева за СТЕ и 900 лева за
адвокатско възнаграждение.
Ответникът „***“ ЕАД
не е направил искане за присъждане на разноски и не е представил по делото
доказателства за направени разноски, поради което такива не следва да му се
присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.П.К. с ЕГН **********
***, против: В.К.И. с ЕГН **********о***, Г.В.М. с ЕГН **********
***, ***, К.В.И. с ЕГН ********** *** и
„***“ ЕАД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: ***, иск по чл.109 вр.чл.50 от Закона за собствеността.
ОСЪЖДА С.П.К. с ЕГН ********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ на В.К.И. с ЕГН **********о***,
Г.В.М. с ЕГН ********** ***, ***, К.В.И.
с ЕГН ********** ***, сумата в размер на 1050 /хиляда и петдесет/ лева,
представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС-Бургас с въззивна жалба
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: