№ 1713
гр. София, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20241100510287 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 12692/27.06.2024 г., постановено по гр.д. № 67895/2022 г.
на СРС, ГО, 63 състав, ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, е
осъден да заплати на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, сумата
от 1027,02 лева /главница, включваща ликвидационни разноски/,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение от ищеца „ДЗИ-
Общо застраховане“ ЕАД на трето лице по застраховка „Каско+“ – по щета №
44011512102721, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на исковата молба – 13.12.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, като е отхвърлен искът за сумата над 1027,02 лева до пълния
претендиран размер от 2054,04 лева.
Срещу решението в частта, в която предявеният иск е отхвърлен, е
постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство
„ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, като се поддържа, че решението в тази част е
неправилно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния
закон. Сочи, че по делото не се установявало извършено противоправно
действие от страна на водача на л.а. „Тойота“, модел „Айго“, с рег. № *******
МХ – а именно движение с несъобразена скорост на паркинга. Сочи, че
съгласно изготвения двустранен констативен протокол единствен виновен за
настъпване на процесното ПТП е единствено водачът на л.а. марка „БМВ“,
модел „335“ с рег. № *******, като това се подкрепя и от изготвената САТЕ.
1
Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на
друго, с което предявеният иск да бъде уважен в цялост, като бъдат присъдени
и сторените разноски.
Въззиваемият ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД е депозирал отговор на
въззивната жалба извън преклузивния двуседмичен срок, с който оспорва
депозираната въззивна жалба. Счита решението на първоинстанционния съд в
обжалваната част за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде
потвърдено, като бъдат присъдени и сторените по делото разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и е допустимо в обжалваната част. Не са допуснати нарушения на
императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е
длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението
въззивният съд намира следното:
Първоинстанционния съд е бил сезиран с искова молба на „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, за заплащане на
сумата от 2054,04 лева /главница, включваща ликвидационни разноски от 15
лева/, представляваща изплатено застрахователно обезщетение от ищеца на
трето лице по застраховка „Каско+“ – по щета № 44011512102721, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба –
13.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
Основателността на исковете се обуславя от установяване по делото на
следните юридически факти: ответникът да е застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ за автомобил, като в срока на действие на
договора, вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на
застрахования при ответника автомобил, да е настъпило застрахователно
събитие, покрит риск по сключения договор, в причинна връзка с което
ищецът е претърпял имуществени вреди в претендирания размер.
По релевираното възражение за съпричиняване в тежест на ответника е
да докаже факти, чието проявление обуславя съпричиняване на вредите от
страна на застрахования при ищеца водач
Не е спорно между страните, че ищецът е заплатил по договор за
2
имуществено застраховане „Каско“ на собственика на увредения от
процесното ПТП л.а. „Тойота“, модел „Айго“, с рег. № ******* МХ,
застрахователно обезщетение в посочения размер от 2039,04 лев, както и
наличието на валиден договор за застраховка “Гражданска отговорност”
между ответника и собственика на л.а. „БМВ“, модел „335“ с рег. № *******.
Основен спорен между страните, във вр. с който са и всички наведени доводи
във въззивната жалба, е какъв е механизмът на настъпилото събитие, респ.
чия е вината за настъпване на процесното ПТП и налице ли е съпричиняване.
По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП от
17.04.2021 г. ,в който е отразено, че на посочената дата е настъпило ПТП, като
в района на ресторант Happy bar & grill Landmark л.а. „БМВ“, модел „335“ с
рег. № *******, управляван от водача В.Д. при движение назад се удря в
предната част на намиращия се зад него л.а. „Тойота“, модел „Айго“, с рег. №
******* МХ, управляван от К.Г. при което била увредена задна броня на л.а.
„БМВ“, модел „335“ с рег. № *******, както и предната броня, преден ляв
калник и преден ляв фар на л.а. „Тойота“, модел „Айго“, с рег. № *******
МХ. В протокола е посочено, че виновен за настъпилото произшествие е
водачът на л.а. „БМВ“, модел „335“ с рег. № *******, а относно водача на
другия автомобил е посочен в графа „забележка“ – „невинен“.
За установяване механизма на настъпилото събитие са разпитани
двамата водачи К.Г. и В.Д..
Свидетелят Г. твърди, че процесното ПТП настъпило на 17.04.2021 г.в
гр. Пловдив, на паркинг на магазин „Баумакс“ и ресторант „Хепи“ на бул.
„Асеновградско шосе“. Сочи, че управлявала служебен л.а. „Тойота“, като
изчаквала /била в спряло състояние/ намиращия се пред нея автомобил, който
потеглил назад и ударил управлявания от нея л.а. Свидетелят сочи, че водачът
на другия автомобил излязъл и се извинил, като посочил, че автомобилът му
бил автоматик и за това потеглил на заден ход, като и двамата водачи
подписали съставения двустранен констативен протокол. Свидетелят навежда,
че и по двата автомобила имало щети.
Свидетелят В.Д. сочи, че на паркинга на ресторант „Хепи“ на ул.
Менделеев управлявал собствения си автомобил БМВ и търсил място да
паркира. След като видял свободно място спря, превключил на задна скорост и
още преди да тръгне отзад го ударил служебен л.а. с логото на „Хепи“, най-
вероятно поради движение с висока скорост. Сочи, че другият водач съставил
протокола, а той може би се бил подписал в протокола като виновен, тъй като
другият водач се притеснявал да не го санкционират, а и негови колеги били
излезли наоколо. Навежда, че при настъпване на инцидента не бил започнал
маневра движение на заден ход.
Изготвената САТЕ представя два възможни механизма за настъпване на
процесното ПТП – съобразно протокола за ПТП и показанията на свид. Г., при
което причина за настъпване на процесното ПТП е движение на заден ход на
3
л.а. „БМВ“, модел „335“ с рег. № *******, както и втори вариант – при
кредитиране показанията на свид. Д., при който причина за настъпване на
процесното ПТП е движение напред на л.а. „Тойота“, модел „Айго“.
Съдът при преценка на събраните свидетелски показания изцяло
кредитира показанията на свид. Г. като последователни, логични,
кореспондиращи напълно с представения по делото двустранен протокол и
изготвената САТЕ. От тях се установява, че процесното ПТП е настъпило при
движение на заден ход на водача на л.а. „БМВ“, модел „335“ с рег. № *******,
който е предприел маневра движение на заден ход без да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението, респективно по време на
движението си назад не е наблюдавал непрекъснато пътя зад него, в който
случай би предотвратил своевременно настъпването на процесното ПТП, с
което е нарушил разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и 2 ЗДвП. Водачът В.Д. е
следвало да се увери, че пътят зад неговия автомобил е свободен и че с
движението си няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници на пътя. В случая това условие не е изпълнено, доколкото при
движението назад е ударил намиращия се зад него л.а. „Тойота“, модел
„Айго“.
Съдът не кредитира в цялост показанията на В.Д.. Същият споделя
избирателно детайли от процесното ПТП, за някои обстоятелства отговаря
уклончиво, а за други представя версия, която да изключи неговата вина за
процесното ПТП. Обясненията му за начина на настъпване на процесното
ПТП – че включил на задна скорост, но не бил още потеглил и движещият се
зад него автомобил го ударил, са изключително нелогични. Свидетелят не
дава и никакво смислено обяснения защо в протокола с подписа си е
удостоверил, че именно той е виновен за произшествието – свидетелят при
посочването на причина затова отговаря с „може би“, което не кореспондира с
изключителните детайли, с които си спомня други обстоятелства, свързани с
настъпването на произшествието.
По изложените съображения съдът намира, че виновен за настъпилото
ПТП е единствено водачът на л.а. „БМВ“, модел „335“ с рег. № ******* - свид.
В.Д..
Изготвената САТЕ установява, че всички щети, които са били описани
от ищеца, са в пряка причинно – следствена връзка с процесното ПТП. За
определяне размера на регресния дълг съдът съобразява задължителната
/съгласно т. 2 от ТР 1/2009г./ съдебна практика, постановена по реда на
касационния контрол - решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на
ВКС, ТК, І отд., съгласно която при съдебно предявена претенция съдът
следва да определи застрахователното обезщетение единствено по
действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на
настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните
размери, установени в Методиката.
4
Обемът на регресния дълг зависи от размера на действително
причинените вреди, но не повече от размера на задължението на
застрахователя по застраховка „Каско” /плащането на недължимо
обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не повече от
размера на действително платената сума. Ето защо следва да бъдат
съпоставени тези три стойности, за да се определи, в какъв размер в случая е
възникнал регресният дълг. В конкретния казус заплатената от застрахователя
по доброволната имуществена застраховка сума е в размер от 2039,04 лв. и е
равна на размера на действителните вреди, за установяването на който пред
първоинстанционния съд е изслушано заключението на вещото лице по
съдебно-автотехническата експертиза. Ето защо в полза на ищеца е
възникнало регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение в
размер от 2039,04 лв., заедно с 15 ликвидационни разноски, или вземане в
размер от 2054,04 лв. Ето защо и предявеният иск се явява изцяло
основателен.
С оглед несъвпадението на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено
изцяло в обжалваната част, като искът за отхвърлената част от 1027,02 лева
бъде уважен.
По разноските:
В резултат от изводите, до които въззивният съд достигна, решението на
първоинстанционния съд следва да се ревизира и в частта за разноските.
Решението следва да бъде отменено в частта, в която в полза на ответника са
присъдени разноски в размер от 160 лв. В полза на въззивника следва да бъдат
присъдени допълнителни разноски за първоинстанционното производство в
размер от 504,32 лв., както и разноски за въззивното производство в размер от
508,24 лв. /за д.т. и заплатено адвокатско възнаграждение/. Мотивиран от
изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 12692/27.06.2024 г., постановено по гр.д. №
67895/2022 г. на СРС, ГО, 63 състав, в частта, в която е отхвърлен
предявеният от „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, срещу ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, иск за заплащане на сумата над
1027,02 лева до пълния претендиран размер от 2054,04 лева, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение от ищеца „ДЗИ-Общо застраховане“
ЕАД на трето лице по застраховка „Каско+“ – по щета № 44011512102721,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата
молба – 13.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и в
частта, в която в полза на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК ********* са
присъдени разноски в размер от 160 лв., и вместо това постановява:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК *********, да заплати
5
на основание чл.411,ал.1 КЗ на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, сумата от още 1027,02 лева /горницата над присъдените 1027,02
лв. до пълния претендиран размер от 2054,04 лева/, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение от ищеца „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД на
трето лице по застраховка „Каско+“ – по щета № 44011512102721, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба –
13.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, да заплати
на основание чл.78,ал.1 ГПК на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, допълнителни разноски за първоинстанционното производство в
размер от 504,32 лв., както и разноски за въззивното производство в размер от
508,24 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6