Р Е Ш Е Н И Е
№ I-146
24.06.2020г.,
град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, I – ви въззивен граждански състав, в
публично съдебно заседание, на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани
Цветанова, като разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д.
№ 774 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Г.Б.М., ЕГН **********,
чрез адв. Й. Кебеджиев с адрес
с адрес за връчване: гр. Бургас, ул.“Цар Иван
Шишман“ №38 против Решение № 3774/27.12.2019г. по гр.д. №
6223/2019г. по описа на РС Бургас, с което съдът е отхвърлил иска на Г.Б.М. за
осъждане на ответника Р.У.Д. да премахне незаконно изградения в коридора на
избения етаж на триетажна жилищна сграда с идентификатор 07079.610.66.1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.610.66, адрес в гр. ***,
преграден монолитен тухлен зид в линията на разделителния зид между собствените
на страните складови помещения, както и да й осигури свободен достъп и преход
през източната част от коридора в избения етаж с излаз към входа от към двора
на жилищната сграда от към югоизток, като възстанови източната част на коридора
в избения етаж, както и да й предаде ключ и свободен достъп за ползване на
вратата на избения етаж от към югоизточната част на сградата от към двора.
С въззивната жалба решението се намира за
неправилно като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон.
Счита, че съдът е допуснал нарушение на чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Съдът не
направил цялостен анализ на всички събрани доказателства, не съпоставил
събраните доказателства и не изложил мотиви по фактическите и правни доводи на
ищцовата страна по претенцията с правно основание чл. 109 ЗС. Претенцията на
ищцата била ответникът да премахне незаконно изграден в коридора на избения
етаж преграден монолитен тухлен зид в линията на разделителния зид между
складовото помещение на ищцата и ответника, да й осигури свободен достъп и
преход през източната част от коридора в избения етаж с излаз към входа от към
двора на жилищната сграда от към югоизток, като възстанови източната част на
коридора в избения етаж в предишното му състояние, както и да й предаде ключ и
свободен достъп за ползване на вратата на избения етаж от към югоизточната част
на сградата от към двора. Намира за неправилен мотива на РС, че с изградения
зид не се препятства достъпа на ищцата до избеното й помещение, тъй като имало
и друг вход до избеното помещение откъм улицата на жилищната сграда. Този извод
бил направен при игнориране на представените от ищцата доказателства.
Установило се, че ищцата освен, че била собственик на апартамент на първи етаж
от жилищната сграда била собственик и на 2/3 идеални части от поземлен имот
/дворното място/ и на едноетажна масивна жилищна сграда в дъното на дворното
място. Ползвала, освен апартамента на първия жилищен етаж, още и къщата в
дъното на дворното място и във връзка с ежедневните дейности било крайно
неудобно да обикаля дворното място, да излиза на улицата, да обикаля цялата
фасада на сградата и да влиза в избата си от входа със стълбището за етажите.
Акцентира, че съгласно заключението по делото с незаконно изградения тухлен зид
се обособява допълнително помещение достъпно само за ответника откъм
югоизточната врата и са приобщени 4,60 кв.м. от коридора. Поддържа, че са
налице предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл. 109 ЗС. Сочи,
че ответникът препятства възможността ищцата да ползва дворното място с оглед
най-прекия достъп до вратата на избеното й помещение, ограничавало се
възможността да се ползва и едноетажната къща в дъното на дворното място, която
нямала избено помещение и били принудени да обикалят цялата фасада на жилищната
триетажна сграда и да влизат откъм улицата, ограничавала се възможността им да
ползват общата част от коридора, която била приобщена към избеното помещение на
ответника. Била лишена от възможността като собственик да ползва коридора,
чието предназначение било да обслужва всички изби в избения етаж и всички
входове на този етаж. Твърди, че липсва общо съгласие на всички собственици
ответникът да отнема общи части от коридора и да ги приобщава към собствената
си изба. Намира, че претенцията с правно основание чл. 109 ЗС е доказана по
основание и моли решението на БРС да се отмени и вместо това да се постанови
друго, с което искът да бъде уважен.
Няма искания за събиране на доказателства.
В срок е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от Р.У.Д. чрез адв. Динков. Счита, че въззивната жалба е неоснователна и не следва да се
уважава. На първо място намира за ирелевантни обстоятелствата, че ищцата
притежава и друга къща в дворното място, която нямала мазе, тъй като избените
помещения били създадени, за да обслужват апартамента, към който са придадени.
Процесният избен етаж обслужвал апартаментите в сградата, а всяка сграда в
дворното място имала свободен излаз на улицата през двора и на собственика на
едноетажната сграда не се налагало да преминава през предната триетажна сграда,
за да излезе на улицата. На второ място счита, че коридорът на избения етаж е
обща част по предназначение по смисъла на чл. 38 ЗС, а съгласно практиката на
ВС на РБ и ВКС части от общи части по предназначение можело да се придобиват
включително и по давност, а съгласно чл. 38, ал. 2 ЗС съгласието на
собствениците можело да бъде устно, мълчаливо или изявено чрез конклудентно
действие. Акцентира на съдебна практика. По делото било установено, че още през
деветдесетте години било постигнато съгласие за разпределяне на сутеренния етаж
като се позовава на свидетелски показания. Сочи, че съгласно разпитаните
свидетели стената била изградена по настояване на *****та на ищцата, която
искала да не преминават през общ вход, а всеки да има отделен вход за избата,
което пък дори причинявало неудобство за ответника, който, за да отиде до
мазето си трябвало да излезе на улицата, да влезе в двора и оттам да влезе в
своето мазе през допълнителни стълби. В съдебно заседание вещото лице посочило,
че след присъединяване на коридора помещението на ответника имало
характеристиката на изба. Настоящото фактическо състояние съществувало 22
години, което водело до извод за постигнато съгласие между страните относно
собствеността и ползването на избения етаж. На трето място, дори да не е имало
съгласие по чл. 38, ал. 2 ЗС, то счита, че процесната част е присъединена към
избеното помещение на ответника поради изтичане в негова ползва на придобивна
давност. Моли да се потвърди обжалваното решение.
Няма искания за събиране на доказателства.
Въззивната жалба, като редовна и допустима, е
внесена за разглеждане в открито съдебно заседание. Пред въззивна инстанция
въззивницата се явява лично и с адв. Кебеджиев като поддържа въззивната жалба и моли за отмяна на обжалваното
решение. Въззиваемият се явява лично и с адв. Динков, поддържа отговора на въззивна жалба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по
вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
РС Бургас е сезиран от Г.Б.М., чрез адв.Й.
Кебеджиев, с иск по чл. 109 ЗС, предявен срещу Р.У.Д.
като претендира постановяване на съдебно решение за осъждане на ответника да
премахне незаконно изградения в коридора на избения етаж на триетажна жилищна
сграда с идентификатор 07079.610.66.1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 07079.610.66, адрес в гр. ***, преграден монолитен тухлен зид в
линията на разделителния зид между собствените на страните складови помещения,
както и да й осигури свободен достъп и преход през източната част от коридора в
избения етаж с излаз към входа от към двора на жилищната сграда от към
югоизток, като възстанови източната част на коридора в избения етаж, както и да
й предаде ключ и свободен достъп за ползване на вратата на избения етаж от към
югоизточната част на сградата от към двора. Излагат се твърдения, че ищцата и
ответниците са собственици на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор
07079.610.66.1 по КККР на гр. Бургас като предишните собственици на имота на
ответника незаконно и без съгласие на ищцата са изградили в отклонение на
архитектурния проект зимник и основи от 1936г. монолитен тухлен зид в коридора
на сутеренния /избен/ етаж на сградата по линията на разтегателния зид между
нейното складово помещение и складовото помещение на ответника. Заключили
югоизточния вход на сутеренния етаж за нея и не можела да влиза откъм двора на
избата си, а входа откъм ул. „Възраждане“ бил неудобен за ищцата. Ответникът
отказал да премахне доброволно масивния зид и започнал строителни дейности като
незаконно приобщил към собствената си изба източната част от коридора в избения
етаж, който бил преграден с монолитна стена. Ангажира доказателства.
По делото е депозиран писмен отговор от Р.Д.
чрез адв. Динков, с който
искът се намира за неоснователен. Сочи, че съгласно документ за собственост –
нотариален акт № **/**.0*.20**г. е придобил апартамент - имот с идентификатор
07079.610.66.1.3 ведно с избено помещение от 20 кв.м., находящо се в
югоизточната част на сутеренния етаж на сградата, което било предмет на иска. Приобретателят
придобил имот чрез поредица транслативни сделки. Не били правени структурни и конструктивни
промени. Ангажира доказателства.
Между страните по делото не се спори, че са
собственици на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 07079.610.66.1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.610.66 по КККР на гр.Бургас,
с адрес в ***, ведно с прилежащите към тях избени помещения, като това на
ищцата е с площ от 12,45 кв.м., а това на ответника - с площ от 20 кв.м., ведно
със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
поземления имот. За ищцата собствеността върху самостоятелния обект е
възникнала по силата на дарение от нейните родители, а за ответника по силата
на покупко-продажба от трети за спора лица.
Представен е отговор (л. 89) от Община Бургас,
съгласно който за сграда с административен адрес гр. *** не е установено
наличието на съхранени строителни книжа.
Съгласно заключение на съдебно-техническа
експертиза недвижим имот с идентификатор 07079.610.66.1 се намира на ул.
Възраждане, гр. Бургас и е с функционално предназначение многофамилна жилищна
сграда с три самостоятелни обекта. Процесният зид се намира в коридора на
полувкопан сутерен и там се намират три избени помещения като вещото лице е
извършила оглед. От югоизточната част на сутерена била допусната от ответника и
там се извършвали ремонтни дейности, срещу входната врата е процесният зид,
върху който бил положен слой хидроизолационна мембрана, конструкция от метални
профили и слой минерална вата. От северозападния вход на сутерена била
допусната от ищцата като срещу вратата е другата страна на процесния зид, от
целия коридор била измазана само тази част, където е спорната стена. На място е
изпълнен тухлен зид, който е продължение на разделителна стена между
помещенията, обозначени като „зимник” и „пералня/сушилня” от архитектурните
чертежи, които били съответно избено помещение на г-жа М. и избено помещение на
г-н Д.. Съгласно чертежите не било предвидено на това място да има изграден
монолитен зид. С процесия зид се обособява допълнително помещение, достъпно
само от вратата в юроизточната част като допълнителната площ е 4,58 кв.м., а по
измерване към момента на огледа. Вещото лице сочи, че така обособеното
помещение има характеристиките на изба. Заключението на вещото лице съдът
счита, че е обективно, безпристрастно и пълно, поради което следва да му се
довери.
Събрани са гласни доказателства като от
разпита на свидетелите се установява, че процесният зид е изпълнен на място и е
съществувал към датата на закупуване на имота от ответника по делото – през
2013г. От показанията на св. Т. и св. Г. се установява, че познават много добре
процесната сграда, избеното помещение и устройството на къщата като в началото избения
етаж имал коридор, който излизал от двора към улицата и не е имало зид. В
периода 1998-1999г. двамата свидетели сочат, че е имало дъсчена преградна
стена, след 2000г. вече преградата била тухлена. Свидетелите И. и М. -
праводатели на ответника сочат, че стената е изградена в коридора по волята на В.
К. – ***** на ищцата, за да нямат достъп до техните изби. Съдът намира, че
показанията на свидетелите са последователни, взаимно се допълват и
кореспондират помежду си, поради което счита, че следва да им се довери. От тях
може да се направи извод, че първоначално не е съществувала преграда в коридора
на избените помещения, преминавало се от улицата през коридора към вътрешен
двор, след това около 1998-1999г. е изградена дъсчена преграда, която след
2000г. (по показания на св. Т. и св. Г.), и по-конкретно през 2004г. по
показания на св. И. и М., е била заменена от тухлена преграда - зид. Преди
преграждането на сутерена, достъпът до него се е осъществявал откъм два входа –
един от към улицата, където се намира стълбищната клетка на сградата и от
където понастоящем ищцата достига до собственото си избено помещение, и втори
от към двора, от където ответникът достига до собственото си избено помещение.
Входните врати и на двата достъпа до сутерена са заключени, като ищцата има
достъп и ключ само за входа откъм улицата, а ответникът има достъп и ключ само
за входната врата откъм двора. С преграждането на сутерена достъпът на ищцата
до избеното й помещение е възпрепятстван откъм двора и обратно, достъпът на
ответника до избеното му помещение е възпрепятстван откъм стълбищната площадка.
С постановеното по делото решение БРС е приел,
че засегнатото право на собственост е по отношение на обект, който се намира в
режим на етажна собственост. Прието е, че страните са материално правно
легитимирани по иска. Счетено е, че спорният по делото въпрос е дали
изграждането на монолитен зид в коридора на сутеренния етаж съставлява
противоправно деяние, което препятства ползването му по предназначение. Прието
е, че по делото не се доказва наличието на правно основание, както за извършване
на посоченото действие – изграждане на преграда по разделителната линия между
избените помещения, находящи се в коридора на сутеренния етаж на триетажната
жилищна сграда, така и за поддържането на това състояние. За такова РС не
приема установеното от свидетелските показания на С. И. и А. М. съгласие от
страна на наследодателката на ищцата. Приема, че строителната документация на
сградата не предвижда такава преградна стена между помещенията, означени като
„зимник” и „пералня/сушилня”, а само разделителна такава, както и че сградата е
била изградена именно по този начин, като това фактическо състояние е
продължило до 1997 г. Изложеното обосновава извод, че извършеното след 1997 г.
преграждане на коридора на сутерена, макар и със съгласието на другия
съсобственик, не е било извършено на годно правно основание. Прието е, че с
изграждането на монолитния зид в коридора на сутерена се заграждат част от
общите части на сградата, които се ползват само от ответника, но доколкото
съществува друг вход откъм улицата, това заграждане не прегражда достъпа на
ищцата до останалата част на коридора в сутеренния етаж, в която се намира
собственото й избено помещение и до която ответникът също няма достъп. Изводът,
който е направен, е че ползването на общите части по предназначение не е
възпрепятствано с извършеното неправомерно действие, поради което и претенцията
на ищцата се явява неоснователна и следва да се отхвърли като такава.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата. Съдът намира постановеното решение за валидно и
допустимо. По отношение на неговата правилност счита следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 109 ЗС.
Процесната сграда се установи, че се състои от три самостоятелни обекта, като всяка
страна е собственик на самостоятелни обекти в сградата. От разпоредбата на чл.
37 ЗС следва, че състоянието на съпритежание на определени части от една сграда
в режим на етажна собственост възниква в момента, в който един от
самостоятелните обекти в сградата бъде прехвърлен на едно лице в индивидуална
собственост при положение, че това лице е различно от собственика на останалите
обекти в сградата, т.е. от момента, в който правото на собственост върху поне
два от самостоятелните обекти в сградата принадлежи на различни лица. В случая
е налице етажна собственост, тъй като два от самостоятелните обекти в сградата
принадлежат на различни собственици.
По правило е допустим иск по чл. 109 от ЗС от
един етажен собственик срещу друг етажен собственик, който е преустроил обща
част или я ползва не по предназначение (в този смисъл са Решение № 351 от
14.10.2010 г. по гр. д. № 1179 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о., Решение № 345 от
25.06.2010 г. по гр. д. № 1497 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о. и др., постановени
по реда на чл. 290 от ГПК), поради което и настоящият иск е допустим като за
неговото уважаване следва да се установят от ищеца следните предпоставки: на
първо място, че ищецът е собственик на имота, на второ място, че ответникът е
осъществил посоченото в исковата молба неоснователно действие, което е противоправно
– такова, с което се е нарушила възможността или пречи на ищеца да ползва и
владее собствения си имот по предназначение като тези действия трябва да
продължават и към момента на завеждане на делото. На трето място, ищецът следва
да докаже, че с това нарушение му се пречи да упражнява правото на собственост
върху имота в неговия пълен обем.
По делото не се спори, че страните са
собственици на самостоятелни обекти в процесната сграда, както и че притежават
избени помещения в сутеренния етаж на сградата. Обстоятелството, че ищцата
притежава и друга сграда в поземления имот не е относимо към настоящото
производство, тъй като избените помещения и коридорът, който е изграден
обслужват сграда с идентификатор 07079.610.66.1. Не е спорно, че тази, друга
сграда, има самостоятелен изход на улицата и не е необходимо да се преминава
през коридора на избените помещения на сграда с идентификатор 07079.610.66.1,
за да се излезе на улица. Установи се, че в сутерена на сградата, съгласно
първоначалния проект, е бил изграден преходен изход от улицата към двора на
къщата (така и св. Г. и Т.), който е предвиден като обща част по предназначение
да се ползва от собствениците на самостоятелните обекти. Впоследствие от
събраните доказателства – съдебно-техническа експертиза и показания на
свидетели се установи, че е налице изпълнен зид, който е продължение на
разделителната стена между помещенията, които към днешна дата са избено
помещение на г-жа М. и избено помещение на г-н Д. Съгласно приетото заключение
този зид не е предвиден в чертежите на проекта на сградата. От това следва, че
процесният зид е изграден по-късно и в отклонение на проекта на жилищната
сграда. В подкрепа са показанията на св. Г. и Т., които сочат, че първоначално
такъв не е съществувал, а се появил впоследствие - първоначално като дървена
преграда, а след това е изграден и тухлен зид.
Настоящият състав намира, че процесната
преградна стена е била изградена по съгласие на праводателите на страните по
делото, а последващите правоприемници са приели установеното фактическо
състояние. Този извод следва на първо място от показанията и на двамата,
незаинтересовани от изхода на делото свидетели Г. и Т., които са запознати със
сградата от момента на изграждането й и показанията им са еднопосочни, че
първоначално на това място е била изградена дървена преграда – 1998-1999г., а
след 2000г. е бил изграден и процесния зид. В този смисъл са и показанията на
свидетелите-праводатели на ответника. Неоснователно е възражението, че ищцата
като собственик от месец юли 1998г. не е давала съгласие за изграждане на зид и
разпределение на ползването, тъй като същата е придобила собствеността от
своите родители, а от разпитаните свидетели се установява, че именно праводателите
– родители на ищцата са дали такова съгласие. Свидетелят Т. сочи, че на бащата
на ищцата му е омръзнало да се разправя с тях „Бащата на ищцата каза, че му е
дошло до тук да се разправя с тях”, а от показанията на свидетелите И. и М. се
установява, че *****та на ищцата е искала да се изгради тази стена и въпреки,
че родителите на свидетелката М. трябвало да обикалят, за да стигнат до своето
избено помещение, за да има разбирателство, се съгласили да бъде изградена
стена. Преградата е продължила да е на място и след като ищцата е придобила
собствеността и след като се е нанесла при завръщането си от чужбина. Ищцата се
е съгласила с изграждането на стената и с това да остане на място като този
извод съдът прави от показанията на св. Г., който е бил извикан от Г. след
завръщането й от чужбина да прави ремонт и на място е видял, че вече съществува
тухлен зид това било след 2000 година (след това уточнява - 2002-2003г.) - тухлата
била неизмазана „…беше иззидано тухла, но беше неизмазана“. Към момента обаче съгласно
заключението на вещото лице от северозападния вход е измазана само тази част,
където е спорната стена. Достъп и ключ от тази страна има само ищцата, поради
което съдът приема, че тя се е съгласила
с фактическото състояние, каквото е било установено по воля (съгласие) от
нейните родители –праводатели, за което свидетелстват предприетите действия за
измазване, т.е. оставането на място на зида. В случая съгласието за изграждане
на процесния зид е било постигнато между праводателите на страните, било е
резултат от тяхната взаимна воля, да бъдат обособени отделни входове за
ползване на избените им помещения и да нямат достъп от един и същи вход. Тази
възможност е предвидена от законодателя в чл. 38, ал. 2 ЗС - да се уговори,
частите на сградата, които обслужват само някой от отделно притежаваните етажи
или части от етажи, да бъдат общи само на лицата, чиито помещения обслужват.
Законът не изисква специална форма за такова съгласие (в този смисъл Решение
№1019/21.01.2010г. по гр.д. № 235/2008г. на I ГО на ВКС; Решение №
30/01.02.2012г. по гр.д. № 350/2011г. на II ГО на ВКС) и в случая то е било
постигнато устно между праводателите на страните по делото, за което са налице
гласни доказателства. Ето защо не може да се приеме, че ответникът със своите
действия смущава правото на собственост на ищцата. По делото не е направено позоваване
за придобиване по давност от ответника в установените за това процесуални срокове,
поради което и доводите пред въззивна инстанция в тази насока не следва да се
обсъждат. Действително право на собственост върху обща част, която не е
обособена, не може да се придобива по давност, но ако са обособени самостоятелни
помещения и същите по смисъла на разясненията, дадени в ТР №34/15.08.1983 г. на
ОСГК на ВС не представляват обща част на сградата и са обща част по
предназначението си могат да бъдат придобивани по давност от лица, притежаващи самостоятелен
обект в сградата (Решение № 743 от 14.03.2011 г. по гр. д.
№ 1720/2009 г. на Върховен касационен съд, Решение № 118 от
07.01.2015 г. по гр. д. № 3138 / 2014 г. на Върховен касационен съд,
2-ро гр. отделение).
На следващо място не се установява и третата
предпоставка за уважаване на иска, тъй като ищцата има достъп до избеното си помещение
и не се засяга правото й на собственост. Както е посочил РС до нейната част
ответникът също няма достъп. Липсата на достъп до избените помещения на всяка
от страните е още един аргумент в подкрепа на факта, че праводателите на
страните са постигнали съгласие частите на коридора, които обслужват
помещението на ответника и това на ищца да се ползват само от лицата, чиито
помещения обслужват и никоя страна да няма достъп до избените помещения на
другата.
По
тези съображения този съдебен състав счита искът за неоснователен, до който
извод е достигнал и първоинстанционният съд и затова решението като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди.
На основание чл. 81 ГПК съдът дължи
произнасяне по разноските в настоящото производство. С оглед изхода на спора
право на разноски има само въззиваемата страна, която съгласно договор за
правна защита и съдействие е заплатила възнаграждение на адвокат в размер на 750
лева.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението
подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок връчването
му страните и при предпоставките на чл. 280 ГПК.
Воден от горното, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3774/27.12.2019г. по гр.д. №
6223/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА Г.Б.М., ЕГН **********, с адрес ***,
съдебен адрес в гр. Бургас, ул. „Цар Иван Шишман“ №38, чрез
адв. Й.Кебеджиев, ДА ЗАПЛАТИ на Р.У.Д. с адрес в с. ***,
съдебен адрес в гр. Бургас, ул. ”Васил Априлов” №2, ет.2,
чрез адв. А.Динков, сумата от 750 лева (седемстотин и петдесет
лева), представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението
подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок връчването
му страните и при предпоставките на чл. 280 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.мл.с.