Решение по дело №1137/2021 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на 145 от и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО).

Делото е образувано по жалба на А. Б. А. от с. Мало Конаре против решение №1012-12-239#1 от 20.09.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане №121-00-457-3 от 17.08.2021г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик.

С оспореното решение е потвърдено разпореждане №121-00-457-3 от 17.08.2021г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик, с което на А. Б. А. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица, поради неизпълнение на фактическия състав на чл. 54а от КСО, а именно лицето да е осигурено за риска безработица най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е неправилен и незаконосъобразен. По същество в жалбата се посочва, че жалбоподателя е работил добросъвестно по трудов договор, поради което е недопустимо да бъде лишен от правото си да ползва обезщетение за безработица, когато се нуждае от него.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът в съдебно заседание редовно призован, не се явява, не се представлява. По делото е постъпило писмо с вх. № 7630 от 10.09.2024 г. от юрк. М., с което изразява становище за законосъобразност на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Претендира разноски, в условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Административен съд - Пазарджик като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало с подадено от жалбоподателя заявление с вх. № 351 от 08.02.2021 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО, като към него е приложена заповед № 34 от 31.01.2021 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с „ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД, гр. Бургас, ЕИК *********. считано от 31.01.2021 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда - „поради намаляване обема на работа“.

По подаденото заявление с искане за отпускане на парично обезщетение за безработица и приложените документи е извършена проверка в информационната система на НОИ като е констатирано, че за лицето е подадено уведомление за сключен трудов договор от 05.05.2020 г., на длъжност „общ работник“ и основно трудово възнаграждение 1000.00 лв. с работодател „ГРГ ЕКСПОРТ ЕООД гр. Бургас, ЕИК *********. За лицето са подавани данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за осигуряване с осигурителен доход, въз основа на който се определя дневния размер на паричното обезщетение. Установено е, че дължимите от работодателя осигурителни вноски не са внесени в приход на държавното обществено осигуряване.

След анализ на данните в информационните системи на НОИ за осигурителя „ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД е установено наличието на данни, водещи до съмнение за злоупотреби със средства от ДОО. В тази връзка е подаден сигнал до контролните органи на НОИ. Преценено е, че в случая са налице достатъчно данни, които могат да доведат до отказ за изплащане на парично обезщетение за безработица.

С разпореждане № 121-00-457-1 от 15.12.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО производството по отпускане на парично обезщетение за безработица е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица на А. А..

В хода на извършената проверка на осигурителя „ГРГ ЕКСПОТ“ ЕООД гр. Бургас, ЕИК ********* не са установени данни за реално осъществяване на търговска или друг вид дейност от дружеството за периода от 31.08.2016 г. до 30.09.2020 г. Заключено е, че същото дружество без правно основание е подавало данни за осигуряване по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. От дружеството не са представени доказателства за основната дейност и обекти, в които се е извършвала същата. Не е предоставена подробна и конкретна информация относно работното място на лицата, за които са подавани уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда. Работодателят не е оказал съдействие на контролния орган за установяване на действително осъществявана трудова дейност.

Въз основа на заключенията и констатациите от извършената от контролните органи на ТП на НОИ - Пазарджик проверка, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО са издадени и са влезли в сила задължителни предписания №ЗД-1-12-00837193 от 06.11.2020 г., въз основа на които подадените по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО данни за А. А. са заличени за периода от 05.05.2020 г. до 30.09.2020 г.

Във връзка с констатациите от извършените от контролните органи проверки на основание чл. 55 от Административнопроцесуалния кодекс с разпореждане №12100-457-2 от 16.08.2021 г. е възобновено производството по подаденото от лицето заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица. Прието е, че заявителят не е осигуряван за риска безработица за 12 месеца от последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването - от 31.07.2019 г. до 31.01.2021 г. вкл. В тази връзка с разпореждане №121-00-457-3 от 17.08.2021 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица с мотив, че А. А. няма осигуряване във фонд „Безработица“ за 12 месеца от последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването.

Издаденото разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик в ТП на НОИ – Пазарджик е било оспорено по административен ред, в резултат на което е издадено оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на оспорване акт, от лице с правен интерес от оспорването и в този смисъл е допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Разпоредбата на чл. 146 от АПК задължава съда да прецени законосъобразността на административния акт, като провери дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО, според който пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица. Според 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. В настоящия случай процесният акт касае именно разпореждане за отпускане на обезщетение за безработица. Издателят на акта е материално и териториално компетентния орган за издаване на оспореното решение.

Обжалваното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа, който го издава, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК ясно са посочени всички фактически и правни основания за издаване на акта. Постановеният с решението резултат е основан на конкретно описани и обсъдени факти и обстоятелства, които са съотнесени към съответните материални и процесуалноправни норми.

Материалното право на парично обезщетение за безработица е регламентирано в чл. 54а, ал.1 от КСО, като изплащането се извършва въз основа на акта на органа по чл. 54ж, ал. 1 от КСО. Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: т. 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; т. 2 не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

Разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на КСО определя осигуреното лице като физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. От това легално определение следва, че осигурено лице е това, което извършва трудовата дейност, за която подлежи на задължително осигуряване. Съгласно чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудовата си дейност и за което са внесени или дължими осигурителните вноски и продължава до прекратяването й. Т.е. от съдържанието на определението за осигурено лице се налага извод, че за да се счита за осигурено едно лице, то следва да осъществява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а от КСО.

Наличието на трудов договор и подаването на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО в регистъра на осигурените лица не е достатъчно условие за възникване правото на обезщетение за безработица, а е необходимо лицето реално да е осъществявало и трудова дейност - една от задължителните и кумулативни предпоставки. Наличието на двете обуславя възникването на правото на парично обезщетение за безработица..

В конкретния случай от събраните писмени доказателства, касаещи извършената проверка на осигурителя „ГРГ ЕКСПОТ“ ЕООД гр. Бургас, ЕИК *********, не са установени данни за реално осъществяване от страна на дружеството на търговска или друг вид дейности за периода от 31.08.2016г. - 30.09.2020г. Дружеството без правно основание е подавало данни за осигуряване по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. От дружеството не са представени доказателства за основната дейност и за обектите, в които се е извършвала същата, липсват и данни за работното място на лицата, за които са подавани уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда. В този смисъл работодателят не е оказал съдействие и не е представил документи при извършената от административния орган проверка за това, че А. А. е осъществяват трудова дейност – каквито твърдения са наведени – и поради това данните за последния са заличени за периода от 05.05.2020г. - 30.09.2020г.

Затова съдът приема, че ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик правилно е приложил разпоредбата на чл. 54а, ал. 1 от КСО и е отказал изплащане на обезщетение с №121-00-457-3 от 17.08.2021г. Като е потвърдил разпореждането по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ – Пазарджик е издал законосъобразен административен акт, който също следва да бъде потвърден.

Процесният административен акт е надлежно мотивиран, издаден при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Не се констатира оспореното решение да е издадено за цел, различна от установената със закона и подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид изхода на делото и съобразно чл.143, ал. 3 от АПК следва да бъде уважена претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство. На основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП съдът определя възнаграждението в размер на 100лв, платимо от жалбоподателя.

Решението е окончателно по аргумент от чл. 119 от КСО.

По изложените съображения и на основание чл.172, ал. 2, предл. последно от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Б. А. от с. Мало Конаре, против решение №1012-12-239#1 от 20.09.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане №121-00-457-3 от 17.08.2021г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик.

ОСЪЖДА А. Б. А., [ЕГН] да заплати на Националния осигурителен институт разноски по делото в размер на 100лв.

Решението е окончателно.