РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Смолян, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на осми май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Славка Кабасанова
при участието на секретаря Росица Атанасова
като разгледа докладваното от Славка Кабасанова Административно
наказателно дело № 20255440200092 по описа за 2025 година
Производство е по реда на чл.59 ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от Ж. З. Т. ЕГН **********, адрес
с.***, против наказателно постановление № 24-1058-001142/17.12.2024 г. на
началника на Сектор “***“ при ОДМВР Смолян, с което за нарушение и на
основание чл.174 ал.3 от ЗДвП са му наложени административни наказания
„глоба” в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 24 месеца. Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде
отменено, поради допуснати процесуални нарушения в хода на
административно-наказателното производтво и поради това, че не е
управлявал автомобила.
Жалбоподателят, редовно и своевременно призован, се явява в съдебно
заседание. От негово име процесуалният му представител адв.*** поддържа
жалбата, излага съображения за отмяна на санкционния акт.
От името на ответника, редовно и своевременно призован, в съдебно
заседание жалбата оспорва процесуалният му представител юрисконсулт
Н.Шехов, представя писмено становище.
РП Смолян, редовно и своевременно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание и не ангажира становище.
1
От събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата и доводите на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от лице с
интерес да обжалва. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
На 16.11.2024 г. (събота) в 08:04ч. на ЕЕН 112 бил подаден сигнал от
лице представящо се с името ***, че в лек автомобил *** пуснал мигач и отбил
на главния път с.****на шофьорското място има мъж на видима възраст 50 г.,
главата на който е настрани, вероятно починал или в безсъзнание. Подалата
сигнала сочи, че се намира на 2-3 км. от с.***. Посочва, че колата му работи,
че се намира точно след завой.
Малко след това, в 08:20ч. лице представящо се като *** попитала на
ЕЕН 112 защо не идва линейка във връзка с по-рано подадения сигнал.
Посочва, че човека диша, дал мигач и е спрял колата. Посочва, че с пътува с
друг автомобил и спрели до подалата първия сигнал жена, за да не е сама.
На сигнала пристигнал първо екип на спешна помощ при УМБАЛ“***“
АД Смолян в състав свидетелите д-р В.Б. и шофьора на линейката М. Д.,
медицинската сестра Сп.***. Открили лекия автомобил „***“ на пътното
платно с работещ двигател. Жалбоподателят спял на шофьорското място. В
автомобила нямало друг човек. Ж. Т. не реагирал на почукването на
прозореца, а когато го събудили бил замаян, лъхал на алкохол. Като станал го
придържали. Свидетелката д-р Б. го прегледала в линейката.
След това около 9:00ч пристигнали назначените в наряд по контрол на
пътното движение полицаи свидетелите Н. С. и С. С.. Жалбоподателят отказал
да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест
Дрегер“. Обяснил, че е пил, че е бил откаран от друг човек, който го е оставил
там. Издаден му бил талон за медицинско изследване и му била указана
възможността да даде кръвна проба, но Ж.Т. отказал да го получи.
За констатираното нарушение свидетелят Н. С. съставил АУАН №
GА1266634/16.11.2024 г. против Ж. Т. за това, че на 16.11.2024 г. в 09:20 часа, в
община Смолян, на републикански път трети клас № 863 при км.9+300, като
водач на лек автомобил „***“ рег.№ ***, с посока на движение от село ***
към село ***, отказва да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с
2
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. номер АРРМ-0752 -
нарушение на чл.174, ал.3 пр.1 ЗДвП. В акта било посочено и следното: че Ж.
Т. е лъхал на алкохол и залитал; че отказът за тест е направен в присъствието
на свидетеля М. П. Д. - шофьор на линейка; че е издаден талон за изследване
номер 132312/16.11.2024г.
Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и свидетеля С.. Ж.Т.
отказал да го подпише и това било удостоверено в акта от свидетеля С..
Тъй като жалбоподателят отказал да получи талона за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кравта, съответно не дал кръвна
проба.
От него постъпили писмени възражения по реда на чл.44 ал.1 ЗАНН
срещу АУАН.
Въз основа на АУАН било издадено атакуваното наказателно
постановление № 24-1058-001142/17.12.2024 г. на началника на Сектор “***“
при ОДМВР Смолян, с което за нарушение и на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП
на Ж. Т. са наложени административни наказания „глоба” в размер на 2000
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Освен
изложеното в акта, в санкционния акт било посочено още, че водачът отказал
да подпише попълнения талон за изследване и не е дал кръвна проба за
определяне концентрацията на алкохол в кръвта чрез медицинско или
химическо изследване.
Свидетелката М.*** сочи, че не живее на семейни начала с
жалбоподателя, но имат общо дете на 3 г. и контактуват по този повод. Излага,
че на 16.11.2024 г. имали уговорка да отидат с автомолмбила на Т. до
гр.Смолян, за да пазаруват за детето. Майка й я закарала до с.***. Чирненкова
установила, че Т. бил много пиян и затова шофирала тя. Малко след с.***
спряла колата и го оставила, защото се заяждал с нея. Позвънила на майка си
да я прибере и си тръгнала. Сочи, че оставила двигателя включен, защото било
студено. Казала на Т. да се премести от предна дясна седалка на шофьорското
място, тъй като ръчната спирачка не държи. Видяла, че след като се преместил
Т. заспал.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката *** ***, тъй като са
нелогични, противоречат на изложеното от Т. в жалбата. Освен това
свидетелката е заинтересована от изхода на делото.
3
В жалбата си Ж.Т. сочи, че с *** *** пътували към с.*** вечерта на 15-
ти срещу 16-ти ноември, че *** е негова приятелка.
Версията на свидетелката за уговорката й с Ж. Т. на 16.11.2024 г. не
може да бъде кредитирана, защото пътят от с.*** към гр.Смолян минава през
с.***, където тя сочи, че живее. Липсва логика в това тя да пътува от с.*** до
с.*** и оттам с Ж.Т. да тръгнат за гр.Смолян. Сочи, че се е изненадала, че той
бил много пиян, от което следва, че между тях е липсвала уговорка да шофира
тя. Не е било необходимо да пътува от с.*** до с.***.
На следващо място свидетелката твърди, че проявила загриженост към
Т.. Кагото решила да го остави сам в автомобила и да се прибере вкъщи,
пуснала парното и му казала да се премести на шофьорската седалка, защото
ръчната не държи, въпреки че му се ядосала. Логично би било, ако
действително е загрижена, да го върне с автомобила обратно в с.***.
Същевременно автомобилът бил спрян неадекватно на пътното платно след
завой и местоположението му създавало предпоставки за ПТП. По
изложените съображения съдът не кредитира показанията на свидетелката ***
в тази част.
В останалата част, в която тя сочи, че след проверката извършена на
жалбоподателя от полицаите тя отишла по молба на Т. на място и закарала
лекия автомобил до с.*** съдът им дава вяра, тъй като се подкрепят от
показанията на други свидетели полицаите С. и С..
От събраните по делото доказателства се установява, че атакуваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на
АУАН, съставен от оправомощено за това лице, че в процедурата по
установявана на административното нарушение и съответно, налагане на
наказанието, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до невъзможност за жалбоподателя да организира защитата
си.
Съгласно чл. 174, ал. 3 ЗДвП водач на моторно превозно средство, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
4
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Въз основа на събраните доказателства съдът намира, че
жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП,
тъй като на 16.11.2024 г. в 09:20 часа, в община Смолян, на републикански път
трети клас № 863 при км.9+300,като водач на лек автомобил „***“ рег.№ ***,
с посока на движение от село *** към село ***, отказва да му бъде извършена
проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер
7510“ с фабр. номер АРРМ-0752 - нарушение на чл.174, ал.3 пр.1 ЗДвП.
Съдът споделя възприетата от АНО фактическа обстановка на база
показанията на разпитаните в хода на делото свидетели д-р Б., Д., С. и С..
Кредитира ги като обективни, незаинтересовани и кореспондиращи с
приобщените писмени доказателства.
Защитата на жалбоподателя навежда като довод за отмяна на
санкционния акт твърдението, че водачът всъщност не е управлявал МПС.
Спял в автомобила и не извършвал волеви движения.
Под „управление на МПС“ се разбира дейност, извършвана не само по
време на движение, но и преди и след него. Това е дейност, както по
осъществяване на пряк контакт на дееца с МПС, така и даване указания на
друго лице. Управлението може да е обикновена маневра, престой на
превозното средство, бутане др. Управлението не се извършва само с
двигателя; преместването на МПС в пространството може да се извърши и с
ходовата част, посредством механично движение и когато водачът се намира
извън купето. Макар глаголът „управлявам” да е свързан с активна дейност, за
транспортните нарушения той се тълкува в широк смисъл, като се обхваща и
времето, през което автомобилът е в покой, както и преотстъпването му на
трето лице. Това е така, защото водачът има задължения и през времето,
когато автомобилът е в покой. Дейността, която водачът осъществява, както
след спиране, така и преди привеждане в движение на транспортното средство
е правно регламентирана и с повишена степен на обществена опасност. Макар
да се извършва, когато МПС се намира в състояние на покой, тя представлява
също „управление“ по смисъла на закона. В този смисъл и „водач” по § 6, т. 25
ЗДвП е не само лице, което се движи, но и всяко лице, което извършва
5
манипулации с механизмите на превозното средство в покой след спирането
му или преди потеглянето му. Легална дефиниция на понятието „управление“
се извежда от Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по н.д. № 8/1982 г. на
Пленума на ВС. Стоейки на шофорското място в автомобил с включен
двигател, жалбоподателят се явява негов водач.
В случая от показанията на свидетелите Д. и д-р Б. и приобщените
веществени доказателства- аудиозаписи на обажданията на тел.112 от *** и
*** безспорно се установява, че на 16.11.2024 г. сутринта Т. спял в автомобила
си, който бил с включен двигател, на главния път с.**** – гр.***,. Следва да се
има предвид, че преди да заспи и след събуждането му Ж. Т. като водач, той е
извършвал волева дейност, доколкото двигателят му бил включен. Съдът
приема, че Т. го е управлявал. Административно-наказателната му
отговорност правилно е била ангажирана.
Нормата на чл.174 ал.3 ЗДвП предвижда две форми на изпълнителното
деяние - 1. отказ за извършване на проверка с техническо средство за
установяване употреба на алкохол и 2. неизпълнение на предписание на
контролния орган за медицинско изследване. Видно от съдържанието на
АУАН, при фактическото описание на нарушението са изложени
обстоятелства, сочещи осъществяване само на едната форма на
изпълнителното деяние, регламентирана в чл.174 ал.3 ЗДвП, а именно: отказ
за извършване на проверка с техническо средство. Действително в НП е
посочено, че водачът е отказал да подпише талона за медицинско изследване,
но съдът намира, че това е само допълнение към фактическата обстановка,
касаещо разяснение за случилото се след съставянето на АУАН. Не е налице
неяснота относно вмененото на жалбоподателя нарушение.
На жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2 000 лв. и 24 месеца
лишаване от право да управлява МПС. Тези размери на наказанията са
фиксирани в закона и няма възможност за индивидуализация. Правилно са
определени съобразно предвиденото в закона – чл.174, ал.3 предл.1 ЗДвП.
Обжалваното наказателно постановление, като законосъобразно, следва
да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора и своевременно направеното
искане за присъждане на разноски, жалбоподателят следва на осн.чл.63д ал.4
ЗАНН да бъде осъден да заплати разноски за юрисконсултско
възнаграждениев размер на 100лв. в полза на ОДМВР Смолян и затова, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-1058-
001142/17.12.2024 г. на началника на Сектор “***“ при ОДМВР Смолян, с
което на Ж. З. Т., ЕГН **********, адрес с.*** за нарушение и на основание
чл.174 ал.3 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер
на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца
ОСЪЖДА Ж. З. Т. да заплати на ОДМВР Смолян 100 лв. - разноски по
делото представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните с касационна жалба пред Административен съд Смолян.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
7