Решение по дело №1206/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е касационна жалба на „ТЕЦ Марица 3“ АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], ***, срещу Решение № 89/11.04.2025 г. по АНД № 18/2025 г. по описа на Районен съд /РС/ – Димитровград, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 63/17.12.2024 г. на Директор на РИОСВ - Хасково.

Изложени са в жалбата подробни съображения за отмяна на съдебния акт, като на първо място се възразява срещу така определената дата на нарушението. Развиват се доводи, че на посочената в оспорваното НП дата няма извършена проверка, поради което неясно оставало защо административнонаказващия орган приема, че това била датата на нарушението. Твърди се, че на посочената дата нарушение не е извършвано, тъй като от условията в комплексното разрешително ставало ясно, че котелът се разпалвал с природен газ и нямало образуване на характерните вредни вещества. Аргументира се нарушение на чл. 42, ал..3 и 57, ал.1 т. 5 от ЗАНН, както и презюмиране на нарушение, което било недопустимо. На следващо място се посочва, че нарушение, извършено на 01.10.2024 г. (датата посочена в НП) не е доказано и че правото на защита на нарушителя било съществено засегнато. Като допълнителен аргумент се посочва и че мястото на нарушението не било конкретизирано и създавало неяснота.

Посочва че „изпускане на емисии от вредни вещества от три места от сграда не представлява нарушение, а такова представлява единствено изпускане на вредни вещества от котел ОР -380в. Освен това били допуснати съществени процесуални нарушения при даването на предпсанията, доколкото в протокола от проверката било посочено, че предписания няма, а такива били дадени три дни по-късно. Изтъква се, че в тази връзка решението било неправилно, защото не държало сметка на законността на предписанията, които ако били незаконосъобразни нямало как да доведат до наказване и възраженията на касатора в тази връзка не били обсъдени в решението.

Необосновани били изводите в решението относно визуално установеното изпускане и за това дали се касае за вредни вещества, което нарушавало правото на защита на касатора.

Възразява се върху изводите на съда относно имуществената санкция, а именно че същата е немотивирана и съдът неправилно приел че е близо до минималния размер.

В откритото съдебно заседание касаторът, чрез процесуален представител, поддържа изложеното в жалбата, като моли за отмяна на решението и потвърденото с него НП.

Ответникът по касация Директора на РИОСВ Хасково, не депозира отговор на касационната жалба, не се явява в съдебно заседание. Чрез процесуалния си представител моли решението да се потвърди, като депозира и писмена защита, в която оспорва доводите на касатора, като моли оспореното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, редовно призована, изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага, оспореното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и твърденията на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

Районният съд е установил следната фактическа обстановка: ТЕЦ „Марица 3” АД - [населено място] било дружество с основен предмет на дейност производство на електрическа и топлинна енергия, оператор по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и адресат на комплексно разрешително /КР/ № 41- Н1/2012 г., влязло в сила на 09.06.2022 г.

На 16.08.2024 г. била извършена проверка от органи на РИОСВ –Хасково и направените констатации били отразени в Констативен протокол № 982/16.08.2024 г. На 19.08.2024 г. от директора на РИОСВ- Хасково било издадено задължително Предписание № 43 от същата дата, с което дружеството било задължено да предприеме необходимите ремонтни дейности и други технически мерки и да се прекрати изпускането на неорганизирани емисии от сградата на котелно помещение. Крайният срок за изпълнение на даденото предписание бил определен на 19.09.2024 г.

Горивната инсталация работила до 06.09.2024 г., когато работата била преустановена.

С писмо с вх.№ АВ - 6(31)/02.10.2024 г. ТЕЦ „Марица 3“ АД уведомила РИОСВ-Хасково, че парогенератор К-4 на енергиен блок 120 МВт е разпален на 01.10.2024 г. в 21:30 ч.

На 03.10.2024 г. от органите на РИОСВ Хасково била извършена проверка за замърсяване на въздуха от дейността на дружеството, но по време на проверката възниква аварийна ситуация, поради спукана тръба за вода по нагревни повърхности и Котел ОР380в на енергиен блок 120 МВт бил погасен, поради което на тази дата не бил осъществен контрол за изпълнението на Предписание № 43/19.08.2024 г.

С писмо с вх. № АВ-б(34)/14.10.2024 г., ТЕЦ „Марица -3“ АД уведомило РИОСВ - Хасково, че парогенератор К-4 на енергиен блок 120 МВт бил отново разпален на 13.10.2024 г. в 21:18 ч.

Два дни по-късно - на 15.10.2024 г. от служители на РИОСВ-Хасково била извършена проверка на ТЕЦ „Марица 3” АД, [населено място] във връзка с емисионен контрол, последващ контрол по даденото Предписание № 43 от 19.08.2024 г. При проверката бил извършен обход на производствената площадка и били посетени цех Сероочистваща инсталация (СОИ), въглищно стопанство и командна зала. Горивната инсталация била заварена в работен режим. Като гориво се използвали лигнитни въглища с разход 61,2 т/ч. Натоварването на горивната инсталация, отчетено в 15:30 ч. било 51 MW. Пречиствателните съоръжения - електрофилтри и СОИ, работели в нормален режим.

Установено също така било, че при обход и оглед на сградата на котелното помещение от производствената площадка и от различни позиции извън производствената площадка на ТЕЦ „Марица 3“ АД, [населено място], от главен път Е85, както и оглед от позиция в близост до ПСОВ Димитровград се визуализират изпускане на неорганизирани емисии от северозападния ъгъл на сградата. С това било прието, че предписание № 43 от 19.08.2024 г. не било изпълнено на 01.10.2024 г.

Въз основа на направените констатации св. Д. съставила акт за установяване на административно нарушение(АУАН) № 63/14.11.2024 г., пред представител на дружеството, който получил и препис от същия.

В тази връзка било издадено и процесното НП № 63/17.12.2024 г., от Директора на РИОСВ, [населено място], с което ТЕЦ „Марица 3” АД” - [населено място] било наказано за това, че в качеството си на оператор по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на ЗООС по КР № 41-Н1/2012г. на 01.10.2024 г. не е изпълнило издаденото от директора на РИОСВ-Хасково Предписание № 43/19.08.2024 г. да се предприемат необходимите ремонтни дейности и други технически мерки и да се прекрати изпускането на неорганизирани емисии от сградата на котелно помещение, а именно нарушение по чл. 166, т. 3 във вр. чл. 155, ал. 2 и чл. 156, т. 2 от Закона за опазване на околната среда и му била наложена на основание чл.165, ал.2 от ЗООС, имуществена санкция в размер на 20 000 лв.

РС – Димитровград е потвърдил НП, който краен резултат не се споделя от настоящата съдебна инстанция по следните съображения:

При правилно установена фактическа обстановка, която кореспондира със събраните доказателства съдът е направил неправилни правни изводи.

Настоящият съдебен състав намира за необходимо да подчертае следното във фактическата обстановка, което се явява и безспорно между страните:

На 19.09.2024 г. изтичал срокът за изпълнение на предписание № 43/19.08.2024 г. От този момент нататък е фактически възможно извършване на нарушение по чл. 166, ал. 3 от ЗООС, касаещо неизпълнение на дадени предписания.

На 01.10.2024 г. е разпален парогенератор К-4 на енергиен Блок 12 МВт в 21:30 ч., за което писмено е уведомена РИОСВ Хасково. Какво е състоянието на парогенератора и изпуска ли същият вредни емисии или се разпалва с природен газ остава неустановено по делото, което важи и за периода до 15.10.2024 г., когато компетентните длъжностни лица са извършили проверка и са констатирали неорганизирано изпускане на вредни емисии, като са обективирали тези свои констатации в Констативен протокол № 1198/15.10.2024 г.

По отношение на дата 01.10.2024 г. няма констатирано неорганизирано изпускане на вредни емисии – нито по сигнали на граждани, нито по извършени проверки.

Настоящият състав намира, че са неясни мотивите защо административнонаказващия орган е приел, че изпълнителното деяние на нарушението се е изчерпало единствено с разпалването на парогенератор К-4 на енергиен Блок 12 МВт, като напълно недоказано е останало твърдението на административнонаказаващия орган, че на 01.10.2024 г. дружеството не е изпълнило предписанията и не е прекратило изпускане на вредни емисии.

Темпоралната връзка между установеното на 15.10.2024 г. и твърдяното за настъпило неорганизирано изпускане на емисии на 01.10.2024 г. е допълнително разкъсана от настъпилата авария на 03.10.2024 г. и последвалия ремонт.

Този порок от материалноправна страна обуславя недоказаност на нарушението, а именно не се доказва, че на посочената дата е извършено посоченото нарушение, чието изпълнително деяние е свързано с непредотвратяване и неспиране на неорганизирано изпускане на вредни емисии, а от друга страна представлява съществено процесуално нарушение, свързано с неправилното посочване на съставомерен елемент от обективната страна на нарушението, а именно времето на извършване на нарушението и сериозно засягане на правото на защита на касатора.

Съдът намира за необходимо да отбележи, че в тежест на административнонаказващия орган е да докаже от обективна и субективна страна административното нарушение, съобразно чл.103, ал.1 от НПК, приложим по силата на чл. 84 от ЗАНН. Безспорно е, че в преценката си дали да издаде НП, АНО се основава на констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане на административни наказания се приемат за верни до доказване на противното. Това не е така обаче в съдебното производство, тук те нямат обвързваща доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли извършено нарушение в рамките на съставомерните елементи описани от административнонаказващия орган, но не и извън тях.

В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между нарушението и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).

Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния процес на ПРИСЪДАТА от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН.

В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

В този смисъл настоящият състав приема, че в производството не са събрани доказателства, които да представляват валиден източник на сведения за подлежащите на доказване факти, а именно че нарушителя е реализирал процесното нарушение именно на датата 01.10.2024 г.

Основен принцип в административно-наказателния процес е, че отговорността на виновните лица се ангажира само за несъмнено извършени и установени административни нарушения с всички техни съставомерни елементи. Поради изложеното в случая не е налице безсъмнена доказаност на нарушението на дружеството на 01.10.2024 г. по смисъла на чл. 166, т. 3 вр. с чл. 155, ал. 2 чл. 156, т. 2 от ЗООС, поради което издаденото при съмнение относно датата на извършване на нарушението, наказателно постановление е незаконосъобазно и като такова е следвало да се отмени.

Недоказаността на съставомерен елемент от състава на нарушението, а именно датата на извършеното нарушение прави безпредметно обсъждането на останалите му елементи, доколкото не е ясно имало ли е изобщо изпускане на каквито и да е вещества, за да се коментира дали същите били вредни, от кои места били изпускани и дали предписанията били законосъобразни.

Доколкото направените от РС – Димитровград правни изводи за абсолютна доказаност на нарушението не съответстват на фактическата обстановка и са налице основанията на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 348 от НПК, то съдът констатира, че постановеното съдебно решение и потвърденото с него НП следва да бъдат отменени /чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК/.

С оглед изхода от спора в полза на касатора, възниква правото на разноски, но доколкото няма отправена такава претенция или доказателства за направени такива, то и не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран, Административен съд – Хасково

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 89/11.04.2025 г. по АНД № 18/2025 г. по описа на Районен съд – Димитровград и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 63/17.12.2024 г. на Директор на РИОСВ – Хасково, с което на ТЕЦ Марица -3 АД на основание чл. 165, ал. 2 от ЗООС, е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева за нарушение по чл. 166, т. 3 вр. с чл. 155, ал. 2 чл. 156, т. 2 от ЗООС.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.