№ 25
гр. Варна, 15.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на петнадесети януари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ерна Якова-П.
СъдебниИскра М. Иванова
заседатели:Георги К. Тодоров
при участието на секретаря Невена Ст. Братоева
и прокурора Ж. Ем. Е.
Сложи за разглеждане докладваното от Ерна Якова-П. Наказателно дело от
общ характер № 20233100200882 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ:
А. М. – редовно призован, явява се лично, като се води от органите на РД „Охрана“-
Варна и с адв. Н. В. от ВАК, редовно упълномощен от ДП.
ГР.ИЩЕЦ И ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ:
В. Г. П. - редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. П. Н., редовно
упълномощен и приет от съда от преди.
В залата се явява преводач И. Р. Ш., назначен от съда от преди.
ПРОКУРОРЪТ: Моля, да се даде ход на делото.
АДВ.В.: Моля, да се даде ход на делото.
АДВ.Н.: Моля, да се даде ход на делото.
ПОДС.М.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ не намира пречки по хода на делото и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
1
СЪДЪТ докладва, че е констатирал техническа грешка на л.126/гръб/ в протокола
/стр.10/ от съдебно заседание проведено на 25.10.2023 г, по отношение вписаните дата и
лист, на които се намират прочетените показания на свид. С. К. А. дадени на ДП. Вместо
вписаните „ 10.01.2023 г. намиращи се на л.73 т.2 от ДП“, бяха прочетени тези от 06.12.2022
г. намиращи се на л.66 т.1 от ДП
Поради това, намира за необходимо да възобнови хода на съдебното следствие и
О П Р Е Д Е Л И:
възобновява хода на съдебното следствие
ПРОКУРОРЪТ: Прочитането на тези показания беше по мое искане. Отбелязала съм
си, че прочетохме показанията на С. А., дадени на 06.12.2022 г. , находящи се на лист 66,
том 1 от ДП, въпреки че в протокола от съдебното заседание на 25.10.2023 г. е записано „…
на лист 73, т.2 от д.пр.“ Моля да се коригира вписаното в протокола.
Нямам искания по доказателствата. Няма да правя нови искания. Моля, да се
приключи съдебното следствие.
АДВ.В.: Да се направи поправка на протокола в посочения смисъл. Няма да соча нови
доказателства. Няма да правя нови искания. Моля, да се приключи делото.
АДВ.Н.: Да се направи поправка на протокола. Няма да соча нови доказателства.
Няма да правя нови искания. Моля, да се приключи делото.
ПОДС.М.: Съгласен съм да се поправи протокола
СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните счита, че следва да извърши
поправка на протокола от 25.10.2023 г. в посочения по-горе смисъл, а делото е изяснено от
фактическа страна и да приключи съдебното следствие, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА ПОПРАВКА на протокол от съдебното заседание проведено на
25.10.2023 г. л.126 /гръб, ред 2 от долу нагоре/, КАТО ВМЕСТО вписването: „…дадени на
10.01.2023 г., намиращи се на л.73 т.2 от ДП“, ДА СЕ ЧЕТЕ „дадени на 06.12.2022 г.,
намиращи се на л.66 т.1 от ДП“
ОБЯВЯВА съдебното следствие за приключено и
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, уважаеми съдебни заседатели,
поддържам обвинението, така както е повдигнато с обвинителния акт. Считам, че от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства се доказа фактическа обстановка,
2
идентична с тази, която подробно съм описала в обвинителния акт, поради което няма да се
спирам на нея с такива подробности, ще маркирам основните, според мен, моменти:
От всички събрани доказателства е видно, че подсъдимият А. М. е роден и израснал в
Република Турция и е турски гражданин. Пребивава в България от около четиринадесет -
петнадесет години, като през цялото време е в град Варна и тук е завършил висшето си
образование. През 2021 година подсъдимият е живеел на квартира в гр.Варна на ул.
„***********, заедно със своето куче. Докато разхожда кучето си в квартала се запознал със
свид. В. П., която също имала куче, като между двамата, през месец август - септември 2021
г., започва интимна връзка и са имали чести срещи помежду си до края на месец октомври.
В края на месец октомври 2021 г. пострадалият В. П., понастоящем съпруг на свидетелката
В. П., се завръща от плаване, т.к. работел на кораб и по този повод свидетелката прекратила
връзката си с подсъдимия. През месец декември 2021 г. свид. В. П. и свид. В. П. сключват
граждански брак, а през март 2022 г. пострадалият отново започнал работа на кораб и е
отпътувал от гр.Варна. Междувременно, през този период подсъдимият продължавал да
наблюдава отстрани свид. П., като афиширал, включително, чувство на ревност, както от
съпруга й, така и от нейни колеги и други хора в квартала. След отпътуването на В. П.,
подсъдимият почнал да влиза в пряк контакт със свидетелката, често наблюдавал дома й,
следял я до работа, опитвал се да води разговори с нея. През месец май 2022 г. отношенията
съвсем ескалирали, като на нежеланието на свид.П. да контактува с него и да отговаря на
въпросите му, подсъдимият реагирал с агресивност, като я ударил с телефона си. За тази
случка има и пуснати жалби в полицията от страна на свидетелката. След случилото се тя се
притеснила повече за себе си и споделила със съпруга си какво се случва, споделила за
връзката, която имала предходната година с подсъдимия и му го посочила, като имена. През
месец май, отново 2022 г., свид. В. П. получил съобщение по Месинджър от подсъдимия,
но, т.к. вече е бил предупреден от съпругата си, като видял имената блокирал абоната. През
месец юли 2022 г. свид. П. се завърнал от плаване. Тогава именно и съпругата му В. П. му
показала как точно изглежда подсъдимия, т.к. той непрекъснато се навъртал около дома им
и около тях. Така стигаме до 19.08.2022 г., когато В. П., връщайки се от работа видяла
подсъдимия, че стои на ъгъла пред дома им и разговаря със свид. Д. К.. Подсъдимият
употребявал алкохол – бира и изглеждал ядосан. Когато тя се прибрала в дома си
свидетелката споделила това със съпруга си, но той около 20:00 часа вечерта извел кучето
на разходка, както обичайно правел, и тръгнал по обичайния си маршрут, обхващащ
„Генерал Колев“, бул.“ Цар Освободител“, ул.„Цар Асен“ и бул. „Чаталджа“, като в това
каре и кучешката градинка той разхождал своя домашния любимец. Всички тези действия
били проследени от подсъдимия. Когато свид. В. П. излязъл от дома си, съпругата му П.
погледнала през прозореца, за да види все още ли е там подсъдимия. В този момент
подсъдимият погледнал нагоре към техния апартамент и съответно погледите им се
срещнали. Подсъдимият видимо бил изнервен и ядосан, което уплашило свидетелката П. и
същата се обадила на съпруга си да го предупреди и го помолила да се върне обратно
вкъщи. Пострадалият не приел сериозно заплахата, т.к. по улицата имало хора и смятал, че
няма какво да му се случи нещо. Още докато водели този разговор, свидетелят П. решил все
3
пак да се завърне към вкъщи. В този момент той бил забелязан от подсъдимия и
подсъдимият тръгнал след него. Свидетелят П. забелязал движени по другия тротоар, където
се движел подсъдимия. Забелязал фигура с бели дрехи, както е и бил облечен в този ден
подс.М.. В момента, в който двамата се изравнили, вървейки по отсрещни тротоари,
подсъдимият пресякъл улицата и минал зад паркирани автомобили, единия от които е по –
висок, и изскочил непосредствено пред свидетеля. Без да каже нищо, подсъдимият извадил
сгъваем нож, отворил го и веднага посегнал към гърлото на пострадалия. Там бил нанесен
първия удар – прорезна рана в областта на гърлото, с дължина 7 см., и прерязваща дясна
външна яремна вена - средно голям кръвоносен съд, от който потекло голямо количество
кръв. Пострадалият усетил това и веднага се хванал за гърлото. В този момент последва
втори удар с ножа, от страна на подсъдимия, в областта на гърдите, вляво над сърцето. Този
удар бил със сила. Постигнал се голям раневи канал, в който ножът проникнал в гръдната
кухина, наранил част от белия дроб и довел до кръвоизлив – обилно кървене. Всичко това
довело до загуба на равновесие от страна на пострадалия П. и той паднал на земята. Когато
вече паднал на земята, подсъдимият направил пореден опит за удар, като вече в областта на
корема на пострадалия. Този удар пострадалият успял да отблъсне с крака си и в
последвалата борба, при посягане от страна на подсъдимия за нанасяне на удар и блъскане с
крак, от страна на пострадалия, била нанесена още една порезна рана в областта зад
коляното на левия крак на пострадалия. След това подсъдимият се навел към падналия
пострадал, нанесъл му удар, но този път не с ножа, както в областта на гърдите, и го питал
„Сега боли ли?“. На тези действия пряк свидетел е станала Г. А., която разпитахме и в
съдебно заседание, като донякъде свидетелката е прекъснала нападението, т.к. е извикала
към тях да спрат да се бият, и с бърз ход е стигнала до мястото. В този момент подсъдимият
се оттеглил в посока бул.“Чаталджа“ със спокоен ход в началото, а в последствие почнал да
бяга. Вече като тръгнал да бяга е видян от свидетелите П. П. и Д. К., които също разпитахме
в съдебно заседание. Свид. Г. А. се обадила на 112, съобщила за случилото се, описала
нападателя, провела кратък разговор с пострадалия, доколко да разбере, че двамата не се
познават. Междувременно, както посочих П. П. и Д. К. също пристигнали на място, за да
видят какво се е случило. Там пристигнала и свидетелката П.. След разговор с Г. А., В. П.
взела домашния любимец да го прибере в дома си, откъдето донесла хавлиена кърпа за
притискане на раната и възглавница, която да постави под главата на съпруга си. Няколко
минути по - късно пристигнала бърза помощ, съответно пострадалият бил натоварен и
откаран в болницата, където му била извършена животоспасяваща операция. След това са
пристигнали и екип полицейски служители, а именно свидетелите Р.С. и К. Н.. След като
получили описание на нападателя, от страна на свид.Г. А. и свид. В. П., те тръгнали да
издирват подсъдимия М., който междувременно се укрил в близко училище, изхвърлил ножа
в минаващия канал и се обадил на приятеля си С. А. да му помогне и да го вземе със себе си.
Свидетелят А. в този момент пътувал към гр.Провадия, като имал работа там, върнал се и
взел подсъдимия и го закарал до Провадия. Докато траело пътуването двамата не водили
разговор, като междувременно в този период полицейските служители отишли до дома на
подсъдимия, като са установили, че няма никой вътре. Поискали съдействие от собственика
4
на апартамента свид. Д.Д. да отвори апартамента, т.к. от вътре се чувал само кучешки лай и
предполагали, че може да се крие там. Не го намерили. Със съдействие на свидетелят Д.,
полицейските служители се опитали да се обадят на подсъдимия, тоест помолили Д. да му
звънне. Д. провел кратък разговор с наемателя си, който в този момент се намирал в
гр.Провадия. Когато слязъл от колата на приятеля си свид.А., А. видял, че подсъдимия е с
изцапани с кръв дрехи, притеснил се точно какво се е случило и му дал пари и му казал, че
не иска да има проблеми и го помолил да се оправя сам, като му дал дънковите си
панталони, които в последствие са намерени в багажа на подсъдимия. В следващите три
месеца подсъдимият се е укривал, като по време на укриването си се сдобил с неистинска
лична карта на името на А.Х.Х., но със снимка на А. М.. Този документ за самоличност
беше намерен у подсъдимия към момента на неговото задържане на 24.11.2022 г., когато
беше установен в село Крапец в къща за гости „Ейнджълс“.
Считам, че тази фактическа обстановка се изяснява от целия събран доказателствен
материал, като основано място за изясняване на фактите, според мен, заемат показанията от
Г. А., която е единствения очевидец нападението, като нейните показания, по отношение на
нападението, напълно съответстват с тези, които са дадени от страна на пострадалия В. П..
Те съответстват и с показанията дадени от свид.В. П., доколкото е възприела някакви неща,
както и с показанията на свид. Д. К. и П. П.. Показанията на тримата основни свидетели – В.
П., Г. А. и В. П. са категорични, последователни и напълно разкриват начина, по който е бил
облечен подс. М. към момента на нападението, неговото поведение, по време на
нападението, както и механизма на извършване на нападението - има ли разменени реплики
между него и пострадалия. Тези неща се изясняват изцяло от показанията на тези свидетели.
Поведението на подсъдимия след нападението се изяснява от показанията на Д. К. и П. П. и
С. А., до някъде, и от показния на полицейските служители, както и на неговия хазяин, но
Д. К. и П. П. и С. А. са тези, които са го възприели непосредствено след нападението. Тази
фактическа обстановка, донякъде, се припокрива с обясненията, които даде подсъдимия и в
хода на ДП, и в хода на СС. Той самият признава, че е наблюдавал на 19.08.2022 г. дома на
свидетелите П.и, признава, че тръгнал след свидетеля П., като в тази връзка той признава и
нападението, въпреки че описва различен механизъм от този на свидетелите на нападението,
но той самият също казва, че е посегнал с ножа да нанесе удар. Моля, да не бъдат
кредитирани неговите обяснения в частта им, в която той твърди, че преди нападението е
бил псуван и обиждан от страна на пострадалия. В тази част считам, че неговите обяснения
имат по – скоро характер на защита, т.к. не съответстват на доказателствения материал и
пострадалият П. казва, че не е контактувал по никакъв начин с него и свидетелката А. е
категорична, че не е чула размяна на реплики, а единственото, което е чула е удара в
гърдите, който подсъдимият е нанесъл на пострадалия и това е привлякло вниманието й да
вдигне поглед и да се загледа в двамата мъже, които в началото е възприела като биещи се.
Моля, да не кредитирате неговите обяснения и в частта, в която той твърди, че е тръгнал с
ножа да нанася удар в рамото на пострадалия, но поради движения от страна на
пострадалия, можело случайно ножът да се е приплъзнал, прерязал му гърлото и после пак
случайно ножът се наръгал в гърдите на пострадалия. Считам, че показанията имат по –
5
скоро защитен характер, опитвайки се да избяга от умисъла за убийство, а единствено да
насочи вниманието ни към умисъл за нанасяне на телесна повреда. Нелогично житейски,
според мен, е невъзможно да порежеш рамото на някого и случайно да прережеш гърлото по
цялата му дължина, и пак, е изцяло невъзможно случайно ножът след това да проникне
вляво над сърцето и то дълбока рана, която стига до проникване в гръдната кухина и
порязване и на белия дроб. За да се случи това трябва да има удар, а че има удар
свидетелстват показанията на свидетелката А., именно този удар и звука от него привличат
нейното внимание. Моля, да не бъдат кредитирани обясненията на подсъдимия М. и в
частта, в която той твърди, че казаното от него „ Сега боли, нали?“ или „Боли ли?“, което
възпроизведе и свидетелката А., не било по начина, по който го описват свидетелите, а
именно назидателна реплика, а по - скоро като загриженост „Боли ли те, че те порязах?“ и
като желание от негова страна пък после да му вземе телефона, че да проведе разговор със
свид. В. П.. В тази част, неговите показания също не се покриват с показанията на
свидетелите. Свидетелят П. е категоричен, че подсъдимият не е успял да вземе телефона му.
Свидетелката А. също е категорична, че само тя се е обадила на 112 точно, приблизително, в
този момент, както и че не е видяла подсъдимият да провежда телефонен разговор, така че
неговите обяснения, че е взел телефона, който в този момент бил в активен разговор със
свидетелката В. П. и й казал „Call on ambulance.” или в превод на български „Извикай
линейка“ считам, че по никакъв начин не се потвърждават от останалия събран от нас
доказателствен материал. В тази връзка са и показанията на свид.П., която също заявява, че
не е провеждала разговор с подсъдимия, а точно обратното. Тя казва „…аз разговарях със
съпруга си, след което разговора прекъсна и малко по – късно той ми се обади отново …“ и
са провели разговор, в който свид. П. й е казал, че е бил нападнат.
Какви точно са били нараняванията на В. П. доказват изготвените по делото
съдебномедицински експертизи, а именно една основа и две допълнителни. И трите
експертизи са категорични, че прободно-порезното нараняване в гърдите предизвиква
контакт на външната повърхност с гръдния кош, тоест стигнал е ножът левия канал до
гръдния кош. Също така предизвиква обилен кръвоизлив в гръдната кухина и нараняване на
белия дроб. Само порезната рана, която е в областта на шията, от своя страна пък заради
дължината си, която е 7 см. и почти цялата шия, е прерязала дясна външна яремна вена и
експертизите също са категорични, че това води до сериозен излив на кръв и цялото
състояние на пострадалия е животозастрашено. Всъщност, имал е разстройство на здравето
временна опасност за живота. До това са довели двете травматични увреждания в своята
съвкупност, т.к. са причинили остра кръвоизливна анемия и това казват
съдебномедицинските експертизи. Допълнителната съдебномедицинска експертиза е
категорична, че ако не е била навременната животоспасяваща операция пострадалият
нямаше да е сред нас. Определено е и положението на пострадал и нападател и от
експертизата, че са били един срещу друг. Това тяхно положение се определя и от
показанията на пострадалия, и от показанията на свид. Г. А., но и вещите лица медици,
съобразно характера на раните са категорични, че това е било положението им. По
6
отношение на забележка отправена от страна на подсъдимия сме поставили изричен въпрос
с коя ръка са нанесени ударите. Експертизите казват, че не може да бъде определено с коя от
двете ръце е нанесен удара, но е напълно възможно да бъде нанесен с всяка ръка.
Експертизите не могат да кажат и каква е последователността на нанесените удари, обаче,
тази последователност, според мен, категорично се установява от показанията на
свидетелите. В тази връзка, спомените на пострадалия бяха ясни. В тази връзка, показанията
на свидетелката А. също дават яснота. От тези до тук става ясно, че първо е порезната рана в
гърлото, следва ударът в гърдите и вече третата рана е защитна при защитните движения от
страна на пострадалия, като тя е последна. Видно от нараняванията и от местата, където са
нанесени, а именно в жизненоважни части на тялото – шията, където минават основни
магистрални кръвоносни съдове и гърдите, и то в областта на сърцето. Считам, че от това
може да бъде изведен умисъл от страна на подсъдимия за убийство, което е искал да
причини на пострадалия. Съдебната практика е единна и категорична, че при множество
удари нанесени в жизненоважни центрове е налице умисъл за убийство, като според всеки
конкретен случай този умисъл може да бъде пряк и евентуален, но когато имаме множество
засегнати жизненоважни центрове, практиката е категорична, че е налице умисъл за
умъртвяване.
Бих искала да се спра на още няколко момента от обясненията дадени от обвиняемия,
които ще Ви помоля да не кредитирате, т.к. считам, че имат основно защитен характер и не
се доказват от останалия доказателствен материал. На първо място, моля, да не кредитирате
твърдението, че подсъдимият че с пострадалия са имали дълга комуникация в Месинджър, в
която са си обяснявали отношенията по отношение на свид. В. П., и в която, според
подсъдимия, той е бил многократно обиждан и наричан с различни епитети, които той
спомена в своите показания. Не бяха събрани никакви доказателства за наличие на такава
комуникация. Телефоните на подсъдимия са при нас, те са по делото. Правен им е оглед,
направен им е снимков материал, който разгледахме в зала и от всичко това се видя, че
действително има опит от страна на подсъдимия да влезе във връзка, чрез приложението
Месинджър, с пострадалия П.. Налице са множество съобщения отправени от подсъдимия
към пострадалия, но ответни такива няма. Няма, и дори по начина, по който изглеждат
съобщенията, по – скоро те изобщо не са били погледнати, т.к. не са маркирани, като
прочетени от пострадалия. В тази връзка е логично и да приемем показанията, в тази част,
на пострадалия, който казва, че още при първия опит на подсъдимия, през май месец 2022 г.,
да се свърже с него го е блокирал, което е опция, която е възможна в приложението
Месинджър, и след блокиране съответно той не е получавал съобщения. Моля, също така да
не кредитирате обясненията подс. М. относно действията на свид. П.. От една страна,
считам, че действията на В. П. преди деянието не са част от предмета на доказване те са
ирелевантни, но въпреки това искам по – нататък да се спра и на това. Подсъдимият описва,
че се е изнервил и го описва като това, което го е подтикнало да извърши деянието от
действията на В. П.. Това, което той казва за нейни действия, е че си е паркирала
автомобила, минала покрай него, прибрала се в дома си, погледнала през прозореца, видяла
го, слязла долу, уплашила се и се върнала пак в апартамента си. Описаните действия по
7
никакъв начин не описват някаква заплаха от страна на свид.П. по отношение на
подсъдимия. Те са нормални действия на всеки човек, връщайки се от работа. Погледнала
през прозореца … защо пък да не погледне? Всеки може да гледа през прозореца си. Нещо
повече. Това са, вече след поглеждането през прозореца, действия на една уплашен жена и
описват нейния страх от това, че някой наблюдава дома й и нейния страх от това, което
може да се случи. И отново във връзка и с това, което споменах, че според обясненията на
подсъдимия, че всичко това го е изнервило и оттам е последвало деянието, моля, да имате
предвид и изготвената съдебнопсихиатрична експертиза, според която подсъдимият М. не
страда от психично заболяване, не били налице анамнестични и клинични зависимости към
алкохол и наркотични вещества и към момента на деянието, според дадените от него
обяснения, е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване и е могъл да разбира
свойството и значението на постъпките си и да ръководи същите. Експертизата е
категорична, че също и към момента на изготвянето на експертизата е можел да разбира
свойството и значението на своите постъпки. Може да възприема фактите и значението на
деянието, както експертизата е категорична, че към 19.08.2022 г. А. М. не е бил в състояние
на патологичен или физиологичен афект.
Предвид всичко изложено считам, че от събраните доказателства безспорно и
категорично се доказва, че обвиняемият А. М. е осъществил състава на възведеното му
престъпление, поради което, моля, да го признаете за виновен за престъпление по чл.115 вр.
чл.18, ал.1 от НК затова, че на 19.08.2022 г. в гр. Варна е направил опит умишлено да
умъртви В. Г. П., чрез нанасяне на удари с нож в областта на шията и гърдите, като деянието
е останало недовършено, поради независещи от дееца причини. Както става ясно от
съдебномедицинските експертизи смъртта не е настъпила единствено и само благодарение
на своевременната медицинска помощ.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства считам, че е чистото съдебно минало
на подсъдимия. Отегчаващо отговорността обстоятелство искам да посоча, че същият е
избягал от местопроизшествието и се укрива в продължение на три месеца, докато не беше
установен единствено благодарение на оперативно издирвателните действия. Предвид
наличието и на смекчаващи, и на отегчаващи отговорността обстоятелства, Ви моля, да му
определите наказание лишаване от свобода около средния размер предвиден в закона.
По отношение на гражданския иск, моля, да присъдите обезщетение по
справедливост. Считам, че от събраните доказателства се доказа категорично, че в резултат
на деянието за пострадалия са настъпили редица здравословни проблеми, като същият около
половин година се е борил с последиците само от нападението, а след това е бил
диагностициран със сериозно онкологично заболяване, като основание за него е посочен
стрес, на който е бил подложен.
Моля, да осъдите подсъдимия за направените по делото разноски.
По отношение на веществените доказателства, моля, телефоните, ведно със СИМ-
картите да бъдат върнати на подс.М., а всички останали да бъдат унищожени.Моля, да се
8
произнесете с присъда в този смисъл.
АДВ.Н.: Уважаема г-жо Председател, уважаеми съдебни заседатели, аз считам, че
след проведеното съдебно следствие пред тази съдебна инстанция се установиха фактите
така, както са приети във фактическата рамка очертана с обвинителния акт и проверените в
хода на съд.следствие гласни и писмени доказателства не налагат корекция на тази
фактическа рамка. Първо, представителят на обвинението беше много подробна в своята
пледоария, изложението си пред съда, поддържайки обвинението. Ние, частното обвинение,
също поддържаме обвинението, което ОП-Варна повдигна, което поддържа, и което иска
подсъдимия да бъде осъден. Нямаме съществени различия по отношение на фактите, по
отношение на правото. Изключително право на прокурора е въз основа на събраните на ДП
доказателства какво обвинение ще повдигне и какво обвинение ще поддържа пред съда и
съответно частното обвинение няма никаква друга възможност, освен, да поддържа или да
не неподържа обвинението на прокуратурата. Без да преповтарям фактите така, както бяха
изложени от прокуратурата, искам да обърна внимание на някои обстоятелства, които
според мен са важни, и които имат пряко отношение към обективната и субективната
съставомерност на деянието, за което се иска той да бъде осъден и да му бъде наложено
наказанието лишаване от свобода, предвидено в закона.
Безспорно, в хода на СС се установи, че подсъдимият е имал през месец септември –
октомври, около два месеца, интимни отношения с В. П., с която се запознали покрай
домашните им любимци, разхождайки ги в кучешката градинка, както те сочат и след, като
моя доверител се прибрал от пътуване, техните отношения по желание на П. са прекратени и
декември месец, заедно с В. П. сключили граждански брак, а той е заминал и на пътуване.
Естествено, при прекъсване на тези отношения, които очевидно са били нежелани от страна
на подсъдимия, той упорито продължил да търси контакт с П., игнорирайки нейното
нежелание да продължат връзката. Разбираме от приложените по делото жалби до РП-Варна,
както и заведени две жалби в условията на домашно насилие пред РС-Варна, че той е
предприел и агресивни действия по отношение на В., като веднъж удряйки я на улицата с
телефон в лицето, а при втория случай той си е поискал подарена по – рано, по времето,
когато са имали отношения, дамска чанта, която му била върната. Въпреки всичко В. го е
виждала многократно три пъти пред работното си място той да стои и да я наблюдава.
Когато в почивното си време е ходила на плаж също е била наблюдавана и въобще тя през
цялото време се е чувствала, че е наблюдавано всяко нейно действие. Всяко нейно
поведение и действие са били подлагани на коментар, изпращани са й есемеси на телефона
от подсъдимия. Общо взето той по някакъв начин се е вглъбил в тази връзка и след като В.
П. е заминал на пътуване е решил да му въздейства и на него по този начин, изпращайки му
многобройни съобщения, чрез мобилно приложение, които не са били приети от В. П. и това
категорично се установи, но съдържанието на тези съобщения дава ясен смисъл на по
нататъшните му действия, поради които е изправен днес пред съд и да говори пред Вас за
това, което е извършил. В тези съобщения той многократно дава съвети на това младо
9
семейство как да продължат живота си, че трябва да се изместят да живеят в друга държава
и т.н. и това е по неразбираеми причини. Както разбираме, откакто е пристигнал в България
в продължение на петнадесет години, освен, че е завършил, до това дело аз не знаех, че
такава специалност има в МЕИ-то – „Управление на социалната дейност“, или нещо такова,
и продължение на десет години не е извършил каквато и да било друга дейност, за да дава
съвети как едни млади реализирани хора с висше образование, имащи работа и високи
доходи, как те да живеят. Очевидно е разбрал, че той е бил пренебрегнат, дотолкова
доколкото, че те искат да продължат живота си и да нямат отношения с този човек никакви
и раздразнен по този начин, така разбирайки го, той решава да убие В. П., защото само по
тази начин, според мен, той от една страна може да привлече вниманието на В. П., а от
друга страна да докаже по някакъв начин правотата си и твърдението му „…виждате ли?
Ако бяхте ме послушали и напуснали страната и да отидете да живеете другаде, това
нямаше да се случи…“. В изпълнение на това свое решение, след като В. П. през 2022 г. се
е завърнал от поредния кораб, а той не е обикновен моряк, а е първи помощник капитан на
големите кораби, наблюдението от страна на подсъдимия по отношение на В. П. се е
пренесло и върху съпруга й. Той старателно е знаел и изучавал неговите навици
предварително. Знаел е по кое време П. е извеждал кучето в градинката и че това е негов
ангажимент, като е знаел и по кое време на денонощието го прави това. Знаел е също така
къде живеят, безспорно, той самият живее на три преки по далече от техния дом и както
свидетелства В. П. той многократно е стоял на ъгъла на жилищната кооперация, в която
живеят, така че да може да наблюдава входа на сградата, както и прозорците на жилището,
където живеят. Това го казвам, като елемент от подготовката за извършване на
престъплението. Конкретно за този ден, според неговите обяснения, той до обяд е
разхождал кучето си на плажа, след което се върнал, там междувременно изпил няколко
бири, върнал се е, изкъпал е кучето си и съответно е отишъл на обичайното си място, там
където живеят свидетелите П. и П. и започнал да наблюдава, като това наблюдение се
изострило, когато тя се върнала от работа. Упреците му към нея, конкретно за този ден и
защо е бил ядосан, са че отворила багажника на колата след като е спряла и се правела, че
върши нещо, като след това свидетелят Д. К., съответно след като е бил заприказван от
подс.М. и е твърдял, че не познава В. и това допълнително го ядосало, защото според
подсъдимия те двамата много добре са се познавали и имали отношения. Конкретно за тази
вечер, излизайки от дома си, след като оставил кучето си там, той взел със себе си
автоматичен нож, който е бил с него в джоба на неговия панталон, както той обяснява, след
като и преди да извърши деянието пред близкия магазин, недалеч от местопрестъплението е
изпил и няколко бири. След като В. вечерта се е прибрала той отново застанал на въпросния
ъгъл и е наблюдавал и прозореца, и входа. Това е станало известно, т.к. В. го е видяла, че
стои там, като, включително, той й е махал с ръце нервно. Тя предупредила В. П., че
подсъдимият стои пред блока, че се притеснява за него, но той пренебрегнал тези нейни
опасения и решил по никакъв начин да не променя и тази вечер, това което е решил да
върши и да не се съобразява какви са точно желанията и намеренията на подсъдимия, т.к. са
нямали никакви отношения, не са се познавали, знаели се, но не са разговарял и не са
10
комуникирали по друг начин. Неговото държание и поведение той го пренебрегва, защото
няма никакви опасения, че видиш ли, т.к. по никакъв начин, както казах не са имали
отношения, за да бъде нападнат или нещо да му се направи. Този път, въпреки всичко е
променил маршрута, по който се е движел. Не се движил по обичайния такъв, където е
кучешката полянка, а е продължил по друг път. След като е излязъл отново е получил
позвъняване от страна на В. П., която го предупредила, че А. М. е стоял да наблюдава. В. П.
отново не пожелава през цялото време на разходката да не прекъсват разговора си и да
продължат да си говорят. П. махнал с ръка пренебрежително и затворил телефона. Малко по
– късно вече й се обадил, като обяснил, че подс. М. го е наръгал.
Прокурорът обстойно направи анализ на обясненията, които подсъдимият е дал, като
обвиняем в ДП и тези, които депозира пред съда. Установени са безспорни факти по
отношение на важните по това дело обстоятелства. Имало ли е, на първо място, разговор,
преди нанасяне на ударите, между В. П. и подс. М.. Категорично се установи, че такъв
разговор не е имало и затова, както каза представителя на обвинението, свидетелстват,
както П., така и свид.Г. А.. Тази жена случайно се е оказала там, преминавала по улицата и
видяла какво се е случило и го е възприела, като размяна на удари и затова първото, което е
казала е „Защо се биете?“, но виждайки какво е положението на П. и в какво състояние е той
и как се държи подсъдимия, видяла е кръв, потърсила е помощ, като е звъннала на 112.
На следващо място, в изброяването на тази подготовка, която казах пред Вас е
неслучайно по избиране на мястото, където да бъде извършено престъплението. От самото
начало подс. М. е следял В. П. да се придвижва по улицата на отсрещния тротоар и преди
да се разминат е преминал на тротоара, там където се движел П.. Преминаването е станало
между два автомобила, единият от които е бил по – висок, вероятно джип, както спомена П.,
за да не бъде забелязан и появата му срещу П. да бъде изненадваща, като виждайки го той е
чул специфичния звук на излизането на острието от дръжката на ножа, който се чува само
при автоматичните ножове. Задействането на ножа и излизането по този начин на острата
част на ножа от дръжката е още един елемент на подготовката за това какво той ще направи
след това, а именно опита да убие пострадалия. В обясненията си твърди, че намерението му
е било да одраска В. П. по рамото с ножа. Съобразно, разбира се, и той за други удари не си
спомня. Разбира се, тези негови обяснения в тази част са категорично опровергани от
установеното в съдебномедицинската експертиза и по - точно това нараняване. Ако е в
областта на рамото, да поясня, а не в областта на шията, в такъв случай нараняването би
следвало да е отдолу до горе. Само, че порезното нараняване, съобразно находките, които
има в заключението на съдебномедицинската експертиза порезното нараняване по предната
част на шията е с дължина 7 см. с ход отгоре надолу и отляво надясно, като в дълбочина
ангажирало кожа, подкожие и дясна яремна вена. Ето по този начин категорично се
опровергава защитата, че той за други наранявания не си спомня. Разбира се, второто
нараняване също е много тежко, а именно прободна порезна рана в гръдния кош вляво с
прободно порезно нараняване на левия дроб. Съответно след това второ нараняване, и то
много тежко такова, пострадалият е паднал на земята и тогава подсъдимият отново се е
11
опитал да нанесе и трети удар, може би смъртоносен, който е бил отблъснат от краката на П.
и по този начин се е получила и порезна рана отзад на лявата коленна става с дължина 9 см.
и ангажирала в дълбочина кожа и подкожие. След всичките тези действия на подсъдимия, в
този момент се намесила и свидетелката А. и според мен единствено и само нейната намеса
към този момент е накарала подс.М. да избяга от местопроизшествието. Както В. П. в
показанията си казва, така и свидетелката А. е чула подсъдимия да казва „Сега боли ли?“. В
показанията си П. твърди, че непосредствено след като е паднал на земята телефонът му,
който е бил в неговия джоб е излязъл от джоба му и е застанал между джоба и ръката му. В
този момент вече го е търсила В. П., а подсъдимият е видял снимката й, т.к. има такава
опция на мобилните апарати, когато определено лице те търси да има снимка и се вижда
визуално кой те търси. Именно в този момент тя го е търсила и както твърди подсъдимият,
той й се обадил, за да й каже да извика първа помощ. Всъщност и тя, и П., и свидетелката Г.
А. обясняват, че В. П. й се обадил, и й обяснил, че е бил наръган. Свидетелите, които бяха
разпитани се установи, че подсъдимият е избягал от мястото на произшествието, отишъл в
двора на близкото училище, където се укрил и потърсил помощ от приятел. Свързал се е със
С. А. и няма да влизам в подробности, но очевидно на този свидетел му е направило
впечатление, че подсъдимият има кръв по дрехите и го оставил на гарата да се оправя от там
нататък и не желаел да се замесва в неговите престъпни действия, както и му предоставил
къс дънков панталон, който да облече, т.к. имало кръв по белия панталон на подсъдимия. В
продължение на три месеца подсъдимият се укривал, а междувременно за В. П. има втора
щастлива случайност, т.к. мястото на извършване на престъплението е в непосредствена
близост до спешния център на болница „Света Ана“ и е бил отведен там, като е проведена
четиричасова животоспасяваща операция. Категорично е нямало този човек да оцелее, ако
тези две случайности не бяха налице, т.к., както стана ясно от съдебномедицинската
експертиза, в резултата на прободно-порезното нараняване в гръдния кош е имало
кръвоизлив около 1000 милилитра кръв и навлизане на въздух в гръдния кош с колабиране
на левия бял дроб. Самият факт на значителната кръвозагуба и на трите наранявания, само
по себе си представлявали изключителна опасност за живота му и въз основа на успешно
проведената операция неговия живот е бил спасен. Междувременно подсъдимият е
пребивавал в Провадия, както стана ясно, в последствие е пребивавал в Бургас, в Балчик и
три месеца по – късно е бил задържан в къща за гости в село Крапец. Още един елемент от
обстоятелствата, които показват прекия умисъл на подсъдимия е, че той предварително се е
подготвил за това престъпление, оборудвайки се и с неистинска лична карта, на която да
бъде негова снимка, но с имената на български гражданин от турски произход и
предварително набавяйки си парични средства, за да може да пребивава на различни места,
като къщи за гости, хотели, места, които не изискват адресна регистрация.
Всички тези обстоятелства аз ги изложих пред Вас не случайно. С оглед на това, за да
обоснова от една страна какъв е бил умисъла. Безспорно умисълът за извършване на
престъплението е пряк, а това изисква и установената съдебна практика, що се каса за опит
за убийство. Убийството не е довършено по независещи от подсъдимия причини, както
изложих пред Вас, макар че той го е желаел. Още нещо, аз в двете предявявания по
12
разследването съм направил доказателствени искания, свързани с приложаемия материал,
право което прокуратурата не ми уважи и след като е внесла обвинителния акт аз считам, че
са налице категорични данни за една сериозна подготовка, които не могат да бъдат отнесени
към елемента на състав на по – тежко престъпление извършено от подсъдимия, но могат да
бъдат и моля съда да ги отчете, като отегчаващи отговорността обстоятелства. Изложих пред
Вас елемента на подготовката с нож, изучаване на навиците на жертвата, неговите
ежедневни навици, подготовката за оттегляне и маршрута, по който да се оттегли и всичко
това е извършено предварително. Аз не мога да се съглася със становището на прокурора, че
се е сдобил с неистинската лична карта след извършване на престъплението. Той се е
подготвил за това нещо предварително и се е снабдил с такава карта, за която сам
подсъдимият каза, че е заплатил 500 евро на лице в Бургас, знаейки, че ще бъде издирван за
такова тежко престъпление, да може да се укрива и да не може да бъде разпознат. Също
така, за умисъла можем да съдим по обстоятелството, че нанасяйки по този начин ударите, а
именно в областта на шията и в областта на гръдния кош, той е съзнавал абсолютната
неизбежност на престъплението. Съзнавал е, че на тази неизбежност на резултата е
равносилно на неговото искане, тоест е налице пряк умисъл за извършване на това
престъпление. Аз считам, че следва да бъде отчетен и като отегчаващо отговорността
обстоятелство и още нещо, а то е качеството на дееца и неговото отношение към
пострадалия и към съпругата му. Той се е стремял, извършвайки това убийство, този опит за
убийство, пострадалият още жив да разбере че той умира и го пита дали го боли. Това е
целта на това питане, а не „…порязах ли те? Какво стана?“. Нищо такова. И още нещо- той е
знаел, че съпругата му се притеснява за В. и какво се случва с него. До голяма степен той се
е стремил да извърши убийството пред очите на неговата жена. Това се разбира от всичките
негови изказвания, че той се е обаждал, за да извика бърза помощ и т.м. Той е осъзнавал, че
тя по най – бързия начин ще разбере какво е станало със съпруга й и кой го е извършил.
Това е било посланието му към нея. От тази гледна точка аз считам, че въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдебномедицинските експертизи,
изготвени на ДП и приети от съда, по един категоричен и безспорен начин се установява
деянието, за което подсъдимия е предаден на съд и Ви моля, при решаване на въпросите по
чл.301, ал.1 и ал. 2 от НПК, чл. 305 от НПК, след като го признаете за виновен да му
наложите наказание между средния и максималния размер, към максималния, именно
поради наличието на ето тези изключително, според мен, отегчаващи отговорността
обстоятелства, свързани с предварителна подготовка и свързани с проява на тази жестокост,
от една страна това е лично качество на подсъдимия, и от една страна жертвата да разбере,
че умира в момента и той му го казва това нещо. От друга страна, най - близкия негов човек
да разбере, че в този момент съпругът й умира и то, ако не пред нейните очи, то поне да знае
за това непосредствено след настъпване на действието от негова страна.
Предявили сме граждански иск, отделно от това да участвам в залата, като частен
обвинител, аз считам, че по отношение на неимуществените вреди се явява доказан и моля
да го уважите в неговия пълен размер, ведно със законните лихви от датата на извършване
13
на деянието. Установено е, че в рамките на една година се е възстановявал, поне половината
от нея, от едно от тези тежки наранявания. Налагали са се редица процедури. Той не само не
е имал възможност да работи, той въобще не е могъл и сам да се обслужва. Заради тези
наранявания се е наложило многократно да ходи на най – различни рехабилитационни
процедури, свързани с възстановяване на възможността на лявата част на белия му дроб да
развие този обема, което в едно нормално здраво състояние трябва да има, за да може той
спокойно да диша и да живее като нормален човек. Отделно, в хода на лечението на тези
наранявания е бил диагностициран с онкологично заболяване, за което са представени
доказателства и всички онколози, с които той се е съветвал сочат, че това заболяване той е
развил в резултат от този физиологичен стрес, получен в резултат на тази кръвозагуба и тези
тежки наранявания, но също така в резултат и на този ментален стрес, понеже не е знаел
дали ще може да излезе от това състояние, дали ще може да се възстанови напълно, ще може
ли да работи и да живее и издържа семейството си, както е правил преди това, а той е един
млад перспективен в работата си човек. Както стана ясно от показанията му, преди всяко
отпътуване и качване на кораб, той не е минавал обичайните медицински прегледи пред
български медици за необходимите документи, а е минавал през специални лекарски
комисии на компанията, за която е работил. Те са по други по – тежки стандарти и с много
по – тежки изисквания, така че тези негови притеснения, че може да остане без работа, а е
учил толкова години и продължава да се обучава, за да се преквалифицира и да расте в
йерархията. Заради това второ заболяване е претърпял още няколко оперативни
интервенции, претърпял е лечение химиотерапия и продължава това лечение, така че аз
считам, че предявения пред Вас граждански иск с всички тези вреди, които е преживял,
неговата младост, за която това е изключително негативно събитие, не могат да бъдат
оценени, но все пак Законодателят е възвел принципа на предвидливото парично
обезщетение за претърпени болки и страдания посочени в чл.52 от Закона. Аз считам, че
тези критерии отговаря размера, който сме предявили пред Вас с претенция да бъде
обезщетен за неимуществените вреди до 250 000 лв. Отделно от това, уважаема г-жо
Председател, аз моля да уважите и претенцията за разноските, които доверителят ми е
сторил за свой повереник както в ДП, така и в СС, за които сме Ви представили
доказателства.
АДВ.В.: Уважаема г-жо Председател, уважаеми съдебни заседатели, настоящото
съдебно следствие премина в съкратено съдебно следствие по чл.371, т.1 от НПК. С моят
подзащитен взехме решение и становище да не бъдат разпитвани всички свидетели, с цел да
не утежняваме процеса и същия да не се бави. Искахме максимално бързо да приключи и да
се установи фактическата обстановка, която почива на събраните в хода на ДП факти и
обстоятелства, както и тези събрани по време на СС.
Безспорно е установено авторството на деянието, за което от първи ден не сме
отричали. След задържането от органите на полицията, А. М. подробно е разказал
фактическата обстановка такава каквато я е възприел и каквато е била към онзи момент.
14
Въпреки че аз не съм присъствал като негов адвокат, тогава е бил колегата служебен
защитник адв.Веселин Янев, който подробно е изложил своето виждане за фактическата
обстановка. В хода на ДП, с мен, той изложи изцяло и почти преповтори фактическата
обстановка по отношение на авторството на извършване на деянието. От първия момент до
настоящия момент той не е „бягал“ от авторството на деянието, въпреки че е нямало преки
свидетели – очевидци на инцидента, подчертавам преки, и оръжието на престъплението –
ножа, към настоящия момент не е било установено и намерено. Разследващите органи не са
си направили труда да го питат къде се намира ножа и той да посочи. Няма такова активно
процесуално следствено действие. Безспорно е установено, че А. М. е живял на територията
на Република България в продължение на повече от единадесет години, като за времето е
завършил висшето си образование в Технически университет – Варна магистърска степен и
се е дипломирал в „Социален мениджмънт“. Тази специалност се изучава в повечето
университети и е световно известна и е била налична към онзи момент. За този период А. М.
е живял само в гр.Варна в две квартири и то в един и същ район, като последната квартира
се намирала на ул. „***********. Запознанството със свид. В. П. датира в началото на 2021
г. Връзката им е продължила повече от девет – десет месеца. В нейните свидетелски
показания пред Вас тя конкретизира, че отношенията между А. М. и нея са били около
месец. Това категорично се опровергава от приложените чат програми, където са
комуникирали те двамата. Считам, че нейните свидетелски показания не са правдоподобни
не следва да бъдат ценени от съда. Двамата са имали близки отношения, които прераснали в
интимни такива, като същите продължили до декември месец 2021 г. По това време П.
сключила граждански брак със своят съпруг и същата се разделила с А. М.. След като се
върнала от медения им месец, свид. П. е потърсила контакт с подсъдимия, което е видно от
приложената комуникация в чат програмите. Интересувала се от него, от неговите
ежедневни дейности и настоявала да продължат отношенията. Започнали да се виждат
отново, като тя споделя своите несгоди в своя живот. М. в този период установил, че тя
поддържа интимни отношения с още четири лица от мъжки пол, видно от неговите
обяснения дадени в хода на ДП, както и пред Вас, както и е видно от чат програмата. Той
настоявал тя да има отношения само с него, а не и с други мъже, т.к. неговата вяра, той е
мюсюлманин по вяра, не дава на жената да поддържа отношения с други мъже. Не било
прието. В последствие, поведението на свидетелката породило неприятни усещания и
чувства у М., което той имал към нея, а вярата му диктувала всичко. Всичко това, не му
давало мира. Дразнел се, че тя поддържа отношения с други мъже. Допълнително
емоционално нагнетен се чувствал и от обидните текстови съобщения изпращани от съпруга
на В., с които той се е подигравал с неговата етническа принадлежност. Това обстоятелство
в хода на съд.следствие не беше изследвано и не беше установено дали е истина или не е
истина с искането за назначаване съдебнотехническа експертиза от моя страна, т.к. подс. М.,
в обясненията дадени пред Вас, заявява че в галерията на телефоните му съществуват такива
текстови съобщения, които не бяха разгледани и не бяха предоставени по надлежния ред.
Това е провокирало едно силно раздразнение у А. М., като е разбрал, че тя има връзка със
свидетеля Д. К.. Комуникацията между А. М. се е развивала в чат във Вайбър, а със
15
свидетеля П. в Месинджър. Установяването на провокациите от страна на свидетеля П. към
подсъдимия допринесло до висока степен за неговото силно емоционално раздразнение. В
известна степен би обяснило действията му към този човек на един по – късен етап. На
датата на инкриминираното деяние А. М. възприел В. П., след което видял свидетеля П. да
си разхожда кучето и при разминаването им те си разменили реплики. Това допълнително
ядосало подс.М. ( пак подчертавам, преки свидетели на инцидента в непосредствена близост
е нямало). Свид. Г. А. се е намирала на разстояние между осем и десет метра. Действието се
развива на булевард, който е шумен, минават автомобили, пешеходци и считам, че тя не е
могла да възприеме отправяните реплики от страна на П. към подс. М.. При разминаването
си с пострадалия П., А. М. извадил, вече афектиран, ножа който си е държал винаги в
панталоните, искам да подчертая, че ножът не е автоматичен, както заявява частният
обвинител, и желанието му е било да му нанесе една черта. Видно от последната
съдебномедицинска експертиза, че порезното нараняване по предната част на шията е с
дължина 7 см. с ход отгоре надолу и отляво надясно. В хода на съд.следствие беше разпитан
и свидетеля П.. Всеки от нас доби представа колко е висок същия и колко е висок
подсъдимия. Може би разликата е между петнадесет – двадесет сантиметра, за което е
странно и непонятно хода на нараняването да бъде отгоре надолу. Отляво надясно, в
последствие ще се спра за движението на ножа. Подс. М. не е целял да „наръга“ в шията
свидетеля П., а е искал да му направи една черта в областта на рамото. При едно негово
завъртане, ножът е попаднал в областта на шията. След този удар свид. П. е настъпил кучето
и е загубил равновесие и политнал напред. В този момент е бил реализиран втория удар в
областта на сърцето. В този момент свид. П. паднал и е започнало някакво боричкане,
където А. М. реализирал третия удар в областта отзад в колянната става. Това означава, най
– вероятно, че кракът е бил вдигнат в посока А. М., с цел отбрана или нападение по
отношение на тялото на същия. П. продължил да отправя нецензурни думи по отношение на
М.. Подсъдимият питал дали го боли. Тук всеки прави от своя страна интерпретация, а дали
го боли наистина, а дали с назидателен тон той му казал „Боли ли те?“. Това е преценка на
съда да прецени какво е било точно поведението и самия израз на М. в този момент.
Падайки на земята, свид. П. едновременно с това му пада и телефона от джоба. По
обяснение на М., същият е взел телефона и в онзи момент е виждал, че върви телефонно
позвъняване от съпругата П. и той тогава й е заявил, че В. е ранен и да бъде извикана
помощ. Освен свидетелката А., като преки свидетели – очевидци в обвинителния акт се
сочат Д. К. и П. П.. Същите са пристигнали в последствие на местопроизшествието, като не
са видели дали е имало реплики, дали в последствие са забелязали, че лицето П. е паднало
на земята. Тук много странно избяга от страна на обвинението и частния обвинител
репликата на свид. А. към пострадалия П. дали същия познава М.. П. категорично заявил, че
не го познавал. На кое да се даде вяра? Познава ли го или не го познава ? При положение, че
той при първия си разпит пред Вас говори за свид.П. и заявява, че познава А. М., а в един
момент казва, че не го познава и не познава нападателя си. След инцидента М. избягал от
мястото изплашен и хвърлил ножа, както заяви пред Вас, в близост до градинката на
„Чаталджа“ в някаква рекичка. Много бързо органите на МВР установили, че извършителя
16
на деянието е М.. Имало е телефонно обаждане вечерта от домоуправителя, а на следващия
ден и от свидетелката Дежньова, че трябва да се предаде във Второ РУ. Той заявил, че ако е
на работа инсп. Иван Иванов ще се предаде. Той е районен инспектор и той е бил запознат
изцяло с отношенията между А. М. и В. П. по повод едната от жалбите, подадена от П. във
Второ РУ. Той е бил водещ преписката. В обясненията си от 06.12. А. М. заявява, че личната
карта си я е набавил през месец август 2022 г., а именно непосредствено след деянието.
Никъде в кориците на делото не съществува доказателства кога точно и от кого се е
снабдил с тази неистинска лична карта, а не да се обвинява, че е била снабдена много преди
деянието. Тук следва да се отбележат няколко момента:
На първо място, от съществено значение е това, че М. е реализирал нападението с
дясната си ръка, а той е левичар. Това говори за характера на неговите действия, че те не са
били планирани детайлно и да се реализират прецизно. Напротив. Това са били едни
хаотични действия насочени към нараняване на жертвата, но не й към прекратяване на
живота й . При такава цел подсъдимият логично би нападнал П. с по - силната си ръка,
водеща в ежедневните му действия, каквато е лявата му ръка, за да се гарантира
постигането на целта. Факт е, че не го е сторил говори, че не е планирал убийството, както
се твърди, а единствено целта му е била нараняването на пострадалия.
На следващо място, А. М. бил военнослужещ в турската армия и отлично е боравил с
огнестрелни оръжия. В хода на ДП се установи, че в квартирата, в която пребивавал има
нож тип мачете. Ако е искал да убие пострадалия, би го направил с този нож, а не с тази
ножка. Считам, че М. е нямал конкретна цел и не е целял настъпване на смъртта на В. П., а е
действал воден от импулса на обидения любовник на жена, обидения мюсюлманин,
обидения мъж. Тази емоционална нестабилност го е направила отмъстител първосигнален, а
не преднамерен убиец.
Уважаема г-жо Председател, уважаеми съдебни заседатели, в тази насока, в която съм
изразил моята позиция считам, че деянието не е по чл.115 вр. чл.18, ал.1 от НК, а е по чл.129
от НК - нанасяне на две средни телесни повреди, видно от Постановление №2/16.12.1957 г.
на ВКС, изменено и допълнено с Тълкувателно решение №7/ 06.07.1087 г. опитът към
убийство е възможен само при пряк умисъл. Член 18 от НК се изключва опита при
евентуален умисъл. Умишленото убийство се различава от умишлената телесна повреда, от
която е настъпила смърт или е могла да настъпи смъртта на жертвата, а именно по умисъла
на дееца. При едно умишлено убийство, където се желае настъпването на смъртта, докато
при умишлената телесна повреда деецът иска или допуска причиняването на повредата на
здравето или живота на жертвата. Считам, че свидетелката А. не се е явявала пречка А. М.
да довърши започнатото и резултата да бъде фатален. Тази жена няма как да го притесни
или да окаже някаква съпротива. Деянието е извършено по светлата част на деня и почвало
вече да се стъмнява, оживена улица, много свидетели. Считам, че няма подготовка за
извършване на престъпление по чл.115 от НК. За престъпление по чл.115 от НК законът е
предвидил наказание лишаване от свобода от десет до двадесет години. Съгласно
разпоредбата на чл.18, ал.1 от НК, при опит деецът се наказва с наказанието предвидено за
17
довършено престъпление, като се вземе предвид степента на осъществяване на намерението
и причините, поради които престъплението е останало недовършено. В случай, че не бъде
оправдан, А. М. по възведеното му обвинение по чл.115 от НК вр. чл.18, ал.1 от НК, а бъде
осъден за деянието, което му е внесено с обвинителния акт моля, уважаемият съд да вземе
предвид, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства и е налице висок
количествен и качествен превес на същите.
А. М. е в млада възраст. Направил е, както заявих, самопризнание от първия момент
и не е избягал от авторството на извършеното деяние. Същият е гражданин на Република
Турция с дългосрочно пребиваване на територията на Република България. На следващо
място той е съдействал за установяване на обективната истина, както в хода на ДП, така и в
хода на СС. На всички въпроси, които бяха зададени от уважаемия съд, тези зададени от
държавното обвинение и от частното обвинение той отговори по съвест и убеждение.
На следващо място е направил пълни самопризнания от момента на задържането и
единствената причина, поради която напусна местопроизшествието това е, че се е изплашил
и към този момент не могъл да вземе адекватно решение, въпреки че имал намерение да се
предаде, ако инсп.Иван Иванов е бил на работа. Същият пред Вас изяви съжаление за
инцидента, за случая, просто няма обяснение как и по какви подбуди и какъв мотив го е
тласнал да извърши това деяние. Същият е с висше образование, не е осъждан на
територията на България и Турция, видно от приложените справки от ДМОС и не е
издирван на територията на Турция, както се твърдеше в хода на ДП от страна на частния
обвинител. Ето защо, считам, че в случая, ако бъде признат А. М. за виновен, то при
определяне на наказанието, същото следва да бъде определено при условията на чл.58а от
НК вр.чл.55, ал.2, т.1 от НК, като бъде постановено решение, с което да бъде наказан с
наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, с оглед на това, че е налице опит, а
не довършено престъпление. По отношение на предявения граждански иск в размер на
250 000 лева, частният обвинител предостави епикриза от 22.03.2022 г. за наличие на
карцином. Считам, че иска не е доказан изцяло по размер, т.к. не е налице СППЕ да даде
отговор на въпроса дали е налице причинноследствена връзка с нараняването и възникналия
карцином на пострадалия. Фактът е неоспорим. Същите доказателства се приеха от съда в
предходното съдебно заседание. Затова оставям на уважаемия съд да прецени размера на
предявения иск. По отношение на разноските, които са направени, моля да бъдат отсъдени в
полза на подсъдимия.
Моля, за Вашето решение.
ПОДС. М.: Нямам какво да добавя, присъединявам се към казаното от адвоката
ми
На основание чл. 297, ал. 1 от НПК на подсъдимия бе дадена
П О С Л Е Д Н А Д У М А
ПОДС. М.: Искам по-малко наказание. Съжалявам и се извинявам за всичко, което се
18
случи и моля да ми се наложи най - ниското наказание.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание постанови присъдата си, като разясни на страните
реда и срока за нейното обжалване.
На основание чл.310 ал.2, вр.чл.308 ал.2 от НПК мотивите към присъдата ще бъдат
изготвени не по-късно от 60 дни.
ДА СЕ НАПРАВИ машинен превод на турски език на протокола от днешното
съдебно заседание, след което да същият да се изпрати на подс. А. М. в Затвора-Варна.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на преводача в размер на 300 лева / изд. р.к.о./
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16:50 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
19