Решение по дело №3054/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба на Х.Г.Л., ЕГН **********, чрез адв. П., против Решение № 1849 от 16.11.2023 г., постановено по АНД № 6025/2023г. на Районен съд - Пловдив, I н.с., с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К № 4598165, издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който на Л., на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДвП. С касационната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановеното от районния съд решение. Иска отмяна на съдебното решение и на потвърдения с него ЕФ.

Ответникът по касационната жалба - ОДМВР гр.Пловдив, ангажира становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай на присъждане на такова в полза на жалбоподателя.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

След като обсъди законосъобразността на решението по наведените касационни оплаквания и доказателствата по делото, в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 от АПК, Административен съд Пловдив установи:

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е ЕФ № серия К № 4598165, с който на Х.Г.Л. е наложена „глоба“ в размер на 100 лв. за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за това, че на 10.03.2021 г. в 15:24 ч. на Републикански път II-64, км. 49 + 800, посока с. Труд, при ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч, с МПС Форд „Мондео“ с рег. № ***, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето техническо средство АТСС „CORDON-M“ 2MD1196 – при разрешена скорост от 60 км/ч с установена стойност на скоростта – 82 км/ч или превишена стойност на скоростта 22 км/ч.

За да потвърди ЕФ, Районен съд Пловдив е приел, че са налице безсъмнени доказателства за извършено от страна на санкционираното лице административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Районният съд правилно е установил, че описаното в ЕФ административно нарушение – управление на МПС със скорост над разрешената в населено място, се потвърждава от писмените доказателства по делото. Обоснован е изводът, че извършеното нарушение безспорно е установено от приложения по делото снимков материал от техническо средство, като се касае за превишение на скоростта с 22 км/ч спрямо ограничението от 60 км/ч. Обстоятелството, че ограничението на скоростта в процесния участък е въведено с пътен знак В 26, се установява от данните в писмо на Агенция „Пътна инфраструктура“, ОПУ – Пловдив. Нарушението е установено с одобрен тип техническо средство, като РС е изложил подробни аргументи за спазена процедура и законова регламентация.

Районният съд е посочил, че правилно е определен субектът на административнонаказателната отговорност, а именно Х.Г.Л., собственик на МПС Форд „Мондео“ с рег. № ***.

По отношение на размера на наложената глоба в мотивите на съдебния акт е посочено, че същият е правилно определен съобразно размерът посочен в чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП, като размерът на глобата е императивно определен, което изключва всякаква възможност за преценка от наказващия орган.

Настоящата инстанция изцяло споделя и изводите на районния съд за законосъобразност на процесния електронен фиш. В случая безспорно се касае за осъществен състав на нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В оспорваното решение са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспорения ЕФ. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Неоснователно се явява и възражението, свързано с представената снимка от разположението на АТСС по чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532/2015 г. Въпросната разпоредба изисква съпровождане на протокола за използване на АТСС със снимка от разположението на уреда, каквато в случая е приложена, без да въвежда конкретни изисквания към същата. В тази насока и посоченото, че от снимката на техническото средство не може да се определи разстоянието му до заснетия автомобил, не може да бъде възприето като основателно възражение, доколкото предназначението на временно разположеното на пътя техническо средство е да засича движещи се автомобили. Отделно от това, видно е, че е изпълнено изискването на чл.189 ал.8 от ЗДвП и в съпроводителното писмо на ОД МВР Пловдив по изпращане на преписката в районния съд е посочено разположението на техническото средство с точни географски координати. Налице е пълно съвпадение на данните, залегнали в протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532/2015 г. и тези по снимката на автомобила.

При това положение следва да се приеме, че приобщеният по делото доказателствен материал установява от една страна съответствие между мястото на нарушението, посочено в приложената снимка и мястото на нарушението, отразено в издадения електронен фиш, а от друга - местоположението на използваното АТСС. Според настояшата касационна инстанция, са правилни изводите на ПРС по отношение на мястото на извършване на нарушението. Както в процесния ЕФ, така и в протокола по чл.10 ал.1 от Наредбата като място е посочено Републикански път II-64 км 49+800, но в приобщената по делото снимка, освен Републикански път II-64 км 49+800, са посочени и географски координати. За разчитането обаче на конкретните GPS координати се изисква наличие на специален софтуер, с който не всеки нарушител разполага, поради което и с оглед гарантиране правото на защита на санкционираните лица, практиката съвсем законосъобразно е наложила в ЕФ мястото на контрол да се обозначава с посочване на най-близкия административен адрес до конкретните географски координати, на които е разположено техническото средство. GPS координатите, на които е разположено съответното АТСС, биха съвпадали с GPS координатите на поземления имот, за който е отреден даденият административен адрес, само ако АТСС е разположено в границите на самия поземлен имот. Това изискване обаче само по себе си няма как да бъде изпълнено, тъй като АТСС следва да се разполагат в близост до пътното платно, на място от където има максимално благоприятни условия за следене на пътната обстановка, при спазване на правилото дейността на техническото средство да не се затруднява от естествени препятствия, каквито се явяват дървета, огради, знаци и др. Ето защо напълно достатъчно е GPS координатите на разположеното АТСС да са в близост до границите на поземления имот.

Изложеното до тук налага да се приеме, че възраженията на касатора са неоснователни и недоказани. Обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лв., на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН във връзка с чл.27е от Наредба за правната помощ.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1849 от 16.11.2023 г., постановено по АНД № 6025/2023г. на Районен съд - Пловдив, I н.с.

ОСЪЖДА Х.Г.Л., ЕГН ********** ***, да заплати на ОД на МВР - Пловдив сумата от 80 /осемдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: