О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 151
гр.Елхово,
12.03.2020г.
Елховският районен съд, III-ти
граждански състав, в закрито
съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и двадесета година, в
състав :
Председател: МАРТИНА КИРОВА
като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 151
по описа на съда за 2020г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото гражданско производство е образувано въз
основа на депозирана в канцеларията на съда с вх.№1070 от 09.03.2020г. искова
молба от П.Г.Г., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, против Д.Ж.Т., с ЕГН ********** и В.Ж.Т., с ЕГН **********,***, с която са предявени в обективно
съединяване при условията на солидарна отговорност осъдителни искове - за
заплащане на сумата от 4 800 лв., претендирана като получена на отпаднало
основание и подлежаща на възстановяване сумарна сума, платена от ищеца по
разваления Договор от 24.10.2015г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане; за заплащане на сумата от 1 000 лв., представляваща неустойка по
чл.9 от Договора сключен между страните на 24.10.2015 год.
По редовността на исковата молба: Съдът
намира, че същата не отговоря на изискванията на чл.127, ал.1, т.5 от ГПК и на
чл.128 т.2 от ГПК и на основание чл.129 ал.2 от ГПК следва да бъде оставена без
движение, като на ищеца бъде даден срок да отстрани нередовностите, които се
състоят в следното:
Съдът намира, че изложението в обстоятелствената част
на иск.молба и приложените към нея доказателства не съответства на заявените с
петитума искове. Не става ясно след като се твърди, че е налице неизпълнение на
договорно задължение от страна на изпълнителите по договора – ответниците, какъв
е правният интерес на ищеца да обявява процесният договор за развален и то след
като е изтекъл и то преди 4-ри години срокът му на действие между страните по
него, при липса на каквито и да е твърдения и данни действието му да е било
продължено по смисъла на изричната договорна клауза на чл.8. Договорно правоотношение
може да бъде развалено само в рамките му на действие, но не и след като
договореният срок е изтекъл и не е бил продължаван. С оглед на това не е ясен и
правният интерес на ищеца от предявения на основание чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД иск
за сумата от 4 800 лева. Във връзка
с този иск за прецизност съдът намира да отбележи както е отбелязал и в
Определение № 1456/08.08.2019г. по гр.д.№569/2019г. по описа на ЕРС /образувано
между същите страни по иск.молба на ищеца и прекратено след неотстраняване на
констатирани нередовности по иск.молба на ищеца Г./, че от обстоятелствената
част на иск.молба не става ясно поради каква причина ищецът е заплатил
по-голяма сума от уговорената по договор в размер на 3 500 лв. и то след
срока на изтичането му като заплащането е ставало по начин различен от
възведения в чл.5 от Договора от 24.10.2015г., като за тази разлика от
1 300 лв. не се твърди, а и няма данни да е променяна между страните по
договора цената на договорения ремонт. Същата не би следвало да се претендира
наред с цената на договора и то на отпаднало основание.
Не е в достатъчна степен прецизиран в петитумната част
и иска за заплащане на неустойка, без да е изписано текстово основанието й
/юридическия факт/ за претендиране /препращането към чл.9 от Договора не е
достатъчно/.
Предявените в условията на обективно съединяване два
осъдителни иска са оценяеми, поради което ищецът следва да заплати държавна такса и да представи по смисъла на чл.128 т.2 от ГПК платежен документ, удостоверяващ внасянето й по сметка на РС-Елхово.
Цената на исковете е определяща за размера на дължимата държавна такса, която в
случая се формира с оглед принципното положение възведено в разпоредбата на
чл.72 ал.1 и чл.71 ал.1 от ГПК - върху защитавания интерес, като е приложима
т.1 от Тарифата за ДТКСС по ГПК, т.е. в размер на 4%, но не по -малко от 50 лв.
В случая основната претенция е за неоснователно получена сума от 4 800 лв.
и се претендира на извъндоговорно основание /неоснователно обогатяване по чл.55
ал.1 пр.3 от ЗЗД/, следователно имущественият интерес от това претендирано
благо е 4 800.00 лева и съгласно чл.71, ал.1, вр. с ал.2 ГПК, върху една
четвърт от тази сума се дължи държавна такса, която е в размер на 192.00 лева.
По претенцията за заплащане на неустойка по Договора от 24.10.2015г. имущественият
интерес е в размер на 1 000 лв. и съгласно чл.71, ал.1, вр. с ал.2 ГПК
вр.с чл.1 от Тарифата за ДТКСС по ГПК, върху една четвърт от тази сума, но не
по-малко от 50.00 лева се дължи държавна такса или д.т. по този иск е в размер
на 50.00 лева. Или общата дължима
държавна такса за заведените иск.претенции възлиза на сумата от 242.00 лева,
която не е внесена от ищеца и за която по делото не е представен платежен
документ за внасянето й.
С оглед на гореизложено преценям,
че исковата молба следва да бъде оставена без движение и да бъде дадена
възможност на ищеца да отстрани визираните по-горе нередовности на исковата си
молба.
Предвид на гореизложеното и с оглед разпоредбата на
чл.129 ал.2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ОСТАВЯ без движение подадената от П.Г.Г., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, против Д.Ж.Т., с ЕГН ********** и В.Ж.Т., с ЕГН **********,***, искова молба.
ДАВА на ищеца едноседмичен срок, считано от
връчване на настоящото определение, в който да отстрани нередовностите на
исковата молба, посочени в обстоятелствената част на настоящия съдебен акт.
УКАЗВА на
ищеца, че при
неотстраняване на нередовностите на исковата молба в дадения едноседмичен срок,
същата ще бъде върната, а производството
ще бъде прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи
на обжалване.
ПРЕПИС от
определението да се връчи на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
/М. Кирова/