РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. гр.Мадан, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и пети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Ив. Стратиев
при участието на секретаря Милка Ас. Митева
като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Административно
наказателно дело № 20255430200006 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № *******/*********
г. на Я. Я. Х. – Началник група в ОДМВР С., РУ М., упълномощен със
Заповед № ********/******* г. на Министъра на ВР, с което на К. К. К. с ЕГН
**********, на основание чл. 183, ал. 4, т. 5, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 50 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли да се отмени НП с бланкетни аргументи за
допускането на съществено нарушение на процесуалните правила и в
нарушение на материалния закон. Твърди, че в НП е посочен друг
регистрационен номер на управлявания от него автомобил, различен от
действителния. В съдебно заседание възраженията се поддържат в
представено писмено становище.
Въззиваемата страна в писмо становище, с което преписката се
изпраща на съда, поддържа законосъобразността на обжалваното
постановление от материална и процесуална страна. В с. з. и в писмени
бележки, чрез пълномощника си юрк. В. при ОДМВР С., излага доводи за
неоснователност на жалбата и за потвърждаване на процесното наказателно
постановление.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
1
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и
изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа съдът намери за установено следното:
На ********г. около *******ч. в гр. М., жалбоподателят К. К.
управлявал лек автомобил "****" с рег. № СМ ***** АН, лична собственост,
като се движел по ул. „*******“ и в района до номер **, бил спрян от
полицейски патрул в състав - мл. инспектор при РУ З. към ОДМВР С. Й. Б. и
КО при РУ З. към ОДМВР С. Ж. Н., командировани да изпълняват служебните
си задължения на територията на РУ М. Водачът бил спрян за проверка на
случаен принцип. При проверката на лекия автомобил полицейските
служители забелязали, че задната лява гума марка „********“ е износена до
гладкост. При измерване с техническо средство дълбокомер за автомобилни
гуми било установено дълбочина на протектора 2.5 милиметра в канал в
средната вътрешната част на гумата. За установеното нарушение бил
съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия **
бл. № ******* от ****** г., в който е квалифицирано нарушението на
жалбоподателя съответно по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – „придвижва ППС с
износени гуми“. Жалбоподателят подписал съставения акт, като посочил, че
няма възражения.
За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което
била наложена глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 183, ал. 4, т. 5, пр. 1
от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Й. Б. – актосъставител и Ж. Н. – очевидец на нарушението, както
и от приложените към административнонаказателната преписка писмени
доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по
делото, включително АУАН, справка за нарушител/водач, заповед №
*******/******* г. на Министъра на вътрешните работи, заповед №
******/******** г. на директора на ОДМВР С., а също и от представения в с.
з. снимков материал.
Разпитани в съдебно заседание свидетелите потвърждават
авторството на АУАН и поддържат констатациите в него, като споделят, че
2
проверката е осъществена на случаен принцип, а след спиране и
възприемането на техническата неизправност – изтрита в цялост задна лява
гума на автомобила по настояване на водача било извършено замерване с
техническо средство - дълбокомер предоставен от колегите им в РУ М., като в
средата на гумата в един канал, била измерена дълбочина от 2,5 мм, а в друта
си част гумата не подлежала на замерване. Актосъставителят свид. Б. сочи, че
при съставянето на акта допуснал неволно техническа грешка при описанието
на последните две цифри от номера на автомобила на жалбоподателя на едно
от местата в АУАН, като това се дължало на ситуацията в момента и с оглед
поведението на жалбоподателя при проверката, който не съдействал и
настоявал да не го занимават с глупости.
Съдът намира показанията на свидетелите за обективни, логични,
непротиворечиви и последователни. Информацията, която свидетелите
споделят се припокрива и е в пълно съответствие с приетите по делото
писмени доказателства, поради което съдът им дава вяра.
Въз основа на горното не се опровергават фактическите констатации в
АУАН. Не се посочиха обстоятелства и ангажираха доказателства от страна
жалбоподателя, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на
АУАН. Не се твърди и друга фактическа обстановка. Затова съдът отчете
презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
Отделно от това показанията на свидетелите съдът оцени като достоверен
източник на информация.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл 57 от ЗАНН. Не се
констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, които
да са съществени, като да опорочават административнонаказателното
производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено. Актът е съставен от компетентно
лице и е спазена процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН,
доколкото е съставен в присъствието на свидетел очевидец и нарушителя.
Актът е подписан от актосъставителя, свидетел очевидец на нарушението и
3
нарушителя, в присъствието на когото е съставен и от когото не са постъпили
възражения. В акта е дадена правна квалификация на установеното
нарушение.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите
правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на
закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се
съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до
накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в
обстоятелствената част всичките им индивидуализиращи белези (време,
място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да
се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е
имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана
отговорността му – за движението на технически неизправно ППС по
отношение на гумите. Обжалваното НП е издадено от оправомощен и затова
компетентен орган, за което беше представена и съответната заповед на
Министъра на вътрешните работи.
Неоснователни са наведените жалбата и писменото становище от
жалбоподателя съображения за нарушаване на правото му на защита, поради
посочване на два различни регистрационни номера на автомобила му в НП,
доколкото безспорно е установен вида и марката на лекия автомобил който е
управлявал и същия е бил наясно, с кой автомобил е установен да е извършил
нарушението, а именно с личния си автомобил, чиято марка и регистрационен
номер му са пределно известни.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства, съдът е на становище, че правилно наказващият орган е
квалифицирал поведението на жалбоподателя по на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Посочената норма гласи, че движещите се по пътя пътни превозни средства
трябва да бъдат технически изправни. Технически неизправни са и тези ППС,
чиято дълбочината на протекторния рисунък на гумите на автомобилите и на
мотоциклетите е по-малка от 1, 6 мм съгласно чл. 10, ал. 1, т. 9, б. "г" от
4
ППЗДвП, като под протекторен рисунък се има предвид грайфера на самата
гума.
В конкретния случай е безспорно установено, че полицейските
служители са констатирали, че водачът е управлявал автомобила си с износена
до гладкост задна лява гума. Констатацията на служителите е била за
цялостно износване на протекторния рисунък и въобще липсата на такъв.
Оттам и движението е било осъществено с технически неизправно ППС, а не
съобразно правилото на нарушената норма.
От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния
характер на деянията си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението
да управлява МПС с техническа неизправност в едната гума може да доведе
до настъпване на общественоопасни последици – както за движението, така и
за живота и здравето на всички участници в движението, и е искал
настъпването на последиците, а именно да управлява автомобила, въпреки че
не е бил изправен. В този смисъл е извършил деянията си с пряк умисъл.
Относно наказанието:
Правилно описаното нарушение в НП е отнесено към
съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 183, ал. 4, т. 5, пр. 1 от
ЗДвП. Санкционната норма за нарушението, предвижда че се наказва с глоба
от 50 лв. водач, който управлява моторно превозно средство с износени гуми,
както се установи от фактическа и правна страна.
Доколкото законодателят не е предвидил определени граници, в които
може да се наложи наказанието, съдът намира, че не може да бъде упражнен
контрол върху справедливостта на определеното наказание по отношение на
неговия размер. В конкретния случай е наложена глоба в размер на 50 лв.,
което е в предвидените от закона рамки. Така определеното наказание
съответства на критериите за оразмеряване на административната санкция по
чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението, и отговаря
на целите по чл. 12 от ЗАНН, доколкото съдът намира за справедливо
жалбоподателят да бъде наказан в тези параметри предвид своеволното му
поведение и липсата на съзнание за стореното.
Съдът намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН по отношение нарушението предвид изричната разпоредба
на чл. 29 от ЗАНН.
5
Доколкото изхода от спора е в полза на въззиваемата страна и са
претендирани разноски за юрисконсултско възнаграждение, следва да се
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание
чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН, която сума се присъди в тежест на
жалбоподателя.
С оглед на изложеното съдът приема, че наказателното постановление
е обосновано и законосъобразно от процесуална и материална страна,
нарушенията са безспорно доказани, определените наказания са справедливи
и затова следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № № ******/*******г.
на Я. Я. Х. – Началник група в ОДМВР С., РУ М., упълномощен със Заповед
№ *******/********г. на Министъра на вътрешните работи, с което на К. К.
К. с ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 4, т. 5, пр. 1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА К. К. К. с ЕГН **********, да заплати в полза на ОД на
МВР С. направените по делото разноски в размер на 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/
дневен срок от съобщението му пред Aдминистративен съд – С.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
6