Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и
шести юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Таня Орешарова
Габриела Лазарова
при участието на секретаря Антоанета Петрова като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело №16584 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение №238691 от 09.10.2019г., постановено
по гр. д. №80793/2018г. по описа на СРС, 41-ви състав е признато за установено
по предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление ***
срещу Л.Ц.С., ЕГН:**********, с адрес ***, искове с правно основание чл.124,
ал.1 ТПК във вр. с чл.415 и чл.422 ТПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150
ЗЕ, че Л.Ц.С. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 2 049,41 лева, представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.07.2014г. -
30.04.2016 г. за топлоснабден имот - апартамент № 74,
находящ се в гр.София, ж.к. „Сухата река“, бл.*******с
аб. № 369984 и сумата от 14,32 лева,
представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода
01.09.2014г. - 30.04.2016г. ведно със законна лихва върху сумите от датата на
депозиране на заявлението по чл.410 ГПК (13.09.2018 г.) до окончателното
плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК на 20.09.2018 г. по ч.гр.д. № 60108/2018 г. по описа на CPC, I
ГО, 41-ви състав. С решението са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД
срещу Л.Ц. Стоянов иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК във вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ за разликата над сумата
от 14,32 лева, представляваща стойност на дялово разпределение на топлинна
енергия до пълния предявен размер от 17,90 лева и за периода 01.07.2014 г. - 31.08.2014
г„ както и исковете е правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр.
с чл.415 и чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за
сумата от 530,76 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законна лихва за забава върху главницата за доставена и незаплатена топлинна
енергия за времето от 16.09.2015 г. до 10.09.2018г. и сумата от 4,85 лева -
обезщетение за забава в размер на законна лихва за забава върху главница за
дялово разпределение за периода от 16.09.2015г. до 10.09.2018 г. Осъдена е на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, Л.Ц.С.
да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата
от 437,70 лева, представляваща разноски по делото за първоинстанционното
производство и 80,92лв., разноски в заповедното производство.
Срещу решението само в отхвърлителната
част е постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ЕАД,
в която излага, че решението е неправилно и постановено при нарушение на
материалния закон и моли да се отмени и вместо него да се постанови друго, с
което исковете да бъдат уважени. Посочва, че съгласно Общите условия за
продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ЕАД на потребители за битови нужди в
гр.София в сила от 13.02.2008год. раздел VІІ, чл.32, ал.1 е определен реда и
срока, в който купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
ТЕ в 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят и с изтичане
на последния ден от месеца ответницата е изпаднала в забава за тази сума, за
която е издадена и получена ежемесечна
фактура. Претендира за присъждане на разноските по делото. С писмена молба до
съда поддържа въззивната жалба и прави искане за
присъждане на разноски по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подаде отговор
на въззивна жалба от ответницата Л.Ц.С..
Третото лице помагач „Т.С.“ООД не е взело
становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на въззивното производство и при така очертания от жалбите предмет,
приема следното:
Предявени пред СРС при условията на
обективно кумулативно съединяване искове по реда на чл.422 ГПК и с правно
основание чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150
ЗЕ и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
„Т.С.” ЕАД е депозирала заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с вх. №3072511/13.09.2018г. срещу Л.Ц.С. от суми за ТЕ, по което е образувано гр.д. №60108/2018г.
по описа на СРС, 41-ви състав. Посочено е, че претендираното
вземане е за стойността на доставена топлинна енергия за периода от месец 07.2014год.
до 30.04.2016г. в размер на 2049,41лв.-главница за стойността на ТЕ за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Сухата река",
бл.*******, с аб.№ 369984 и 530,76лв.-законна лихва за забава за периода
от 16.09.2015год. до 10.09.2018год., сумата от 17,90лв.-главница за услугата
дялово разпределение за същия период и 4,85лв.-лихва за забава върху главницата
за услугата дялово разпределение за същия период, както и законната лихва върху
главницата от 13.09.2018год. до окончателното й изплащане. След като срещу
издадената заповед за изпълнение на парично задължение в законоустановения
срок е постъпило възражение от длъжника в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК „Т.С.”
ЕАД, е предявила положителни установителни искове спрямо нея за сумите по издадената заповед за изпълнение и е
образувано гр.д. №80793/2018г., 41-ви състав на СРС.
Ищецът твърди, че между него и ответницата
е възникнало договорно правоотношение с предмет - доставка на топлинна енергия
/ТЕ/ за битови нужди, като последната имала качеството на битов клиент на ТЕ
като собственик на топлоснабден недвижим имот -
апартамент № 74, находящ се в гр.София, ж.к. „Сухата
река“, ******* с аб. № 369984. Твърди, че за периода
01.07.2014 г. - 30.04.2016 г. ищецът доставил ТЕ на ответницата, но последната
не заплатила дължимата за това цена в размер на общо 2 049,41 лева, за която
били издадени фактури, в това число общи фактури № № **********/31.07.2015 г. и
**********/31.07.2016г. Посочва, че ответницата дължи и сумата от 530,76 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва за забава върху
главница за доставена и незаплатена ТЕ за времето от 16.09.2015 г. до 10.09.2018
г., както и 17,90 лева дължима сума за дялово разпределение на ТЕ за периода
01.07.2014 г. - 30.04.2016 г. и 4,85 лева - обезщетение за забава в размер на
законна лихва за забава върху главница за дялово разпределение за периода от
16.09.2015 г. до 10.09.2018 г.
Ответницата Л.Ц.С. в срока по чл.131 ГПК
не е депозирала писмен отговор. Във възражението си по чл.414 ГПК е навела довод за погасяване по давност на
вземанията, както и че не дължи лихва за забава, която се следва с оглед на ОУ
след публикуване на изравнителните сметки.
С решението си
първоинстанционният
съд е уважил предявените искове за главница за незаплатена ТЕ от 2 049,41лв.
за периода 07.2014год.-30.04.2016год. и сумата от 14,32лв.-стойността на
услугата дялово разпределение за същия период и е приел, че ответницата дължи претендираните от ищеца суми по исковата молба, след като е
приел, че е собственик на топлоснабдения обект-апартамент №74 и потребител на ТЕ, а
стойността на доставената ТЕ за периода се установява от приетите СТЕ и ССЕ. Отхвърлил е претенциите за това, че
ответницата дължи сумата от 530,76лв.-лихва за забава върху главницата, както и
сумата от 4,85лв. лихва да забава върху главницата за услугата дялово
разпределение, като е приел, че с оглед на чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от
2014год., приложими за процесния период е посочен
падеж за плащане на месечните сметки в 30 дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, което се отнася както за месечните
сметки по прогнозен дял, така и за сумите за доплащане след изготвяне на изравнителните сметки и за което не са ангажирани доказателства от
ищеца.
Първоинстанционното решение в
частта, в която са уважени исковете
за
главница за незаплатена ТЕ от 2 049,41лв. за периода
07.2014год.-30.04.2016год. и сумата от 14,32лв.-стойността на услугата дялово
разпределение за същия период, ведно със законната лихва от 13.09.2018год.,
както и в отхвърлителната част за разликата над
14,32лв. до претендирания размер от 17,90лв.-за
услугата дялово разпределение не е обжалвано и е влязло в сила.
Софийският
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящия състав на въззивния
съд намира, че първоинстанционното решение в
обжалваната част е валидно и допустимо, поради което същия дължи произнасяне на
съществото на правния спор, но само в
рамките на заявените с въззивните жалби доводи,
съобразно нормата на чл.269, изр.2 ГПК и намира, че същото е правилно по
следните съображения:
За да се уважи предявения главен иск, че ответницата дължи процесните
суми, търсени от ищеца като стойност на доставена топлинна енергия, ищецът
следва да установи главно и пълно, че ответницата е потребител на топлинна
енергия, че в сградата, където е имотът има монтиран топломер в АС, преминал
метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество
доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва
установяване на извършваните отчети на индивидуалните разпределители от ФДР и изчисляване на стойностите на различните
компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия. В случая
постановеното първоинстанционо решение за дължимост на главница за ТЕ за претендирания
период 07.2014год. до 30.04.2016год. от
2 049,41лв. и за стойността на услугата за дялово разпределение за
същия период от 14,32лв. е влязло в сила, поради което с оглед на подадената въззивна жалба от ищеца срещу постановеното решение в отхвърлителната
част само за лихвата за забава върху
главниците следва да бъдат разгледани исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Неоснователно е позоваването на въззивника ищец на
ОУ от 2008год., след като по отношение на процесния
период приложими са Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр.София от 2014
г., които са обнародвани във вестник „24 часа“ и вестник 19 мин. и са влезли в
сила от 12.03.2014 г. Съгласно чл.31, ал.1 от същите клиентите заплащат
топлинната енергия по един от следните начини: т.1 - на десет равни месечни
вноски; т.2 - на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата
и една изравнителна вноска и т.3 - по реална месечна консумация, като в
случаите когато клиентите в сграда етажна собственост, присъединени към една
абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, заплащат топлинната
енергия по реда на ал.1, т.2, месечната консумация се определя от търговеца въз
основа на съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през
предходния отчетен период. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от Общите условия
месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз
основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в
СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на фактурите по ал.1 / т.е. за месечната
дължима сума/ и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума,
по-голяма от сумата по фактурата, и ако клиентът няма просрочени задължения към
продавача, заплатената в повече сума се приспада от дължимите суми за следващ
период, или по желание на клиента, се възстановява от продавача. Когато при
издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма
от сумата по фактурата и клиентът има просрочени задължения към продавача, със
сумата в повече може да се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на
продавача. Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е. прогнозните
суми по ежемесечните фактури в 30 – дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата по чл.32,
ал.2, т.е. общата фактура за реално потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. В случая след като не са представени в тази връзка
доказателства по делото за публикуване на процесните
фактури на интернет страницата на продавача, правилно първоинстанционният
съд е приел, че не се дължи заплащане на
обезщетение за забава върху главницата за дължимата сума за ТЕ и в тази, част първоинстанциинното решение като правилно следва да бъде
потвърдено. Изцяло неоснователна се явява претенцията и за лихва за забава върху сумата за услугата
за дялово разпределение след като за нея не е установен срок за плащането й и съответно длъжникът с оглед на чл.84, ал.2 ЗЗД, който
предвижда, че когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде
поканен и за каквато покана преди
подаване на заявлението няма доказателства по делото.
Поради изложените съображения и поради
съвпадане на крайните правни изводи на двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционният съд в обжалваната отхвърлителна
част по отношение на претенциите за лихва за забава следва да бъде потвърдено.
При
този изход на делото и неоснователност на въззивната
жалба не се дължат разноски на въззивника.
Воден
от гореизложеното, Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №238691 от 09.10.2019г., постановено по гр. д. №80793/2018г. по
описа на СРС, 41-ви състав в обжалваната част, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.124, ал.1 ГПК
във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 530,76 лева, представляваща обезщетение за забава
в размер на законна лихва за забава върху главницата за доставена и незаплатена
топлинна енергия за времето от 16.09.2015 г. до 10.09.2018г. и за сумата от 4,85 лева - обезщетение за забава
в размер на законна лихва за забава върху главница за дялово разпределение за
периода от 16.09.2015г. до 10.09.2018 г.
Решението
в останалата част е влязло в сила като необжалвано.
Решението
е постановено при участието на „Т.С.“ООД, като трето лице-помагач на страната
на ищеца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.