№ 58
гр. Ихтиман, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря ЛИДИЯ Г. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно
наказателно дело № 20211840200667 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Б. А.“ ЕООД против Наказателно
постановление № Ю-23 от 16.08.2021 г. на директора на Областна дирекция
по безопасност на храните (ОБДХ) – София област, с което за нарушение на
чл. 131, ал. 2, т. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност на
основание чл. 469, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗВМД на жалбоподателя е наложено
наказание имуществена санкция в размер на 3000 лв.
В жалбата и в съдебно заседание се претендира отмяна на
наказателното постановление при подробно изложени съображения.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддръжа жалбата и развива подробни съображения за отмяна на НП.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН
от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно
обжалване.
Разгледана по същество е основателна.
В хода на административнонаказателното производство са допуснати
две съществени нарушения на процесуалните правила, всяко от които
представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление.
На първо място, при издаване на акта за установяване на
административно нарушение не е спазен реда по чл. 43, ал. 1 ЗАНН. Той не е
подписан от съставителя и един свидетел, а само от представителя на
дружеството нарушител. Този извод следва от представения от дружеството
1
жалбоподател в съдебно заседание екземпляр от АУАН № 001704 от
23.06.2021 г. (л. 24 НАХД № 667/21 г. на РС – Ихтиман), представляващ
индиго копие на съставения АУАН, връчен на жалбоподателя, в който
подписи на актосъставител и свидетел липсват. Такива има поставени в
екземпляра, представен от АНО (л. 15 НАХД № 733/2021 г. на РС –
Ихтиман). По време на проведения в съдебно заседание разпит
актосъставителят Р. няма обяснение за разликата в двата акта. Няма спомен
дали е подписал оригинала от акта по-късно. Същите са и възприятията на
свид. Г.. Същевременно в показанията си управителят на дружеството
жалбоподател Д. е категоричен, че АУАН е бил предварително изготвен,
казано му е да го подпише, но не са поставени подписи от актосъставител и
свидетел. От изложеното следва единствен възможен извод, че двата подписа
на актосъставител и свидетел, на служителите на ОДБХ-София област са
поставени в по-късен момент, като няма данни това да е станало в
присъствието на наказания. Липсата на подпис на акта от актосъставителя
представлява съществено процеусално нарушение, тъй като до полагането му
процедурата по издаване на АУАН не е завършена. Поставянето на подписи
от актосъставител и свидетел в по-късен момент и не в присъствието на
нарушителя практически изменя съдържанието на акта, който нарушителят
вече е подписал и го поставя в положение на изненада. Вероятно в случая
пропускът е бил от техническо естество, но е отстранен по недопустим начин
чрез дописване на акта и приключване на производството по издаването му
без присъствие на жалбоподателя. При констатиране на пропуска е било
необходимо нарушителят да бъде извикан и подписите да бъдат положени в
негово присъствие.
На второ място, допуснато е съществено процесуално нарушение,
водещо до ограничаване правото на защита на наказания, при описание на
нарушението. В АУАН и НП то е описано като неизпълнение на Предписание
№ 1/30.03.2021 г. и Предписание № 2/30.30.2021 г. По този начин е допуснато
нарушение на чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1 т. 5 ЗАНН, тъй като липсва
описание на съставомерен признак от обективна страна на нарушението.
Преписано е съдържанието на чл. 469, ал. 2 вр. ал. 1 ЗВМД без посочване
какви действия е осъществил от обективна страна нарушителят, за да не
изпълни двете предписания. Т.е. какво е установено при проверката, която е
станала основание за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на нарушителя. Това се установява за първи път при разпитите
на аткосъставителя и свидетеля в съдебно заседание, но подобен подход е
недопустим, тъй като поставя наказания в положение на процесуална
изненада. Още с образуване на административнонаказателното производство
нарушителят трябва да има ясна и конкретна информация, т.е. фактическо
описание (фактически твърдения), какви действия е осъществил, за да
извърши вмененото нарушение. Само при такова описание той може да
реализира защитата си. Нарушението не може да се приеме за надлежно
описано от обективна страна с описание „не са изпълнени“ предписания, тъй
като трябва изначално да е ясно защо, как и какво не е изпълнено от дадените
предписания. В случая неяснотата на изпълнителното деяние, което
практически е реализирано чрез две отделни деяния, поради което би
следвало и да съставлява две отделни нарушения, е допълнително
задълбочена от обстоятелството, че нито в предписанията, нито в АУАН,
2
нито в НП е описано къде е имало струпана оборска тор и торова маса при
даване на предписанието, открити ли са и ако да къде такива екскременти при
извършената проверка, на територията на животновъдния обект ли са били
или извън него. Практически единствената възможност за въззивния съд да
провери наличието или не на нарушението е посредством разпити на
свидетели, сред които твърденията на аткосъставителя и свидетеля по АУАН,
но без никаква отнапред поставена рамка за предмета на доказване и яснота в
какво се е изразило твърдяното нарушение и какви доказателства следва да се
събират. При това положение, нарушението е ограничило съществено правото
на защита на наказания, тъй като е описанието на нарушението е непълно и не
е ясно с какви обективни действия е осъществено деянието му и срещу какво
обвинение трябва да се защитава. Последното се формулира по устни
твърдения от свидетелите в производството, какъвто подход не е предвиден в
ЗАНН.
Изложеното налага отмяна на наказателното постановление.
С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН
искането на процесуалния представител на въззивника е основателно и полза
на същия следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на
440 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Ю-23 от 16.08.2021 г. на
директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОБДХ) – София
област.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните (ОБДХ) –
София област ДА ЗАПЛАТИ в полза на „Б. А.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. С., УПИ I в квартал 4-училище, общ.
Ихтиман, обл. Софийска сумата от 440 лв. разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
3