Р Е Ш Е Н И Е
№ 175
гр.Плевен, 04.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито
съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател: Цветелина Кънева
при
секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №826 по описа за 2019г. на
Административен съд Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.73, ал.4 от Закона за управление
на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/.
Делото е образувано по жалба от Медицински
университет-Плевен, представлявано от ректора
проф.д-р С.Т., д.м.н., против
Писмо (акт) с рег.№ (ИСУН 2020) BG05M2OP001-2.009-0031-C02-M127/26.06.2019г.
на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Оперативна програма „Наука и
образования за интелигентен растеж“ и
Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Наука и образования
за интелигентен растеж“, с което се иска доброволно възстановяване на сума в
размер на 1164,94лева, представляваща недължимо платена сума по проект BG05M2OP001-2.009-0031 „Създаване на Център за обучение на
докторанти, постдокторанти, специализанти и млади учени към Факултет „Медицина“
на МУ-Плевен“, Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен
растеж“.
В жалбата се моли за отмяна на индивидуалния
административен акт, като се сочи, че съгласно писмото сумата представлява
недължимо платена такава за дневни разходи на 8 лица от целева група, наети за
изпълнение на проекта. Сочи се, че разходът е в рамките на определения бюджет,
като разликата между изплатените суми по разходни касови ордери /РКО/ и
заявената сума е в резултат от по-високата цена на нощувките и самолетните
билети. Твърди се, че в ИСУН сумите за нощувки и самолетни билети са посочени
до размера, определен в бюджета, а дневните са в пълен размер. Сочи се, че в
изплатената сума с РКО е извършено прихващане между изплатената сума по фактури
и действителния размер на полагащите са дневни разходи. Твърди се, че разходите
са допустими съгласно чл.7, ал.1 от
Постановление № 189 на МС от 28.07.2016г. за определяне на национални правила
за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските
структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014 – 2020 г.
(по долу ПМС 189/28.07.2016 г.), тъй като са платени в срока за допустимост
съгласно чл.58 от ЗУСЕСИФ, реално са извършени, и са отразени в счетоводната
документация, като са надлежно въведени в ИСУН. Счита се, че като не се е
съобразил с допустимостта на разходите, УО е издал акта в нарушение на
принципите на съразмерност и истинност - чл.6 и чл.7 от АПК. Твърди се, че не е
налице хипотезата на неоснователно обогатяване по чл.55 от ЗЗД. Твърди се още,
че разпоредбата на чл.35, ал.1, т.2 от НАРЕДБА
№ Н-3 от 22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и
сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни
разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на
счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско
териториално сътрудничество /по-долу Наредбата/ регламентира възстановяването
на финансова подкрепа, която е недължимо платена, без правно основание. Счита
се, че същата не е приложима, доколкото в случая е налице валиден административен
договор BG05M2ОP001-2.009-0031-C01, сключен на основание чл.37, ал.3 от ЗУСЕСИФ, по
който са изправна и добросъвестна страна.
От ответника е подаден писмен отговор /л.л.21-26/, чрез
юрк.С. /пълномощно на л.13/, в който подробно се описва фактическата
обстановка, и се иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Сочи се,
че разходооправдателните документи не са на стойността, предявена за възстановяване
в ИСУН. Твърди се, че писмото представлява отказ за верификация, като сумата е
била получена от МУ без правно основание. Иска се присъждане на разноски за минимално
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание оспорващият се представлява от
адвокат Т.Г. с пълномощно на л.127 от делото, която моли да се уважи подадената
жалба. Поддържа доводите, изложени в същата, като счита, че с допусната и приета
по делото експертиза се установява, че сумата е допустим разход и съответства на изискванията предвидени в
чл.57, ал.1 от ЗУСЕСИФ. Сочи, че сумата е в рамките на допустимия бюджет по
подраздела. Твърди, че младите лекари-специалисти, които са били ангажирани в
така наречената целева група са представили пред Медицински университет –
Плевен всички разходооправдателни документи, които са приложени и по делото. Счита
още, че разходите са реално извършени, което се доказва с представените
самолетни билети, бордни карти, фактури за нощувки, като са отразени в
счетоводната документация на университета и са надлежно въведени в така
наречената система ИСУН. Твърди, че въпросното несъответствие се явява от
по-високата цена платена за нощувки и самолетни билети, но с оглед направения
баланс от страна на счетоводството на университета като бенефициент, същите са
съобразени с всичко изискуемо по проекта, поради което са изцяло в рамките на
изискванията на чл.57 и на изискванията на проекта. Претендира присъждане на
разноски.
Ответникът по жалбата не се явява и не се
представлява. В постъпило писмено становище /л.л.193-196 от делото/, жалбата се
счита за неоснователна и се прави възражение за прекомерност на разноските на оспорващата
страна.
Административен съд-Плевен, четвърти състав, като
провери законосъобразността на оспорения акт, съобрази доводите на страните и
представените доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Предмет на делото е писмо с рег.№ /ИСУН 2020/ BG05M2ОP001-2.009-0031-C02-M127/26.06.2019г.
на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Оперативна програма „Наука и
образование за интелигентен растеж“ и ръководител на управляващия орган на
Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, с което писмо
се иска възстановяване на сума в размер на 1164,94 лева, представляваща
недължимо платена сума по проект BG05M2ОP001-2.009-0031
„Създаване на център за обучение на докторанти, постдокторанти, специализанти и
млади учени към факултет „Медицина“ на МУ-Плевен“, Оперативна програма „Наука и
образование за интелигентен растеж“. Писмото е приобщено на л.л.1-5 от
преписката към делото.
Между ръководителя на УО по ОПНОИР и МУ Плевен е
сключен административен договор BG05M2ОP001-2.009-0031-C01 /л.л.17-96 от преписката/. Неделима част от
договора е и анекс IX към същия /л.л.163-165 от преписката/, в който са
описани конкретни суми за разходите за командировки на целевата група - за
транспорт, квартирни, дневни и застраховки. Въз основа на така сключения административен
договор, МУ е командировало осем представители на целевата група - докторанти,
постдокторанти, специализанти и млади учени в чужбина, за участие в различни
научни мероприятия. По делото на л.л.46-124 са представени за всяко от лицата
заявление за командировка, заповед за командировка, отчет за командировката,
копие на получен сертификат, авансов отчет за валута, РКО за „командировка в
чужбина“, като в ИСУН разходът по съответните РКО е посочен като дневни пари, и
то в по-голям размер.
До МУ е изпратено писмо /л.л.9-11 от преписката/, в
което между другото се сочи, че отчетената сума за дневни пари в ИСУН за осемте
командировани е по-висока от тази, посочена в съответния РКО, като се иска
информация в 7-дневен срок за това. В отговор от МУ е изпратено писмо
/л.л.12-16 от преписката/, в което се сочи, че сумите в РКО са по-малки поради
по-големия размер на сумите за нощувките или самолетните билети, изплатени при
командировката на съответното лице.
С процесното писмо се иска възстановяване на сума в
размер на 1164,94 лева, като се сочи, че са установени недължимо верифицирани и
заплатени суми, както следва:
Сумата по РКО №394/18.04.2018 г. на д-р Е.Г.е 270,75
лева, а отчетената сума в ИСУН е 273,00 лева, превишение 2,25 лева;
Сумата по РКО №616/30.05.2018 г. на Л.П.Т.е 178,72
лева, а отчетената сума в ИСУН е 409,50 лева, превишение 230,78 лева;
Сумата по РКО №770/06.07.2018 г. на д-р Е.Ф.е 276,75
лева, а отчетената сума в ИСУН е 477,75 лева, превишение 201,00 лева;
Сумата по РКО №758/04.07.2018 г. на д-р К.Н.е 276,75
лева, а отчетената сума в ИСУН е 477,75 лева, превишение 201,00 лева;
Сумата по РКО №904/27.08.2018 г. на д-р Д.Н.е 276,76
лева, а отчетената сума в ИСУН е 477,75 лева, превишение 200,99 лева;
Сумата по РКО №764/05.07.2018 г. на д-р Е.О..е 283,73
лева, а отчетената сума в ИСУН е 409,50 лева, превишение 125,77 лева;
Сумата по РКО №858/30.07.2018 г. на д-р М.М.е 307,92
лева, а отчетената сума в ИСУН е 409,50 лева, превишение 101,58 лева;
Сумата по РКО №859/30.07.2018 г. на д-р Н.В.е 307,93
лева, а отчетената сума в ИСУН е 409,50 лева, превишение 101,57 лева.
Посочено е, че съгласно чл.55, ал.1, т.1 от ЗУСЕСИФ за
извършените разходи по административния
договор, БФП се предоставя под формата на възстановяване на действително
направените разходи. Като правно основание са посочени и нормите на чл.57, ал.1, т.6 от ЗУСЕСИФ вр. с чл.25, §1,
буква „б“ от ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 480/2014 НА КОМИСИЯТА от 3 март 2014
година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и
на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за
регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско
дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за
регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския
фонд за морско дело и рибарство /по-долу Делегиран регламент №480/2014/, като
същата разпоредба е цитирана, и чл.35, ал.1, т.2, предложение първо /изм./ от Наредбата. Даден е срок за доброволно
възстановяване на средствата без лихва, като е посочено, че ако не се
възстановят в този срок, ще бъде извършено прихващане от следващо плащане по
проекта.
По делото е назначена
съдебно счетоводна експертиза /ССчЕ/, чието заключение е приобщено на
л.л.148-173 от делото. Съгласно последното, по административния договор са
допустими разходите за командировки на целевата група, включващи разходи за
транспорт, за квартирни, за дневни, за застраховки при командировки извън
страната. За всички лица изразходваната сума за всяко от тях е по-ниска от
общата предвидена сума в одобрения бюджет по проекта за съответното лице. По
отношение на осемте лица е посочено каква сума по всяко от перата по бюджета се
полагат на всяко лице. Посочено е също, че:
по отношение на д-р Е.Г.сумата
2,25 лева се явява разлика в дневните разходи поради по-високата цена на нощувките-
фактурата за нощувки е подадена с 2,25 лева по-малко, а дневните разходи са
посочени в пълен размер - с 2,25 лева повече;
по отношение на Л.П.Т.сумата
230,78 лева се явява разлика в дневните разходи поради заплащането на една
нощувка повече, като фактурата за нощувки е подадена с 230,78 лева по-малко, а
дневните разходи са посочени в пълен размер - с 230,78 лева повече;
по отношение на д-р Е.Ф.сумата
201,00 лева се явява разлика в дневните разходи поради по-високата цена на самолетния
билет, платен по протокол и фактура, като протоколът за самолетен билет е
подаден с 201,00 лева по-малко, а дневните разходи са посочени в пълен размер -
с 201,00 лева повече;
по отношение на д-р К.Н.сумата
201,00 лева се явява разлика в дневните разходи поради по-високата цена на
самолетния билет, платен по протокол и фактура, като протоколът за самолетен
билет е подаден с 201,00 лева по-малко, а дневните разходи са посочени в пълен
размер - с 201,00 лева повече;
по отношение на д-р Д.Н.сумата
200,99 лева се явява разлика в дневните разходи поради по-високата цена на
самолетния билет, платен по протокол и фактура, като протоколът за самолетен
билет е подаден с 200,99 лева по-малко, а дневните разходи са посочени в пълен
размер - с 200,99 лева повече;
по отношение на д-р Е.О..сумата
125,77 лева се явява разлика в дневните разходи поради по-високата цена на
самолетния билет, платен по протокол и фактура, като протоколът за самолетен
билет е подаден с 125,77 лева по-малко, а дневните разходи са посочени в пълен
размер - с 125,77 лева повече;
по отношение на д-р М.М.сумата
101,58 лева се явява разлика в дневните разходи поради по-високата цена на нощувките,
платени по фактура, като фактурата за нощувките е подадена с 101,58 лева
по-малко, а дневните разходи са посочени в пълен размер - с 101,58 лева повече;
по отношение на д-р Н.В.сумата
101,57 лева се явява разлика в дневните разходи поради по-високата цена на
нощувките, платени по фактура, като фактурата за нощувките е подадена с 101,57
лева по-малко, а дневните разходи са посочени в пълен размер - с 101,57 лева
повече.
Според вещото лице, разходите
в размер на 1164,94 лева представляват разходи за дневни на лица, наети по
изпълнение на проекта, изплатени са в периода на допустимост и съответстват на
одобрените разходи за командировки по проекта, като не превишават общия размер
на бюджета по подраздела на проекта. Разходите за командировки, са правилно
осчетоводени, налице е документална обоснованост и съответствие с разходооправдателните
документи, което осигурява одитна следва при проследяването им. Отчетените суми
в ИСУН за дневни разходи са повече с 1164,94 лева от сумите, отразени в РКО.
Отчетените суми в ИСУН за пътни и квартирни разходи са по-малко с 1164,94 лева
от сумите, отразени във фактурите и протоколите за самолетни билети. На
командированите лица е заплатено в рамките на бюджета на проекта, а разликата
между бюджет и отчетни документи е за тяхна сметка.
По делото е приобщена и заповед № РД 12-251/30.10.2017
г. /л.27 от делото/, с която подписалият писмото К.Г.е назначен за изпълнителен
директор на ИА ОПНОИР.
Процесното писмо е получено по електронен път на
27.06.2019 г., видно от разпечатката на л.6 от преписката, а жалбата срещу него
е постъпила на 08.07.2019 г., видно от вх.№ на органа /л.4 от делото/.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в срок, от надлежна
страна и при наличие на правен интерес.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, но не
по посочените в нея съображения.
Съдът счита, че първо следва да бъде установена правната
същност на оспореното писмо, за да може да изложи съображения относно
законосъобразността му.
Видно от самото писмо, със същото се признава от
органа, че са налице недължимо верифицирани и платени суми на МУ на определена
стойност - 1164,94 лева. Сочи се, че същите неправомерни плащания са във връзка
с осем случая на командировани лица, като отчетените и платени от ИА суми са
по-високи от тези, отразени в съответните РКО. Съдът намира, че в случая с
оглед твърдените факти е налице хипотезата на чл.2, §36 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) №
1303/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17 декември 2013 година за
определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално
развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд
за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и
за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие,
Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и
рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета /по-долу
Регламент 1303/2013/, която гласи: „нередност" означава всяко нарушение на
правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази
разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор,
участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове,
което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза
чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза.“ Доколкото средствата
по административния договор между страните са от ЕСИФ, то с оглед твърдяното
неправомерно изплащане на определена сума, същата сума представлява вреда на
бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза.
Следователно процесното писмо по своята правна същност представлява решение за
налагане на финансова корекция /ФК/ по смисъла на раздел III, глава пета от ЗУСЕСИФ, доколкото именно чрез
извършването на финансови корекции се отменя предоставената по глава трета
финансова подкрепа със средства от ЕСИФ или се намалява размерът на
изразходваните средства – допустими разходи по проект, с цел да се постигне или
възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред
Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз
и българското законодателство- в този смисъл е чл.71, ал.1 от ЗУСЕСИФ. С оглед
на така установената правна същност, съдът следва да провери дали са изпълнени
изискванията за налагане на ФК по ЗУСЕСИФ.
Посочените в писмото правни норми
- чл.55, ал.1, т.1 , чл.57, ал.1, т.6 от ЗУСЕСИФ във връзка с чл.35, ал.1, т.2,
предложение първо /изм./ от Наредбата, не са свързани с производството по
налагане на ФК. Същите са свързани с верификацията на разходите, която, както е
посочено по-горе, е била извършена, разходите са верифицирани, и това дори не е
спорно между страните. Нормата на чл.25,
§1, буква „б“ от Делегиран регламент №480/2014 е свързана с дефиниране на
понятието одитна следа, като посочва какви следва да са нейните характеристики,
но липсата на одитна следа не е посочена в писмото като основание за налагане
на ФК.
Писмото е издадено от компетентен орган. Съгласно чл. 73, ал. 1
от ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и размер с
мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. В чл. 9, ал.5
от ЗУСЕСИФ е предвидено, че ръководител на управляващия орган е
ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира
управляващият орган, или оправомощено от него лице. В ал.2 на същата разпоредба
е предвидено, че управляващите органи се създават като звено в администрация по
реда на Закона за
администрацията или Закона за
местното самоуправление и местната администрация, или като отделна
администрация. Доколкото това е приложимо съгласно правото на Европейския съюз,
функциите на такъв орган може да се предоставят за изпълнение и от друг орган
или организация. Съгласно чл.4, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна
агенция "Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен
растеж" /Приложение № 3 към ПМС № 237 от 23.10.2017
г., обн., ДВ, бр. 86
от 27.10.2017 г., в сила от 1.11.2017 г., изм. и доп., бр. 24 от 22.03.2019 г.,
в сила от 22.03.2019 г./, Агенцията изпълнява функциите на управляващ орган на
Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" 2014
– 2020 г. (ОП "НОИР") и всички произтичащи от това задължения и
отговорности съгласно националното законодателство и правото на Европейския
съюз. Следователно е налице хипотезата на отделна администрация съгласно
последното предложение на чл.9, ал.5 от ЗУСЕСИФ. Писмото е подписано от
изпълнителния директор на агенцията, като по делото е приобщена заповедта за
назначаване на последния на тази длъжност. Предвид наличието на валидно
назначаване и съобразно посочените по-горе приложими правни норми, съдът
приема, че оспореното писмо е постановено от компетентен орган и в кръга на
предоставените му правомощия.
Писмото е издадено в писмена форма, съгласно чл. 59, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 73, ал. 1
ЗУСЕСИФ, но не е мотивирано - не са посочени правните основания за
налагане на ФК, което не дава възможност на съда да извърши преценка по
спазването на материалния закон и целта на закона, както и е издадено при
съществено нарушение на административно производствените правила. Съображенията
за това са следните:
В решение за
налагане на ФК следва да бъдат посочени не само фактическите основания и
нарушените норми на националното или общностното право, но и подвеждането на
същите под определена норма на чл.70, ал.1 от ЗУСЕСИФ, където са посочени
хипотезите на различните основания за налагане на ФК. Като не е посочил в
писмото съответната хипотеза от чл.70, ал.1 от ЗУСЕСИФ, органът е нарушил
правото на защита на организацията, като същата е в неведение на какво основание
се налага ФК, по коя от хипотезите на чл.70, ал.1 от ЗУСЕСИФ следва да се
защитава. Освен това съдът също не може да провери законосъобразността на акта,
доколкото не става ясно на кое правно основание е издадено процесното писмо, за
да се провери дали посочените факти попадат в хипотезата на същото. Липсата на
такова посочване поставя съда в невъзможност да извърши проверка по отношение
спазването на материалния закон и целта на закона.
Съгласно чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ, преди издаването на
решението по ал.1 /решение за ФК/ управляващият орган трябва да осигури
възможност бенефициентът да представи в разумен срок, който не може да бъде
по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и
размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства. В
случая е предоставен срок от една седмица за представяне само на документация,
като в съответното писмо от УО нищо не се посочва относно възможността да се
наложи ФК, нито относно нейния размер. Видно от същото писмо /л.11 от
преписката/, се посочва правна норма, която може да е свързана с нередност -
чл.63 от ЗУСЕСИФ, но не е посочено, че такава нередност е установена, нито се
дава възможност за защита по отношение на твърдяна нередност. С писмото се
искат документи, но не се посочва, че е установена нередност, нито сумата на
нанесената вреда, като само се сочи, че сумите по документи и тези в ИСУН са
различни /по-високи, без да се сочи размерът на превишаването/, не се дава
възможност за защита по отношение на ясно описана нередност.
Предвид изложеното по-горе, оспореното писмо не
представлява отказ за верификация, както се твърди от ответника, доколкото в
самото него е посочено, че сумата не само е верифицирана, но и заплатена. При
получаване на сума без правно основание - в нарушение на правото на Съюза или
националното право, същата следва да се търси с ФК, като се спази предвидения в
ЗУСЕСИФ ред. Не е съществено нарушение ако вместо решение за ФК актът се
озаглави писмо за ФК, но в случая не са спазени изисквания за законосъобразност
по чл.146 АПК. Ето защо писмото е издадено
от компетентен орган, но е немотивирано и постановено при съществено нарушение
на административно производствените правила, поради което не може да се
установи съответствието му с материалния закон и целта на закона. По тези
причини същото следва да бъде отменено.
Следва да се посочи, че доколкото писмото е издадено
по инициатива на органа, не е необходимо да му се връща делото като преписка.
Няма пречка след влизане в сила на настоящето съдебно решение органът да издаде
решение за ФК въз основа на същите факти, като се съобразява с относимите и
приложими правни норми.
По отношение твърдението в жалбата, че разходът е в
рамките на определения бюджет, за пълнота следва да се посочи, че съдът счита
същото за неоснователно с оглед предвидените отделни пера по бюджета. Общият
бюджет не е преразходен, както е видно и от заключението на ВЛ, което съдът
приема за задълбочено и компетентно изготвено, отговарящо на поставените
въпроси. Същото не е и оспорено от страните. Видно от констативната част,
налице е остатък от общия бюджет по отношение на всяко от лицата. Както се
признава в самата жалба, разликата между изплатените суми по разходни касови
ордери и заявената сума е в резултат от по-високата цена на нощувките и
самолетните билети, като в ИСУН сумите за нощувки и самолетни билети са
посочени до размера, определен в бюджета, дневните са в пълен размер, и в
изплатената сума с РКО е извършено прихващане между изплатената сума по фактури
и действителния размер на полагащите са дневни разходи. Така извършеното
„прихващане“ е в нарушение на разпоредбите на чл.12 и чл.15, ал.1, изр. първо
от Наредбата
за служебните командировки и специализации в чужбина, която е приложима при
командироването на лицата от целевата група. Съгласно чл.12, командированите
лица имат право на пътни пари съгласно заповедта за командировка в размер на
действително извършените разходи по най-краткия или икономически най-изгодния
маршрут. Доколкото самолетните билети са били осигурени от МУ, е следвало да
бъдат поети изцяло. Съгласно чл.15, ал.1, изр. първо, за покриване разходите на
командированите лица в чужбина се изплащат дневни и квартирни пари в размери и
валути съгласно приложение № 2. Не е дадена никаква възможност в Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина за каквото и да е
„прихващане“ /което е намаляване на дневните пари/, дневните и квартирни пари
следва да се изплатят в посочения в приложението към тази наредба размер. В
случая пътните и квартирни пари са били изплатени в действителен размер от МУ,
но не е поискано пълното им изплащане от средствата от ЕСИФ. За сметка на това
дневните пари са били изплатени в намален размер, като МУ е поискал и получил
изплащането им в увеличен размер, включващ както действително платените на
командированите суми за дневни пари, които са надлежно отразени в РКО, така и
сумите, с които пътните и квартирните пари са в по-голям размер от отчетения,
до действителния размер по фактурите.
Следва да се посочи още, че
съгласно Приложение №1 към сключения административен договор, и там чл.8.3
/л.54 от преписката/, МУ може да иска промяна на договора, като когато
промяната не засяга основната цел на проекта, а финансовият ефект се ограничава
до прехвърляне на средства в рамките на един тип разходи или промяна до 15% при
прехвърляне на средства, като тази промяна няма да попречи за постигане на
предвидените резултати, бенефициентът има право да предложи такова изменение. В
случая МУ не се е възползвал от това си право, няма данни по преписката да е
поискал промяна, като се увеличат разходите за пътни и квартирни пари. Видно от
заключението на ВЛ, средства за това са налице, доколкото средствата за дневни
пари за всяко от лицата не са използвани изцяло дори с оглед на по-големия
размер, посочен в ИСУН.
При този изход на делото следва да се присъдят
своевременно поисканите разноски от жалбоподателя. Същите според приложения
списък /л. 198 от делото/ са в размер на 311,65 лева - 300 лева за депозит за
ССчЕ /л.л.134,145/ и 11,65 лева за платена държавна такса /л.182/, които са
доказани. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно, доколкото такова не е направено и не се претендира.
Воден от горното
и на основание чл.172, ал.1 и ал.2 от АПК съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Писмо (акт) с рег.№ (ИСУН 2020) BG05M2OP001-2.009-0031-C02-M127/26.06.2019г.
на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Оперативна програма „Наука и
образования за интелигентен растеж“ и
Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Наука и образования
за интелигентен растеж“.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Оперативна програма
„Наука и образование за интелигентен растеж“ да заплати на Медицински
университет - Плевен, ЕИК ********* сумата от 311,65 лв. /триста и единадесет
лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се оспорва с касационна жалба пред
ВАС в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:/п/