Р Е Ш
Е Н И Е
№ 192
гр. Перник, 04.11.2022г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито съдебно
заседание проведено на тринадесети октомври две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
СЪДИЯ: КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при секретаря Анна Манчева, като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 262 по описа на АС – Перник за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във вр. с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи
/ЗМВР/.
Образувано е по жалба на А.Г.Г. с ЕГН: **********, адрес: *** срещу Заповед
№ 313з-1106 от 16.06.2022 година на Директора на ОД на МВР- Перник, с която му
е наложено дисциплинарно наказание „Забрана за повишаване в длъжност“ за срок
от 1 / една / година.
Жалбоподателят счита, че издадената заповед е незаконосъобразна и
необоснована, тъй като противоречи на материалноправните разпоредби и целта на
закона. Моли съда да отмени оспорения административен акт.
В съдебно заседание, проведено на 13.10.2022 година, жалбоподателят редовно
призован, не се явява, представлява се от адвокат И.М. ***, която поддържа
жалбата и моли съда да отмени оспорената заповед, издадена от Директора на ОД
на МВР- Перник. Подробни доводи развива в представени по делото писмени
бележки. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски, за
което прилага списък по смисъла на чл.80 от ГПК.
Ответникът по жалбата- Директор на ОД на МВР- Перник, редовно призован, не
се явява, представлява се от гл. юрисконсулт З.В., която моли съда да отхвърли
жалбата като неоснователна, респективно да постанови съдебен акт, с който да
потвърди като правилна и законосъобразна оспорената заповед. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
След преценка на събраните по делото доказателства, Административен съд-
Перник, приема от фактическа страна
за установено следното:
Жалбоподателят А.Г.Г. заема длъжността „младши автоконтрольор“ в група „
Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ (ОДПКПД) на
сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР- Перник.
Съгласно извадка от ежедневна ведомост № 1158р-898/ 31.01.2022 година (лист
42), за времето от 20.00
часа на 18.02.2022 година до 08.00 часа на 19.02.2022 година, А.Г.Г. е на
работа, нощна смяна, в състав на автопатрул 152, заедно с М.П.С.. Нарядът е
осъществяван със служебен автомобил *** рег. № СВ *** КК.
От Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР е изпратено уведомително писмо №
7855р-1723/ 28.02.2022 година (лист 38), до Директора на ОД на МВР- Перник, в
което е посочено, че при извършен преглед на видеофайлове, съдържащи информация
от АИС „Видеозаснемане на охранителната дейност и пътния контрол“ (АИС ВОДПК)
са установени данни, че по време на наряд, нощна смяна, на 18/19.02.2022 година
в 00:21 часа служителят седящ на предна дясна седалка, в служебен автомобил с
рег. № СВ *** КК, съзнателно и целенасочено нарушава работната функция на
камера 02 монтирана на арматурното табло в автомобила, като изключва режима на
видеонаблюдение за нощно виждане. Режимът на видеозаснемането е възстановен
отново на 19.02.2022 година в 07:25 часа. С извършеното се нарушават указанията на ОТП
за работа с АИС ВОДПК.
Във връзка с постъпилото уведомително писмо със Заповед №
1158з-9/07.03.2022 година (лист 35), на Директора на ОД на МВР- Перник е
разпоредена проверка и е назначена комисия за изясняване на случая.
На 09.03.2022 година, във връзка с издадената Заповед № 1158з-9/ 07.03.2022
година на Директора на ОД на МВР- Перник, жалбоподателят дава сведение,
депозирано в ОД на МВР- Перник с вх. № 1158р-2133/ 09.03.2022 година (лист 58).
Резултатите от проверката са обективирани в Справка с рег. № 1158р-3455/
19.04.2022 година (лист 28). В нея проверяващите правят извод, че служителят А.Г.Г.
съзнателно и целенасочено нарушава работната функция на камера 02, монтирана на
арматурното табло в автомобила, като изключва режима на видеонаблюдение за
нощно виждане, осветявайки камерата. Действията му се определят като извършени
в разрез със служебните му задължения, като с тях се нарушават указанията за
работа със системата АИС ВОДПК, което е неизпълнение на МЗ № 8121з-731/
15.07.2020 година (лист 46), в раздел II, чл.2.
Предлага на А.Г. да се наложи дисциплинарно наказание за неизпълнение на
задължения произтичащи от длъжностна характеристика с рег. №3286р-19539/
11.11.2015 година (лист 66-69), а именно
„използва в ежедневната си работа технически средства за осигуряване
безопасността на движението по пътищата, като осигурява законосъобразната им
експлоатация“ и „изпълнява и други задачи, възлагани от служебното ръководство,
в рамките на предоставените му правомощия“.
Според проверяващите горното съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла
на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР „неизпълнение на служебните задължения“ и
правят предложение на служителя да бъде наложено
наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една година.
Жалбоподателят е запознат с констатациите от проверката на 19.04.2022
година (лист 32), като с отправената му
покана е дадена възможност да даде допълнителни писмени обяснения или
възражения. Същият не се е възползвал от предоставената му възможност.
С Писмо № 1158р-4148/ 11.05.2022 година (лист 24), материалите във връзка с
извършената проверка, в това число и изготвената Справка №1158р- 3455/ 2021
година постъпват при Директора на ОД на МВР- Перник, който видно от поставената
резолюция се запознава с тях на
18.05.2022 година.
С Покана № 313р-7902/ 20.05.2022 година (лист23), на дисциплинарно
наказващият орган, жалбоподателят е поканен да даде писмените си обяснения в
посочения срок. Поканата е връчена на 01.06.2022 година. Служителят не се е
възползвал от тази възможност, за което е съставен Протокол с рег. № 313р-9387/
14.06.2022 година (лист 22).
Със Заповед № 313з- 1106/ 16.06.2022 година (лист 15-21), Директорът на ОД
на МВР- Перник приема, че А.Г.Г. не е изпълнил служебните си задължения,
произтичащи от длъжностна характеристика, във вр. с т. 2 от Раздел II от
“Указанията за работа на полицейските служители със системите за аудиозапис и
видеонаблюдение монтирани в служебните автомобили на „Пътна полиция“.
Технически характеристики и правила за работа“, утвърдени със Заповед №
8121з-731/ 15.07.2020 година на министъра на вътрешните работи и на основание чл.
194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал.1 , т. 4, чл. 200, ал. 1,т. 1 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР му налага дисциплинарно наказание „ забрана за повишаване в длъжност“ за
срок от една година. Заповедта е връчена на служителя на 21.06.2022 година.
Пред настоящата инстанция, във
връзка с установяване на релевантни по делото факти се извърши разпит на
свидетеля М.П.С., български гражданин, неосъждан, без родство и дела със
страните по делото. Същият заявява, че с жалбоподателят на въпросната дата са били
заедно в наряд. Посочва, че няма как камерата да бъде манипулирана по време на
работа, защото същата технически не може да бъде изключена, освен ако се
постави предмет пред нея. Заявява, че в автомобила има три камери, като едната
е насочена напред, едната назад, а третата е на таблото и не знае, коя е камера
02. Споделя също, че няма представа, дали и кога камерите са изключени, тъй
като през нощта светят две точки „инфраред“. Така дадените свидетелски
показания, настоящият съдебен състав кредитира изцяло.
С оглед установеното от фактическа страна, Административен съд- Перник, при
преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания
акт с оглед наведените с жалбата основания и правомощията си по чл. 168, ал. 1
от АПК, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна
срещу акт, подлежащ на основание чл. 211 от ЗМВР на пряк съдебен контрол,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Обжалваният акт е издаден от (1).
Компетентен орган, предвид нормата на чл. 204, т. 3 от ЗМВР, във вр. с чл. 37, ал.
2 от ЗМВР, това е директорът на ОД на МВР, който е компетентен да налага
дисциплинарни наказания по чл. 197 от ЗМВР; (2). Спазена е установената от закона форма, в писмената
заповед, с която е наложено дисциплинарното наказание са посочени място, време
и обстоятелства, при които е извършено нарушението и разпоредбите, които са
нарушени, съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР; (3).
В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Спазен е редът на дисциплинарното производство,
уреден в чл. 205 и следващите от ЗМВР. Въз основа на уведомително писмо №
7855р-1723/ 28.02.2022 година на Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР, е
издадена Заповед № 1158з-9 от 07.03.2022 година на Директора на ОД на МВР-
Перник за назначаване на проверка по случая. Резултатите от проверката са
обективирани в Справка с рег. № 1158р-3455 от 19.04.2022 година, с резултатите
от проверката лицето е запознато с покана от 19.04.2022 година, но не се
възползва от предоставената му възможност за даване на допълнителни обяснения
или възражения. Преди да издаде заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание, дисциплинарно наказващият орган с Покана № 313р-7902/ 20.05.2022
година дава възможност на служителя в посочения в поканата срок да даде писмени
обяснения, но същият не се възползва от това свое право. Със Заповед №
313з-1106/ 16.06.2022 година директорът на ОД на МВР- Перник налага на младши
инспектор А.Г.Г.- младши автоконтрольор I в
група ОДПКПД на сектор ПП към отдел ОП при ОДМВР- Перник, дисциплинарно
наказание „ Забрана за повишаване в длъжност“ за срок от 1 /една/ година.
Заповедта е връчена на служителя на 21.06.2022 година.; (4). Съдът пристъпва към проверка на материалноправните
предпоставки за издаване на оспорения административен акт. В издадената заповед
за налагане на дисциплинарното наказание, извършеното нарушение е определено
като неизпълнение на служебни задължения, произтичащи от длъжностна
характеристика, във вр. с т. 2 от Раздел II от
„Указания за работа на полицейските служители със системите за аудиозапис и
видеонаблюдение, монтирани в служебните автомобили на „Пътна полиция“.
Технически характеристики и правила за работа“, утвърдени със Заповед №
8121з-731/ 15.07.2020 година на министъра на вътрешните работи. Прието е, че А.Г.
на посочената дата и час не е изпълнил задължението си да „ Използва в
ежедневната си работа технически средства за осигуряване безопасността на
движение по пътищата, като осигурява законосъобразната им експлоатация“. Видно
от цитирания текст, част от длъжностната характеристика за младши
автоконтрольор I степен, същият създава задължение за служителите да
осигуряват безопасността на движение по пътищата, като в помощ на служителите
за постигане на търсената цел, са на разположение технически средства, които те
следва да използват заноносъобразно. Цитираният текст абстрактно извежда едно
общо задължение за конкретно поведение, в чиято основа стои безопасността на
движение по пътищата, но не създава конкретни задължения, свързани с постигане
на преследваната цел. Задължение на дисциплинарно наказващия орган ( ДНО) е,
освен да посочи коя е нарушената норма и в какво точно се изразява нейното
неизпълнение, породено от вменените задължения. Длъжностната характеристика,
като такава определя общо поведение, което даден служител следва да спазва при
изпълнение на служебните си задължения. Тя е основен трудов стандарт, който
определя границите и характерните особености на длъжността – задължения на
работника или служителя, условията на работа, изискванията за заемане на
длъжността и други. Заложените в длъжностната характеристика задължения се
определят от предпоставки исторически доказали се във времето като необходими
за изпълнение на възложената работа, в този смисъл, те винаги са предопределени
от законов или подзаконов нормативен акт или заповед на ръководителя. С други
думи, ако липсва основание за пораждане на задължение, то също не би залегнало
и в длъжностната характеристика на служителя, съответно, когато не се изпълни
вменено задължение, не се нарушава длъжностната характеристика, а основанието
породило задължението. В конкретния случая ДНО е дал неясна и двусмислена
правна квалификация на нарушението, която не отговаря на възприетото поведение
на служителя като нарушение. Не е посочил конкретните правила за служебно
поведение, които служителя не е спазил и на които поведението му противоречи,
т.е. не е изложил фактически съображения, от които да е видна волята му.
Дисциплинарната отговорност е лича, съгласно чл. 194, ал. 4 от ЗМВР и всеки
държавен служител отговаря за своите действия или бездействия, извършени
виновно и в нарушение на служебната дисциплина и свързани със заеманата
длъжност. Следователно нарушение на служебната дисциплина е виновно
неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при
които фактически осъщественото деяние обективно не съответства на правно
дължимото поведение на служителя. Нормата на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – „неизпълнение
на служебните задължения“, на която се е позовал дисциплинарно наказващия орган
не може да квалифицира нарушението от правна страна, тъй като не е
конкретизирано какви са тези задължения и по какъв начин са вменени на
жалбоподателя. Преписаният дословно текст от длъжностната характеристика, по
никакъв начин не може да замести липсата на изложени фактически обстоятелства,
още повече, че не създава задължения за служителя, свързани с факти по установеното
нарушение.
По делото не е спорно, че в ежедневната си работа служителите използват
технически средства за осигуряване безопасното движение по пътищата, но в
конкретиката на казуса няма установяване свързано с безопасното движение по
пътищата във връзка, с което е необходимо законосъобразна експлоатация на тези
средства. Няма никакви установявания, какви конкретни задължения по
длъжностната характеристика не е изпълнил, по какъв начин същите са вменени и
чието неизпълнение би ангажирало дисциплинарната му отговорност. От друга
страна фактите по делото сочат, че на посочената дата и час не е осигурено
наблюдение на функционалните задължения на служителите по време на работа.
Съгласно тези указания наблюдението се осъществява чрез монтирана камера в
служебния автомобил и система за видеонаблюдение, представляваща комплекс от
компоненти, сред които и три броя камери, заснемащи областта пред и зад
превозното средство, както и купето на автомобила. Установеното възпрепятстване
на видеозаснемането от камера 02, монтирана на арматурното табло на автомобила
чрез изключване режима на видеонаблюдение за нощно виждане изпълва състава на
т. 2 от Раздел II от „Указанията за работа на полицейските служители със
системите за аудиозапис и видеонаблюдение, монтирани в служебните автомобили на
„Пътна полиция“. Технически характеристики и правила за работа“, утвърдени със
Заповед № 8121з-731/ 15.07.2020 година на министъра на вътрешните работи.
Съгласно цитираната точка „Забранява се системите да бъдат изключвани чрез прекъсвания
на проводници на електро захранването или по какъвто и да било друг начин,
както и други действия, водещи до повреждане и/или нарушаване
работоспособността на системите“. Следователно служителят не е изпълнил
разпоредбите на Заповед № 8121з-731/ 15.07.2020 година на министъра на
вътрешните работи. Не се споделя становището на процесуалния представител на
ответника, че въпросната заповед не обвързва пряко служителите. Напротив
заповедта на министъра вменява пряко задължение, не само за директора на ОД на
МВР, кой следи за изпълнението й, но така също и за служителите, които следва
да я изпълняват. Същата създава задължение, свързано с залегналото в
длъжностната характеристика общо поведение на служителите, насочено към
осигуряване безопасността на движение по пътищата.
От изложеното следва, че е налице нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР- „неизпълнение на заповед на министъра на вътрешните работи“ а не такова
по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – „неизпълнение на служебните задължения“.
Налице е неправилна правна квалификация на дисциплинарното нарушение и
съответно неправилно ангажиране на дисциплинарната му отговорност по посочените
в заповедта правни основания.
Именно дадената от органа правна квалификация на нарушението следва да бъде
подложена на контрол от страна на съда. При липса на правилно възприетата от
органа квалификация на вмененото деяние, този контрол се явява невъзможен. Ето
защо това нарушение на дисциплинарно наказващия орган да даде вярна и точна
квалификация на наказаното деяние, води до наличието на основание за отмяна на
оспорения акт. Оспорената заповед страда от отменително основание по чл. 146, т.
4 от АПК.
Гореописаното мотивира съда да приеме, че дисциплинарното нарушение не е
доказано. Оспореният акт е немотивиран съобразно правилната правна
квалификация, съответно е постановен в противоречие с материалноправните
разпоредби. Същият ще следва да се отмени в условията на чл. 146, т. 4 от АПК,
без да бъде изследвана хипотезата на т.5 от същата разпоредба.
С оглед изхода на спора следва да се постави на разглеждане претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноски, изразяващи се в размера на дължимата
държавна такса за образуване на административно дело в размер на 10.00 лева и
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие в размер на
400.00 лева. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт.
Във връзка с гореизложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя направените по делото разноски, съгласно приложен списък по чл. 80
от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, изразяващи се в дължима държавна такса за
образуване на административно дело в размер на 10.00 лева и адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие в размер на 400.00
лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 143 ,ал.
1 от АПК Административен съд- Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на А.Г.Г. с ЕГН: **********, адрес: *** Заповед № 313з-1106/
16.06.2022 година на Директора на ОД на МВР- Перник, с която му е наложено
дисциплинарно наказание „Забрана за повишаване в длъжност“ да срок от 1 (една)
година, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи- Перник да заплати на А.Г.Г. ЕГН:
**********, адрес: ***, съдебни разноски по делото в размер на 410 /
четиристотин и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО на основание
чл. 211 от ЗМВР е окончателно и не подлежи
на обжалване.
СЪДИЯ:/п/