РЕШЕНИЕ
№ 581
гр. Враца, 19.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иван Цв. Иванов
при участието на секретаря Анита Людм. Мейцова
като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело №
20251420101750 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск са с правно основание чл. 439, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Делото е образувано по предявен от И. П. М. с ЕГН ********** и адрес гр.
*************** срещу „АПС Бета България“ ЕООД с ЕИК *********, гр. София,
бул. „България“ № 81В, ап. 3 иск с правно основание чл. 439, във вр. с чл. 124, ал. 1 от
ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи
на ответника сумите по изпълнителен лист от 09.11.2010 г., издаден по ч. гр. дело №
4654/2010 г. на Врачански районен съд, а именно сумата 269,82 лева-главница,
представляваща неизплатена сума по договор за целево финансиране № **********,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.10.2010 г. до окончателното
й изплащане, сумата 24,72 лева-мораторна лихва за периода от 15.01.2010 г. до
08.09.2010 г., както и направените деловодни разноски по заповедното производство-
25,00 лева внесена държавна такса и 100,00 лева платено адвокатско възнаграждение,
предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 2749/2012 г. на ЧСИ Г.
Б. с рег. № 722 в КЧСИ и изпълнително дело № 283/2019 г. на ЧСИ Г. Б. с рег. № 722 в
КЧСИ.
Ищецът поддържа, че вземанията на ответника, предмет на принудително
изпълнение по горепосоченото изпълнително дело следва да се считат за погасени по
давност поради изтичането на общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД. Въз
1
основа на изпълнителен лист от 09.11.2010 г., издаден по ч. гр. дело № 4654/2010 г. на
Врачански районен съд, след влизане в сила на заповед от 08.10.2010 г. за изпълнение
по чл. 410 от ГПК, с който изпълнителен лист са присъдени процесните задължения,
било образувано изпълнително дело № 2749/2012 г. на ЧСИ Г. Б. с рег. № 722 в КЧСИ,
перемирано, след което въз основа на същия изпълнителен лист било образувано
изпълнително дело № 283/2019 г. на ЧСИ Г. Б. с рег. № 722 в КЧСИ. Твърди се също,
че давността не е била прекъсвана по изпълнително дело № 2749/2012 г. на ЧСИ Г. Б. с
рег. № 722 в КЧСИ и по изпълнително дело № 283/2019 г. на ЧСИ Г. Б. с рег. № 722 в
КЧСИ, като погасителната давност е изтекла на 09.11.2015 г. В тази връзка ищецът
поддържа искане за установяване недължимостта на търсените от ответника суми.
Ответникът „АПС Бета България“ ЕООД е подал писмен отговор в срока и по
реда на чл. 131 от ГПК, с който е признал изцяло предявените искове и е направено
изрично възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на
платения от ищеца адвокатски хонорар.
Ищецът е поискал постановяването на решение при признание на иска от страна
на ответника „АПС Бета България“ ЕООД на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК.
Съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки за постановяване на
решение при признание на иска срещу ответника, посочени в чл. 237 от ГПК, а именно
ответникът е признал исковете и своята отговорност в отговора по чл. 131 от ГПК.
Предявените искове, с оглед и на представените доказателства с исковата молба, не
противоречат на закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с което страната
не може да се разпорежда, поради което и срещу ответника следва да се постанови
решение при признание на иска, с което да се уважи предявения иск, без същото да се
мотивира по същество по аргумент на чл. 237, ал. 2 от ГПК.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата 50,00 лева-внесена държавна такса и сумата 500,00 лева-платен
адвокатски хонорар.
Направеното от ответника възражение за прекомерност на платения от ищеца
адвокатски хонорар е неоснователно, тъй като същият е близо до минимума по
Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа и съответства на фактическата и
правна сложност на делото и на извършената от адвоката работа.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК, че И. П. М. с ЕГН
********** и адрес гр. *************** не дължи на „АПС Бета България“ ЕООД с
ЕИК *********, гр. София, бул. „България“ № 81В, ап. 3 сумите по изпълнителен лист
2
от 09.11.2010 г., издаден по ч. гр. дело № 4654/2010 г. на Врачански районен съд, а
именно сумата 269,82 лева-главница, представляваща неизплатена сума по договор за
целево финансиране № **********, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 08.10.2010 г. до окончателното й изплащане, сумата 24,72 лева-мораторна
лихва за периода от 15.01.2010 г. до 08.09.2010 г., както и направените деловодни
разноски по заповедното производство-25,00 лева внесена държавна такса и 100,00
лева платено адвокатско възнаграждение, предмет на принудително изпълнение по
изпълнително дело № 2749/2012 г. на ЧСИ Г. Б. с рег. № 722 в КЧСИ и изпълнително
дело № 283/2019 г. на ЧСИ Г. Б. с рег. № 722 в КЧСИ, като погасени по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „АПС Бета България“ ЕООД с ЕИК
*********, гр. София, бул. „България“ № 81В, ап. 3 да заплати на И. П. М. с ЕГН
********** и адрес гр. *************** сумата 50,00 лева-внесена държавна такса и
сумата 500,00 лева-платен адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачански окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
3