РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е
Н И Е
№ 977
гр. Пловдив, 29.05. 2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХХI касационен
състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря к.р.и участието на прокурора КОСТАДИН
ПАСКАЛЕВ, като разгледа
докладваното от председателя МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно АНД № 525 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І.
За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава
Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
2.
Образувано е по
касационна жалба, предявена от К.Н.Д., ЕГН **********, с адрес *** срещу Решение № 33 от
09.01.2023г. на Повдивски районен съд, – VIII - ми н.с. постановено по АНД № 5414 по
описа на същия съд за 2022г., с което е ПОТВЪРДЕНО
Наказателно постановление № 20-1030-007310/28.07.2020 год., издадено от
Началник Група към ОД на МВР гр.Пловдив, Сектор „ПП“ Пловдив, с което на К.Н.Д.,
на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени
административни наказания – ГЛОБА в размер на 700 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 3 месеца за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, както и на
основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 12 точки.
Релевираните касационни основания се
субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен, като постановен
в нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
– касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН. Поддържа
се, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, опорочили издаденото НП, което
неправилно не е съобразено от първостепенния съд.
Иска се първоинстанционното решение да
бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не се явява. Постъпила е молба от процесуалния му представител
адвокат Р.П., с която поддържа касционната жалба и моли решението на
първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на
сторените разноски по производството.
3. Ответникът по касационната жалба - ОД на МВР-Пловдив,Сектор „Пътна полиция“ редовно
призован, не е изразил становище по допустимостта и основателността на
касационната жалба.
4.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че
жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в
рамките на предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
ІІІ.
За фактите :
6.
Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба,
предявена от К.Н. Д. срещу Наказателно постановление №
20-1030-007310/28.07.2020 год., издадено от Началник Група към ОД на МВР гр.Пловдив,
Сектор „ПП“ Пловдив, с което на Д., на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания – ГЛОБА в
размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР
са отнети общо 12 точки.
Първоинстанционния съд е приел за
установени обективираните в актовете на административнонаказателното
производство фактически констатации, като е приел за установена следната
фактическа обстановка :
На 18.05.2020 в 08:44
часа в гр.Пловдив на бул.“Кукленско шосе“ № 52, посока път ІІ-86, било заснето извършено
нарушение за скорост с МПС лек автомобил „БМВ 520Д“ с рег.№ СТ*****РВ, с
измерена скорост на движение от 106 км/ч при въведено ограничение на скоростта
в населено място от 50 км/ч. Нарушението било установено и заснето с техническо
средство за заснемане на нарушението АТСС TFR1-M с № 5 4 6 в клип № 12876. Контролният
орган е отчел допустимата грешка при измерване на скоростта с техническото
средство, като установената скорост е намалил с 3 % и е приел за наказуема
скоростта не 106 км/ч., а 103 км/ч в полза на нарушителя, което представлявало
превишаване на разрешената скорост с 53 км/ч.
По този повод бил
съставен Акт
за установяване на административно нарушение бланков № 816501 от 02.07.2020
год., в който нарушението е квалифицирано като такова по чл. 21,ал.1 от ЗДвП.
Процесните административни наказания са наложени при тази
фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота от
административнонаказващия орган и възпроизведена и в спорното наказателно
постановление.
7.
В хода на
първоинстанционното производство е разпитан съставителя на АУАН С.Г.В., който е потвърдил фактическите
констатации в АУАН.
8. С
обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е потвърдил
процесното
наказателно постановление. За
да постанови посочения резултат районният съд е приел, въз основа на събраните
по делото и писмени и гласни доказателства, и съобразявайки се с презумтивната
доказателствена сила на АУАН, регаментирана в нормата на чл.189, ал.2 от ЗДв.П,
че от страна на касатора е осъществен състава на визираното в АУАН и НП административно
нарушение по 21,ал.1 от ЗДв.П. Съдът е приел също така, че АУАН и наказателното
постановление са издадени в предвидената форма и при пълно изясняване на
фактите и обстоятелствата от значение за случая, като при съставяне на АУАН и
издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, и е дадена правилна правна квалификация на нарушението. Съдът не е дал
вяра на твърдението на жалбоподателя и представеното с жалбата свидетелство за
управление на МПС, като е приел,че правилно и законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на Д., като собственик на процесния
лек автомобил, вписал в декларацията по чл.188 от ЗДвП, че именно той е
водачът, управлявал МПС на датата и часа на нарушението.
Съдът е
приел, че действително приложеното в административнонаказателната преписка
Удостоверение за одобрен тип на средството за измерване скоростта на движение е
с изтекъл срок на валидност към датата на нарушението. Въпреки това, съдът е приел,
че използваното към момента на нарушението АТСС съответства на одобрения тип,
предвид разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията, съгласно която,
когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба
средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен
тип. В тази насока, съдът е приел, че са спазени и изискванията на чл.10, ал.1
и ал.3 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата за попълване на протокол съгласно приложението на
Наредбата при всяко използване на мобилно АТСС за контрол, каквото се явява
процесното техническо средство, който протокол е съпроводен със снимка на разположението
на уреда.
По
отношение вида и размера на наложените административни наказания, съдът е
приел, че правилно и законосъобразно жалбоподателят е санкциониран на основание
чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, която разпоредба предвижда за водач,който превиши
над 50 km/h разрешената максимална скорост в населено място да му бъде наложено
наказание глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч
глобата се увеличава с 50 лв. В случая, според приетото от първоинстанционния
съд, на жалбоподателя са наложени наказания глоба в размер на 700 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, които са съобразени с
предвиденото в наложената санкционна норма.
Също
така съдът е приел, че в случая не се констатират основания за приложение
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, понеже конкретното установено нарушение, както и
обстоятелствата по същото разкрива една степен на обществена опасност на
деянието, типична за общия случай на нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1
от ЗДв.П, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение.
По
отношение на отнетите общо 12 точки на
основание Наредба N Iз-2539 на МВР, съдът е приел, че отнемането на точките е
последица, която възниква екс леге, след влизане в сила на наказателното
постановление и отнемането на контролни точки няма самостоятелен санкционен
характер, при което в посочената си част НП не подлежи на съдебен контрол.
IV. За правото :
9.
Решението е правилно. Като
е стигнал до изводи за законосъобразност на наказателното постановление районният съд е постановил
правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени
подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на наказателното
постановление. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност.
Съобразени са в пълнота събраните гласни и писмени доказателства по делото и
доводите на страните.
Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Мотивите
на решението са изключително подробни и на основание чл. 221, ал. 2, предложение
последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.
10. В случая изводите на
административнонаказващия орган и на първоинстанционния съд, че касаторът е
осъществил състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение по чл.21,ал.1
от ЗДв.П, са обосновани и законосъобразни, като същите изцяло съответстват на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, които първоинстанционния
съд правилно е оценил.
Съставеният АУАН е съобразен с
изискванията на закона. Нарушението е установено по несъмнен начин,
индивидуализиран е нарушителя и му е дадена възможност да направи възражение
във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42 - 44 от ЗАНН. Въз основа
на акта е издадено и процесното наказателно постановление, което от своя страна
е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Доводът на
касатора, че в НП е посочено като място на извършване на нарушението улица
”Кукленско шосе” № 52, каквато не съществува в град Пловдив/ноторно известен
факт, е че съществува булевард ”Кукленско шосе”/, не може да обоснове извод за допусната
процесуално нарушение от категорията на съществените, водещи до засягане,респективно,
ограничаване правото на защита на
санкционираното лице. В тази насока е достатъчно да се посочи, че в АУАН, който
поставя началото на административнонаказателното производство, като място на
нарушението е излично посочено булевард ”Кукленско шосе” № 52, като наред с
това, както в АУАН, така и в НП, мястото на извършване на административното
нарушение е индивидуализирано и с други индивидуализиращи белези, а именно,
посочена е посоката на пътя: посока път II – 86 от Републиканската пътна мрежа, а в
представения клип за заснетото нарушение, са посочени и географските
координати. При тези данни, не е възможно да се формира извод, че некоректно посоченото
в НП място на извършване на нарушението - улица ”Кукленско шосе” № 52 /вместо посоченото в
АУАН място - булевард ”Кукленско шосе” №
52/ ограничава правото на
защита на привлеченото към отговорност лице, дотам, че същият да не е в състояние
да разбере, кое е точното място на извършване на административното нарушение, в
твърдяния от касатора аспект.
Противно на доводите на касатора, от
приложените като част от административнонаказателната преписка Заповед
№8121з-515/14.05.2018г.- т.1.3 и т.2.11 и Заповед №8121з-825/19.07.2019г.,
издадени от Министъра на вътрешните работи, се установява компетентността,
както на актосъставителя, така и на административнонаказващия
орган.Оплакванията на касатора в тази насока относно незаконосъобразността на
наказателното постановление поради издаването му от некомпетентен орган, са
неоснователни и не се подкрепят от събраните доказателства по делото.
Във връзка с оплакванията на касатора
за изтекъл срок на валидност на техническото средство за измерване скоростта на
движение, поддържани пред настоящата инстанция, следва в случая да се посочи,
че такива оплаквания са правени още в първоинстанционното производство и по тях
решаващият съд е дал законосъобразен отговор, като при правилна преценка на
събраните гласни и писмени доказателства по делото и при правилно приложение на
материалния закон,позовавайки се на разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закона за
измерванията, е достигнал до обоснован извод,че използваното към момента на
констатиране на нарушението АТСС съответства на одобрения тип, като е формирал
правилно вътрешно убеждение.
Наложените с НП административни
наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС са законосъобразно
определени във фиксирания размер, предвиден в санкционната норма чл.182, ал.1,
т.6 от ЗДв.П, при съобразяване с изискванията на чл.27 от ЗАНН.
11. В случая, както правилно е приел първоинстанционния съд,не са налице основания за приложение на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като процесният случай не се откроява от
останалите такива, че да намери приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, като конкретното установено нарушение,
както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на обществена опасност
на деянието, типична за общия случай на нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1
от ЗДв.П, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение.
В случая в обжалваното НП е определен
броя на отнетите контролни точки, в съответствие с разпоредбата на чл.6,
ал.1, т.6 от Наредба № Iз-2539 на МВР, а
именно двадесет контролни точки.
12.
В случая
доказателства, които да подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи,
не са ангажирани нито в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно
производство.
13. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната
жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред
касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно.
При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на
процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно,
следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.
V. За разноските:
14.При посочения изход на спора, на
основание чл. 63д, ал. 1
от ЗАНН, във връзка с чл. 228 вр. чл. 143, ал. 3 АПК, на ответната организация се дължи присъждане на извършените
разноски по осъществената юрисконсултска защита, но предвид липсата на такава
заявена претенция, не се следва произнасяне на съда в тази насока с настоящото
решение.
Воден от
горното и на основание чл. 63в от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК,
Административен съд – Пловдив, XXXI касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 33 от 09.01.2023г. на Пловдивски районен съд,VIII - ми наказателен състав, постановено
по АНД № 5414 по описа на същия съд за 2022 г.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.