№ 269
гр. С.З. , 27.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми октомври, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Анна Т. Трифонова
Румяна А. Танева
Секретар:Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Въззивно търговско
дело № 20205501001219 по описа за 2020 година
Обжалвано е решение № 154/16.03.2020 г. постановено по гр.д. №
1319/2019г. по описа на Районен съд – К., с което е отхвърлен предявеният
иск от „В.“ ЕООД за признаване за установено по отношение на Г. Д. З. ,
съществуването на вземането на „В.” ЕООД, за сумата в размер на 343,17 лв.
за главница, представляваща неплатена цена на доставена и потребена
питейна вода и отведена канална вода за периода от 15.09.2017 г. до
13.01.2019г. по партида № 000133 съгласно квитанция №
*********/01.11.2017 г., квитанция № **********/01.12.2017 г., квитанция №
**********/01.01.2018 г., квитанция № **********/01.02.2018 г., квитанция
№ **********/01.03.2018 г., квитанция № **********/28.03.2018 г.,
квитанция № **********/28.04.2018 г., квитанция № **********/28.05.2018
г., квитанция № **********/28.06.2018 г. квитанция №
**********/28.07.2018 г., квитанция № **********/28.08.2018 г.,
квитанция № **********/28.09.2018 г., квитанция № **********/28.10.2018
г., квитанция **********/15.11.2018 г., квитанция № **********/15.12.2018
г., квитанция **********/15.01.2019 г. и за сумата в общ размер на 21.08 лв. -
представляваща лихва за забава за периода от 01.11.2017г. до 25.02.2019г.,
1
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда –
28.02.2019 г. до окончателното й изплащане, за изпълнението на което
парично задължение е издадена в полза на „В.” ЕООД - С.З., заповед
№376/01.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
по ч. гр. д.№ 626/2019г. по описа на Районен съд - К., като неоснователен
Въззивникът „В.“ ЕООД излага съображения за неправилност и моли
въззивния съд да отмени решението и да се постанови друго, с което да се
уважат предявените от искове. Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
особения представител на въззиваемия адв. К.. Направено е искане да се
потвърди решението и са изложени съображения за неоснователност на
жалбата.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание
чл.422 ГПК във връзка с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът „В." ЕООД моли съда да признае за установено по отношение
на Г. Д. З. , че дължи да заплати на "В." ЕООД сумата 343,17 лв.,
произтичащи от предоставени и незаплатени ВиК, услуги в периода
15.09.2017 г. до 13.01.2019 г., за които са издадени квитанции за дължимите
суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
28.02.2019 г. до окончателното заплащане на сумата, както и лихви за
забавено плащане в размер на 21,08 лв. за период от 01.11.2017 г. до
25.02.2019 г., претендирана на основание чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, въз основа на
приложен лихвен лист-извлечение от сметките и компютърни извлечения за
неплатени квитанции, за което задължение са издадени платежни документа,
както и да осъди ответника да заплати на ищеца направените по ч.гр.д.
626/2019 г. по описа на Районен съд - К. разноски в размер на 25 лв. за
2
държавна такса.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения
особен представител на ответника адвокат М. К., в който заявява, че оспорва
предявения иск по основание и по размер.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 626/2019 г. по описа на Районен съд -
К., на основание чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение №
376/01.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение, за сумите: 343,17 лв.
за главница за доставена питейна и отведена канална вода за периода
15.09.2017 г. до 13.01.2019 г., 21,08 лв. лихва за забава върху главницата за
периода от 01.11.2017 г. до 25.02.2019 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 28.02.2019 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 25,00 лв. разноски по делото. Посочено е, че вземането произтича
от следните обстоятелства: задължение за консумирана и незаплатена
питейна и отведена канална вода по партида № 133 за имот, находящ се в с.
Г.С., общ. П.Б., **, за периода 15.09.2017 г. до 13.01.2019 г. и дължимата
лихва за закъснялото плащане на задължението.
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което
съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
П о делото са представени квитанция № *********/01.11.2017 г.,
квитанция № **********/01.12.2017 г., квитанция № **********/01.01.2018
г., квитанция № **********/01.02.2018 г., квитанция №
**********/01.03.2018 г., квитанция № **********/28.03.2018 г.,
квитанция № **********/28.04.2018 г., квитанция № **********/28.05.2018
г., квитанция № **********/28.06.2018 г. квитанция №
**********/28.07.2018 г., квитанция № **********/28.08.2018 г.,
квитанция № **********/28.09.2018 г., квитанция № **********/28.10.2018
г., квитанция **********/15.11.2018 г., квитанция № **********/15.12.2018
г., квитанция **********/15.01.2019 г.
По делото е представен лихвен лист за абонатен номер 216882 за
недвижим имот находящ се в Г.С., общ. П.Б., **, от който се установява, че са
3
издадени 16 броя квитанции на обща стойност 343,17 лв. и сумата 21,08 лв.,
представляваща лихва за периода 01.11.2017 г. до 15.01.2019 г.
Представени са досие за абонатен № 216882, с адрес на абоната: село
Г.С., община П.Б., *** и карнет за период от месец декември 2016 г. до месец
април 2018 г.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която е
депозирала писмено заключение, което не е оспорено от страните и съдът
възприема същото като компетентно и добросъвестно изготвено. От
заключението на експертизата се установява, че има открита партида на името
на ответника Г. Д. З. , като партидата е с № 000133 и се отнася за имот
находящ се в Г.С., **. Посочено е, че незаплатените квитанции са издадени в
периода 01.11.017 г. до 15.01.2019 г. на обща стойност 343,17 лв. От
експертизата се установява още, че лихвата дължима по реда на чл. 40, ал. 1
от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, за забава на плащането на всяка една от неплатените фактури е на
обща стойност 21,09 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 22 от ОУ, изразходваните количества питейна вода се
отчитат от водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК
оператора.
Съгласно чл. 23, ал. 1 от ОУ, показанията на водомерите на
водопроводните отклонения се отчитат за период не по-дълъг от един месец.
Предвидено в ал. 4 на чл. 23, е, че отчитането на водомерите се извършва в
присъствието на потребителя или на негов представител, като при неосигурен
достъп, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно
лице на ВиК оператора.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи, ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
4
отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.
Според ал. 2 на чл. 32 от цитираната наредба, за сгради – етажна собственост,
или за водопроводно отклонение с повече от един потребител изразходваното
количество вода се заплаща въз основа на измереното количество, отчетено
по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от
време. Отчитането на водомерите се извършва, като се прави първи отчет на
общия водомер, а след това се отчитат индивидуалните водомери. Отчитането
на общия водомер се извършва в присъствието на представител на
потребителите. Отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване
в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните
водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите
на отчитане по електронен път – ал. 4 на чл. 32.
От ищеца не са ангажирани доказателства, въпреки разпределената му
доказателствена тежест, относно правнорелевантните обстоятелства, че е
предоставил на ответника посочените водоснабдителни и канализационни
услуги в заявения обем, като доставената и потребената вода е отчетена и
измерена по предвидения в Общите условия ред.
В настоящия случай от представения по делото хартиен карнет се
установява, че в процесния период 15.09.2017 г. – април 2018 г. по партидата
има направени записвания в графата „показания“, като срещу нито едно от
тези показания, не е положен подпис. След месец април 2018 г. до 13.01.2019
г. не са представени доказателства за начина на отчитане на процесния
водомер, от които да се направи изводи, че отчитането е ставало чрез
електронен карнет. Поради това въззивният съд намира, че по делото не са
представени доказателства, че отчитането на количеството вода е
осъществено по гореописания ред. Не са представени доказателства, сочещи
на отказ на абоната да осигури достъп до имота. Представените от ищеца
лихвен лист за и квитанции по правния си характер представляват частни
свидетелстващи документи, имащи само формална доказателствена сила.
Частните документи по силата на чл. 180 от ГПК са доказателство, че
изявлението, което се съдържа в тях е направено от лицето, които ги е
подписало, но не представляват доказателство за верността на това изявление.
Частният свидетелстващ документ не се ползва с обвързваща съда
доказателствена сила относно данните, за които този документ свидетелства,
5
ако с него издателят му удостоверява изгодни за себе си факти. Този
документ представлява извънсъдебно писмено твърдение на заинтересована
страна. В конкретния случай позоваването на изходящите от страна на ищеца
документи, представляващи частни такива и удостоверяващи изгодни за
издателя им факти, не обосновава извод, че отразените в тях обстоятелства са
верни. Заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза също не е в
състояние да установи наличието на претендираните вземания, тъй като тя
изхожда единствено от счетоводните записвания при ищеца, направени на
база първични счетоводни документи, които не могат да обвържат надлежно
другата страна по спора.
С оглед на изложеното въззивният съд намира в настоящия случай
отчитането на количествата питейна вода от страна на оператора не е
съобразено с правилата на чл. 32 от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи и представените по делото
Общи условия. Ето защо настоящата съдебна инстанция намира, че
предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК е неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 154/16.03.2020 г. постановено по гр.д. №
1319/2019г. по описа на Районен съд – К..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7