ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ………/31.08.2022г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА- ІV тричленен състав, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:МАРИЯНА ШИРВАНЯН
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
като разгледа докладваното от председателя канд. №
1189/2022 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по касационна
жалба на „В. мениджинг компани“ ЕАД с ЕИК **** срещу решение № 433/28.03.2022г.
на Варненски районен съд / ВРС/ ,с което е
потвърдено НП № Р-10-925/17.12.2021г.
на заместник- председателя на
Комисия за финансов надзор / КФН/ по санкциониране на посоченото
търговско дружество с имуществена санкция от 20 000 лв. на основание чл. 273, ал. 5 ,т.11, предл. 1
във вр.с чл. 48, ал.1 от ЗДКИСДПКИ .
С цитираното НП търговското дружество е
санкционирано заради това, че на 10.03.2021г. в гр. Варна вследствие на сключена на същата дата сделка за покупка на
дялове от КИС за сметка на ДФ „В.
високодоходен фонд“ , теглото на инвестицията в портфейла на фонда в
дялове на една и съща колективна инвестиционна схема е превишила 10 %-то инвестиционно ограничение по чл. 48, ал1.
ЗДКИСДПКИ.
Касационният жалбоподател сезира съда
с искане за отправяне на преюдициално
запитване до Съда на европейския съюз /СЕС/ със следните въпроси :
1.
Били ли могло чл. 57, пар.1, изр. второ и чл. 57, пар.2 от Директива
2009/65/ЕО да се тълкува в смисъл , в който да бъде позволено по изключение на
КИС , чиято НСА е паднала под законоустановения минимум, да се отклоняват от разпоредбите на членове
52-57 на Директивата за период от 6 месеца , следващ датата на техния спад / по аналогия на изрично
предвидения период от 6 месеца , следващ
датата на тяхното разрешение/;
2.
Ефективна, пропорционална и възпираща ли е по смисъла на чл. 99 от
Директива 2009/65/ЕО, предвидената в
националната уредба чл. 273, ал. 5, т. 11 от ЗДКИСДПКИ минимална имуществена санкция за нарушение на
цитирания чл. 48 от 20 000 лева;
В проведеното открито съдебно
заседание на 30.06.2020г. ответникът по правния спор- заместник- председателя на КФН, чрез
пълномощник, изразява становище за неоснователност на искането , поради
преценка, че поисканото тълкуване може да бъде направено и от настоящия
национален съд. Твърди се липса на противоречие между общностното право и
националното законодателство, а посочени
норми от Директивата нямат пряко отношение към извършеното нарушение.
Представителят на ВОП дава становище за
основателност на искането за отправяне на преюдициално запитване.
Съдът, по повод искането с което е сезиран, прецени липса на
процесуална необходимост да отправя
питане до Съда на Европейския съюз поради следните съображения:
Възможността
национален съд на държава- членка да сезира с преюдициално запитване СЕС е обусловена от възникнали
неясноти по тълкуване , рефлектиращи върху прилагане на правото на ЕС , настоящият
съдебен състав няма подобни затруднения при тълкуване на разпоредбите от
Директива 2009/65/ЕО, на които се позовава касационния жалбоподател.
На следващо място,
санкционираното търговско дружество иска
тълкуване от СЕС на чл. 57, апр.1, изр. второ от Директива 2009/65/ЕО на
ЕП и Съвета от 13 юли 2009 година относно координирането на законовите,
подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията
за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК). Посочената
права норма гласи, че като се грижат за спазването на принципа на разпределяне
на риска, държавите-членки могат да позволят на неотдавна получилите разрешение
ПКИПЦК да се отклоняват от разпоредбите на членове 52—55 за период от шест
месеца, следващ датата на тяхното разрешение.
Това нормативно предписание се отнася за
„неотдавна получили разрешение ПКИПЦК“, но „ В. мениджинг
компани“ ЕАД „ не попада в обхвата на
това понятие, тъй като според
регистъра на управляващите дружества , публикуван на интернет страницата на КФН
, дружеството е регистрирано през
2006 година / преди 16 години/ и освен
това по повод дейността му КФН е издала общо 4 наказателни постановления като
първите са НП № Р-10-764/29.11.2013 г. и НП № Р-10-272811.03.2014 г.
Касационният жалбоподател е осъществявал дейност като ПКИПЦК още преди 9 години
и повод на същата заради допуснати адм. нарушения е бил адресат и на издадени наказателни
постановления .
В обобщение при изложените фактически данни
се налага извод, че правилото на чл. 57 от Директива 2009/56/ЕИО е неприложимо в настоящия случай
, поради което и няма необходимост от
тълкуване на същото за целите на съдебното производство.
Вторият формулиран въпрос от подателя на касационната жалба изисква
отговор дали национална правна норма- чл. 273, ал. 5, т.11 от ЗДКИСДПКИ, противоречи на правилото на чл. 99 от Директива 2009/65/ЕО ,
но отговор на този въпрос следва да даде националния съд, а не СЕС. В подкрепа
на това разбиране е съдебната практика на СЕС.
„В съответствие с принципа за върховенство на
правото на Съюза националният съд, който в рамките на упражняването на
своята юрисдикция е призован да прилага разпоредбите на правото на Съюза, е
задължен, когато не е в състояние да тълкува националното право в съответствие
с изискванията на правото на ЕС, да приложи изцяло изискванията на правото на
ЕС в отнесения до него спор, като не прилага, както се изисква, служебно
национално правило или практика, дори ако е приет впоследствие, това
противоречи на разпоредба от правото на ЕС с пряко действие, без да е
необходимо да се изисква или изчаква предварителното отменяне на това
национално правило или практика чрез законодателни или други конституционни
средства“ (вж. в този смисъл решения на 9 март 1978 г., Симентал, 106/77,
EU:C:1978:49, параграф 24; от 24 юни 2019 г., Popławski , C‑573/17,
EU:C:2019:530, точки 61 и 62; и от 21 декември 2021 г., Euro Box Promotion and
Others , C‑357/19, C‑379/19, C‑547/19, C‑811/19 и
C‑840/19, EU:C:2021:1034, параграф 252).
„Всички национални правила или практики, които
биха могли да накърнят ефективността на правото на ЕС, като лишават от националния
съд, който е компетентен да прилага такова право, правомощието да направи
всичко необходимо в момента на неговото прилагане, за да пренебрегне национална
разпоредба или практика, която може да попречи на пряко ефективни правила на ЕС
да придобият пълна сила и действие биха били несъвместими с изискванията, които
са самата същност на правото на ЕС (вж. в този смисъл решение от 9 март 1978
г., Simmenthal , 106/77, EU:C:1978:49 , параграф 22 и от 21 декември 2021 г.,
Euro Box Promotion и други, C‑357/19, C‑379/19, C‑547/19,
C‑811/19 и C‑840/19, EU:C:2021:1034, параграф 258). „
Предвид гореизложеното Варненският
административен съд прецени искането на
касационния жалбоподател за отправяне на преюдициално запитване за
лишено от основание , поради което
О
П Р Е Д Е
Л И
:
Оставя без уважение искането на „В.
мениджинг компани“ ЕАД за отправяне на преюдициално запитване до Съда на
Европейския съюз.
Препис от определението да се изпрати на
страните.
Насрочва за 20.10.2022г., 14.40 ч. Да се
изпратят призовки на жалбоподателя, ответника и ВОП.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: