№ 201
гр. Пазарджик, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20215220101037 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл.422 ГПК
вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за съществуване на вземането по заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.
№84/2021г. на РС – Пазарджик, включваща следните суми: 132.83лв. - цена на
консумирана електроенергия за периода 23.08.2019г. – 22.10.2019г., ведно със
законната лихва за забава от подаването на заявлението по чл.410 ГПК в съда
на 12.01.2021г. до плащането, както и 15.87лв. - обезщетение за забава за
периода 11.10.2019г. – 11.01.2021г.
Ищецът „**“ ЕАД, ЕИК **, седалище и адрес на управление в
гр.Пловдив, ул. „*** твърди, че в качеството си на краен снабдител по чл.98а
ЗЕ е изправна страна по валидно облигационно отношение с ответника КР. Н.
П. с ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул. **, произтичащо от договор за
продажба на електроенергия, сключен при общи условия, одобрени с решение
на ДКЕВР № ОУ-013/10.5.2008г. Поддържа, че в изпълнени на договора в
периода 23.08.2019г. – 22.10.2019г. е доставил електроенергия до обект, който
е собственост на ответника, находящ се в гр.Пазарджик, ул. ** с ИТН ***, а
ответникът не е заплатил нейната цена в общ размер на 132.83лв. Поддържа,
1
че поради допуснатото неизпълнение за ответника е възникнало и задължение
да заплати мораторно обезщетение в размер на 15.87лв., представляващо
законната лихва за забава, начислена за периода 11.10.2019г. – 11.01.2021г.
Твърди, че за посоченото вземане се е снабдил със заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
Иска установяване на вземането в размера по заповедта за изпълнение.
Претендира разноски в исковото и в заповедното производство. Сочи
доказателства.
Ответникът, представляван от особен представител по чл.87, ал.6 ГПК в
лицето на адв. Я.Д. от АК – Пазарджик, е оспорил исковете в срока по чл.131
ГПК. В хода на устните състезания е заявил, че същите са основателни.
Съдът, като отчете събраните по делото доказателства, достигна до
следните правни и фактически изводи:
Активно легитимиран да предяви процесните искове по реда на чл.422
ГПК е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, срещу която е постъпило възражение от длъжника или същата
му е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК. В случая тези положителни
процесуални предпоставки са налице, а исковете са предявени в
законоустановения срок, поради което са допустими.
За уважаването на главния иск ищецът следва да установи, че през
процесния период ответникът е имал качеството на потребител на
електрическа енергия за битови нужди по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ и
чл.1, т.4 от ОУ, до чиито обект е доставил електроенергия на претендираната
стойност, както и изискуемостта на вземането за цената.
При установяване на горното в тежест на ответника е да докаже, че
цената на електроенергията е заплатена.
По иска по чл.422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира исковете
за основателни.
Между страните няма спор, че ищецът има качеството на краен
снабдител по смисъла на чл.98а ЗЕ, който продава електрическа енергия при
публично известни общи условия на територията на гр.Пазарджик.
Електрическата енергия, чието заплащане се претендира, е доставена в
2
периода 23.08.2019г. – 22.10.2019г. при действието на Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „**“ ЕАД, одобрени с
решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008г.
Съгласно чл.1, ал.4, предл. 2 от същите, потребител на електрическа
енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на
имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно
действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за
домакинството си. Според чл.13, ал.8 ОУ, продажбата на електрическа
енергия започва с поставяне под напрежение на електрическите
присъединителни съоръжения до границата на собственост. Първото и
основно задължение на потребителя е да заплаща стойността на използваната
в обекта електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в общите
условия – чл.11, т.1 от ОУ. Съгласно чл.18, ал.1 и ал.2 от ОУ, заплащането
става ежемесечно в 10-дневен срок от издаването на фактурата.
От цитираните разпоредби е видно, че облигационното отношение по
продажба и доставка на електрическа енергия за битови нужди между
крайния снабдител и потребителя възниква ex lege с факта на придобиване на
право на собственост или ограничено вещно право на ползване върху обект,
който е присъединен към електроразпределителната мрежа на крайния
снабдител. Сключването на индивидуален писмен договор не е елемент от
правопораждащия фактически състав на правоотношението, но наличието на
такъв се изисква от чл.97, ал.1,т.4 ЗЕ, за да се уредят подробно отношенията
между страните. Следователно за възникване на задължение за едно
физическото лице да заплаща електрическа енергия е достатъчно то да
придобие право на собственост, респ. ограничено вещно право на ползване
върху жилищен или друг нестопански обект, който е присъединен към
електроразпределителната мрежа и да използва електрическа енергия за
битови нужди в присъединения обект.
Ответникът не оспорва качеството си на потребител на електрическа
енергия за битови нужди. Същото се установява и от представеното заявление
– декларация за започване на продажба на електроенергия до жилищен обект
на ответника в гр.Пазарджик, ул. „**.
По делото е приета СТЕ, от която е видно, че жилището на ответника е
присъединено към електроразпределителната мрежа на ищеца „**“ ЕАД, а
3
доставената електрическа енергия се измерва чрез средство за търговско
измерване, което е преминало метрологична проверка и не се установява да е
манипулирано. Според показанията на СТИ, количеството на изразходваната
в жилището на ответника електрическа енергия през процесния период
23.08.2019г. – 22.10.2019г. е 698 кв.ч., в т.ч. 465 кв.ч. дневна и 233 кв.ч.
нощна. Същата е отчетена правилно и е отразена вярно в издадените от
ищеца клиентски сметки и фактури.
При това положение за ответника е възникнало задължение да заплати
цената на електроенергията.
Установява се от заключението на приетата СИЕ, че размерът на
задълженията през отделните отчетни периоди е следният:
- 125.75лв. за периода 23.08.2019г. – 22.09.2019г., съгласно фактура
№********** от 30.09.2019г. с падеж 10.10.2019г.;
- 7.08лв. за периода 23.09.2019г. – 22.10.2019г., съгласно фактура
№********** от 31.10.2019г. с падеж 11.11.2019г.;
Общият размер на дължимата цена по трите фактури е 132.83лв., а
падежът на фактурите е настъпил към момента на подаване в съда на
заявлението по чл.410 ГПК – 12.01.2021г., тъй като срокът за плащате по
чл.18, ал.2 ОУ е изтекъл. От страна на ответника не са представени
доказателства за изпълнение на задължението за заплащане на цената.
Установява се наличието на изискуемо вземане, чието изпълнение не е
доказано от ответника. Следователно главният иск се явява основателен и
следва да се уважи в предявения размер от 132.83лв.
Относно иска по чл.86 ЗЗД:
Съдът формира извод за наличието на главен дълг в размер на 132.83лв.,
който не е заплатен на падежа. Размерът на законната лихва за забава по всяка
просрочена фактура за периода от нейния падеж до 11.01.2021г. – денят,
преди подаването в съда на заявлението по чл.410 ГПК, е в общ размер на
15.87лв., видно от заключението на СИЕ. Следователно акцесорният иск
също е основателен и следва да се уважи в предявения размер от 86.95лв.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца направените от
последния съдебни разноски. В случая ищецът е представляван от
4
юрисконсулт, комуто на основание чл.78, ал.8 ГПК с оглед сложността на
делото следва да се определи възнаграждение в минималния размер от 100лв.,
съгласно чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Освен
това ищецът е внесъл 75лв. държавна такса за производството, 200лв. за
възнаграждение на особен представител на ответника и 410лв. за
възнаграждение на ВЛ. Общия размер на разноските възлиза на 785лв.
На основание т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските на ищеца в заповедното производство, които
възлизат на 75лв., съгласно представените доказателства за разноски в
заповедното производство.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че ответникът
КР. Н. П. с ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул. „** дължи на ищеца „**“
ЕАД, ЕИК **, седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул. „***, сумата
132.83лв. – цена на електрическа енергия за битови нужди, изразходвана през
периода 23.08.2019г. – 22.10.2019г. в жилищен обект на ответника, находящ
се в гр.Пазарджик, ул. „**, ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 12.01.2021г. до плащането,
както и сумата от 15.87лв. - обезщетение за забава за периода 11.10.2019г. -
11.01.2021г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №39/13.01.2021г. по ч.гр.д. №84/2021г., по описа на РС-
Пазарджик.
ОСЪЖДА ответника КР. Н. П. да заплати на ищеца „**“ ЕАД съдебни
разноски в исковото производство в размер на 785лв. съдебни разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. №84/2021г. по описа на РС-Пазарджик в
размер на 75лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.Пазарджик в
2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5