№ 22709
гр. С., 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110161291 по описа за 2024 година
Предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове от А. Б. О. против
„.“ АД с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за присъждане в полза на ищеца на сумата в
размер на 500 000 лева /при съобразяване на допуснатото изменение на иска по реда на чл.
214 ГПК в последното съдебно заседание/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди – претърпени физически болки и страдания, настъпили в резултат на трудова
злополука от 01.11.2023 г., ведно със законната лихва от настъпване на деликта 01.11.2023г
до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 8 961 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разноски за лечение, ведно със
законната лихва от датата на последния разход – 19.03.2024 г. до окончателно изплащане на
вземането, както и сумата в размер на 8574 лева ежемесечно /при съобразяване на
допуснатото изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК в последното съдебно заседание/,
изплащани месечно и представляващи обезщетение за имуществени вреди под формата на
възнаграждение за болногледач, пожизнено, дължими до 15-то число на месеца, за който се
отнасят.
Ищецът А. О. твърди, че по силата на Трудов договор № . г. с ответното дружество „.“
АД е бил назначен на длъжността „.“, КИД ., НКПД: ., въз основа на който трудов договор
работникът е бил осигурен за всички социални рискове, в това число за трудова злополука.
Твърди, че на 01.11.2023 г. при и по повод извършване на трудовата си дейност работникът
А. Б. О. е претърпял злополука на обект за извършване на . за компостиране, находящ се в
местност „.“, с. ., община ., в резултат на която е получил значителни телесни повреди.
Излага твърдения, че около 9,45ч. на бригадата, в която е участвал ищецът е възложено
преместване на промишлени вентилатори с помощта на автокран, като наред с още двама
1
работници ищецът е следвало да извърши действия по прикачване, приемане и откачване на
товара с тексителен сапан (въже за привързване), който минавал между дъските на дървено
пале, върху което е бил разположен вентилатора, като при спускане на товара болтовете,
които придържат вентилатора към дървеното пале се отскубват и от височина около 2 метра
товарът полита към стоящия в близост работник А. Б. О., който е получил тежка черепно-
мозъчна травма в резултат на настъпилия удар. Сочи, че по повод на инцидента било
издадено Разпореждане № . от 08.01.2024 г. по реда на чл.60, ал.1 КСО, като същият бил
квалифициран като трудово злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Изложени са
твърдения, че непосредствено след инцидента пострадалият е бил откаран от екип на
спешна помощ в . - гр. ., където е интубиран и седиран, констатирано, че се касае за мъж на
64 г. с импресионна фрактура на черепа, с навлизане на костни фрагменти в паренхима като
поради тежестта на травмата и след консултация със специалисти в . ЕАД пациентът е
транспортиран и е приет за лечение в .. Сочи, че след извършени диагностични процедури е
установено, че се касае за тежка травма на черепа: мултифрагментна фрактура в ляво,
фронтопариетотемпорално с наличие на сах (субарахноидна хеморагия) и
въздушноеквивалентни включвания в областта, наличие на контузионни огнища в ляво
фронтално, наличие на фрактура на С2 шиен прешлен в областта на тялото и
трансверзалните процесуси, като състоянието на пациента при диагностичното
консултиране по време на приема в . ЕАД било определено като „...крайно тежко общо
състояние. В медикаментозна кома“ - Епикриза . г. Сочи, че на 01.11.2023 г. била извършена
операция № ., за прочистване на раните, на 01.11.2023 г. - операция № . за прочистване на
раните, остраняване на костните фрагменти и поставяне на дрен и на 15.11.2023 г. - операция
„временна трахеостомия“ за поставяне на канюла за облекчаване на дишането на пациента.
Поддържа, че след 2-месечен престой, на 04.01.2024 г. бил изписан, възстановил съзнанието
си, била свалена канюлата за обдишване, но останал вертикализиран само до степен на
седеж в болничното легло, като имал нужда от придружител, поради което бил насочен за
провеждане на рехабилитация. В периода 02.02.2024 г. - 09.02.2024 г. провел курс по
рехабилитация в . ООД като въпреки известното подобрение в състоянието му той все още
не бил вертикализиран и бил изцяло на постелен режим - - Епикриза ИЗ № . г. В периода
11.03.2024 г. - 19.03.2024 г. е последвала нова хоспитализация в . ЕАД за извършване на
12.06.2024 г. на краниопластика с титаниева мрежа. Изложени са твърдения, че през
продължителния лечебно-възстановителен период, който все още не бил приключил
пострадалият А. Б. О. е бил в състояние на постоянна интензивна болка като до момента
общия му болничен престой е приблизително 3 месеца, като понастоящем той продължавал
да страда от двигателни и функционални дефицити, изразяващи се в частична моторна
афазия (нарушения на речта), десностранна хемипареза - всички те пряка неврологична
последица от тежката черепно-мозъчна травма, претърпяна при описаната злополука.
Поддържа, че ТЕЛК към . „.“ АД е издало Експертно решение № . г., в което състоянието на
ищеца е преценено като 100 % ТНР (трайна неработоспособност) с чужда помощ в резултат
от последиците от вътречерепна травма. Изложени са твърдения, че процесният инцидент е
довел до пълно инвалидизиране на ищеца О., който и до днес е на постелен режим, не може
2
да общува с близките си поради нарушена възможност за възпроизвеждане на реч, като
въпреки, че когнитивните функции на мозъка му са запазени и той разбира свойството и
значението на постъпките и си и заобикалящата го среда, пострадалият на практика е във
вегетативно състояние и е изцяло зависим от грижите на своите близки - в това число за
хранене, обличане, личен тоалет и др., като се сочи, че не е налице медицинска прогноза за
съществено подобряване в перспектива. Твърди се, че са извършени разходи за заплащане на
медицински средства, консумативи и лекарства, заплащане на болничен престой/стая за
придружител, заплащане на скъпоструваща система за краниопластика, както и помощни
средства и пособия за лежащо болни пациенти - памперси за възрастни, чаршафи, кърпи за
обтрИ.е и др. в общ размер на 8961 лева. Изложени са твърдения, че предвид състоянието
на ищеца се налага полагани на необходими грижи непрекъснато за него, които ще са
необходими пожизнено, поради което се претендират и разходи за болногледач.
Претендират се и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който
оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на трудово
правоотношение между страните, както и настъпване на процесния инцидент. Излага
твърдения обаче, че същият е настъпил поради проявена от работника груба небрежност,
самонадеяност и неспазване с правилата за безопасност, поради което счита, че
отговорността на работодателя е изключена. Твърди, че исковата претенция за разходи за
болногледач е ненадлежно предявен, като сочи, че претендираните разходи за социални
услуги са предоставят от Община .. Поддържа, че претенциите са неоснователно високи и
целят финансово обогатяване , а не реално обезщетяване на претърпени неимуществени
вреди, респ. разходи. Сочи, че претендираните от ищеца разходи за лечение са заплатени със
суми, предоставени от работодателя, а не с лични средства на страната. Относно механизма
на инцидента излага твърдения, че използването на автокран от работниците е недопустимо,
като това решение било лично на ищеца и колегите му. Твърди, че ищецът не се е намирал
на безопасно разстояние и вместо да се отдръпни, се е опитал да задържи товара с ръце,
поради което инцидентът е настъпил по изключителна вина на работника. Сочи, че в
трудовите задължения на работника не влизат дейност по укрепване, преместване и
разтоварване на товари. Излага твърдения, че за работникът е налице застраховка трудова
злополука. Моли за отхвърляне на иска, в условията на евентуално за намаляване размера
на претендираните обезщетения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По делото е безспорно обстоятелството, че ищецът А. Б. О. се е намирал в трудово
правоотношение с ответното дружество по силата на трудов договор от 15.05.2023г. като е
бил назначен на длъжност „.“. Това обстоятелство се потвърждава и от представения по
делото трудов договор № .г. Видно от приетата по делото длъжностна характеристика
ищецът е бил пряко подчинен на техническия ръководител, като в задълженията му е
3
включено познаването на устройството и предназначението на монтажните инструменти,
механизми и приспособления, да знае начините за проверка и закрепване на събраните и
монтирани метални елементи и др. Посочено е изрично, че служителят следва да информира
прекия си ръководител при всяка обстановка в работата, която може да представлява
непосредствена опасност за жИ.та и здравето му.
Видно от приетия по делото личен картон на ищеца /л.69 от делото/, на същия при
постъпване на работа на 15.05.2023г. са били предоставени лични предпазни средства, в това
число и каска, срещу подпис.
Установено по категоричен начин по делото е и, че на ищеца е проведен при
постъпване на работа инструктаж по безопасност и здраве при работа, въз връзка с която е
издадена служебна бележка № .г, подписана от А. О., подписа върху която не е оспорен от
него. Във връзка с това ищецът е подписал и декларация на 15.05.2023г, че е запознат с
правилата за безопасност на труда в предприятието и се е задължил да ги спазва стриктно.
Какво е съдържание обаче на проведения инструктаж за безопасност и здраве при работа не
е установено по делото, доколкото от ответника е представен Инструктаж за безопасна
работа с товароподемен кран, за който липсва положен подпис от страна на ищеца.
Аналогично по делото е представен и Инструктаж за работа с машини, съоръжения,
лични предпазни средства и други, в частност - Инструкция за безопасна работа с автокран,
за които също липсват доказателства, ищецът да е бил запознат с тях.
Представени са единствено извадки от инструктажни книги –л. 257-259 от делото, в
които в графа „Кратно съдържание на инструктажа“ липсва описание на предмета на
инструктажа. Въпреки това от посочено е видно, че на ищеца е проведен инструктаж при
постъпването му работа на 15.05.2023 –л.258 от делото, като отново не е посочено каква е
конкретно тематиката на този инструктаж, и дали се касае за инструктаж по смисъла на чл.
26, ал. 2, т. 1 ЗЗБУТ. Установено по делото, че на ищеца на 21.08.2023г е проведе периодичен
инструктаж, вероятно по чл. 26, ал. 3 ЗЗБУТ. Проведен с оглед положения от ищеца подпис е
бил и ежедневен инструктаж на 01.11.2023г., без обаче отново да е посочено дали се касае за
инструктаж по безопасност и здраве при работа или за специфичен инструктаж касаещ
осъществяването на товаро-разтоварна дейност с автокран.
Обстоятелството, че на 10.05.2019г ответникът е сключил договор с Служба по трудова
„.“ ЕООД, установява единствено, че такъв договор е бил сключен, като поради
непредставянето на Приложение № 1 не може да се установи конкретни какви услуги е
предвидено да се предоставят по силата на този контракт. Въпреки това дори и това
приложение да беше представено, то отново не установява, че услугите по така сключения
договор са били реално изпълнени и то и към датата на процесната злополука – 01.11.2023г,
доколкото срокът на договора съгласно чл. 22 е една година, а представеното споразумение
към него е от 2024г, . т.е след злополуката.
На 01.11.2023г. ищецът е претърпял злополука през време и по повод на извършената
работа – при преместване на пале с вентилатор, като болтовете, с които е закрепен
4
вентилатора върху палето се отскубват и товарът удря А. О., в следствие на което получава
увреждане, която е установена за трудова с разпореждане № . от 08.01.2024г. на НОИ по чл.
60, ал. 1 КСО. Същото е влязло в сила на 07.06.2024г., видно от представеното към исковата
молба писмо с изх.№ ./1/28.06.2024г.
Механизмът на настъпване на така описаната злополуката е обявен за безспорно между
страните обстоятелство още с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т.3 ГПК и е
признат от ответника с отговора на исковата молба. Същият се установява от събраните по
делото писмени доказателства, в това число декларация за трудова злополука вх.№
976/07.11.2023г, в която са описани обстоятелствата около настъпването на трудовата
злополука, а самата декларация е подписана от представител на ответното дружество и
представлява своеобразно признание на описаните в нея факти, което следва да се цени по
реда на чл. 175 ГПК като извънсъдебно признание. В същата насока са и фактите описани в
приетия по делото Протокол № .г за резултатите от извършеното разследване на
злополуката, станала на 01.11.2023г. с А. Б. О., който документ е подписан от представител
на ответника без възражение, т.е същият не е оспорил констатациите обективирани в
проокола. В същият протокол е отбелязано, че е извършен оглед на мястото на злополуката,
като е констатирано, че при извършване на товаро-разтоварна дейност е допуснато
присъствие на хора в зоната на възможно падане на товара, като това място предварително
не е било оградено и означено с установените знаци. Посочено е, че пострадалото лице е
извършвало тази дейност /товаро-разтоварна работа/ без да е обучено за безопасното
извършване на същата.
В разпореждането на ., с което злополуката е призната за трудова е отразено, че в
резултат на същата, пострадалият е получил травма – дифузна травма на главния мозък, без
открита вътречерепна травма.
По делото са представени и документи съставени в рамките на образувано във връзка с
трудовата злополука наказателно производство, в това число протокол от извършен оглед на
местопроизшествието от 1.11.2023г., ведно със снимков материал, както и изготвена в
рамките на досъдебното производство съдебно-техническа експертиза, която настоящият
състав не следва да кредитира, тъй като същата е изготвена в рамките на друго
производство. Приложени са и постановления за привличане на обвиняеми и обяснения на
свидетели, които отново установяват единствено обстоятелството, че е образувано
досъдебно производство във връзка с трудовата злополука.
Приети като доказателства по делото са и наказателно постановление № .г, издадено от
. „. ., съгласно което на ответното дружество, предвид установената трудово злополука с
ищеца, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, за това че в качеството си на
работодател не е изпълнил задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, като е допуснал присъствието на хора в зоната на възможно падане на
товари в посочения по-горе обект при извършване на торавно-разтоварни работи и
преместване на товари с повдигателни съоръжения. За да бъде наложено това наказание,
видно от Протокол за извършена проверка № .г., на 01.11.2023г. е извършено посещение на
5
мястото на злополуката и са били изискани документи от работодателя. Констатирано е, че
мястото за извършване на товаро-разтоварни работи не е оградено и означено с
установените знаци по безопасност. В протокола е удостоверено, че от ответника е било
изискано да представи досиета, в това число и документи за преминал курс на обучение по
безопасност и здраве при работа на лицето, но такива не са били предоставени.
Прието като доказателство е и писмо от . АД, с което застрахователят отказва
заплащането на суми за медицински разходи с твърдението, че застрахователят не покрива
разходи, поради което е заплатена само сумата от 54.60 лева –обезщетение.
Във връзка с изясняване на причините за инцидента по делото са изслушани
заключенията по съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице В., и повторна
съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото Г..
Съгласно заключението по съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице
В., при настъпване на инцидента ищецът се е намирал в зоната за възможно падане на
товара при извършване на товаро-разтоварни работи. Отбелязано е, че ищецът не е
разполагал с необходимата квалификация за извършване на товаро-разтоварни работи, тъй
като за заеманата от него длъжност не се изисква такава. Вещото лице В. е дало заключение,
че причина за настъпване на инцидента е неспазването от страна на ищеца на задължението
му по чл. 33 ЗЗБУТ, съгласно който всеки работник е длъжен да се грижи за здравето и
безопасността си. Вещото лице е направило извод, че ищецът е застанал под товара в опит
да го задържи с ръце, след като е видял, че започва да пада. Според вещото лице от страна
на работодателя липсва изпълнение на задължението за извършване на инструктажи на
работното място.
В открито съдебно заседание вещото лице В. посочва, че за да изготви експертизата се
е основавала на твърденията на ответника в отговора на исковата молба, в това число и
относно констатацията си, че ищецът е подпирал товара с ръце. Разяснява, че не е
установила да е бил извършен инструктаж на ищеца във връзка с осъществяването на
товаро-разтоварна дейност, като изрично подчертава, че инструктажните книги следва да
имат изрично посочване на темата на инструктажа.
В заключението по повторната съдебно-техническа експертиза изготвена от вещото
лице Г., се посочва, че на 01.11.2023г е бил проведен ежедневен инструктаж за работата, като
дейността по време на преместването на вентилатора са били планирани и извършени без да
има предварително утвърден план. Според вещото лице ищецът самоволно не е застанал на
безопасно място при повдигане на товара от краниста. Въпреки това експертът е посочил, че
причина за настъпване на инцидента е поведението на краниста и техническия ръководител
на строежа, а вината на ищеца била вторична. Отбелязано е, че експертизата не разполага с
данни дали работниците са ползвали каски. Дадено е заключение и, че ищецът е можел да
избегне настъпването на инцидента, като закачи вентилатора по съответния начин,
сигнализира на краниста и се отдалечи от мястото и в последствие се доближи едва след
като е убеди, че товарът е на 20-50 см от земята.
6
В съдебно заседание вещото лице Г. разяснява, че за изготвянето на експертизата се е
позовавал и на заключението на вещото лице В., и затова е счел, че задълженията за
опазване на безопасността са и на работодателя и на служителя. Посочва, че служителя,
когато постъпи на работа сутрин следва да обезопаси площадката, но счита че в конкретната
хипотеза отговорен за случилото се има техническият ръководител, който е следвало да бъде
на място пред крана. Ето защо посочва, че е имало голяма вероятност да пострада и
случайно преминаващ служител, тъй като е липсвала сигнализация. Вещото лице
потвърждава, че се е запознал с инструктажните книги и че в тях няма специален размер
относно темата на инструктажа, но счита, че това не е необходимо. Вещото лице посочва,че
в графите на представените му документи не било изрично упоменато, че в този ден ще се
извършват товаро-разтоварна дейност.
Съдът намира, че и двете заключения по съдебно-техническите експертизи не следва
да се кредитират изцяло, доколкото в единия случай част от изводите на вещото лице В. са
направени само въз основа на твърдения на ответника в отговора на исковата молба, без да
има ангажирани доказателства за подобни обстоятелства /например, че ищецът е подпирал
товара с ръце/, а същевременно вещото лице Г. основава също част от изводите си на
заключението на вещото лице В.. Не следва да се кредитират и заключенията относно
направени от вещите лица правни изводи, за които същите не разполагат с нужната
квалификация. Ето защо съдът намира,че следва да бъдат съобразени по реда на чл. 202 ГПК
само конкретни констатации на вещите лица за възприети от тях пряко обстоятелства –
например установени ли са или не документи за проведен инструктаж, но не и относно
начина, по който тези документи следва да бъдат ценени.
От представената по делото медицинска документация, от заключението на
съдебномедицинската експертиза, както и от посоченото от вещите лица в открито съдебно
заседание се установява, че ищецът О. след инцидента е бил приет на 01.11.2023г. в . . АД,
след което бил изписан и транспортиран в . ЕАД, където е бил настанен в периода от
01.11.2023г до 04.01.2024г. /видно от лист за преглед на пациент и епикриза №. от
04.01.2024г/.
Прието като доказателство по делото е и експертно решение № . от 21.08.2025г., за
ищеца е определена 100 % трайна неработоспособност с чужда помощ.
Представени са и разходни документи за извършени плащания за лечение на ищеца, а
именно касова бележка № .г за сумата от 63 лева за закупуване на памперси, за чаршафи,
големи торби, вл.кърпи, фактура с№ ., ведно с касова бележка, за сумата от 720 лева –
самостоятелна стая 6 нощувки в . фактура № .г и фискален бон към нея за сумата от 120 лева
– за придружител при нужда от . фактура № **********/12.03.2024г. ведно с фискален бон
за сумата от 7998 лева за система за краниопластика титаниева с 8 винта и фактура № .г. с
фискален бон за сумата от 60 лева – за придружител при нужда.
Според заключението на вещите лица, които са извършили обстоен преглед както на
ищеца лично, така и на представени медицински документи. Вещите лица са посочили, че
ищецът е в тежко общо състояние, на легло, в съзнание, брадипсихичен, елементарно
7
контактен, дезориентиран за време, емоционално лабилен, ненапълно критичен към
състоянието си. Съгласно заключението ищецът има ограничени и леко болезнени движения
в шийната област, като по отношение на двигателната му дейност са отбелязали, че се касае
за синдром на тежка десностранна хемипарализа до степен на дистална плегия на ръка, като
пасивните движения в големите стави са болезнено ограничени. Като болезнено повишен е
определен и мускулният тонус на ищеца. Констатирано е, че рефлексите на ищеца са общо
отслабени, има по-ниско стоящ долен десен устен ъгъл и увреден говор. Установена е
зараснала декубитална рана в тилната област на главата на обща площ около 15 кв.см с
липса на окосмяване и следоперативен белег в лявата слепоочно-теменно-челна област с
дължина 28 см. Изрично е посочено, че ищецът може да се храни отчасти самостоятелно при
определено поднасяне на храна, но че е невъзможно самообслужване без чужда помощ.
Предвид това е дадено заключение, че в следствие на трудовата злополука ищецът е получил
съчетана черепно-мозъчна и шийна травма със контузия на мозъка – тежка степен,
травматични кръвоизливи в меките мозъчни обвивки, открита многофрагментна
проникваща фактура на черепа в областта на левите челна, теменна и слепоочна кост,
голяма разкъсно-контузна рана и подкожен хематом в лявата челна и дясната теменна област
на главата и фрактура на втори шиен прешлен. Така посочените травми според вещите лица
водят до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за жИ.та, като единствено
шийната травма е налице трайно затруднение на движенията за срок от 6 месеца. Съгласно
заключението на вещите лица на ищеца е проведено оперативно лечение по спешност в
периода от 01.11.2023г. до 04.01.2024г., като е било проведено продължително лечение в
реанимация на апаратна белодробна вентилация и аналго-седация. Била направена
трахеостомия на 15.11.2023г и е бил поставен уретрален катетър. При изписването е била
поставена твърда шийна яка за 2 месеца. Констатирано е, че на ищеца в периода от
02.02.2024г. до 09.02.2024г. е проведено физиотерапевтично и рехабилитационно лечение, а
в периода от 11.03.2024г до 19.03.2024г е било проведено повторно лечение в „. за
оперативно закрИ.е на костния следоперативен дефект. По отношение на причинените болки
на ищеца в следствие на травмата експертите са категорични, че на ищеца са причинени
интензивни болки и страдания за срок до 6 месеца и значителни болки и до настоящия
момент. Отбелязано е, че получените травми не подлежат на пълно възстановяване, тъй като
това са трайно и невъзстановимо увреждане на мозочното вещество във функционално
активна зона, водещи до дефинитивни двигателни и говорни нарушения. Посочено е, че са
налице епилептични симптоми, които може да се приемат за закономерни усложнения на
една черепно-мозъчна травма с подобен характер. Предвид това се дава заключение, че
възстановяване макар и леко е малко вероятно, като напротив възможни са допълнителни
усложнения – мозъчен арахноидит, хидроцефалия, мозъчно-съдови увреждания, утежняване
на епилептичните симптоми. Вещите лица се посочили, че с оглед състоянието на ищеца
същият се нуждае от болногледач през цялото денонощия. По отношение на приложените
към исковата молба платежни документи е посочено, че същите касаят необходими на
провежданото лечение разходи.
8
В проведено открито съдебно заседание вещите лица посочват, че контактът с ищеца е
труден, тъй като говорът му е силно ограничен. Посочват, че ищецът е с памперс и грижите
за него са денонощни, но може да направи няколко крачки с чужда помощи, което обаче не
можело да се определи като самостоятелно движение. По отношение на рехабилитация
експертите са категорични, че в Б. никъде не биха приели ищеца и за това единственото,
което може да се направи е да идва специалист в дома му. Категорични са, че предходното му
заболяване – наличие на тумор, няма нищо общо с настоящото му състояние.
Съдът кредитира изцяло по реда на чл. 202 ГПК заключението на вещите лица, като
изготвено въз основа на представената и приета по делото медицинска документация и след
извършен обстоен преглед на ищеца, от експерти притежаващи необходимите
професионални знание.
Изслушана от настоящия състав е и съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която
разходите за един болногледач по средни пазарни цени на труда е 1793.07 лева. Предвид това
и при твърденията за нужда от денонощна грижа, вещото лице е посочило, че при 8 часов
работен ден и спазване на изискванията за 20 дни платен годишен отпуск за ищеца са
необходими 4.78 души, които да се грижат или 8574 лева при 24-часова грижа или 4287.23
лева – при наличие на болногледач за 16 часа в денонощието. Експертът е констатирал, че
ответникът е начисляват за ищеца възнаграждения и осигурителни вноски в периода от
м.11.2023г до м.05.2024г, като 4206.26лева – брутен доход за м.07.2023г до м.10.2023г и след
това за м.04.2024г и м.05.2024г., съответно са били заплащани и осигуровки. Сочи се, че на
ищеца са били заплатени обезщетения за временна неработоспособност за периода от
м.11.2023г до м.10.2024г. в общ размер на 3377.56 лева. Били са изплатени и пенсии и
добавки за периода от м.11.2023г до м.10.2024г. общо 7248.48 лева. Платено било
обезщетение от . АД в размер на 54.60 лева по застраховка „трудова злополука“ за риск
временна неработоспособност.
Настоящият състав изцяло кредитира и това заключение, като изготвено от вещо лице,
притежаващо необходимата квалификация.
По делото са разпитани двама свидетели на ответника за установяване на начина, по
който е настъпила злополуката.
Пред Софийски районен съд е разпитан свидетеля ., който си спомня, че е бил на
работа на процесната дата и че сутринта заедно с ищеца са били на сутрешен инструктаж на
тема „Безопасност на труда“, който се провеждал в 8.00-08.05. часа, за това да се носят каски
и жилетки. Така посоченият инструктаж бил проведен от техническия ръководител на
обекта – ., като всички се подписвали в специална книга за инструктаж. След инструктажа
свидетелят твърди, че всички са отишли на строителната площадка, за да декофрират, но
докато работели някой им казал а слязат долу и да преместят едни вентилатори, тъй като
пречели. Свидетелят си спомня, че някой от колегите им е казал това, а на тях че това било
казано от техническия ръководител или .. Въпреки това . подчертава, че не е чул
техническият ръководител да дава това нареждане, тъй като същият не бил на място, а там
били само ищеца, свидетеля, колегата им . и кранистът, който трябвало да мети
9
вентилаторите. Тези вентилатори бил 5-6 на брой и за преместването им свидетелят и ищеца
поставяли коланите и ги закачвали на крана. За падането на вентилатора, който е ударил
ищеца, свидетелят си спомня, че е вървял напред заедно с ., за да може да свалят товара и да
го наместят, а ищецът вървял зад товара. Свидетелят е категоричен не знае как ищецът е
отишъл толкова близо до товара – почти под него, когато същият се откачил. Не знаел,
защото бил с гръб към товара и не е видял, но е установил, че ищецът се е приближил едва
след като товарът вече е паднал върху него. Преди падането свидетелят заявява, че всички са
били с каски. След инцидентът . посочва, че са уведомили технически ръководител и са
извикали 112. Уточнява, че е имало и друго техническо средство - мотокар, с което е можело
да бъдат преместени вентилаторите, но не знае кой е казал преместването да стане с крана.
Свидетелят е категоричен,че е общ работник и не може да управлява челен товарач, както и
че не му е провеждан инструктаж за конкретната работа по товаро-разстовайрни дейности.
Разпитан по делото е и свидетелят . ., който също посочва, че е служител на ответника
и е бил заедно с ищеца на строителната площадка в деня на инцидента, като преди това им е
проведен инструктажу за което са се подписали, и са им поставени задачите за деня. Същият
си спомня, че с ищеца са декофрирали, когато на него, на ищеца и на . са им казали да слязат
и да отидат да преместят няколко вентилатора, които били на европалети. Вентилаторите
били вързвани с два колана и с кука закачани за крана. Свидетелят не помни кой е
предложил преместването да стане с кран. Спомня си, че е видял как . и ищеца закачат
коланите за вентилатора и за това свидетелят отишъл отпред, за да показва на крана на къде
да се движи. Категоричен е, че първоначално ищецът е бил близо до товара, но не е бил в
неговия обсег. След това свидетелят твърди, че е видял само как пада вентилатора и отдолу
би ищеца. Свидетелят подчертава, че всички са били с каски.
Разпитана по делото е и свидетелката . – снаха на ищеца, която си спомня, че в деня на
инцидента е имала мероприятие за 1 ноември „Деня на будителите“, когато е получила
обаждане за инцидента с ищеца. Във връзка с това е потърсила своя приятелка, която
работела при ответника, и която и казала, че ищецът е бил ударен от вентилатор. След
транспортирането на ищеца до „.“ свидетелката го видяла в шокова зала, като същият не бил
контактен. Проведена му било операция на главата и лекарите са казали на близките, че
травмата е изключително тежка и не може да се дадат никакви надежди. Спомня си,че
ищецът е бил в „.“ два месеца в реанимация, време през което не са го събуждали, тъй като
при опит за събуждане, се повишавали показателите на кръвното. При посещението си
свидетелката е видяла, че ищецът е бил с подут врат и глава и толкова, че образували едно
цяло. След като ищецът бил събуден, той дори не разпознал сина си, бил с тръби в устата и
не можел да говори и тогава апаратурата, за която е бил свързан, започнала да издава звук и
затова близките му били изведени. Лекарите от „.“ били казали, че цялата му дясна страна е
парализирана, като и до момента не може да движи дясната си ръка. След изписването на
ищеца от „.“ свидетелката твърди, че той е бил настанен в хоспис,а след това в клиника за
рехабилитация, тъй като е трябвало да мине малко време, преди да му бъде направена втора
операция. След операциите ищецът е бил върнат в дома му, където няма асансьор и въпреки
10
че преди инцидентът е живял сам, след това при него се е преместила да живее бившата му
съпруга, която е поела изцяло грижите за него денонощно. При инцидента на ищеца били
счупени и зъбните протези и едва сега са успели да му осигурят нови. За състоянието на
ищеца към момента свидетелката споделя, че ищецът се храни с пасирана храна, супи и
каши, но не помни инцидента. Посочва, че той говори трудно, но близките са свикнали да
го разбират. Ищецът не можел сам да се обслужва и въпреки че е едър мъж се налага
бившата му съпруга да се грижи за всичко. В момента можел да стои в седнало положение в
леглото, оплаквал се от болки в главата, виело му се свят, болели го ръката и краката, имал
проблеми с дясната ръка и десния крак, често плаче. Свидетелката посочва, че ищецът е
имал друго заболяване, но туморът е бил отстранен и ищецът преди инцидента редовно е
следял състоянието си. . свидетелства, че ищецът получава пенсия 600 лева и 200лева от
социалните във връзка с инцидента.
По делото е разпитан и свидетелят А. ., доведен от ответника, който заявява, че не
познава ищеца, но знае за инцидента и че е носил 8000 лева на сина му в „.“. Спомня си, че
изпълнителният директор на ответника, с когото са в приятелски отношения, го извикал
през пролетта на 2024г и го помолил да занесе сумата от 8000 лева на сина на ищеца в ..
Свидетелства, че именно това и направил – пред . предал парите на И. – сина на ищеца, като
знае, че това са пари за някаква процедура.
По делото показания дава и свидетелката Р. О. – дъщеря на ищеца. Същата посочва, че
е била извикана в спешния център в . във връзка с инцидента с баща, след което той бил
транспортиран до „.“, като . – съпругата на изпълнителния директор на ответното
дружество, съдействала за това, както и за настаняването на ищеца там. Свидетелката
посочва, че това което знае е, че изпълнителният директор на ответника е поел разходите по
престоя на ищеца в болница „.“ и престоя му в рехабилитационна клиника. О. си спомня, че
лично е звънна на . относно предоставянето на пари за престоя на ищеца в болница. Същата
не помни точно размера на сумата, но знае, че всички разходи, които са били казани от „.“ са
били платени от работодателя. Свидетелства, че за ищеца към момента се грижи бившата му
съпруга денонощно, но не знае дали има личен асистент и дали това е брат и. О. посочва, че
баща и се движи с рехабилитатора по стълбите, но въпреки това състоянието му не е добро
– труд е изправянето му и прави опити да се придвижва с бастун.
Пред съда е разпитан и синът на ищеца – . О., който заявява, че ответното дружество е
помогнало на баща му да оцелее, но че това е било и в техен интерес. Спомня си, че
работодателят е организирал транспорта и приемането на ищеца в „.“ Същият свидетелства,
че е получил за процедура – кранио система а краниопластика, от работодателя сума в
размер на 8000 лева, като с тази сума бил погасен заем, който свидетелят е взел, за да покрие
разходите именно за тази процедура. Спомня си, че изпълнителният директор на ответника
също е покрил и разходите за престоя на ищеца в клиника за рехабилитация.
Софийски районен съд кредитира изцяло показанията на всички разпитани по делото
свидетели, в това число по реда на чл. 172 ГПК показанията на роднините на ищеца и
показанията на служителите на ответника. Заявеното от свидетелите се потвърждава от
11
събраните по делото доказателства. Всички показания са логични, непротИ.речиви и
последователни. Нещо повече, показанията на свидетели, които са разпитвани за едни и
същи обстоятелства,се допълват взаимно и съответстват изцяло.
При така установеното от фактическа страна Софийски районен съд намира от
правна страна следното:
По иска по чл. 200, ал.1 КТ за неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят
отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването им.
Ищецът носи тежестта на докаже съществуването на трудово правоотношение между
страните, настъпването по време на действието на което на злополука, която е приета за
трудова по установения ред, обстоятелството, че същата е довела до временна
нетрудоспособност, трайно намалена работоспособност до 50 или над 50 на сто, както и
настъпването на вреди – неимуществени под формата на болки и страдания каквито твърди,
техният интензитет и продължителност.
При съобразяване на всички събрани доказателства, ценени и обсъдени в тяхната
съвкупност, съдът намира, че по делото безспорно е установено, че вследствие на
процесната трудова злополука на ищеца е причинена съчетана черепно-мозъчна и шийна
травма със контузия на мозъка - постоянно общо разстройство на здравето, опасно за жИ.та.
Осъществени са всички факти, включени във фактическия състав на вземането – налице са
претърпени болки и страдания в резултат от травматично увреждане, настъпило при
действието на трудов договор, сключен с ответника, и признато по надлежния ред за трудова
злополука, довела до трайна нетрудоспособност на ищеца О..
Съгласно чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедлИ.ст, като се отчита неговия компенсаторен характер. Според
задължителните за съдилищата указания, дадени с ППВС № . г., понятието „справедлИ.ст“
по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи
конкретни обстоятелства. Такива биха могли да бъдат начин на извършване и характер на
увреждането, произтеклите от последното конкретни физически и психологически
последици за увредения, интензитет и продължителност на болката, вкл. козметични
дефекти, период на възстановяване, използване на помощни средства, възраст на
пострадалото лице, доходи и икономическо положение в страната и др.
Досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди въпреки липсата на
възможност за съпоставяне между претърпените болки, страдания и психически затруднения
и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки
конкретен случай какъв е справедливия размер на това обезщетение, което има
12
компенсаторен характер. Понятието „справедлИ.ст“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението (т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 год. на Пленума на ВС).
Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания и пр. Изброяването не е изчерпателно, поради което в решение №
130/16.07.2019г. по гр.д.№ 800/2018г на ВКС, IV г.о., решение №40 от 18.03.2016г.по т.д.№
188/2015г. на ВКС, I т.о. и в решение № 99/08.10.2013г. по т.д. № 44/2012г. на ВКС, II т.о., е
прието, че справедлИ. обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД предполага намиране от
страна на съда на точния паричен еквивалент на болките и страданията, емоционалните,
физически и психически сътресения, нанесени на пострадалото лице. Като от значение за
определяне на размер на дължимото обезщетение следва да се съобрази и икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането, обосноваваща обществено-
оправданата мярка за справедлИ.ст.
В разглеждания случай настоящият състав съобрази от една страна – вида и характера
на увреждането на ищеца – съчетана черепно-мозъчна и шийна травма със контузия на
мозъка, което увреждане вещите лица, изготвили съдебно-медицинската експертиза,
определят като постоянно общо разстройство на здравето, опасно за жИ.та. Следователно
ищецът е получил две отделни травми при злополуката. Същото е наложи и все още налага
продължително лечение, в това число две операции, поставяне на система за кранеопластика
титаниева с 8 винта, рехабилитация продължаваща ежедневно и понастоящем. При
определяне на обезщетението следва да се съобрази и това, че ищецът дълго време е бил
седиран и трахеостомиран.
За да определи размерът на дължимото обезщетение Софийски районен съд съобрази
и възрастта на пострадалия, който към момента на злополуката е бил на 64 години, което
обстоятелство указва влияние безспорно на продължителността на лечението. В случая
следва да се съобрази и обстоятелството, че според вещите лица по изготвената съдебно-
медицинска експертиза и към момента ищецът е в тежко общо състояние, като в бъдеще
дори се очаква възникване на допълнителни усложнения, а ако има подобрение – то би било
лекостепенно и малко вероятно. Следователно може да се приеме, че по отношение на
ищеца не се очаква да настъпи подобрение в състоянието му. Именно поради това е
определена и 100 % трайна неработоспособност на ищеца от надлежните органи. Следва да
се съобрази и, че ищецът има тежка контузия на мозъка, като мозъчните увреждания, като
е получил не подлежат на пълно възстановяване.
От значение според настоящият състав е и обстоятелството, че по делото се установи
от показанията на свидетелите . и О., че ищецът не може да се обслужва сам, неподвижен е и
има нужда от денонощна помощ. В тази насока е и заключението на вещите лица по
съдебно-медицинската експертиза. Следва да бъде съобразено при определяне на размера на
13
обезщетението на ищеца, че същият е изпитвал интензивни болки и страдания в
продължение на 6 месеца, а към момента болките продължават да са значителни, т.е не е
налице особено намаляване на болките на ищеца, като няма прогнози същите някога да
изчезнат. Същевременно от показанията на свидетелката . се установява, че ищецът след
инцидента и към момента изпитва болки в главата, в ръцете и в краката, като едва сега е
започнал да успява да седне и да се храни и то само с пасирана храна или каша. В случая
съдът съобрази и обстоятелството, че за болките в крака вещите лица – медици са
категорични, че състоянието на ищеца не повлияно от предходното му раково заболяване.
Под внимание следва да се вземе и обстоятелството, че комуникацията на ищеца е
трудна, което би затруднило и общуването му с хора извън близките му, които както посочва
свидетелката ., са свикнали да го разбират.
Настоящият състав съобрази и психическото страдание на ищеца, които според
показанията на свидетеля . все още въпреки че не помни какво точно се е случило, започва
да плаче, поради което и вещите лица са посочили, че е емоционално лабилен. Тези
обстоятелства, в това число да не може да разчитана себе си за справянето с елементарни
ежедневни дейности и да се налага да получаваш помощ от други лица безспорно оказван
негативно влияние върху емоционалното състояние на всеки човек. Съдебният състав
съобрази и, че преживяването на операции неминуемо оставя както емоционален отпечатък,
така и физиологичен – доколкото съгласно медицинската експертиза при ищеца има
останали белези и то не с малък размер. Съдът съобрази и икономическата конюнктура в
страната, нарастващата инфлация. Предвид всичко изложено Софийски районен съд намира,
че сумата от 500 000 лева е справедлИ. по размер обезщетение за търпените неимуществени
вреди.
Следва изрично да се посочи, че се явява неоснователно възражението на ответника,
че размерът на претенцията е прекомерен, тъй като следва размерът да се съизмери с
размера на заплатата, която е щял да получи. В случая вредите, чиято обезвреда се търси, са
неимуществени, т.е същите не са съизмерими с имуществени вреди, представляващи
пропуснатите ползи. Ето защо размерът на трудовото възнаграждение на ищеца е
ирелевантно за определяне на размера на обезщетението на неимуществените вреди.
По възражението на ответника по чл. 201, ал. 1 КТ и чл. 201, ал. 2 КТ съдът намира
следното:
Съгласно чл. 201, ал. 1 КТ работодателят не отговаря за причинените в следствие на
трудово злополука вреди, ако пострадалият е причинил умишлено увреждането.
Това означава, че за да отпадане отговорността на работодателя изцяло, следва да е
установена вина в работника при двете форми на умисъла - искал или допускал да бъде
увреден - пряк или евентуален умисъл. В настоящия случай доказателства в тази насока
липсват, поради което съдът намира, че възражението на ответника по чл. 201, ал. 1 КТ е
недоказано. Видно от представените доказателства на ищеца не е провеждан инструктаж за
извършването на товаро-разтоварна дейност с автокран, като същият е заемал длъжност,
която не изисква и подобна квалификация. В тази насока са показанията на доведените от
14
самия ответник свидетели . и . ., които посочват, че са имали инструктаж единствено за
Безопасност на труда, но не и по отношение на товаро-разтоварна дейност с кран. Ето защо
не е налице възможност да се приеме, че ищецът дори е допускал, че е възможно дадени
негови действия да доведат до процесната злополука и самонадеяно да е навлязъл в опасната
зона на товара. Още повече, че всички събрани по делото доказателства са еднозначни в
насока, че не е имало поставени значи и означения относно зоната, в която има опасност да
падне товара. От събраните по делото доказателства не се установява и твърдението на
ответника, че ищецът е застанал умишлено под товара, след като го е видял, че е започнал
да пада, за да го подпира с ръце. В тази насока няма нито свидетелски показания, нито
представени документи. Единствено подобно твърдение е посочено в заключението по
първата съдебно-техническа експертиза, за което обаче вещото лице В. изрично посочва, че е
преписала от отговора на исковата молба, и не е обстоятелство, което се доказва от събрани
по делото доказателства. Предвид това не е налице основание да се приеме дори, че същият
е допускал настъпването на подобен вредоносен резултат.
Досежно възражението за съпричиняване, настоящият състав намира, че следва да се
съобрази, че съгласно чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се намали,
ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
Процентът съпричиняване зависи от механизма на причиняване на трудовата злополука,
като мислено се преценява тежестта на допринасяне за всеки от факторите, причина за
травматичното увреждане, както и съотношението между причините, когато са повече от
една, респективно има ли баланс между тях или някоя от тях е основна, решаваща,
допълнителна, съпътстваща и т.н. За разлика от общата разпоредба на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
където съпричиняването възниква единствено при установена намеса от страна на
пострадалия в причинната връзка, Кодексът на труда въвежда и изискване поведението на
пострадалия да е виновно и то при изискуема форма на вината „груба небрежност“. Такава е
налице, когато пострадалият не е положил дори грижата, която и най-небрежният полага
/виж решение № 45/08.04.2021г. по гр.д. № 1580/2020г, ВКС, III г.о, решение № 189 от
17.10.2019 г. по гр. д. № 1446 / 2019 г. на ВКС, IV г.о., решение №348 от 11.10.2011 г. по гр.
дело №387/2010 г., ВКС, ІV г.о., определение № 683 от 13.10.2020 г. по гр. дело №1522/2020
г., ВКС, ІІІ г.о. и др./. Във връзка с това следва да се посочи, че небрежността в гражданското
право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на
определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията
за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното
отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане
на грижа, но според различен абстрактен модел-грижата, която би положил и най-
небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудова
злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото
старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност.
Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от
работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при
15
съпричиняване при допусната груба небрежност-липса на елементарно старание и
внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за
безопасност. 3а да е налице груба небрежност следва пострадалият да е предвиждал
настъпването на неблагоприятния резултат, но лекомислено да се е надявал, че той
няма да настъпи или че ще успее да го предотврати. Преценката е конкретна и зависи от
фактите по делото. В този смисъл решение № 142/27.07.2022г по гр.д.№ 3306/2021г на ВКС,
III г.о., решение .0224/07.07.2023г по гр.д.0№ 3247/2021г. на ВКС, IV г.о., решенеи №
268/25.03.2021г по гр.д.0 1030/2020г на ВКС, IV г.о. Установяването на тези обективни и
субективни предпоставки на съпричиняването е в доказателствена тежест на работодателя.
В конкретната хипотеза съдът намира, че от ответника не са ангажирани
доказателства, които при условията на пълно и главно доказване да установят, че ищецът е
проявил груба небрежност при настъпване на трудовата злополука. Ищецът не е проявил
лекомислие и не е предвиждал настъпването на процесния инцидент, доколкото същият
както беше посочено по-горе от представените по делото доказателства се установява, че е
бил инструктиран единствено за „Безопасност на труда“, но не и за конкретната товаро-
разтоварна дейност с кран, която дейност е специфична и предполага спазването на
допълнителни изисквания, видно и от представените от самия ответник Инструкции за
безопасност на работата с товарен кран, приложени към отговора на исковата молба.
Същевременно, съгласно показанията на двамата свидетели . . и ., които са присъствали
заедно с ищеца както на инструктажа, така и на самия инцидент, ежедневният инструктаж е
бил свързан със задължението на работниците да ползват каски. От друга страна
показанията на същите са непротИ.речиви в насоката, че всички са били с каски на обекта.
Следователно ищецът е изпълнил точно това, за което е бил инструктиран и с поведението
си, не е допринесъл за настъпване на инцидента. За ищеца не е било налице задължение,
видно и от трудовата характеристика за заеманата от него длъжност, да познава
изискванията и в частност нормативните правила, които следва да се спазват при
извършване на дейности с товароподемен кран. Обстоятелството, че същият е работел дълги
години в строителството, също не може да обоснове твърдението на ответника, че О. е знаел
за опасностите, които съществуват при работа с товарен крана. Следва да се посочи, че
областта на строителството има различни специфични направления, като лица работещи
като „.“ или общ работник, няма задължение да познава нормативите касаещи задълженията
на служител, работещ в областта на строителството, на длъжност „.“ или „.“. Ето защо
задължение на работодателя е била да инструктира ищеца за начина, по който е следвало да
бъде извършена товаро-разтоварната дейност, в това число и относно изискванията за
безопасност при изпълнение на тази дейност – каквито са предвидени в Наредба №
12/30.12.2005г за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване
на товарно-разтоварни работи. Неизпълнението на това задължение е в разрез именно с
изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба № 12/30.12.2005г, съгласно която работодателят
е длъжен да информира работещите за всички възможни рискове при извършване на
товарно-разтоварни работи, за всички мерки, които са предприети за отстраняване,
намаляване и контролиране на тези рискове, и по всички въпроси, свързани с осигуряването
16
на безопасност и здраве при извършването на товарно-разтоварните работи. Предвид това
не може да се приеме, че действията на ищеца, който не е бил информиран за възможните
рискове, представляват проявена от същия небрежност и то груба.
Изборът на начин на извършване преместването на даден товар също не се
установява да е бил направен от ищеца, напротив от показанията на . и . . се установява, че
същите заедно с ищеца са били извикани да преместят няколко вентилатора, като
предполагат, че нареждането е било дадено от техническия ръководител. За ищеца не е било
налице задължение да извърши проверка на заявеното от неговите колеги, че прекият му
ръководител, който не е бил на място, е разпоредил осъществяването на тази дейност и то с
кран. Не са ангажирани доказателства, а именно в тежест на работодателя е установяването
на това, ищецът да е решил самоволно да извърши преместването на вентилаторите с кран, а
не с челен товарач или по друг начин, а още повече да наложи това свое решение на който и
да е от останалите служители, в това число и на краниста. Нещо повече, в отговора на
исковата молба самият ответник признава, че ищецът не е имал необходимата квалификация
за извършване на товарно-разтоварните работи, но въпреки това негов представител
/техническия ръководител/ е разпорели именно ищеца, а и свидетелите . и . ., които също не
разполагат с нужната квалификация, да изпълнят поставената задача по преместване на
вентилаторите. Същевременно, извън всяка житейска логика е един ., какъвто е ищеца, да
разпореди и на краниста да извърши дейност с крана по преместване на вентилатори, при
липса на нареждане в тази насока от техническия ръководител. Липсата на квалификация в
областта на товарно-разтоварните работи по отношение на ищеца е и пречка същият да
извърши ясна преценка дали дадени действия представляват опасност за неговото здраве
или не, съответно как може да бъде увреден.
Не може да се приеме, че ищецът е проявил груба небрежност, като е застанал
непосредствено в обсега на възможно падане на товара. В този случай по делото е
безспорно установено, че работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 24, ал.1, т. 3
от Наредба № 12/30.12.2005г да огради и означи с установени знаци за безопасност мястото
за извършване на товарно-разтоварни работи. Обстоятелството, че целият строителен обект
е бил ограден с поставени значи за извършени строителни дейности, не освобождава
работодателя от задължението да обозначи и мястото, на което ще се извършва товарно-
разтоварни работи. Това задължение е предвидено и е свързано именно и с изискването на
чл. 19 от същата наредба за недопускане присъствие на хора и придвижването на подвижно
работно оборудване и транспортни средства в зоната на възможно падане на товари при
извършване на товарно-разтоварни работи и преместване на товари с повдигателни
съоръжения. Всички така посочени законодателни изисквания са адресирани до
работодателя, който следва да организира и следи за спазването им. В конкретната хипотеза,
от събраните по делото доказателства се установява липса на обозначаване на зоната на
възможно падане на товари, поради което за ищеца, който не е бил информиран за
задълженията на служителите при извършване на товарно-разтоварните работи, не е била
налице яснота къде точно следва да стои и къде е опасно за него да върви при повдигане на
17
товара – дали е твърди близко или на безопасно разстояние още повече, че когато товарът е
във въздуха е трудно да се извърши подобна преценка. Именно поради това и вещото лице Г.
дори посочва, че ако не е станал инцидента с ищеца, е била налице вероятност да пострада
друг служител, който просто е преминавал от там, без дори да е участвал в тази дейност.В
настоящия случай от показанията на доведените от ответника свидетели се установява, че те
са вървели пред товара, а ищеца отзад като първоначално е бил отдалечен от товара, но след
това – след като е паднал товара, са установили, че О. се е приближил прекалено.
Следователно при липса на обозначаване на опасната зона за ищеца не е било налице
задължение, а и дори възможност при липсата на инструктаж, да прецени къде точно следва
да застане и как да се предвижва, така че да не попадне в обсега на падащия товар. Ето защо
настоящият състав намира, че А. О. не е проявил груба небрежност, с което да е допринесъл
за настъпване на трудовата злополука.
С оглед изложеното Софийски районен съд намира, че ответникът не е доказал
възражението си за съпричиняване, поради което не е налице основание за намаляване на
така определеното обезщетение за неимуществени вреди.
Обстоятелството, че ответникът е поел разходите на ищеца за лечение или че е
изплащал заплата на ищеца и съответните осигуровки, също не може да обоснове
намаляване на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, доколкото характера на
тези плащания е различен.
По въпроса дали при определяне размера на дължимата от работодателя разлика
съгласно чл. 200, ал. 3 от КТ, следва и обезщетението за неимуществените вреди от
трудовата злополука или професионалното заболяване да се намали с обезщетението и/или
пенсията по общественото осигуряване, е образувано тълкувателно дело № 1/2023 г. на
ОСГК, като към момента не е постановено решение.
В решение .4/23.04.2019 г. по гр. д. № 3649/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение №
413/19.03.2013 г. по гр. д. № 334/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о. , решение № 741/30.12.2010 г. по гр.
д. № 143/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че получаването на двете обезщетения - за
неимуществени вреди по чл. 200 КТ и обезщетението от общественото осигуряване,
компенсиращо загубата на трудовото възнаграждение, не е двойно плащане и не води до
неоснователно обогатяване, а напротив - до пълно и справедлИ. обезщетение на
причинените видове вреди.
ПротИ.положното разрешение е възприето в решение № 41/05.03.2020 г. на ВКС по
гр. д. № 2679/2019 г., IV г. о., решение № 227 от 25.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1405/2016
г., IV г. о.
Настоящият състав споделя практиката, обективирана в цитираните в първата група
решения, и намира, че не следва от определения размер на обезщетението за неимуществени
вреди да се приспада установените плащания, получени от ищеца по общественото
осигуряване.
Съгласно чл. 200, ал. 4 КТ дължимото обезщетение се намалява с размера на
18
получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите, а
съгласно определението, дадено в ал. 3 на чл. 200 КТ, дължимото обезщетение е разликата
между причинената вреда неимуществена и имуществена, вкл. пропусната полза, и
обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. Следователно дължимото
обезщетение за вреди от трудова злополука се определя от сбора на претърпените
имуществени вреди (претърпени загуби и пропуснати ползи) и неимуществените вреди.
Имуществените вреди се установяват по вид и размер и са кумулират, а неимуществените
вреди се определят по справедлИ.ст, и от получената обща сума се намалява полученото
обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване.
Спорен въпрос по делото е дали от така определената сума следа да се приспаднат
получени от ищеца суми като обезщетение за временна нетрудоспособност. Такива суми по
делото се установи от прието неоспорено от страните съдебно-счетоводна експертиза, че
ищецът е получил, като не се спори, че те са с основание претърпяната от него трудова
злополука.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 3 от КТ работодателят дължи обезщетение за
разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително
пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. Тази
разпоредба е въведена от законодателя като развитие на правилото за недопускане на
неоснователно обогатяване - да не се плаща два пъти за едно и също нещо. Разпоредбата
на чл. 200, ал. 3 КТ не допуска два пъти да се обезщетяват едни и същи вреди - веднъж от
работодателя и втори път от общественото осигуряване. Получаването на обезщетение за
временна нетрудоспособност има за цел да обезщети работника за времето, в което не е в
състояние да полага труд и не получава трудово възнаграждение. Пропусната полза за
временна или трайна нетрудоспособност по чл. 200 КТ се изразява в разликата между
трудовото възнаграждение, което работникът би получил, ако беше работил и получените по
реда на общественото осигуряване обезщетения за временна нетрудоспособност или загуба
на работоспособността. Такова обезщетение/пенсия следва да се приспадне от присъденото
обезщетение за пропуснати ползи, причинени от трудовата злополука, които пропуснати
ползи представляват неполучено трудово възнаграждение. Обезщетението за
неимуществени вреди не компенсира загуба на трудово възнаграждение. То компенсира
причинените болки и страдания чрез предоставяне на други блага. Обезщетението за
неимуществените вреди няма връзка с обезщетението по общественото осигуряване,
компенсиращо загубата на трудовото възнаграждение. Последните вреди са с имуществен
характер. Така получаването на двете обезщетения- за неимуществени вреди по чл. 200 КТ и
обезщетението/пенсията от общественото осигуряване, компенсиращо загубата на трудовото
възнаграждение, не е двойно плащане и не води до неоснователно обогатяване.
От така определения от съда размер обаче с оглед установеното плащане по
застрахователно обезщетение следва да се приспадне заплатеното застрахователно
обезщетение в размер на 54.60 лева. В тази насока са и дадените разяснения по въпроса
относно приспадането на платени застрахователни обезщетения дадени в решение №
19
670/06.11.2025г. к.гр.д. № 1305/2025г на ВКС, III г.о. Ето защо искът следва да бъде уважен
за сумата от 499 945.40 лева.
По иска по чл. 200, ал.1 КТ за имуществени вреди:
По отношение на претендираните имуществени вреди настоящият състав приема, че
по делото от приложените към исковата молба фактури и платежни документи се
установява, че ищецът действително е направил посочените в тях разходи. Същите с оглед
заключението по съдебно-медицинската експертиза се явяват и необходими разходи за
лечението на ищеца.
Въпреки това обаче Софийски районен съд счита, че от страна на ответника е
доказано при условията на пълно и главно доказване, че част от така посочените разходи да
били заплатени или възстановени в последствие от самия ответник в качеството му на
работодател. В тази връзка следва изцяло да се кредитират показанията на свидетеля О.,
който посочва, че именно ответникът е заплатил сумата от 8000 лева, която е била платена
във връзка със системата за краниопластика, за която е издадена фактура от 12.03.2024г.
Показанията на същия се подкрепят и от заявеното от свидетеля ., който лично е предал
сумата от 8000 лева на сина на ищеца. Ето защо искът в частта досежно сумата от 7998 лева,
представляваща имуществени вреди изразяващи се в разходи за системата за
краниопластика, следва да бъде отхвърлена.
Видно от представените по делото доказателства е и, че за първоначалния престой на ищеца
в болница „.“ са били заплатени разходи за придружител – 120 лева и 720 лева – за
самостоятелна стая. Във връзка с това от показанията на свидетеля – Р. О. – дъщерята на
ищеца обаче се установява, че всички разходи, които са били свързани с лечението в
болницата са поети от ответника, след като свидетелката е говорила със съпругата на
изпълнителния директор на ответното дружество. В действителност свидетелката О. не
посочва конкретния размер на сумата, но от показанията и, а именно „сумата, която казаха
лекарите, беше покрита от работодателя“, ясно показва, че именно ответникът е погасил
тези разходи. Няма основание заявеното от нея да не бъде кредитирано, доколкото същата е
пряк участник в комуникацията водена между семейството на ищеца и работодателя във
връзка с покрИ.ето именно на тези разходи. Предвид това Софийски районен съд намира, че
искът за имуществени вреди следва да бъде отхвърлен и за сумата от 840 лева /120+720/ - за
престой и придружител по фактурите от 04.01.2024г.
По отношение обаче на сумата за придружител по фактура от 12.03.2024г, касеща
второто приемане на ищеца в болница „.“, съдът намира, че не са ангажирани доказателства
за заплащане на суми от работодателя за престоя на ищеца. Видно от показанията на
свидетеля О., тя описва само първоначалния престой на ищеца в болница и последвалото
постъпване медицинско заведение за рехабилитация, но не и по отношение на втората
операция на ищеца. Във връзка със същата са ангажирани доказателства единствено за
заплащане на сумата от 8000 лева във връзка с поставянето на системата на краниопластика.
Ето защо в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 60 лева по фактура № .г.
20
Не са ангажирани доказателства и ответникът да е погасил сумата за закупените
консумативи във връзка с престоя на ищеца в болница по касова бележка от 21.12.2023г на
стойност 63 лева. Предвид това искът следва да бъде уважен за сумата общо от 123 лева, а
за разликата на 123 лева до пълния предявен размер от 8961 лева – следва да бъде
отхвърлен.
По иска по чл. 200 КТ за имуществени вреди за болногледач:
Съгласно задължителната съдебна практика - т. 1 на Постановление на Пленума на
ВС № 4/23.12.1968 г. на обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще
настъпят, като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане, в който
смисъл са и разясненията, дадени в решение № 499/30.06.2010 г. по гр. д. № 647/2009 г. на
ВКС, ІV г.о.; решение № 153/02.06.2011 г. по гр. д. .26/2010 г. на ІV г.о.; решение №
317/01.07.2011 г. по гр. д. № 1553/2010 г. на ІV г.о. С установяването, че следствие
увреждането ищецът се нуждае и ще се нуждае и за в бъдеще до смъртта си от
постоянни грижи от болногледач, са установени вече причинените му
имуществени вреди - разходи за болногледач, и вредите за в бъдеще, тъй като е сигурно, че
такива ще настъпят в имуществената му сфера - ищецът ще се нуждае от постоянни грижи
до настъпване на обстоятелство, което да променя този извод и дотогава ще има нужда от
разходи за болногледач.
По естеството си обезщетението за вече настъпилите имуществени вреди до
постановяване на съдебното решение, както и на тези, които със сигурност ще настъпят за в
бъдеще, касаят едно и също по правния си характер задължение, следващо от фактическия
състав на деликтната отговорност, затова с оглед доказаното състояние на ищеца, което е
трудно обратимо и не може да се очаква да се подобри, неоснователно ответникът
поддържа, че този иск е ненадлежно предявен.
По въпроса за размера на присъденото обезщетение за разходи за болногледач на
ищец в необратимо увредено състояние периодически, следва да се съобрази
задължителната съдебна практика - съгласно т. 11 на Постановление на Пленума ВС №
4/30.10.1975 г. съдилищата постановяват еднократно или периодично заплащане на
обезщетението за непозволено увреждане по своя преценка, независимо от направеното от
ищеца искане за начина на заплащане. С оглед данните по делото следва да се присъди
обезщетение за имуществени вреди, което да покрива необходимите разходи
за болногледач и за времето след предявяване на иска поради необратимото състояние на
ищеца, нуждаещ се постоянно от такива разходи докато е жив. Не се касае за средства, които
да са необходими само за определен период от време, а за разходи, постоянно жизнено
необходими, присъдени месечно, до настъпването на юридически факт, съставляващ
основание за изменение на размера им или за отпадане необходимостта им, които не касаят
ненастъпили (бъдещи) вреди, в каквато насока са възраженията на ответника.
Няма пречка да се присъдят и бъдещите вреди, тъй като прогнозата на вещите лица е, че
няма изгледи състоянието на пострадалия да претърпи обратно развитие за в бъдеще, а
мозъчната увреда предполага прогресия и задълбочаване на трудностите в обслужването,
21
като може да се очаква прогресия на психичната симптоматика със задълбочаване на
проблемите. Съгласно чл. 51 ЗЗД ответникът дължи обезщетение за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането и понятието „всички вреди“ обхваща
настъпилите вреди и вредите за в бъдеще, доколкото е сигурно, че такива ще настъпят, а в
случая ищецът се нуждае и ще се нуждае от постоянни грижи до края на жИ.та си, за което и
за в бъдеще има нужда от разходи за болногледач. Тези разходи не представляват пропуснати
ползи, а вреди, тъй като са свързани с бъдещо намаляване на имуществото на пострадалия, а
не с пропусната възможност да реализира доход и е установено по делото, че е сигурно и
предвидимо настъпването на вредите. В този смисъл и определение № 287/22.05.2014г по
т.д.№ 3570/2013г на ВКС, II т.о., решение № 191/09.05.2016г. по т.д.№ 3300/2014г. на ВКС, I
т.о., решение № 2105/09.11.2016г по гр.д.№ 2518/2016г. па САС.
Ето защо съдът намира, че следва да съобрази заключението по съдебно-счетоводната
експертиза, която посочва, че за денонощното обгрижване на ищеца ежедневно е
необходимо да бъдат ангажирани повече от 4 болногледача. Същевременно вещите лица по
съдебно-медицинската експертиза са категорични, че ищецът се нуждае от денонощно
обслужване. Предвид това именно при съобразяване на посоченото от вещото лице
счетоводител следва в полза на ищеца да се присъди обезщетение за болногледач в размер
на 8574.46 лева месечно, каквато е необходимата по средни пазарни цени сума за покрИ.е на
разходите за болногледач на ищеца за 24-часови грижи. Дали някой от близките на ищеца
върши тази дейност, в случая е ирелевантно.
Що се касае до възможността ищецът да ползва услугата, която предоставя общината,
съдът намира, че предоставяната от общината услуга не може да покрие нуждите от 24-
часово присъствие на болногледач при ищеца, доколкото същата е ограничена до
възможност да бъде определен 1 асистент, а самият ответник още в отговора на исковата
молба ясно прави разграничението между понятията асистент и болногледач, към когото
изискванията се очаква да са завишени.
В полза на ищеца следва да се присъди и законна лихва от датата на увреждането, тъй
като за изпадането на ответника в забава не е необходима покана, доколкото в случая
субсидиарно намират приложение разпоредбите за непозволено увреждане. Аналогично за
имуществените вреди, от датата на направа на разходите.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски
сърезмерно с уважената част от иска има ищеца, като съгласно представения по делото
списък по чл. 80 ГПК се претендира единствено адвокатско възнаграждение на основание
чл. 38 ЗА. Във връзка с това по делото е приложен договор за правна защита и съдействие, в
който изрично е посочено, че процесуалното представителство се осъществява безплатно на
основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА. Разпоредбата на чл. 38 ЗА предполага, че съдът определя
размерът на адвокатското възнаграждение, като настоящият състав приема, че не е обвързан
от посочените в Наредба № 1/20024 г. минимални размери. В този смисъл е и разрешението
22
по т. 1 от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, с което се
приема, че чл.101, § 1 ДФЕС, вр. чл. 4, § 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения
и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, протИ.речи на
чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение.
Като допълнителен аргумент в подкрепа на горните изводи, съдът намира, че
възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна
сложност на делото, и действително извършената работа (в този смисъл Определение №
1016/06.03.2024 г. по ч.гр. д. № 4123/2023 г. по описа на ВКС, IVг.о Съгласно чл. 36, ал. 2
ЗА размерът на адвокатското възнаграждение, следва да е и справедлив и обоснован. С оглед
на гореизложеното възнаграждението, определено по правилата на Наредбата, само и
единствено според броя на исковете и защитавания интерес, протИ.речи на изискването
на чл. 36, ал. 2 ЗА за справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение.
Справедливият и обоснован размер на възнаграждението се определя от една страна от
защитавания интерес, а от друга - от фактическата и правна сложност на делото и
извършената от адвоката работа. В настоящия случай от процесуалния представител на
ищеца е депозирана исковата молба, като същият се е явил в проведените три открити
съдебни заседания. Процесуалният представител на ищеца е положил усилия за
допълнително събиране на доказателства, като участвал в разпита на свидетели и
изслушването на четири експертизи. Същевременно делото не се отличава със значителна
правна сложност, но въпреки това фактическата и правна сложност не могат и да се приемат
за незначителни, предвид релевираните от ответника възражения по чл. 201, ал. 1 и ал. 2 КТ.
Ето защо възнаграждението следва да се определи на 15 000 лева. Липсват доказателства за
регистрация по ДДС. Следователно в полза на процесуалния представител следва да се
заплати възнаграждение в размер на 14 742.20 лева съразмерно с уважената част от
исковете.
Ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК. В настоящия случай от ответника не е представен списък по чл.
80 ГПК, като видно от ангажираните доказателства съобразно т. 1 от Тълкувателно решение
№ 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, ответникът е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 20 000 лева с ДДС /съгласно платежно нареждане л.81 от
делото/, 100 лева – депозит за разпит на свидетеля О., 350 лева – депозит за съдебно-
счетоводна и 500 лева – депозит за съдебно-техническа. Внесен е депозит и за разпит на
свидетеля О., но същият не е изплатен, поради което не може да бъде присъден в полза на
ответника, тъй като подлежи на възстановяване. Следователно общия размер на разноските
на ответника е 20950 лева. Липсва възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Предвид това в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от
359.97 лева съразмерно с отхвърлената част от исковете. Разноските не могат да бъдат
23
присъдени по компенсация, доколкото на ищеца не са присъждани разноски, а само на
процесуалния му представител.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СРС
съразмерно с уважената част дължимата държавна такса в размер на 20345.71 лева и
разноски за експертизи – 3353.37 лева или общо 23699.08 лева. По аргумент от същата
разпоредба разноските съразмерно отхвърлената част от иска остават за сметка на съда.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.С., бул. „Б.“ ., да
заплати на А. Б. О., ЕГН **********, гр. ., ул. „.а основани чл. 200 КТ, сумата от 499 945.40
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени физически болки
и страдания, настъпили в резултат на трудова злополука от 01.11.2023 г., призната за трудова
с разпореждане № ./08.01.2024г, ведно със законната лихва от настъпване на деликта
01.11.2023г до окончателно изплащане на вземането, сумата от 123 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разноски за лечение, ведно със
законната лихва от датата на последния разход – 19.03.2024 г. до окончателно изплащане на
вземането и сумата от по 8574 лева ежемесечно, изплащани месечно и представляващи
обезщетение за имуществени вреди под формата на възнаграждение за болногледач,
пожизнено, дължими до 15-то число на месеца, за който се отнасят, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск по чл. 200 КТ за неимуществени вреди за разликата над 499 945.40 лева до
пълния предявен размер от 500 000 лева и за имуществени вреди представляващи разходи за
лечение за разликата над 123 лева до пълния предявен размер от 8961 лева.
ОСЪЖДА „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.С., бул. „Б.“ ., да
заплати на адвокат А. С. В., ЕГН **********, със служебен адрес гр.С., ул. „А. № ., на
основание чл.38 ЗА сумата 14 742.20, представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред Софийски районен съд.
ОСЪЖДА А. Б. О., ЕГН **********, гр. ., ул. „.“ ., да заплати на „.“ АД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление в гр.С., бул. „Б.“ . на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата
359.97 лева, представляваща разноски в производството пред Софийски районен съд.
ОСЪЖДА „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.С., бул. „Б.“ ., да
заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК по бюджетната сметка на Софийския районен съд
сумата от 23699.08 лева, представляваща държавна такса и разноски по уважените искове.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
24