Р Е Ш Е Н И Е
№ 244 18.06.2018
г. град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на дванадесети юни две хиляди и осемнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Веселин Красева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 659 по описа на Районен съд - Хасково за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от В.Д.К. срещу Наказателно постановление № 317119 – F336099 от 07.02.2018 г. на Заместник - директора на ТД на НАП, град Пловдив, с което на основание чл. 53, вр. чл. 27 /чл.83/ и чл. 3, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания и чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 200.00 лева за нарушение на състава на чл. 38, ал. 1 от Закона за счетоводството, вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление, като се навеждат конкретни аргументи, във връзка с осъществените факти, сочещи на хипотеза по чл. 28 от ЗАНН, каквата била налице, тъй като случаят се явявал маловажен. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление на Заместник - директора на ТД на НАП, град Пловдив.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството -
жалбоподател, призовано на адреса, посочен в жалбата и съвпадащ с този по
седалище и адрес на управление, не изпращат представител по делото.
Административнонаказващият орган - Директора на ТД на НАП, град Пловдив, чрез упълномощения по делото представител – ст. юриск. Рефие Бейлур - Халил оспорва жалбата и в хода по същество и в представени писмени бележки развива конкретни съображения за неоснователност на същата. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
Въз основа на Писмо с вх. № 12 – 00 – 307 от 19.07.2017 г. от Агенцията по вписванията, била предприета проверка от свид. М.Х.Н., на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково по отношение на „Сиги Груп“ АД, град Харманли. В хода на проверката било установено, че дружеството – жалбоподател извършвало дейност през 2016 г., видно от подадена в ТД на НАП – Пловдив годишна данъчна декларация по чл. ЗКПО с вх. № 2600И0103506/06.03.2017 г. и от приложения към нея годишен отчет за дейността. След като достигнали до извод за допуснато нарушение по чл. 38, ал. 1 от Закона за счетоводството, въз основа на изложените факти, доколкото от страна на жалбоподателя В.Д.К. като представляващ по закон „Сиги Груп“ АД, град Харманли - предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон, не бил публикуван към дата 01.07.2017 г. годишен финансов отчет за 2016 г. като такъв не бил заявен за вписване и не бил представен за обявяване в Търговски регистър към 30.06.2017 г., на 20.09.2017 г., срещу дружеството бил съставен, от свид. М.Х.Н., Акт за установяване на административно нарушение № F3336099/20.09.2017 г.
Актът за установяване на
административно нарушение е съставен в присъстие на жалбоподателя, който след
предявяването му го подписал без да впише възражения или обяснения в
съответната графа.
Възражения срещу съставения акт за установяване на административно
нарушение са постъпили допълнително с вх. № ВХИ – 5535/28.09.2017 г. в рамките
на законоустановения срок от връчване на екземпляр, с които се заявяват съображения
за наличие на хипотеза по чл. 28 ЗАНН.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият
орган е възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване
на административно нарушение и на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за
счетоводството наложил процесната административна
санкция.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по
– горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът
кредитира показанията на свидетелите М.Х.Н. относно обстоятелствата, изложени в
АУАН и тази около неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран
доказателствен материал, поради което съдът ги възприема като достоверни при
обосноваване на фактическите си изводи. Следва да се даде вяра и на показанията
на свидетеля Н.Й.С. във връзка с последната група факти, а именно свързаните с
процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от Закона за счетоводството, предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, както следва: т. 1. всички търговци по смисъла на Търговския закон – чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година. Според чл. 74, ал. 1 ЗСч, който е задължен и не публикува финансов отчет, се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв. Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на жалбоподателя, е обявено от закона за наказуемо с административно наказание.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето му в присъствие на лицето, сочено като нарушител, което е запознато със съдържанието му. Препис от АУАН е надлежно връчен на датата на съставянето му. Факт, удостоверен с неговия подпис в разписката, съдържаща се в самия АУАН, като с предявяване и връчване на акта е обезпечено правото на защита в пълен предоставен от закона обем. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.
От материалноправна страна обстоятелствата,
изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по
закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен
начин. Доказано е, че дружеството, на което жалбоподателят В. Костадимов е представляващ по закон – „Сиги
Груп“ АД, град Харманли е упражнявало търговска дейност, като подадената
годишна данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО за 2016 г. е с положителен финансов
резултат.
Изложеното обосновава извод за
осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно
нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган, тъй като с оглед
гореизложеното за жалбоподателя е възникнало задължението да заяви и обяви в
Търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията при МП годишен финансов
отчет за 2016 г. на представляваното от него дружество и това е следвало да
бъде сторено най – късно до 30.06.2017 г. Вмененото нарушение е формално, на
просто извършване чрез неизпълнение на задължение за предприемане на определено
действие, в хипотези като настоящата, когато търговец по смисъла на Търговски
закон следва да заяви и представи,
чрез съответните лица, за обявяване в ТР в съответния срок годишен финансов
отчет за 2016 г., а именно до 30.06.2017 г. Фактът, че в случая дружеството е
упражнявало дейност през 2016 г. препятства извод за наличие на хипотеза по чл.
3, ал. 2 от ЗАНН и необходимост от прилагане на разпоредбите на чл. 38, ал. 9
от Закона за счетоводството, изключващи приложението на ал. 1 – 8 от същия
законов текст, явяващ се по – благоприятен закон, но приложим в хипотези,
различни от установената.
В случая не са представени доказателства за изпълнение на това задължение в съответния законоустановен срок или доказателства за наличие на обективна причина, възпрепятствала точното изпълнение на задължението, като възраженията на представляващия дружеството - жалбоподател в обратна насока и в контекста на възражението, съдът счита за изцяло несъстоятелни. Деянието, обявено от чл. 74, ал. 1, вр. чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч. за наказуемо се изразява в неизпълнение задължението чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър на ГФО, в срок до 30 юни на следващата година, което за ГФО за 2016 г, означава до 30.06.2017 г. Същото от обективна страна се осъществява чрез бездействие. Нарушението действително е извършено за първи път и с него няма данни да са настъпили допълнителни неблагоприятни последици, като същото месец по – късно е отстранено със заявяване за обявяване в ТР на ГФО за 2016 г., но въпреки това съдът намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен. Самото нарушение по своя характер, както вече бе отбелязано, е формално и за неговата съставомерност не се изисква настъпване на определен вредоносен резултат. Процесното деяние обаче, не би могло да се приеме, че се отличава от останалите нарушения от този вид, като се приеме че обществената му опасност е явно незначителна. Срокът за публикуване на годишния финансов отчет не е бил обвързан с една единствена конкретна дата, а е бил по-продължителен и е следвало да бъде спазен, като за процесното закъснение не е налице обективна и изключваща отговорността причина. Липсата на организация в дейността на дружеството и свикването на общо събрание, чието провеждане е било възможно едва 28.07.2018 г. по никакъв начин не променя горния извод. Поради това, обосновано и в съответствие с материалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя, като не е допуснато нарушение от наказващия орган и в дейността по индивидуализиране на административната санкцията, съобразно установения специален минимум от 200 лева, отчитайки всички отразени по – горе обстоятелства от значение за преценката.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 317119 – F336099 от 07.02.2018 г. на Заместник - директора на ТД на НАП, град Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: