Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………/04.12.2020 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТО, VІ-10 състав, в заседание при закрити врати на седемнадесети ноември две
хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при
секретаря Анелия Груева, като разгледа
докладваното от съдията т. дело № 1500 по
описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Производството е образувано
по молба на Т.ООД по чл.
625 от ТЗ. Молителят твърди, че по силата на договор за цесия от 30.07.2020 г.
е придобил вземането на Е.АД
към ответното дружество – К. ООД в размер на
54 420 лева. Самото вземане
представлява остатък от дължима сума по споразумение от 23.04.2012 г. сключено
във връзка с предварителен договор за прехвърляне на акции между К. ООД и Е.АД, с което споразумение страните по същото са се споразумели, че след връщане на цялата внесена от продавача по предварителния договор сума, договорът
ще се счита прекратен и страните няма да имат претенции
по същия. Сочи се, че
ответникът по молбата е признал задължението,
че същото представлява задължение по търговска сделка. Излагат се твърдения, че длъжникът е в
състояние на неплатежоспособност, тъй като няма никакви активи,
с които да изпълни задължението си за заплащане на посочената сума, евентуално се твърди свърхзадълженост (молба - уточнение от 04.09.2020 година).
Ответникът в писмено становище по иска признава
твърдените от кредитора факти – че дължи сумата от 54 420
лева, че няма никакво имущество и не развива никаква дейност.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи, намира за установено следното от фактическа страна:
От представените по делото предварителен договор за
продажба на акции от 24.02.2009 г. (стр. 6 и сл. по делото), анекс от 23.02.2010 г.20.08.2010 г. и
19.08.2011 г. (стр. 8-10 по делото) длъжникът К.ЕООД като продавач се е
съгласил да прехвърли собствеността върху 990 000 броя акции с номинална
стойност 1 лева от капитала на Дунарит АД, ЕИК ******на купувача Е.АД за сумата
от 2 500 000 лева, като прехвърлянето на
акциите, чрез сключване на окончателен договор (съгласно текста на чл. 5 от
договора) следва да се извърши до 20.08.2012 г. (съгласно анекса от 19.08.2011
г.).
Уговорена е цена от 2 500 000 лева, от които 2 000 000
лева – платими в срок от 10 работни дни от датата на сключване на договора и
500 000 лева - в тридневен срок от
прехвърляне на акциите.
Уговорено е прехвърлянето да се извърши съобразно
действащото законодателство.
С анексите, с които е уговорено удължаване на сроковете за сключване на окончателния
договор и прехвърлен на акциите, е уговорено и удължаване на срока за заплащане
на остатъка от цената.
Представено е
преводно нареждане от 27.02.2009 г. за заплащане на сумата от 2 000 000 лева от Е.АД в полза на К.ЕООД.
Видно от допълнително споразумение от 23.04.2012 г. (стр.
12 и сл. по делото) К. ООД и Е.АД, след като отразяват сключване на
предварителния договор от 24.02.2009 г., заплащането на сумата от 2 000 000 лева от Е.АД в полза на К.ЕООД, както и че никоя от
страните не е предприела действия по окончателно прехвърляне по
законоустановения начин на правото на собственост на акции, са постигнали
съгласие в срок до 31.12.2014 г.
продавачът да върне на купувача сумата от 2 000 000 лева – авансово получена
цена, като не се дължи неустойката по чл. 8 от договора (предвидена ако
продавачът не изпълни задължението си по договора). Според § 2 от
допълнителното споразумение , след връщане от продавача на купувача на пълния
размер на авансово заплатената сума, предварителен договор за продажба на акции
от 24.02.2009 г. ще се счита за автоматично прекратен и страните няма да имат
претенции една към друга.
Представено е извлечения от разплащателна сметка, видно
от които К. ООД е наредила в полза на Е.АД сумите 1 1
878 080 лева, 34 500 лева и 33 000 лева (извлечения от 23.04.2012 г.,
21.08.2013 г., 22.05.2014 г. -стр. 15-17 по делото).
С писмо за потвърждение, К.ЕООД потвърждава, че към
31.12.2013 г. има задължение в размер на
87 420 лева към Е.АД.
На покана от Е.АД (07.07.2020
г.) за заплащане на дължимия остатък от общо дължимата сума от 2 000 000 лева
по предварителния договор от 24.02.2009 г. и допълнителното споразумение от
23.04.2012 г., от ответника по молбата по чл. 625 от ТЗ е отговорно с писмо от
30.07.2020 г. (стр.19 по делото), че се признава дължимостта
на сумата от 54 420 лева – остатък от връщане на аванс, договорен със
споразумение от 23.04.2012 г. към договор за продажба на акции от 24.02.2009
година. Посочено е обаче, че К. ООД не разполага с движими или недвижимо
имущество и не може да посочи срок за изпълнение на задълженията си.
С договор за цесия от 30.07.2020 г. (стр. 20 по делото) Е.АД
прехвърля на Т. ООД вземането, което има от К. ООД в размер на сумата от 54 420
лева по споразумение от 23.04.2012 г. към договор за продажба на акции от
24.02.2009 година.
На 03.08.2020 г. от името на К.ЕООД А.Б.*като управител
приема уведомлението по чл. 99, ал.3 от ЗЗД за цесията.
По делото са представени ГДД по чл. 92 от ЗКПО на
ответното дружество за 2016 г. и 2017 г. и справка от НАП за установени публични задължения, издадени
ревизионни актове, постановления за налагани обезпечителни мерки – към писмо,
вх. номер 271052/09.10.2020 година. От служебната бележка от НАП (стр. 186-189
по делото) се установява, че срещу К. ООД има образувано едно производство по
принудително изпълнение, както и са наложени обезпечителни мерки на основание чл. 209 от ДОПК за дължими суми
по ЗДДС, ЗДДФЛ, ЗКПО. Няма данни за извършвани плащания, за разсрочване и
спиране на изпълнително дело. Общият размер на публичните задължения към
26.10.2020 г. е 11 708 557,61 лева (8 372 730,55 лева главница и 3 338 153 лева
- лихва).
Видно
от писмото от СДВР – Отдел Пътна полиция от 29.09.2020
г. към
23.09.2020 г. на
името на К.ЕООД няма регистрирани пътни
превозни средства.
Видно от изготвената служебна справка от АВ се
установява, че към момента на справката К. ООД не притежава недвижими имоти.
По делото
е изслушано заключение на съдебно-икономическа
експертиза, изготвено
от вещото лице А.Д., неоспорено от страните. Заключението е изготвени въз
основа на представените от НАП и от кредитора Т. ООД финансови документи, ГФО,
данъчни декларации.
Ответникът К. ООД не е предоставил достъп на вещото лице
до счетоводството си при изготвяне на експертизата.
При оценка на заключението, Съдът констатира, след
справка по партидата на дружеството в ТР, че от данните по представените ГДД,
ФДО, ГФО са подавани до 2012 година (налични са за периода от учредяване на
дружеството през 2005 г. до 2012 г.) и за 2016 г. и за 2017 г., като данните в
отчета за 2017 г. са същите като данните по ГФО за 2016 година. За 2019 г. е
подадена декларация по чл. 38, ал.9, т.2 от закона за счетоводството.
Поради това и вещото лице е дало оценка само за 2016 и
2017 година. За тези две години се установява, че краткотрайните активи
възлизат на общо 12 322 х. лева, от които 1 222 х. лева - пари в брой и по банкови сметки, 11 100 х.
лева – вземания, Дълготрайните активи са само дългосрочни финансови активи,
които включват заЕ.в размер на 116 х. лева.
Пасивите възлизат на 12 438 х. лева, от които задължения
към доставчици - 2 х. лева, други
задължения – 4 395 х. лева, и задължения по Група А – собствен капитал – 8041
х.лева.
В баланса не са отразени публичните задължения, както и
няма данни, че е отразено и задължението към кредитора Т. ООД.
Въз основа на така установеното финансово състояние на
ответника, вещото лице е направило и изчисления на коефициентите на ликвидност за 2016-2017 г. в три варианта
– въз основа на записванията в ГФО (вариант 1), с включване на задължението от
54 420 лева (вариант 2) и с включване на установените публични задължения
(вариант 3).
При тези три варианта коефициентите са както следва:
Вариант 1 -
Коефициент
на обща ликвидност/ бърза ликвидност – 2016/2017 – 2,80 (в заключението на вещото лице е допусната
техническа грешка относно КБЛ)
Коефициентите
за незабавна и абсолютна ликвидност за периода
са еднакви – 0,28;
Вариант 2-
Коефициент
на обща ликвидност/ бърза ликвидност – 2016/2017 – 2,77 (в заключението на вещото лице е допусната
техническа грешка относно КБЛ);
Коефициентите
за незабавна и абсолютна ликвидност за периода
са еднакви – 0,27;
Вариант 3-
Коефициент
на обща ликвидност/ бърза ликвидност – 2016/2017 – 0,76 (в заключението на вещото лице е допусната
техническа грешка относно КБЛ);
Коефициентите
за незабавна и абсолютна ликвидност за периода
са еднакви – 0,08;
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът
намира, че с оглед изявлението на кредитора,
инициирал производството Т. ООД, уточнено с молбата от 04.09.2020 г. и
дадените разяснения в решение 201/11.12.2014 г. по т. дело 659/2014 г. I ТО на
ВКС, представляващо задължителна
практика по чл. 290 от ГПК, следва
да се приеме, че молителят
твърди наличие на двете основания - неплатежоспосбност
и свръхзадлъжнялост за откриване на производството по несъстоятелност при
условията на евентуалност, като главното твърдение е за наличие на състоянието
на неплатежоспособност, а евентуалното- за свръхзадлъжнялост.
Съдът ще разгледа първо дали са налице предпоставките за
откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност.
За да бъде открито производство по несъстоятелност е необходимо кумулативното наличие на всички елементи на фактическия състав, установен в
чл. 608, 625 и 631 от ТЗ, а именно: 1) да е подадена молба от някое от лицата по чл. 625 от ТЗ;
2) длъжникът да е търговец
по смисъла на чл. 1 от ТЗ; 3) да са
налице някои от предпоставките по чл. 608, ал. 1
от ТЗ - да е налице неудовлетворено
парично вземане от някоя от четирите посочени категории; 4) да е налице неплатежоспособност на длъжника
по смисъла на чл. 608, ал.
1 от ТЗ - невъзможност на длъжника
да изпълни изискуемо парично вземане и 5) затрудненията на длъжника да не са временни и състоянието
да е обективно и трайно.
Презумпцията
на чл. 608, ал. 3 от ТЗ служи за разпределение на доказателствената тежест
при доказване на състоянието
на неплатежоспособност на търговеца, поради което под "спиране на плащанията" по смисъла на
чл. 608, ал. 3 от ТЗ на база
на легалното определение на
понятието неплатежоспособност, следва
да се разбира не спиране на
плащанията на задълженията
на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са от изчерпателно
изброените в ал. 1 на чл.
608 от ТЗ.
В настоящия случай са налице
предвидените от закона процесуалноправни предпоставки - сезираният съд е този по седалището на ответника към момента на подаване на молбата за
откриване на производство
по несъстоятелност и се явява
компетентен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 от ТЗ.
Ответникът по молбата е "търговец"
по смисъла на чл. 1, ал. 2,
т. 1 от ТЗ, тъй като е търговско
дружество съобразно правно-организационната си форма.
Първият въпрос по делото е дали ищецът има вземане, което
покрива критериите на чл. 608, ал.1, т.1 от ТЗ, т.е дали е налице парично
вземане, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната
действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
разваляне, или последиците от прекратяването ѝ.
„Т.“ ООД твърди, че е придобил вземане, което трето
дружество „Е.“ АД има към ответника по силата на допълнителното споразумение от
23.04.2012 година.
Следователно, следва да се установи дали вземането на „Е.“
АД има характер на вземане, произтичащо от търговска сделка (в случая се
твърди, че е вземане свързано с уреждане на последиците от търговска сделка -
аргумент и от решение № 143 от 16.10.2015 г. по т. д. № 937/2015 г., ТК, І ТО
на ВКС), доколкото такъв ще бъде и характерът на вземането на цесионера от
длъжника.
Настоящата съдебна инстанция намира, че т.нар
предварителен договор за прехвърляне на част от акциите, които К. ООД притежава
в Дунарит АД през 2009 г. няма по своята същност характеристиките на
предварителен договор по смисъла на ЗЗД, а има последиците на договор, с който
страните са постигнали целта на договора – да се постигне съгласие за
прехвърляне на собствеността на посочения брой от акциите, собственост на
длъжника от капитала на третото лице – Дунарит АД.
В самия договор от 24.02.2009 г. не е посочен видът на
акциите, предмет на договора. Видно от справката в ТР по партидата на Дунарит
АД се установява, че към 24.02.2009 г. капитала на дружеството се състои от 4
000 000 броя поименни акции с номинална стойност 1 лева всяка.
Съгласно чл. 185, ал.2 от ТЗ прехвърлянето на поименните
акции се извършва с джиро и трябва да бъде вписано в книгата на поименните
акционери, за да има действие спрямо дружеството. В устава могат да бъдат
предвидени и други условия за прехвърляне на поименни акции.
Джирото се определя като едностранна формална и
абстрактна сделка, с вещен ефект, защото от една страна прехвърля собствеността
върху акцията, в качеството й на движима вещ, върху новия и приобретател, а от
друга се явява правен способ за придобиване на материализираните в нея права,
т.е. за заместване носителя на субективните членствени
права, инкорпорирани в ценната книга с друг - джиратаря, но самото то не изяснява причината,
основанието за извършеното прехвърляне от джиранта, като носител на тези
субективни права. Тази причина (кауза), обаче, се разкрива от съдържанието на
съответната "каузална" сделка, с която, по арг.
от чл. 465 ТЗ, джирото винаги е съчетано (така решение № 133 от 14.01.2016 г.
по т. д. № 1834/2014 г., ТК, II ТО на ВКС).
Както е посочено и от ВКС в решение № 222 от 16.01.2014
г. по т. д. № 708/2012 г., ТК, ІІ ТО на ВКС, джирото не е елемент от фактически
състав на договора за продажба на акции, а е действие, което има отношение към транслативния му ефект. Джирото на акции, за разлика от
джирото при менителничните ефекти, има вторична
обслужваща функция - винаги обслужва конкретна каузална сделка по прехвърлянето
им.
Договорът за продажба на поименни налични акции следва да
се счита сключен с постигането на съгласие по съществените условия на сделката
- предмет и цена, като липсва и изискване за определена форма за
действителност. От момента на постигане на съгласие настъпва окончателната
облигационна обвързаност на страните - за прехвърляне на акциите и съответно за
плащането им. И тъй като джирото представлява изрично установен в закона
специален способ за прехвърлянето на поименните акции, необходимостта от който
е продиктувана от спецификата им на ценни книги на заповед, следователно, при постигнато съгласие по
съществените условия на договора за продажба на поименни акции, този договор
има характер на окончателен, а не на предварителен.
Поради това и в конкретния случай, Е.АД и К.ЕООД са
сключили договора за покупко-продажба на акции от капитала на Дунарит АД на
24.02.2009 г., но преди да настъпи транслативния
ефект, т.е да се обективира прехвърлянето на акциите
чрез джиро, страните са постигнали съгласие за разваляне на договора, което може
да бъде направено извънсъдебно (аргумент чл.87, ал.3 от ЗЗД).
За да се прецени характера на сделката по прехвърляне на
акции от капитала на трето дружество между страните и съответно характера на
вземането за връщане на част от продажната цена въз основа на разваляне на
договора от 2009 г. Съдът съобразява разпоредбата на чл. 286, ал.1 и ал. 3 от ТЗ.
Съгласно чл. 286, ал. 1 от ТЗ търговска е сделката,
сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие, като търговски
са и сделките по чл. 1, ал. 1 независимо от качеството на лицата, които ги
извършват.
Договорът за покупко-продажба на акции е сред посочените
в чл. 1, ал. 1 ТЗ абсолютни търговски сделки, но само когато покупката им е с
цел продажба (чл. 1, ал. 1, т. 3
от ТЗ). Относно процесния договор от 2009 г. не се
установява покупко-продажбата на акции да е била с цел продажба. В предмета на
дейност нито на продавача, нито на купувача н се включва търговия с ценни
книги, видно от справката от ТЗ по партидата на дружествата.
Същевременно, следва да се отчита, че не е необходимо
непременно сделката да е от кръга на регистрирания предмет на дейност на
търговеца или на друга фактически извършвана от него търговска дейност, а е
достатъчно е сделката да обслужва търговското занятие на търговеца и да е
налице причинна връзка между нея и занятието на търговеца, което я определя
също като търговска дейност (в този смисъл решение № 127 от 05.10.2011 г. по т.
д. № 1027/2010 г., ТК, ІІ ТО).
Следва да се отбележи, че сключването на договора за продажба
на акции от 2009 г. от ответника К. ООД, в качеството на търговец, обосновава
прилагане презумпцията на чл. 286, ал. 3 ТЗ, оборването на която - в смисъл, че
получените суми не са свързани с дейността по занятие на продавача - е в тежест
на ответното дружество. Няма такива твърдения в конкретния случай. (аргумент от
решение № 55 от 17.07.2019 г. по т. д. № 618/2018 г., ТК, I TOна ВКС).
Поради необорването на презумцията, следва да се приеме,
че договорът от 2009 г. е търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, респ.
сумите, дължими във връзка с прекратяване на този договор също представляват
вземания с произход търговска сделка.
Доказа се по делото, че кредиторът Т. ООД е придобил
вземането на Е.АД в размер на остатъка от сумата от 54 420 лева – дължима по
силата на разваления договор за прехвърляне на акции, съгласно споразумението
от 2012 година.
Следователно, доказаха се първите три предпоставки за
основателност на искането по чл. 625 от ТЗ.
Относно
четвъртата и петата предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност:
При преценката дали длъжникът е в състояние на
неплатежоспособност, Съдът
изхожда от следното:
Неплатежоспособността
е правна категория, като легално определение за нея е дадено в чл.608, ал.1 от ТЗ. Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
определен вид задължения.
Презумпциите
на чл.608, ал.2, 3 и ал.4 от ТЗ служат за разпределение на доказателствената тежест
при доказване на състоянието
на неплатежоспособност на търговеца.
Практиката
приема, че под „спиране на плащанията" по см. на чл.608, ал.3 ТЗ на база на
легалното определение на понятието „неплатежоспособност“, следва да се разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са изчерпателно
изброените в ал.1 на чл.608 от ТЗ. Спиране на плащанията на друг вид вземания
е ирелевантно за състоянието
на неплатежоспособност, защото съгласно
ал.1 на чл.608 от ТЗ, състоянието на длъжника да ги изпълни е без значение
за правно дефинираното
състояние на неплатежоспособност.
В тежест на ответника е да
обори презумпцията на
чл.608, ал.3
ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието
на длъжника, от който да се
изведе способността на
ответника да погасява задълженията
си.
В конкретния случай длъжникът не обори презумцията.
Напротив, установи се по делото на базата на заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, че последното плащане към кредитор е именно
частичното плащане по споразумението от 2012 г. през 2014 г. в полза на
кредитора Е.АД.
След тази дата няма други плащания (длъжникът не
предостави достъп до счетоводната си документация на вещото лице, след като бе
уведомен за задълженията му да укаже съдействие и за последиците по чл. 161 от ГПК, а от друга страна, се установява и че за периода 2013-2015 няма обявени
ГФО, за обявеният за 2017 ГФО е с идентично съдържание с този за 2016 г., а за
2019 г. е подадена декларация, че не се извършва дейност по чл. 38 от Закона за
счетоводството). Установиха и се и публични задължения в размер на 11 710 883,55 лева за период от 2009 г. до
2016 г., които макар и да не са установени с окончателен акт (и двата
ревизионни акта се обжалват), са сериозна индиция, че
е налице преустановяване на плащане не само на задълженията по търговски
сделки, но и на публични задължения и то за значителен период от време.
И ако неплащането на публичните задължения може да се
допусне, че е свързано с оспорване на тези задължения, то относно вземането на
кредитора Е.АД и впоследствие вземането на Т. ООД е налице неплащане поради
липсата на средства, а не поради субективна преценка.
Следва да се отбележи, че състоянието на
неплатежоспособност в конкретния случай се потвърждава и при анализа на
финансово-икономическото състояние на длъжника.
При този анализ се използват различни икономически и финансови показатели, като при трактовката на въпроса каква информация ни дава всеки
един от тях, Съдът
изхожда от следното:
Краткотрайните
(текущите) активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период (1 година), участват еднократно в производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи
постъпления, които именно са източника
за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно текущите, задължения на едно нормално развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на
неплатежоспособност, тъй като то
е свързано с възможността
на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи (всички или определена част от тях) към
краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
Краткотрайните
активи се класифицират в четири групи: материални
запаси (материали, стоки и готова продукция), краткосрочни вземания (с падеж до 1 г.), краткосрочни финансови средства (акции, облигации и дрешение подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба)
и налични парични средства, като групите освен по вида се различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на справедлива пазарна цена или
с малко отклонение от нея. Ето защо,
най-ликвидни в оборота са паричните средства,
тъй като предприятието може незабавно да ги трансформира в друг вид актив,
закупувайки го. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото
състояние на предприятието се формират
4-ри коефициента на ликвидност:
на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне (съотнасяне) към краткосрочните задължение (текущи задължения) на определена част или на всички
краткосрочните активи, диференцирани според тяхната ликвидност. Така при коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткотрайни (текущи) активи към краткосрочните пасиви (задължения), докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор
от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Разликата между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в това, че от краткотрайните активи (в числителя на дробта) се изключват материалните запаси. При коефициента за незабавна ликвидност се игнорират и краткосрочните вземания. Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като съотношение само на наличните паричните средства към текущите задължения и е най-динамичен.
Очертаните
по-горе показатели за ликвидност могат да бъдат критерий за способността предприятието да поеме плащанията си само, ако
краткотрайните активи, участващи при формирането им, реално са
ликвидни (в икономическия смисъл на понятието), т.е. те да могат
да бъдат реализирани като
се получи тяхния справедлив пазарен еквивалент в пари.
Водещ
показател за установяване
на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните
задължения.
Съдът
намира, че по
делото, с оглед изслушаната експертиза и изчислените показатели, се установи, че е налице траен и устойчив характер на затрудненията на предприятието на
ответника.
На
първо място, следва да се отбележи, че вещото лице е изследвало периода 2015-09.2020 г., но за
анализа на състоянието на длъжника, Съдът намира, че следва да се проследи и
финансовото състояние на дружеството на базата на намиращите се по партидата на
дружеството ГФО за периода 2009-2014 година.
При
преценка на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, Съдът съобрази и,
че за оценка на реалното финансово състояние на длъжника следва да се изхожда
от обективно установими и документално обосновани
данни, от които да се направи извод вкл. и не само, за реализируемостта
на актива, неговата ликвидност, вкл. и при съответни данни за документална
необоснованост на счетоводни записвания по баланса - актив/пасив следва да се
извърши корекционно преизчисляване на съответните коефициенти, като водещи
показатели за финансовата стабилност на предприятието (в този смисъл и решение
№ 32/17.06.2013 г. по т. д. № 685/2012 г. на ВКС, решение № 164 от 30.11.2016
г. по т.д. № 284/2016 г. на ВКС, решение № 131 от 02.05.2018 г. по т. д. №
2297/2017 г., ТК, ІІ ТО на ВКС). Именно това е проявата и на засиленото
служебно начало в производството по несъстоятелност, въведеното от чл. 621а,
ал. 1, т. 2 от ТЗ.
По
тези причини Съдът не кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
в частта относно приетото, че за 2017 година активът се състои в абсолютно
същият размер на краткотрайните активи, които в представения ГФО 2016/2017 г. се
състоят над 90 % от вземания в размер на 11 100 х. лева и парични средства –
брой и влогове в размер на 1 222 х. лева. Следва да се отбележи, че липсата на
подадени ГФО за 2018 г. и съответно декларация за неизвършване на дейност за
2019 г., не могат да обусловят прилагане на същите изходни данни като за 2017
година, особено предвид изявленията на длъжника, че не разполага с никакво
имущество, включително и финансови средства, без да има документална
обоснованост за движението на активите.
На
базата на тези изходни данни, Съдът на основание чл. 162 от ГПК, като взе
предвид данните в публикуваните в ТР ГФО на дружеството за периода 2009 – 2012
г., определя следния коефициент на обща ликвидност за този период – 2009 г. –
0,68, 2010 г. – 0,98, 2011 г. - 1,66, 2012 г. – 3,10. Корекционното
преизчисляване на коефициента за 2017 г. с изключване на нереализируЕ.те
вземания (вземания с настъпил падеж преди повече от 6
месеца вече се считат за трудно реализируЕ., а в
конкретния случай с оглед идентичността на данните за 2016 г. и 2017 г., и
липсата на документална обоснованост, че т.нар. други вземания са с падеж през
2017 г., следва да се приеме, че тези вземания, дори и да съществуват през 2016
г. през 2017 г. вече са нереализируЕ.и следва да се
изключат от активите, с оглед определяне на коефициентите на ликвидност като
начин на оценка на финансовото състояние на
дружеството, респ. не се установява наличието на
паричните средства в брой и по влогове) води до извод, че КОЛ за 2017 г. същият
следва да се определи на 0. С нулева стойност са вече и останалите коефициенти
на ликвидност.
На
базата на тези корекционни изчисления, се установява, че макар в периода 2009
г. - 2016 г. да има колебания, основния КОЛ се стабилизира за периода 2011-2012
г., респ. после през 2016 година. Прекалено високото равнище на КОЛ (за
2012 г. и 2016 г.) може да бъде резултат от нерационалното използване на парите
на предприятието, от забавено разплащане с клиентите, от забавена обръщаемост на материалните запаси, но с оглед преценка
възможността за покриване задълженията на фирмата по текущите операции в
конкретния случай, следва да се приеме, че не разкрива затруднения за
дружеството.
След
тази година обаче - от 2017 до 2019 г.
вкл. и съответно до 09.2020 г. се установява зануляване на коефициентите.
Следва
да се отбележи, че при изчисляване на коефициентите за ликвидност Съдът не
съобразява изготвените алтернативен вариант от вещото лице Д. с включване на
публичните задължения към НАП, тъй като се касае за оспорени задължения, по
които са висящи съдебни производства.
Така,
след 2017 г. основният коефициент на ликвидност – коефициента на обща
ликвидност не съответства на изискването за минимална долна стойност – 1. Под
минималните препоръчителни стойности (от 0,6 – до 0.7) са и показателите на
коефициента на бърза ликвидност, както и другите два спомагателни коефициента –
коефициента на незабавна (препоръчителни граници – 0,3-0,4) и абсолютна
ликвидност (следва да е по-голям от 0,2), доколкото са нулеви.
Налице
е, следователно, неплатежоспособност като икономическо понятие.
Същевременно,
с оглед тенденцията в изследвания период може да се заключи, че затрудненията на молителя не са временни, което с аргумент от чл. 631 ТЗ сочи, че спрямо длъжника е налице неплатежоспособност и като юридическо
основание за откриване на производство по несъстоятелност.
За да определи началната дата на неплатежоспобността
съдът съобрази следното:
Последователно
в практиката си ВКС приема, че неплатежоспособността
на търговец по смисъла на
чл. 608 ТЗ, е обективно финансово
състояние на длъжника и възможността
му да изпълни парично задължение по търговска сделка, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово състояние към момента на постановяване на съдебното решение (в този смисъл решение № 64/9.02.2005 г.
по гр. д. № 466/2004 г. на ВКС, решение
№ 549/27.10.2008 г. по т.д. № 239/2008 г. на ВКС, решение № 657/7.11.2006 г. на ВКС, решение
№ 115/25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г. на ВКС). Приема се също така, че за да е налице състояние
на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в
състояние да го изпълни - т.е. следва да е налице обективна невъзможност за плащане, като действителното икономическо
състояние на длъжника, се преценява
след анализ на събраните за това доказателства.
По изложените съображения, като съобрази заключението на съдебно-счетоводната
експертиза и цялостният анализ на финансовото състояние
на дружеството, Съдът
намира, че началната дата
на неплатежоспособността следва
да се определи спрямо данните за влошеното
икономическо състояние (тенденция започнала след 01.01.2017 г., като и преди
това има неясни тенденции - липсата на отчети за 2013-2015 година), и като се
съобразят данните за датата на изискуемост на задължението на кредитора, а
именно – 31.12.2017 година.
Съдът
е постановил определение по
реда на чл. 629б от ТЗ от 17.11.2020 г.,
вписано в книгата по чл.
634в от ТЗ, с което е определил разноски
за привнасяне от кредиторите
на ответника. Видно от молба от 18.11.2020 г. от кредитора Т. ООД, определените разноски в размер на 3000 лева са привнесени по особената сметка на СГС. Поради това и производството по несъстоятелност
следва да се открие при условията на чл. 630, ал.1 от ГПК.
С оглед уважаването на искането за откриване на
производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност, Съдът не
следва да разглежда евентуално предявеното основание свърхзадлъжнялост.
Молителят е направил искане и за налагане на обща
възбрана и запор като обезпечителна мярка, но доколкото по делото няма данни
дружеството да осъществява търговска дейност, респ. да има разпореждане с
имущества, което да постави в опасност кредиторите, не може да се приеме,
че са налице предпоставките за налагане
на тази обезпечителна мярка.
Водим
от горното и на основание
чл. 630, ал.1 от ТЗ, СГС, VI-1
състав
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на
„К.“ ООД, *** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА
– 31.12.2017
година.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.630, ал.1 от
ТЗ, по отношение на „К.“ ООД, ***.
НАЗНАЧАВА
за временен синдик на „М.К.И.” ЕООД, ЕИК ******** Е. Г. Т., адрес: гр.София, ул.”***** и й
определя месечно възнаграждение в размер на 1000 лева.
ДА СЕ ИЗПРАТИ
на временния синдик съобщение в едноседмичен срок от
получаването му да представи декларация,
че отговаря на изискванията по чл.655 от ТЗ и да даде писмено съгласие.
СВИКВА ПЪРВО СЪБРАНИЕ
на кредиторите на 04.01.2021 г., от 13.00 ч. в залата на Съдебната
палата, бул.”Витоша” №2, СГС, определена за заседания на VI-10 състав с дневен
ред по чл.672 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на вписване в
Търговския регистър.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 7-мо
дневен срок от вписването му в Търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
Препис
от решението да се изпрати
на Агенцията по вписванията
за вписване в Търговския регистър
на основание чл.622 от ТЗ.
СЪДИЯ: