№ 111
гр. Варна, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Вилиян Г. Петров Въззивно търговско дело №
20213001000387 по описа за 2021 година
М. М. Н. от гр.Добрич обжалва решение №260028/01.03.2021 г. на Окръжен
съд Добрич-ТО по т.д. №163/2019 г., с което искът на "Банка ДСК" ЕАД -
гр.София по чл.422 ГПК срещу нея е уважен изцяло, ведно с присъждане на
разноските по делото, с молба да бъде отменено изцяло. В с.з. въззивницата
чрез процесуалния си представител моли за уважаване на жалбата й и за
присъждане на съдебните разноски за двете инстанции, като съображения за
това излага в писмена защита.
Ответникът по жалбата - "Банка ДСК" ЕАД - гр.София с писмен отговор на
жалбата и с писмена молба моли за потвърждаване на решението и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Основното оплакване в жалбата е, че съдът не бил зачел потребителската
защита на ответницата предвид твърдени неравноправни клаузи в договора й
1
с банката за кредит за покупко-продажба на недвижим имот от 11.11.2004 г.
Съдът е длъжен служебно да констатира неравноправни клаузи в договорите с
потребител и да отрече с решението си действието им, ако прилагането им в
отношенията между страните води до ощетяване на потребителя.
Договарянето на лихва по кредита не представлява неравноправна клауза,
доколкото това е договореното възнаграждение за банката, като договарянето
й освен това е индивидуално, което изключва неравноправност. В случая в
чл.6 от договора е договорена твърда лихва от 11.75%. Договарянето на
промяна в лихвата, без да са посочени условия, при които, и механизъм, по
който може да стане това, би могло да бъде неравноправна клауза. В случая
обаче в същия чл.6 от договора за кредит е предвидено, че промяната, която
става задължителна за страните, е от УС на банката, т.е. не е произволна, тъй
като е в резултат на съответни решения на управителния й съвет. От
заключението на ССЕ се установява, че банката е ползвала методика за
определяне на базов лихвен процент, използван за определяне на лихвения
процент по кредити на физически лица, който е функция на обективни
фактори - най-вече промяна на пазарните лихвени индекси и на лихвените
нива, като на тази база са вземани решения по протоколи и банката е водила
лихвени бюлетини, в съответствие с които е и начислявала лихвени проценти
върху кредитите на физическите лица, в т.ч. и по процесния кредит на
ответницата. През целия период до обявяване на кредита за предсрочно
изискуем не е бил превишаван първоначално договорения лихвен процент от
11.75%, който е начисляван до 20.12.2004 г., след която дата е спадал,
съответно - до 20.02.2006 г. - 10.75% и до 20.02.2007 г. - 4.9%; до 20.10. 2008
г. е повишен на 8.8% и до 01.03.2019 г. е повишен на 9.8%, но пак в рамките
на първоначално договорения лихвен процент. Следователно, промените в
лихвения процент не са ощетявали ответницата като потребител в резултат на
неравноправни клаузи в договора за кредит. Конкретни оплаквания относно
размера на дълга на ответницата, установен по делото и със заключението на
ССЕ, не са направени с жалбата. Няма писмени данни банката да е отказвала
приемане на плащанията й след 03.11.2016 г. Ответницата е ползвала
интернет банкиране, чрез което е могла винаги да извърши плащания по
електронен път и да представи платежен документ за тях по делото. Няма
надплащания по договора за кредит, за сметка на които е погасила дължимите
вноски за периода от м.ноември 2016 г. до м.ноември 2018 г. Напротив, няма
2
погашения по кредита за периода - 15.05.2016 г. до 15.02.2019 г., което е дало
основание съгласно чл.18 от договора за обявяване от банката на кредита за
предсрочно изискуем, като ответницата е уведомена редовно за него на
15.02.2019 г. /л.16 и л.17 от делото/. Решението, с което искът по чл.422 ГПК
е уважен срещу ответницата изцяло, е правилно и следва да се потвърди.
Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение
на ОС Добрич на основание чл.272 - ГПК. При този изход на спора в полза на
ответника по жалбата се присъждат съдебни разноски за юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция в поискания размер от 150 лева.
Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 ГПК съдебният състав на
АС Варна - ТО
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №260028/01.03.2021 г. на Окръжен съд
Добрич - ТО по т.д. №163/2019 г.
ОСЪЖДА М. М. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.Добрич, бул."25-ти
септември" №58, вх.Б, ет.1, ап.2, да заплати на "Банка ДСК" ЕАД - гр.София,
ЕИК *********, сумата 150 лева - съдебни разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до
страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 - ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3