РЕШЕНИЕ
№ 898
гр. Пловдив, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20225300500671 по описа за 2022 година
Постъпила е въззивна жалба от Г. С. Ш.,ЕГН-**********,чрез пълномощника й
адв.Т.М. против решение № 262571/30.11.21г.,постановено по гр.д.№ 5245/20г.по описа на
ПдРС,1-ви бр.с.,в частта му за вината,като е прието,че вина за настъпилото разстройство на
брака имат и двамата съпрузи;в частта му,с която е предоставено упражняването на
родителските права по отношение на роденото от брака дете А. Г. Ш.,ЕГН-********** на
бащата Г. В. Ш.,ЕГН-**********,като е определено местоживеене на детето при
бащата;както и в частта,с която е определени режимът за лични отношения между детето А.
Г. Ш. и Г. СТ. Ш. и издръжката на детето,която е осъдена да заплаща Г. СТ. Ш. на
малолетната А. Г. Ш. чрез нейния баща и законен представител Г. В. Ш. в размер на
162,50лв. месечно,считано от влизане на решението в сила в частта относно прекратяване на
брака до настъпване на законоустановена причина за изменението или прекратяването на
издръжката,ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска.Иска се
отмяна на решението в атакуваните му части като незаконосъобразно по изложени в
жалбата и съдебно заседание съображения,като се прекрати брака по изключителна вина на
съпруга Г. В. Ш. и се предостави упражняването на родителските права върху детето А.Г.
Ш. на майката Г. СТ. Ш.,ведно със законните последици относно следващите се
присъединени към този иск искове за режима на лични отношения на детето с
1
бащата,местоживеенето на детето и издръжката му.Не се претендират разноски.Прави се
възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на другата страна.
Въззиваемият Г. В. Ш.,ЕГН-********** чрез пълномощника си адв.В.И. изразява
становище за неоснователност на жалбата по съображения,изложени в писмен отговор и
съдебно заседание.Претендира разноски за въззивната инстанция.
Съдът,като съобрази оплакванията в жалбата и становището на въззиваемата страна и
след преценка на събраните доказателства,приема за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна,която има правен интерес да обжалва
постановеното решение.Тя е в срока по чл.259 от ГПК,отговаря на изискванията по чл.260 и
чл.261 от ГПК,поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Пред ПдРС е предявен иск за допускане на развод по чл.49, ал.1 от Семейния
кодекс от Г. В. Ш. срещу Г. СТ. Ш..Страните са съпрузи,сключили гр.брак на
29.12.2017г.,като бракът е първи за Г.Ш. и втори за Г.Ш..От него страните имат едно родено
дете- А. Г. Ш.,на *години.С атакуваното решение на ПдРС в обжалваните му части съдът е
постановил,че вина за настъпилото разстройство на брака имат и двамата съпрузи-ищецът Г.
В. Ш. и ответницата Г. СТ. Ш.,и е предоставил упражняването на родителските права върху
малолетната А. на бащата Г.Ш.,като е определил режим на лични отношения с майката и е
осъдил същата да заплаща издръжка на детето в размер на 162,50лв.месечно.
В исковата молба се твърди,че в началото на връзката си страните заживели заедно в
Ч.,въпреки че тогава ответницата все още била омъжена за първия си съпруг,от когото имала
дете.Двамата с ищеца се оженили след като Г. забременяла,за да бъде регистрирано детето
на името на Г.Ш..Г. родила дъщеря си в България,като искала детето малко да отрасне и
тогава да се върнат двете в Чехия при ищеца,но вместо това съпругата оставила детето при
майката на ищеца и отишла сама при него,като отношенията им постепенно се
влошили.През 2018г.,след като ищецът прекарал отпуската си в България да види детето и
се върнал в Чехия,двамата със съпругата му вече били съвсем изстинали един към друг.През
м.септември същата година Г.Ш. се върнал окончателно в България,за да се грижи за дъщеря
си,а съпругата му останала в Чехия и от този момент не били правили опити да се
съберат,нито поддържали контакти.Г. не била виждала дъщеря си от две години,не търсила
детето,не проявявала интерес към него,а и самата А. не познавала майка си.Грижите за нея
били поети изцяло от бащата и неговата майка.Ищецът разбрал чрез социалните медии,че
въпреки брака си с него,ответницата родила пред м.април 2020г.трето дете от чешки
гражданин.Иска прекратяване на брака по вина на съпругата му и предоставяне на него на
родителските права върху детето А..
Ответницата е изразила съгласие за прекратяване на брака,но оспорва
причините,довели до разстройството на брачния живот.Твърди, че проблеми в брака имало
от самото начало.Ш. бил бивш затворник.Твърдял, че ще се грижи за Ш. и детето й от
първия й брак С..Занимавал се с опасни сделки. Нанесъл й побой.Съпругата работела много.
2
Заради съдебното минало ищецът трудно намирал работа и затова двамата заминали в
Чехия.Съпругът употребявал алкохол, наркотици, бил агресивен, биел ответницата,
заплашвал я. Въпреки трудностите Ш. се прибрала в България, където родила. Оставила
първото си дете С. на грижите на баща му и А. на грижите на родителите си. Поддържа се
искане родителските права да се предоставят на нея.
По делото е безспорно,а и се установява от представените писмени доказателства,че
страните са сключили граждански брак на 29.12.17г.,от който имат общо дете- дъщеря им
А.,родена на 11.01.18г.Не се спори,че бракът е втори за ответницата и от първия тя има
друго дете-С..Ищецът не оспорва,че е излежавал присъда в затвора,видно и от
представеното свидетелство за съдимост,но това станало преди брака му с
ответницата.Същият не оспорва и че е употребявал наркотични вещества,като сам представя
в тази връзка уверение от 27.11.20г. от Терапевтична общност „****“,от което е видно,че Ш.
е постъпил доброволно и по собствено желание за рехабилитация в общността на
21.05.20г.по повод зависимост към психоактивни вещества и е на активна рехабилитация
към датата на издаване на уверението.
По делото са представени и други писмени доказателства,събрани са и гласни
такива:като свидетели са разпитани майката на ищеца Т. Ш. и майката на ответницата А.
Ш..Изслушани са двамата родители,изготвени са и два социални доклада.
1.По отношение обжалваната част от решението досежно вината:
Въз основа на събраните доказателства районният съд е приел,че страните са напълно
и трайно отчуждени един от друг и възстановяване на съпружеските отношения не може да
се очаква.За влошените отношения първостепенния съд се позовава основно на показанията
на свидетелите,от които се установявало,че фактическата раздяла е настъпила през 2018г.,но
проблеми във взаимоотношенията е имало и преди това. Относно вината за настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство на брака,ПдРС е приел,че и двамата съпрузи за
допринесли за него.Съпругът проявявал физическа агресия към ответницата,напуснал
съвместно обитаваното жилище в Чехия,а ответницата изоставила детето на страните и
впоследствие установила ново партньорство.
Този извод на съда се споделя и от настоящата инстанция.Действително от
показанията на св.Ш. се установява,че ищецът е посягал на съпругата си,когато била
бременна,наложил й побой,тя няколко пъти бягала в Чехия.От друга страна,същата
свидетелка посочва,че Г. и Г. са с остри характери,не могли да намерят общ език и
постоянно се карали.Следва да се отчете и обстоятелството,че ищецът е излежал присъди за
кражби и притежание на наркотично вещество,като наказанието е изтърпяно през
2017г.,както и че е употребявал наркотични вещества,но по делото няма данни той все още
да употребява такива,напротив,има доказателства,че е предприел мерки за лечението
си.Няма данни за други негови противообществени прояви,за образувани преписки или
досъдебни производства.Ответникът е започнал работа по трудов договор,видно от
представените два трудови договора от 15.04.21г.и от 24.01.22г.
От друга страна ответницата е оставила тримесечното си дете на грижите на майка
3
си в България (показанията на св.Ш.),впоследствие детето е предадено от свидетелката на
майката на ищеца,тъй като Ш. не е имала възможност повече да се грижи за него поради
изчерпването на отпуските си.Въпреки очевидните затруднения по обгрижването
му,свързани с трудовата заетост и на двете баби на детето като работещи,ответницата не се
е върнала в България,нито е взела детето при себе си в Чехия.В продължение на две години
тя не се е върнала дори за да види детето си,поради което правилно районният съд като
нейно брачно провинение приема изоставянето на същото на грижите на майката на ищеца.
С оглед на което изложените във въззивната жалба съображения за изключителна
вина за разстройството на брака само на съпруга не се подкрепят от събраните
доказателства и правилно първостепенният съд е преценил,че вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи.Поради изложеното в тази част
решението е правилно и следва да се потвърди.
2.По отношение обжалваната част на решението досежно упражняването на
родителските права:
Районният съд е приел,че родителските права следва да се упражняват от
бащата,изхождайки от най-добрият интерес на детето и законовите критерии на чл.59,ал.4
от СК.В мотивите си посочва,че след фактическата раздяла единствено бащата е полагал
грижи за детето,като преди това от три месечна възраст грижите са били поети от майката на
бащата,подпомагана от родителите на ответницата.Действително от показанията на двете
свидетелки,които съдът кредитира въпреки близката им родствена връзка със страните като
почиващи на техни преки впечатления,непротиворечащи си едно на друго и подкрепени и
от останалите събрани доказателства,е видно,че от три-четири месечна възраст детето е било
оставено на грижите на двете баби,докато родителите са били в Чехия.Първоначално за него
се е грижела майката наответницата,а след изчерпване на нейния отпуск и невъзможността
да се открие жена,която да го гледа,самата свидетелка Ш. се е обърнала за помощ към
майката на ищеца и последната е започнала да се грижи за детето.Впоследствие,след
завръщането си в България през 2018г.за А. започнал да полага грижи и ищецът.Родителите
на страните поддържат добри отношения помежду си,детето посещава всяка събота и неделя
баба си и дядо си по майчина линия,познава и поддържа отношения и с по-големия си брат
С. от първия брак на Г.,който също не живее с майка си,а се отглежда от баща си.
Независимо от провиненията си в миналото,ищецът полага усилия да води нормален
живот,работи,осигурява на детето си всичко необходимо и е подпомаган активно както във
финансово отношение,така и в грижите към детето от майка си и разширения кръг на
семейството,включително и от родителите на ответницата.От двата социални доклада е
видно,че детето посещава частна детска градина,наблюдава се изградена емоционална
привързаност между детето,бащата и бабата по бащина линия,А. се чувства добре и
спокойно в тяхно присъствие.Според св.Ш. и данни от соц.доклад въз основа на беседа с
ищеца връзката на майката с детето е прекъсната,то не я познава и не общува с нея.Според
св.Ш. дъщеря й поддържа връзка с А. чрез интернет в дните,когато детето е при баба си и
дядо си по майчина линия.Дори и да се приеме,че действително ответницата не се е
4
дезинтересирала от детето,то съдът намира,че такава връзка от разстояние в никакъв случай
не е пълноценна и не може да замести личното й присъствие,както и да отговори на
изключително важната за развитието на детето потребност от присъствието на майката в
неговото ежедневие.Не се установява ответницата да се е връщала,за да види детето си,тя не
търси контакти с детето си,докато то е в дома на баща си,нито общува с него и неговата
майка,за да обсъжда и участва,макар и от разстояние,във вземането на решения за детето.В
Чехия ответницата има изградено ново семейство и трето дете,за което се грижи.
Неоснователно е искането на майката детето да живее при нея,тъй като това означава
то да замине при нея в Чехия.Това откъсване от най-близките му хора и познатата среда,за
да започне да живее с непознати хора,с майка,която детето не е виждало на живо,нито е
прекарвало време с нея,в друга страна с различни традиции и език,в никакъв случай не би се
отразило благоприятно на емоционалното развитие на едно четиригодишно дете.Не се
доказаха твърденията на ответницата,че нейният родителски капацитет е значително по-
висок от този на ищеца,нито че той не е способен да се грижи дори за себе си,още по-малко
за дъщеря си.Жена с висок родителски капацитет не би оставила двете си деца А. и С. на
грижите на бабите на първото и бащата на второто дете,за да живее в друга страна,без дори
да полага усилия да ги вижда поне от време на време.
Настоящата инстанция не споделя и възраженията на жалбоподателката,че
предоставяйки родителските права на бащата,ПдРС всъщност предоставил тези права на
неговата майка.Бащата не е абдикирал от родителските си задължения,видно е от
свидетелските показания,че той се грижи и възпитава детето си,като в това си начинание е
подпомогнат от майка си,по-малката си сестра,а също и от родителите на ответницата,с
които поддържа добри отношения.Привързаността на А. към бабата по бащина линия е
естествена,тъй като именно тя е полагала грижи за детето от ранната му възраст-3-4
месеца,до момента,като за период от повече от година,до завръщането на бащата,е била и
единствената,която се е грижила за него.Поради всичко това тази баба е значим фактор в
живота на А. и в никакъв случай привързаността на детето към нея не е резултат на
„нездраво възпитание“,както се твърди в жалбата.
Правилни са изводите на районния съд,че бащата притежава необходимите
възпитателски качества,може да осигури дом,сигурност и стабилност за дъщеря си.Детето е
привързано към него,обгрижено е добре,а майка му не присъства съществено в живота му
след навършване на тримесечна възраст.Липсват основания да се променя и местоживеенето
му.Според въззивната инстанция с оглед на гореизложеното е в интерес на детето да
продължи да живее под грижите на баща си,на когото следва да се предостави
упражняването на родителските права.
Ето защо решението и в тази му част следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
3.По исковете за режим на лични отношения и издръжка:
С оглед предоставянето на родителските права на бащата районният съд е определил
и режим на лични отношения на А. с майка й,който е подходящ предвид интересите на
5
детето,а и не се излагат съображения в жалбата за промяна на така определения режим.
Не се излагат съображения и досежно присъдената издръжка.Настоящата инстанция
намира размерът на същата за правилно определен,като е отчетено обстоятелството,че
непосредствените грижи за детето се полагат от бащата,както и че двамата родители
работят.Съобразена е възрастта на детето и неговите нужди.Следва да се отчете и че
ответницата има задължение към още две свои деца,като издръжката им се споделя от
техните бащи,но издръжката,дължима от родител на непълнолетно дете е безусловна,а и
присъденият размер на издръжката за А. е в рамките на минималния.
Предвид горното решението на ПдРС в обжалваните му части като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди.
Разноски:
Съгласно чл.329,ал.2 от ГПК,разноските при обжалване на решението по брачни дела
се определят по правилата на чл.78 от ГПК.При този изход на спора и на основание
цитираната разпоредба,разноски се дължат от жалбоподателката на въззиваемата страна за
адвокатско възнаграждение.Същото се претендира в размер на 600лв.съгласно представен
ДПЗС и списък на разноските.Жалбоподателката е направила възражение за прекомерност
на адв.възнаграждение на осн.чл.78,ал.5 от ГПК,което е неоснователно,доколкото
договореният размер на същото е минималният такъв съгл.чл.7,ал.1,т.2 от НМРАВ № 1/04г.
Водим от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262571/30.11.21г.,постановено по гр.д.№ 5245/20г.по
описа на ПдРС,1-ви бр.с.,в частта му,с която е прието,че вина за настъпилото
разстройство на брака имат и двамата съпрузи;в частта му,с която е предоставено
упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете А. Г.
Ш.,ЕГН-********** на бащата Г. В. Ш.,ЕГН-**********,като е определено местоживеене
на детето при бащата; в частта,с която е определен режим за лични отношения между
детето А. Г. Ш., ЕГН-********** и Г. С. Ш.,ЕГН-**********,както следва: всяка първа и
трета събота и неделя от месеца (с преспиване) от 10.30 часа в събота до 17.00 часа в неделя,
както и 30 (тридесет) дни през лятото, по време, което не съвпада с платения годишен
отпуск на бащата, както и четири дни през Коледните и Новогодишни празници;както и в
частта,с която е осъдена Г. С. Ш.,ЕГН-********** да заплаща на малолетната А. Г.
Ш.,ЕГН-********** чрез нейния баща и законен представител Г. В. Ш.,ЕГН-**********
месечна издръжка в размер на 162,50лв.,считано от влизане на решението в сила в частта
относно прекратяване на брака до настъпване на законоустановена причина за изменението
или прекратяването на издръжката,ведно със законната лихва върху всяка просрочена
6
месечна вноска.
ОСЪЖДА Г. С. Ш.,ЕГН-********** да заплати на Г. В. Ш.,ЕГН-********** сумата
от 600(шестотин)лв.разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
В необжалваната му част решението е влязло в законна сила.
Решението подлежи на касационно обжалване в частта, с която съдът се е произнесъл
по исковете с правно основание чл. 59, ал. 2 СК, с касационна жалба, подадена в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7