Р Е Ш Е Н И Е
№ 1823
град Пловдив, 12.10.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на двадест и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ
административно дело № 2975 описа за 2020 година, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Десета, Раздел Първи от АПК, във връзка с чл.27, ал.6 от
Закона за закрила на детето (ЗЗакрД).
Делото
е образувано по жалба на И.Н.И., с ЕГН **********,
с адрес *** чрез адв.С.Л.,***, против Заповед № ЗД/Д-РВ-190 от 02.11.2020 г. на
Директор Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив.
Жалбоподателят
излага съображени за
неоснователност и незаконосъобразност на обжалваната заповед. Твърди, че основанието,
посочено в мотивите на заповедта е невярно. Сочи, че като родител на детето има
възможност да го отглежда в подходящи за него условия, както го е правил до
момента. Навежда твърдения, че никога не е оставял детето без н адзор. Излага се доводи за нарушение на правата му като
родител. Редовно призован, И.Н.И., в съдебното заседание се явява лично и с
адв.С.Л.. Претендира сторените в производството разноски.
Ответникът – Директорът на
Дирекция „Социално подпомагане” – Пловдив се представлява от юрисконсулт Т.,
която оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето ѝ като неоснователна.
Излага съображения за допустимостта, валидността и законосъобразността на
обжалваната заповед. Претендира сторените в производството разноски.
Заинтересованата страна – непълнолетният
А.М.Е., редовно призована не се явява и не се предствавлява.
Съдът, като прецени данните по административната преписка
и представените от делото доказателства, прие за установено следното:
Малолетният
И. И. И. е второ дете в семейството на И.Н.И. и А.М.Е.. И. е настанен при
условията на спешност по реда на чл.33 от Правилника за прилагане на Закона за
закрила на детето в ЦНСТДМУ към КСЗУ „Света Петка“-Пловдив, след изтичане на
срока на полицейската закрила, предприета спрямо малолетното дете.
Отдел
„Закрила на детето“ - Пловдив е работил и с двамата родители на И., като и
двамата са били под мярка на закрила, когато са били непълнолетни. Майката А.Е.
към момента има нов партньор, с когото съжителства на семейни начала и трайно
не полага родителски грижи по отношение на малолетния И.. Първото дете на И.Н.И.
и А.М.Е. – С. е отглеждано в изоставена постройка. Детето е имало дълбоки
охлузвания по врата и спрямо него е приложена полицейска закрила, а в
последствие е осиновен.
След раздялата на родителите му,
основни грижи за И. са полагали бащата и бабата по майчина линия. До
настаняването му в ЦНСТДМУ към КСЗУ „Света Петка“-Пловдив детето е отглеждано в
изоставена сграда в центъра на гр.Пловдив, без покрив, вода и електричество.
Личният лекар на детето – др.Г.Г.-Н. съобщава, че тя не е първият личен леукар
на детето и при записването му при нея същото не е имало поставени всички
необходими имунизации. Детето не е записано в детско заведение. Детето няма
изградени навици и режим на хранене. Малолетният И. е използван от роднините си
с цел просия и въпреки че между детето и
роднините му има създадена връзка, същата не е градивна.
На 30.10.2020г. в отдел „Закрила
на детето“ към ДСП-Пловдив е постъпил сигнал от граждани, че полуголо момче е
пресичало само оживен булевард в гр.Пловдив. Подателите на сигнала са
проследили детето до изоставена сграда, където не е открит родител или друг
възрастн, който да полага грижи за детето. За случая е уведомено 02 РУ при ОД
на МВР-Пловдив. След установяване на самоличността на детето, спрямо него е
реализирана полицейска закрила и е преведено в ЦНСТДМУ с цел опазване на живота
и здравето му, и оказване на медицинска помощ.
Със Заповед № ЗД/Д-РВ-190 от
02.11.2020 година на Директор Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив,
малолетния И. И. И. е настанен в ЦНСТДМУ към КСЗУ „Света Петка“-Пловдив, като в
Заповедта изрично е посочено, че същата влиза в сила след изтичане на периода
на 48-часовата полицейска закрила.
Заповедта е връчена лично на
бащата И.Н.И. и същата не е обжалвана.
На 05.11.2020г. бил изготвен
социален доклад (л.54-55 от делото) по отношение на детето И. И., с който е
предложено той да бъде настанен в професионално приемно семейство. Със Заповед
№ ЗД/Д-РВ-191/04.11.2020г. на Директор Дирекция „Социално подпомагане“ –
Пловдив, престоя на И. в ЦНСТДМУ е прекратен и детето е настанено в
професионално приемно семейство в гр.Първомай, обл.Пловдив.
При така установените факти и
събрания доказателствен материал
Директорът на ДСП – Пловдив издал процесната заповед.
В хода на
съдебното производство, в качеството им на свидетели са разпитани Н.И.Д. –
майка на жалбоподателя и Л.В.К. – работодател на жалбоподателя. Предвид
роднинските и приятелските отношения с жалбоподателя, съдът не кредитира
показанията на доведените от него свидетели.
При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА,
като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежни страни, имащи правен
интерес от оспорването. При разглеждане на жалбата по същество, съдът съобрази
следното:
Заповедта е издадена от
компетентен орган, съгласно чл.27, ал.1 от ЗЗД, според който настаняването на
дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и в социална или
интегрирана за резидентна грижа се извършва със заповед на директора на
дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, какъвто
именно е настоящият случай.
Заповедта е постановена в
изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити.
При така установените по делото
относими към предмета на делото факти, при произнасянето си органът, в случая –
Директорът на Дирекция „Социално подпомагане”-Пловдив е настанил при условията
на спешност по реда на чл.33 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на
детето И. И. И. в ЦНСТДМУ към КСЗУ „Света Петка“-Пловдив, след изтичане на
периода на реализираната спрямо детето 48-часовата полицейска закрила.
При постановяване на заповедта са
приложени правилно нормите на материалния закон и не са допуснати твърдените
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а
административният акт е в съответствие и с целта на закона.
Оспорената
заповед е издадена, въз основа на приложимите разпоредби на материалния закон.
Правното основание за изготвянето й е чл.27, ал.1, във връзка с чл.4 ал.1 т.5 и
чл.25 ал.1 т.2 от Закон за закрила на детето и чл.33 от Правилника за прилагане
на Закона за закрила на детето, а фактическа предпоставка за издаването ѝ
е необходимостта осъществяване на мерки за закрила на детето поради това, че
двамата родители са в трайна невъзможност да отглеждат детето в подходящи
условия, поради липса на достатъчно средства да осигурят съответните социално
битови условия за това, съгласно чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗДет. Обективираната от
заповедта фактическата обосновка се подкрепя от изложеното в приложеният
социален доклад, като и въз основа на
допълнително ангажираните писмени доказателства не са налице основания
за промяна на направените изводи, обосновали издаване на заповедта. Последната
е мотивирана, съгласно изискванията на закона, с посочване на конкретните факти
и обстоятелства във връзка с констатираното относно възможността на родителите
да отглеждат децата си и конкретно непълнолетния И. И. И.. От съдържанието на
социалните доклади и останалите приложени доказателства, които представляват
официални документи, се установява несъмнено необходимостта от налагане на
цитираната мярка.
Съобразно нормата на чл.27, ал.1
от ЗЗД настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно
семейство и в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна
грижа се извършва със заповед на директора на дирекция "Социално
подпомагане" по настоящия адрес на детето.
Съгласно разпоредбата на чл.125
от СК, родителите имат задължение да се грижат за физическото, умствено,
нравствено и социално развитие на детето, за неговото образование и за неговите
лични и имуществени интереси. Родителите отглеждат детето, формират възгледите
му и осигуряват образованието му, съобразно възможностите си и в съответствие с
нуждите и наклонностите на детето, с цел израстването му като самостоятелна и
отговорна личност, като нямат право да използват насилие, както и методи за
възпитание, които уронват достойнството на детето. Това са част от задълженията
на родителите, произтичащи от закона. Обосноваването на извод, че родителят
полага адекватни грижи за детето, се основава на комплексно изпълнение на
всичките задължения, които той има спрямо детето. Изпълнението на едни
задължения на родителя не компенсира неизпълнението на други негови задължения.
Следва да се има предвид също, че изпълнението на задълженията на родителя
спрямо детето се дължи постоянно.
С категоричност, в настоящото
производство се установи, че към момента на постановяване на оспорената заповед
майката и бащата не са били в състояние да осигурят условия на детето си, т.е.
необходимите условия за отглеждането и възпитанието му в благоприятна и
подходяща за възрастта му среда, посрещайки нуждите на детето от дрехи, храна,
подслон и ефективно образование.
Законът за закрила на детето
регламентира специфични обществени отношения, при които определящи са
интересите на децата. В този смисъл е и разпоредбата на т.1 на чл.3 от
Конвенцията за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г.,
ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., в
сила от 3.07.1991г., че висшите интереси на детето са "... първостепенно
съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са
предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от
съдилищата, административните или законодателните органи". В унисон с тази
уредба е и нормата на чл.10, ал.1 от ЗЗДет., прогласяваща правото на всяко дете
на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие
и на защита на неговите права и интереси. Безспорно е установено от данните по
административната преписка, че двамата родители са в трайна невъзможност да
отглеждат детето в подходящи условия, поради липса на достатъчно средства да
осигурят съответните социално битови условия за това, съгласно чл.25, ал.1, т.2
и т.3 от ЗЗДет.
В конкретният случай,
административният орган правилно е преценил, че с оглед установените от него
факти и обстоятелства и направените въз основа на тях изводи, именно посредством предприетата мярка по
чл.4, ал.1, т.5 от ЗЗДет. ще бъде постигната целта на закона да бъдат защитени
интересите на детето и неговото психическо и физическо здраве. В случаят,
административният орган е достигнал до обоснования извод, че са изчерпани
възможностите за оставането на детето в семейна среда и обосновано е пристъпил
към настаняването му в ЦНСТДМУ към КСЗУ „Света Петка“-Пловдив, за да защити
висшите интереси на детето, които имат приоритет пред желанията или интересите
на родителите.
В тази връзка съдът намира за неоснователни
и необосновани са доводите на жалбоподателят И.Н.И. в жалбата му до съда, че са засегнати
родителските му права и контакта му с детето.
По изложените съображения,
оспореният административен акт е законосъобразен, поради което оспорването му е
неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
При посочения изход на спора, в
полза на ответника за осъществената юрисконсултска защита следва да се присъди
сумата в размер на 100 лв. съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на
правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във връзка с чл. 78, ал. 8
от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК.
Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ІІ отд., Десети състав :
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Н.И., с ЕГН **********,
с адрес *** против Заповед № ЗД/Д-РВ-190 от 02.11.2020 г. на Директор Дирекция
„Социално подпомагане“ Пловдив, с която е наредено, след изтичане на периода на
48-часовата полицейска закрила, осъществена считано от 30.10.2020г., малолетният
И. И. И. да бъде настанен в ЦНСТДМУ към КСЗУ „Света Петка“ Пловдив.
ОСЪЖДА И.Н.И.,
с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Дирекция „Социално подпомагане” Пловдив
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба, пред Върховния
административен съд на Република България, в 14-дневен срок от получаването на
съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: